Ученията на Христос

Установяване на правилни човешки отношения. Закон за Прераждането. Разбулване Мистериите на Посвещението. Разсейване на заслепението

Тук е полезно да кажем няколко уводни думи за общата тематика на учението, давано през вековете от Синовете Божии, които са идвали в час на човешка нужда, за да оплодят съзнанието на хората от съответната епоха с необходимите идеи и концепции на истината. Целта на Тяхното идване е била да удовлетворят най-належащата необходимост по такъв начин, че представените идеи да се превърнат в идеали, които впоследствие да възвисят живота на човешкия род и да осигурят появата на по-добра цивилизация. Налице е велика приемственост на тези учения през всички векове.

Сеца не е време за подробно описание на последователно разкриваните идеи, които великите и просветлени умове, упълномо­щени от духовната Йерархия на планетата, са дали на човечеството. Всички епохални, циклични Учители (Които трябва да бъдат разли­чавани от многобройните по-малки наставници) Сами са овладели живота в трите свята на човешката еволюция - физическия, емоци­оналния и менталния - и са достигнали контрол над съзнанието Си на физическо ниво и над Своята емоционална природа, плюс ментално разбиране и в крайна сметка - просветление.

Проблемът на Йерархията е бил (и продължава да е) в това да се изясни какъв обем от точната истина може да бъде усвоена от човечеството и до каква степен абсолютната истина може да се разкрие пред пробуждащия се човешки ум; Тя трябва да реши кой аспект от универсалната истина ще позволи на хората да преодоле­ят трудностите и да напредват по Пътя на Връщането към Бога. Затова Тя (Йерархията) трябва да знае на каква точка от еволюци­онната спирала стои човечеството във всяка конкретна епоха; това открива пред Нея широко поле за изследвания.

Използваният досега метод включваше изясняване (във всеки конкретен цикъл) на въпроса кой основен фактор се изплъзва от човешкото възприемане на реалността и коя разпозната божестве­на истина ще донесе семената на жизнената активност за човечес­твото във всяко конкретно състояние, изискващо определен тип помощ. Освен това е трябвало да се определи как тази помощ да бъде предоставена, така че нейните резултати да бъдат най-устой­чиви и ефикасни и да се вкоренят дълбоко в човешката култура. Досегашна практика е било световният Учител на съответния период да формулира необходимата концепция и да я спусне в тесен кръг от избрани и подготвени личности, чиято задача е била да възприемат новата идея и на свой ред да я предадат на ближните си, които са достатъчно просветлени, за да я приемат, да живеят според нейните принципи и да я направят популярна. Така се е постъпвало (с различен успех) в течение на векове.

Сега е почти невъзможно да се представят онези прости истини, които са насочвали развитието на човечеството във време­ната на древна Атлантида; въпреки това, трябва да признаем, че именно те са формирали здравата основа на всички последващи учения. Като изходен пункт за разглеждане на ученията, които Христос ще донесе при новата Си поява, ние можем да изучим някои от по-малките концепции (залегнали в основата на световни­те религии), с които съвременните религиозни наставници трябва да запознават умовете на хората.

Първият световен Учител е живял толкова отдавна, че е невъзможно да се каже точно кога; дори името Му е измислено и дадено като на древен герой-учител. Това е Херкулес. Той е пред­ставил на света (под формата на образна и символична драма) концепцията за великата задача, която може да бъде осъществена само чрез борба и преодоляване на трудности. Това е цел, която хората трябва да преследват независимо от срещаните препятст­вия, изобразени от Него чрез Дванадесетте подвига на Херкулес, които са символични, а не фактически деяния. Така Той е очертал за всички, които са имали виждащи очи и разбиращо сърце, приро­дата на проблема, който трябва да бъде решен по Пътя на Връща­нето към Бога. Херкулес е представил завръщането на Блудния Син в Дома на Отца и символично е описал проверките и изпитанията, с които учениците, кандидатите и посветените неизбежно се сблъс­кват, и които всички сегашни Членове на духовната Йерархия вече успешно са преодолели. Размисълът върху това твърдение подс­казва, че то е в сила и за Христос, Който (както ни казват) „като нас е бил изкушавай във всичко" (Евр. IV.15), но с чест е преодолял различните проверки и изпитания.

