I. Кризата на Христос

В живота на всеки ученик и особено на този, комуто предстоят големи разширения на съзнанието, настъпва точка на криза. В тази кризисна точка се приема (доброволно или не) определено решение, след което ученикът навлиза в точка на напрежение, където решението се осъществява и следващата крачка, която трябва да бъде направена, се прояснява в неговото ментално възприятие и влияе на отношението му към бъдещето. Когато работата в периода на напрежението е изпълнена, настъпва това, което можем да наречем точка на излизане. Това е едновременно изплуване от едно и потапяне в следващо поле на опит.

Самият Христос не е изключение от този троен опит, затова нека за по-пълно разбиране да приложим тези три не съвсем подходящи формулировки и към Неговата дейност.

За Христос кризата не съществува в познатия за нас смисъл; няма никакво усилие или стрес, свързани с Неговата точка на напрежение. Избраната аналогия все пак е достатъчно добра, за да ви даде представа за това, което се случва в посоченото състояние на осведоменост, характерно за духовната Йерархия; то може да бъде наречено „духовно възприятие"в противоположност на менталното възприятие, което е неговият човешки еквивалент. Трябва да се помни, че точката на криза - пораждаща точката на напреже­ние, на която Христос доброволно се подчинява, - е йерархичен фактор или събитие, доколкото цялата Йерархия бива въвлечена в криза. Причината за това е проста: за Христос и Неговите съратни­ци съществува само опитът на груповото съзнание. Обособяващи­те нагласи и дейности са непознати за Тях, тъй като Тяхното състояние на осведоменост е включващо, и по никакъв начин -изключващо.

Затова, използвайки човешката терминология за тълкуване на божествените реакции на Христос и Неговите ученици, трябва да се поясни, че точката на криза, отговорна за йерархичното напреже­ние и за предстоящата поява или идване на Христос, вече е преми­ната от Него; тя вече е част от дългия Му минал опит. Резултантната точка на напрежение контролира сега духовната Йерархия и многобройните й групи от работници. „Точката на решение", както тя се нарича във всички Йерархични цикли, беше преодоляна в периода между юнските Пълнолуния съответно на 1936 г. и на 1945 г. Така точката на решение обхвана девет години, което е един относително кратък срок; неин резултат е решението на Христос отново да се появи или да се върне към видимо Присъствие на Земята колкото е възможно по-скоро, т. е. значително по-рано, отколкото е било запланувано.

Това решение по необходимост е било прието след консулта­ции с Повелителя на Света, „Предвечния" от Стария Завет, или „Този, в Който живеем, движим се и съществуваме" от Новия Завет. Той е пазител на Волята на Бога. То е било също така прието с пълно разбиране и участие от страна на Учителите и старшите посветени. Така и трябва да бъде, защото Тяхното участие и помощ са наложителни. Те задължително трябва да бъдат мислено с Христос, като ментално Му сътрудничат, защото Неговата нова поява означава мащабно йерархично сближение с човечеството и велико духовно събитие.

Това все пак си остава решение на самия Христос, което бележи не само точката на криза в Неговия опит, но и кулминаци­онния пункт в изразяваната от Него божественост. С цялото си благоговение и в рамките на нашето човешко разбиране трябвала напомним, че не съществува нищо статично в целия еволюционен процес на нашата планета и на космоса; във Вселената няма нищо друго, освен процеси и развития, движения, растящи достижения и все по-широки перспективи. На този велик универсален закон се подчинява и самият Христос. Отново с цялата си почит трябва да посочим, че Той също е прогресирал в Своя опит по изразяване на божествеността и се намира (ако можем така да се изразим) по-близо до Отеца и до Единния Универсален Живот, отколкото когато и да било преди. Сега Неговото разбиране за Волята Божия е по-задълбочено и Той я осъществява в по-голямо съгласие с божествената Цел, отколкото преди две хилядолетия в Палестина. Христос по необходимост е постигнал растящо възприятие за намерението на божествения Ум, въплътен в тази Самоличност, Която ние величаем под името Бог.

На Христос вече не Му е необходимо да казва в агония: „Отче! Не моята, Твоята воля да бъде", тъй като Той вече няма лична воля, а е движен от тази на Неговия Отец и от способността да взима лични решения, хармонизирани с тази божествена Воля. Неговото достижение трудно може да се изрази с други думи. Коментаторите са се опитвали да тълкуват Гетсиманския опит на Христос и да обясняват привидната Му слабост като проявление на човешкото у Него, и следователно - като временно отстъпление от божестве­ната Му природа. Те често правели това под натиска на господст­ващата теологична догма за божественото съвършенство на Хрис­тос - абсолютно, върховно и окончателно съвършенство, за което обаче Той самият никога не е изразявал и най-малка претенция. Сега Христос е по-близо до това съвършенство, отколкото когато и да било по-рано на Земята. Именно това божествено разкритие Му е позволило да направи правилния избор (в периода на вземане на решението до юни 1945 г.), при това не само за Себе си, но и за духовната Йерархия.

