Чувството за безполезност

Лечителят, който работи с пациенти, застанали на прага на смъртта, може да изпита чувство на безсилие. Как да постъпи в тази ситуация? Трябва ли да продължи своите усилия, за да помогне на освобождаващата се душа да се издигне към светлината? Из­глежда с цялото свое знание (а то може да е голямо) и независимо от огромното си желание да помогне на отиващия си, на него не му остава друго, освен да отстъпи с чувство на пълно безсилие и загуба и пасивно да наблюдава как скъпият човек минава през вратата на неизвестното. Ние можем да се приближим до тази врата, но изглежда засега не сме в състояние да прекрачим по-нататък. Дори дълбоко вкоренената вяра в съществуването на безсмъртната душа се оказва недостатъчна и стига само за утеха на самия лечител, без да разкрива пред него помощта, която той може да окаже.

Малко неща могат да се кажат в това знаменателно време, ко­гато очакваме предстоящото откровение. То е неизбежно и сигурно и след него (напр. след 200 години) такива въпроси не биха възникнали. Гаранция за това във физическия план е растящата чувствителност на расата към фините аспекти на живота, както и многото изследвания, които се провеждат на всички равнища. Тази велика истина заедно с нейната гаранция са ни разкрити в историята на „славното възкръ­сване на Христос" и Неговото следсмъртно появяване, както и в сил­ния, но недостатъчно разбран масонски ритуал за получаване на висшата степен, при която се става Учител.

Помощта при „влизането в светлината" зависи главно от две неща: първо от количеството и качеството на контактите между умиращия и този, който наблюдава; и второ, от способността на наблю­дателя да се разграничи от своите чувства и да се отъждестви чрез чист, нсегоистичен волеви акт с умиращия. Това обаче няма да е реално възможно, докато връзката между двамата остава чисто емоционална или с основана върху отношения от физическия план. За да е действен, контактът трябва да бъде по-дълбок и силен и да включва всички планове. Където има истински душевен и личностен контакт, там няма проблеми. За съжаление това се среща рядко. Все пак аз ви дадох един ориентир.

Освен това, конкретната мисловна активност на наблюдателя трябва да е минимална. Всичко, което с необходимо и възможно да се направи в наши дни, е просто да се пренесе умиращият чрез все по-дълбок поток от любов. Трябва да се помогне на умиращия да отхвърли външната си дреха, в която се е трудил през целия си живот, като се приложи силата на творческото въображение, а не чрез инте­лектуални концепции, колкото и велики да са те. Това предполага акт на чисто самозабравянс, на което засега са способни много малко от нас. Повечето хора са обхванати от страх и от силно желание да върнат любимия обратно или пък се отклоняват от целта в ста­ранието си да облекчат болката и смъртната му агония; освен това, в критичния момент те често са смаяни от дълбочината на своето невежество по отношение „техниките на смъртта". Тъй като са не­способни да видят какво се намира зад вратите на смъртта, те биват завладени от мснтална неувереност, която е част от великата илюзия. Хората все още нямат пряка сетивност по отношение на този процес на умиране. Всичко в него предизвиква съмнение и обърква. Но това скоро ще свърши и човекът не само ще знае, но и ще вижда.

Що се отнася до тези, които са преминали в светлината и на които искате да помогнете, съпровождайте ги със своята любов, като помните, че те си остават същите хора, с изключение на външ­ната ограничаваща ги телесна черупка. Помагайте им, без да се стараете да направите така, че те да служат на вашата нужда от тях. Обърнете се към тях, но не се опитвайте да ги връщате към себе си.

Именно животът във физическия план е чистилището, или она­зи школа за сурова дисциплина, която ни дава необходимия жизнен опит. Така че нека не се боим от смъртта и от това, което я следва. Съзнателно служейки, мъдрият ученик гледа напред към зората на „чистата безстрастна светлина", в която той някога ще прекрачи и така ще завърши тази глава от книгата на живота, която е свързана със страстите, проблемите и болките на земното съществуване. Има обаче и други фази на жизнен опит, когато чувството на безсилие и крушение завладява служителя в днешния свят.

От гледна точка на ученика, интелектуалните човешки същест­ва могат да бъдат разделени на три групи, като се абстрахираме от мъртвата маса на немислещите индивиди, които са движени от желанието, без да изпитват чувство на безсилие или крушение. Те или желаят и получават удовлетворение, или - ако стремежите им останат непостигнати - изпадат в ревност и гняв към хората, които формално притежават желаното от тях, което подхранва живота на чувствата. Тези три групи са следните:

1. Интегрираните и интелектуални личности, които целеустремено и съзнателно се движат напред, но преживяват крушението на своите планове. То е обусловено или от световните условия, които са прекалено неблагоприятни за тях, или се предизвиква от собствените им наблюдава­щи души, които сеят неприятности по пътя им, за да ги подтикнат към светлината.

2. Мистично настроените хора и правилно ориентираните мечтатели, които още не са построили менталните кон­струкции, които ще им помогнат да материализират свое­то видение чрез правилни мислителни процеси. Днес те са много и техният проблем е труден за разрешаване.

3. Кандидатите и учениците, които се опитват да работят за света, но в резултат от кармични ограничения, злоупо­треба със закона или поради някаква основна лична сла­бост никога не постигат своята цел в този живот и затова са обхванати от потискащото чувство на загуба и безсилие.

Отвъд тези три групи, като противоположен полюс спрямо мятащите се маси, стоят интегрираните и действащи световни уче­ници, които успяват да постигнат своите цели и са прекалено заети и еднопосочно цслеустремени, за да си губят времето с комплекси за малоценност или с оплакване на допуснати грешки и неуспехи.

Затова, като определяте мъдро към коя от посочените групи спада конкретният пациент (допускайки възможността за премина­ване от една категория в друга), вие ще сте в състояние да му окажете по-квалифицирана помощ и лечение.

Чувството за непълноценност, присъщо сега на мнозина, се дължи до голяма степен на техните реакции спрямо усилващите се духовни влияния. Тези хора знаят, че стоят над своите достижения; те несъзнателно и безсловесно долавят истината за своята божест­веност, но ограниченията на околната среда и недостатъците на те­лесната им природа все още са прекалено големи, за да им позволят правилно да реагират на възможностите и реалността. Търсете такива души и им помагайте с правилно разбиране, одобрение и сътрудничество; разсейвайте според силите си илюзията за тяхното несъвършенство, която спъва движението им напред.

Ексхибиционизмът, позьорството и неврастеничните халю­цинации обаче трябва да се лекуват преди всичко с индивидуални усилия, с децентрализация, със смяна на интересите и чрез изкоре­няване на егоизма. Неврастеничните тенденции ще се усилват още известно време, вместо да намаляват, защото такова е напрежението, което днес изпитва човекът. Сегашните световни реални го принуж­дават да търси път за спасение в лечебната сила на собственото си творческо въображение. Освобождението ще дойде, когато бъде призната драмата на цялото (а не само на неговите части) и в резултат на упорита и съзидателна работа на физически план.

Благодарение усилията на психолозите вече започват да се развиват някои методи за подготовка, които след време ще получат широко приложение.