В някаква също незапомнена епоха дошъл Хермес и (според хрониката) Той бил първият, Който се представил като „Светлина на Света". По-късно се появява великият Учител Вияса [Vyasa], Който донася простата и необходима вест, че смъртта не е край. Може да се проследи как след Него в човешкото мислене започва да покълва идеята за възможното безсмъртие на душата. Неясно и инстинктив­но хората се надявали и чувствали, че отхвърлянето на физическия проводник не е окончателно приключване на цялата човешка борба, любов и устрем; в онези далечни дни е доминирало чувството и е водел инстинктът; мисленето не е било свойствено за широките маси, както е сега. В нашия кулминационен период задачата на спиритисткото движение (в различните му форми) е да даде изява на този поток от мисловна енергия, който Винса е посял в човешкото съзнание преди хиляди години. Опитът на интелектуалците да дока­жат научната възможност на безсмъртието е също част от този велик поток, който протича върху интелектуалните нива и спасява работа­та на Вия са от мъглата, заслепението и психичното мошеничество, които сега я притискат отвсякъде. Фактът на безсмъртието скоро ще получи научно потвърждение- Тук трябва да напомним, че фактът за следсмъртното съществуване вече частично "е доказан, макар че обстоятелството, че нещо надживява смъртта, не означава задължи­телно, че то е безсмъртно. Обективната природа на душата и фактът за нейното следсмъртно съществуване и вечна жизненост вървят ръка за ръка, но все още не са научно доказани; въпреки това, те вече са известни и признати за верни от милиони хора и от толкова много интелектуалци, че (ако масовата истерия и самозаблуда не вземат връх) тяхното съществуване ще се утвърди като напълно законна възможност.

Буда е следващият Учител, Който трябва да споменем, макар че между Него и Вияса са идвали мнозина други. Във вековете, когато очертанията на историята са сравнително неясни и размити, човешкото познание бързо растяло и любознателното възприятие на човешкия род ставало все по-активно. С формулирането на въпросите, които нямали очевидни и лесни отговори, се заела група индийски мислители, които станали изразители на идеите, занима­ващи мислещите хора по целия свят. Те задавали извечните въпро­си за смисъла и причините на скръбта и страданието във всяка страна и всеки живот; питали от какво се предизвикват и как могат да бъдат променени житейските обстоятелства; търсели знание за интегриращия принцип у човека, за душата и за „АЗ-а". Буда дошъл, за да даде отговор на тези въпроси и да заложи основата на едно по-просветлено отношение към живота; Неговото учение трябвало да създаде предпоставките за бъдещата работа на Хрис­тос, за Чието последващо идване Буда бил добре осведомен.

Важно е да се знае, че когато Буда дошъл около 500 години преди Христос (чиято точна дата на раждане остава спорна), вече е можело да се почувства първото неясно влияние на Епохата на Рибите, влизащо в конфликт с господстващото по онова време качество на века на Овена, или на Изкупителната Жертва. Именно влиянието на този цикъл, съпровождащо целия период на еврейс­кото разселване, довело в крайна сметка до изкривяване на просто­то учение, дадено при идването на Христос. Той бил погрешно представен на света като жива Изкупителна Жертва, която измива човешките грехове; така доктрината за изкуплението на чуждата вина получила глобално разпространение и отговорен за този променен акцент е главно Св. Павел. Друг пример за подобно изкривяване се наблюдава в ранните стадии от цикъла на Овена и отново е свързан с еврейското неразбиране. Казват ни, че децата на Израил падали на колене и се кланяли на „златния телец", символ на Телеца, т. е. на отминалия астрономичен цикъл. Обърнете внимание, че тук говорим за реални астрономични фази, а не за астрология. През ранните стадии от ерата на Овена учението се обърнало назад към това на Телеца, а в началото на цикъла на Рибите то се насочило обратно към учението на Овена и така поставило печата на регреса върху доктрината, следвана сега от толкова много ортодоксални християни.