Съгласно божествената Воля, Той трябва отново да се появи на Земята във видимо Присъствие, да ръководи материализиране­то на Царството Божие на Земята и да възстанови Мистериите на посвещението така, че те да станат основа за новата световна религия. И преди всичко, Той е призван да разкрие природата на Божествената Воля, която често се разбираше като могъщество, водещо до изпълнение на желаното, до създаване на благоприятни ситуации, стимулиране на дейности и неумолимо осъществяване на плановете. Такова общо определение най-лесно се възприема от хората, тъй като те го разглеждат от ъгъла на собственото си своеволие, или на устрема си към индивидуално благополучие. Този тип воля е егоистичен и отначало се разбира неправилно, но постепенно води към безкористност в зависимост от благотворно­то въздействие на еволюцията. Тогава волята започва да;е разг­лежда и разбира през призмата на йерархичния план и усилията на индивидуалния човек се насочват към отхвърляне на първоначал­ното му своеволие и към сливане на личната му воля с тази на групата, при което самата група вече се превръща в аспект на йерархичното усилие. Това е велика крачка напред в ориентацията и в крайна сметка ще доведе до изменение на съзнанието.

Повечето кандидати сега се намират именно на този етап. Все пак, волята е нещо съвсем различно от тези нейни изражения, който са се появили в човешкото съзнание като резултат от опита на хората да интерпретират божествената Воля от ъгъла на сегашната си еволюционна точка. Ключът за разбиране на проблема се намира в думите: „заличаване на всички форми". Когато съблазън­та на субстанцията бъде преодоляна и желанието отмре, тогава притеглящото могъщество на душата става Доминиращо и ударе­нието (толкова дълго поставяно върху индивидуалната форма, съществуване и активност) вече се премества върху груповата форма и цел. На този етап привличащото могъщество на Йерархи­ята и на групите ученици, ръководени от Учителите, измества низшите притегляния и по-малките фокусни точки на интереса. Когато последните заемат полагащото им се по-скромно място в съзнанието, може да бъде почувствано динамичното привличане на Волевия Аспект на божествеността - абсолютно несвързана с форма или форми, с група или групи.

В светлината на Божията Воля, Христос е приел определени базови решения и се готви да ги осъществи в относително близко бъдеще, но точната дата на новата Му поява е известна само на Него и на няколко от старшите Му помощници. Всички тези бъдещи събития обаче до голяма степен ще зависят и от определе­но фундаментално решение на самото човечество, до което ще се стигне благодарение на някои нови тенденции в човешкото мисле­не; то ще бъде резултат от субективната човешка реакция спрямо решението, взето от Христос и от духовната Йерархия, или невиди­мата Църква.

Мотивите за тази нова поява са всестранни и утвърдени и са ясно осмислени от Христос. Работата, започната от Него преди двадесет века, трябва да бъде завършена; новата световна религия трябва да бъде установена; нуждите на копнеещото и зовящо човечество не могат да бъдат игнорирани; крачките, предшества­щи великото йерархично посвещение, в което Христос е водещ Участник, трябва да бъдат предприети; събитията, характеризира­щи „края на времената", не могат да бъдат отлагани.

Ако ни е позволено да се изразим благоговейно и символично, единствената награда за Христос, когато Той обяви решението Си за окончателно и необратимо, е било позволението или правото да бъде използван (по два начина) един Велик Призив, който никога по-рано не е бил даван:

1. Като йерархичен призив, насочен към „центъра, където божията Воля знаят",

2. Като световна молитва, изразена в такива фрази, че цялото човечество да може с разбиране да се ползва от нея.

Правото да се използват определени велики Думи на Силата, или „Упътващи строфи [stanzas]", никога не се предоставя лесно. Решението на Христос да се появи отново сред хората заедно със Своите ученици е обусловило това позволение от страна на Повелителя на света, или Предвечния.

След тази кулминация на духовната криза и последвалото я решение е била достигната точката на напрежение и именно в тази фаза сега работи и планира невидимата Църква, въвличайки действащите на Земята ученици на Христос в също такова състояние на духовно напрежение. Успехът на завръщането на Христос към видимо Присъствие, също както и другите фактори, свързани с новата Му поява, зависят от събитията и контактите, които проти­чат в сегашния период на напрежение. Във всяка точка на напреже­ние, независимо от фактора време, се генерира енергия, която се натрупва за бъдещо използване и се фокусира по такъв начин или в такова състояние, че нейната сила да може да се насочва, когато е необходима и бъде призована. Това твърдение несъмнено е трудно за разбиране. Точката на напрежение (символично казано) е хранилище и източник на могъщество. Сега енергиите, които уникално ще характеризират Царството Божие, се концентрират и насочват чрез Учителите на Мъдростта в тясно сътрудничество с волята на Христос.

