Нервната система

В правилното разбиране на връзката между етерното (витал-ното) тяло с неговите големи и малки центрове и мрежата от нади-си от една страна, и нервната система от друга, могат да бъдат доловени два големи аспекта от активността на душата.

Първо, този аспект от живота на душата, който й дава въз­можност да се мотивира, да влезе във въплъщение и да активизира своя физически механизъм (т. е. тялото) чрез стимулиращата ак­тивност на това, което наричаме Живот.

Второ, този аспект от живота на душата, който съхранява здра­вето на физическия проводник като му осигурява свободна цирку­лация на праничните токове. Казаното е опит за най-кратко форму­лиране на една велика окултна истина. Дълбокото значение на тези твърдения ше легне в основата на следващата голяма крачка в об­ластта на истинската психология и лечителство. Цялата тази тема с изключително интересна. Вече съм разглеждал някои от нейните аспекти на страниците на „Трактат за Бялата магия" (стр. 18 -50) и за вас ще бъде интересно и полезно да изучите дадената там информация.

В тази връзка ситуацията може накратко да се опише по след­ния начин:

Човешкото същество е съвкупност от различни типове сила. Има присъща на самата материя сила, или енергия, която трябва да се разглежда като енергиен аспект (в неговата цялост) на клетките или атомите на тялото. Самата дума „клетка" означава в нейния тривиален смисъл „затворен живот", а животът и енергията за езо-териста по същество са синоними. Такъв е третият аспект на божест­веността, която се проявява в човечеството. Съществува и особена двойствена енергия, която се носи или предава от душата; тя наподобява два енергийни потока, които на излизане от тялото се сли­ват в едно русло, което отново се разделя на две при следващото си влизане в материята и формата. Тази двойствена енергия подтиква материята, или обединените клетъчни животи, към по-високо ка­чество, разбирано като съзнание и чист живот. В тази връзка трябва да се отбележи, че:

а) Потокът на жизнената енергия си проправя път към фи­зическото сърце и оттам (чрез физическия постоянен атом) хармо­нично снергизира цялото физическо тяло, използвайки кръвообра­щението като основен свързващ канал между тази централна снср-гостанция и периферията. Както е добре известно, кръвта с живот. Именно нейната жизнена активност сплотява в единна форма всич­ки живи атоми и клетки на тялото. Когато (при настъпването на смъртта) душата изтегли нишката на живота, клетките се разеди­няват, тялото повече не с вътрешно споено и следва разпадане, при което атомните животи започнат да се връщат в резервоара на сили, скрит в дълбините на живата материя, от която те фактически са произлезли.

б) Енергийният поток, който развива у нас такива душевни качества като интелект, любов-мъдрост и съзнание (с неговите спо­собности да осъществява контакт, да усеща и да рационализира), прониква само до физическия мозък. Този втори аспект се концент­рира по-конкретно в областта на епифизата. Оттук, успоредно с рас­тящата си мощ, придобита чрез въплъщенията и жизнения опит, душата започва да контролира, да подтиква към целенасочена дейност и да използва физическото тяло. Поменете, че за душата тялото с само апарат за реагиране и средство за изява на физически план.

Трябва отбележим като трети необходим постулат, че душата внедрява своята съзнателно насочвана енергия в плътното физическо тяло чрез посредничеството на етерното (виталното) тяло. Този про­водник е съставен от:

1. Седемте главни и 49-те по-малки енергийни центъра. Главните центрове са разположени в главата и по дължина на гръб­нака. Малките са разпръснати из цялото тяло.

2. Сформираната от енергийни потоци етерна мрежа обе­динява всички тези центрове в две системи - голяма и малка, и се разклонява от тях към цялото тяло.

3. Надисите са невъобразимо тънки енергийни нишки (си­лови фибри), радиално разклонени от всяка част на мрежата и лежащи в основата на всеки дял от троичната нервна система. Милио­ните им фибри образуват чувствителния апарат за отклик, чрез кой­то ние работим, едно от чиито проявления е механизмът на петте сетива. Типът на контролиращата енергостанция варира в зависи­мост от достигнатата еволюционна точка:

1. Неразвитото човечество използва слънчевия сплит като фокус, в който временно се локализира основната енергия; поняко­га се наблюдава и известна активност на центъра аджна.

2. Средното човечество работи частично с центъра на слън­чевия сплит, като използва предимно центъра аджна и гърления цен­тър.

3. Напредналите човешки същества, интелигенцията и све­товните кандидати използват теменния център, центъра аджна и тези на гърлото, сърцето и слънчевия сплит.

Накрая трябва да се посочи, че физическите органи, които са пряк резултат от вътрешната активност на центровете и на мрежа­та от надиси, са сърцето, ендокринната система и мозъкът. В тази обща и бегло очертана схема се смесват цялата древна медицина (тибетска, китайска и индийска) и вашата съвременна западна наука. Когато бъде установено по-правилно съотношение между западни­те и източните техники, медицинската наука като цяло ще направи голяма крачка напред. Не мога да навлизам в подробности, но ка­заното достатъчно ясно показва, че многобройните методи, за ко­ито ще прочетете по-нататък, са в пълно съответствие с тази обща схема на енергийните процеси в човешкото тяло.