Буда отговорил на поставените от времето въпроси като преподавал Четирите Благородни Истини, които задоволително и трайно отговарят на страстния човешки въпрос „защо". Тези Истини могат да бъдат обобщени по следния начин: Буда е учел, че тъгата и страданията се създават от самия човек и че фокусирането на човешкото чувство върху нежелателното, ефимерното и матери­алното е причина за всяко отчаяние, ненавист и конкуренция и обяснява защо човек живее в сферата на смъртта, т. е. в царството на физическото съществуване, което е истинска смърт задуха. Той е направил уникален принос в учението, дадено от Херкулес и Вияса, обогатил е структурата на посочените от Тях истини и с това е подготвил пътя за Христос. В периода между двамата велики Учители - Буда и Христос, са се появявали и по-малки наставници, за да разяснят и доразвият вече представените основни истини; измежду тях Шанкарачария е бил един от най-изтъкнатите мислители, дали дълбоки наставления за природата на „АЗ-а". В тази редица от Наставници се откроява и Учителя на „Бхагавад Гита" - Шри Кришна, за Когото мнозина вярват, че е бил предишното въплъщение на Христос.

И така, фундаменталните истини, върху които се основава връзката с Бога (и следователно - с нашите събратя), винаги биват донасяни от този Син Божи, Който е Глава на духовната Йерархия в съответния световен период.

В своето време дошъл и Христос и дал на света (главно чрез Своите ученици) две главни истини: факта за съществуването на човешката душа, и на второ място - системата на служенето (тази формулировка се използва преднамерено) като начин за установя­ване на правилни човешки отношения - с Бога и със своите събратя. Христос е говорел на хората, че всички те са Синове Божии в същия смисъл, в който е и Той, и чрез множество символични похвати е разяснявал кой и какво всъщност е Той, уверявайки ги, че те могат да сътворят дела дори по-големи от Неговите, защото те са също толкова божествени, колкото е и Той. Такива по-големи дела човечеството вече извършва на физически план и в овладяване на природата, както Христос е предвиди^, познавайки действието на Закона за Еволюцията. Той е учел хората, че служенето е ключ към живота на освобождението и е доказвал това чрез примера на Собствения си живот, като странствал и правел добро, изцелявал болните, проповядвал за Царството Божие и хранел гладните както физически, така и духовно. Той превърнал всекидневния живот в божествена сфера на духовно съществуване, подчертавайки учени­ето на Буда чрез отсъствието на желания за отделното „АЗ". Така Христос е учел, обичал и живял, продължавайки великата последо­вателност на откровението и йерархичното учение; след това Той прекрачил зад завесата на нашия видим свят, оставяйки ни пример как да вървим по Неговите стъпки (Пет. II.21) - да Го следваме във вярата за божествеността, в служенето и способността Му да прониква в онази област на съзнанието и в това поле на активност, които ние наричаме истинска Христова Църква, т. е. духовната (и все още невидима) Йерархия на нашата планета, или истинското Царство Божие. Завесата, скриваща от нас тази реална църква, постепенно се разкъсва и Христос е пред прага на новата Си поява. Затова нека се опитаме да видим какво ще бъде учението, което Той предстои да донесе, разгледано през призмата на мина­лото и в светлината на сегашната световна нужда, която Христос и Йерархията трябва да посрещнат. Това е въпросът, който сега си задават Неговите ученици. Предстоящото Христово учение веро­ятно ще бъде съставено от четири основни концепции; целесъоб­разно е да разгледаме всяка от тях поотделно и да направим всичко, за да разберем и подготвим човешкия ум за възприемане на това, което Той трябва да даде.