Докато тази енергия се натрупваше или набираше мощ, след юнското Пълнолуние на 1945 г. станаха три събития с голяма важност в жизнения опит на Христос (а оттук и на Йерархията), чиито следствия сега се затвърждават. Аз ще ги спомена само накратко, защото мие невъзможно да докажа фактическата приро­да на следващите твърдения; само възможността, вероятността и Законът за Съответствията могат да потвърдят тези събития. Тех­ните следствия ще бъдат отбелязани, особено след момента на появяването. Тези три събития могат да бъдат описани по следния начин:

1 Духът на Мира се спусна у Христос. Новият Завет ни дава свидетелство за подобно събитие, когато по време на Кръщението „Той видя Духа Божи, Който слезе като гълъб и се спусна на него" (Мат. III. 16). Този Дух е Същество с огромно космично могъщес­тво и сега Той осеня Христос по същия начин, както Христос преди две хилядолетия е осенял или работил чрез Учителя Иисус. Този Дух на Мира не е съвкупност от емоционален и статичен покой, който слага край на хаоса на Земята и утвърждава ерата на мира. Той в тайнствен смисъл е Духът на Равновесието, Който работи със Закона за Действието и Противодействието и неизбежността на Неговото влияние рано или късно ще бъде призната. Тази работа ще се проявява двояко: в пълна степен, когато Христос се появи сред хората, и бавно и постепенно преди това:

а) Хаосът, объркването, емоционалния смут и менталната неуравновесеност, царящи сега в света, ще бъдат (съгласно Закона) балансирани от съответен цикъл на покой, емоционална умиротвореност и ментално спокойствие, които ще въведат човечество в нова фаза на свободата. Установилият се мир ще бъде съразмерен на преживените преди това смут и хаос.

б) Ненавистта, която сега доминира света, ще бъде баланси­рана от проявата на добра воля благодарение на Духа на Мира, действащ чрез Христос, Въплъщението на Божията любов. Гаран­ция за появата на тази добра воля е прекомерното развихряне на омразата, която бавно нарастваше в умовете на хората от началото на XIX век за да достигне нов апогей в наше време. Пропорционал­на на нея мяра от енергията на любовта ще се прояви по-късно в резултат от активността на Духа на Мира, работещ чрез Принца на Мира, както понякога наричат Христос (Исая, 1Х.6).

Това духовно Същество няма да слезе от висините, откъдето действа и насочва Своята енергия, тъй като Христос ще служи като канал за целенасочената Му мощ. Притокът от Неговата божест­вена (извънпланетарна) енергия ще донесе в крайна сметка мир на Земята чрез утвърждаване на добрата воля, която от своя страна ще породи правилните човешки отношения. Човечеството е отбеляза­ло (разбира се, несъзнателно) първия импулс на тази енергия през май 1936 г. и отново през юни 1945 г.

2. Еволюционната сила, която ние наричаме „Христово съзна­ние" (термин, широко използван от метафизичните групи по света), се фокусира в личността на Христос по непознат досега начин. За тази мощ, дремеща във всяко човешко сърце, Св. Павел казва: „Христос е в нас, като упование на славата" (Кол. 1.27); тя е онзи фактор, който по силата на еволюционния закон води човека към Царството Божие и към „мярката на пълния Христов ръст" (Еф. IV.13). Христос винаги е бил символ на тази мощ и слава. В сегашния период на йерархично напрежение и в резултат от реше­нието да се появи отново, Христос стана Въплъщение на тази енергия и така встъпи в по-тесни отношения с човечеството. Другите велики Синове Божи действат като канали за тази енергия към дочовешките царства, докато Христос заема уникално поло­жение по отношение на човечеството. Символично казано, тази енергия създава жизнен мост от човешкото царство към Царството Божие, т. е. от четвъртото царство на природата към петото, Христос е пазител на тази енергия, но това е временно и само в периода на сегашната криза на човечеството. Благодарение на това Той може да стимулира механизма за отклик в сърцата на хората, което ще им позволи да Го разпознават (след новата Му поява) и да знаят Кой е Той. Канализирането на тази енергия започна в края на световната война и все още продължава; тя е отговорна за глобал­ната тенденция към подобрение, към укрепване на принципа за съпричастността и към растяща чистота на човешките сърца и мислене в наши дни - чистота, която ще бъде у масите (ако те са достатъчно информирани) много по-голяма, отколкото у техните лидери.

Както ви е известно, човешката история по същество е хроника на великите духовни Вестители, Които (периодично, в дни на човешка криза) идват от тайната обител на Всевишния, за да помагат, вдъхновяват, откриват, водят и насочват. Това е история на идеите, представяни на вниманието на човечеството и формира­щи цели цивилизации и култури. Такава е неотложната човешка нужда в наше време и благоприятната възможност, породена от факта, че един от тези Синове Божии се опитва - в сегашния цикъл на напрежение - да сътрудничи с Христос. В резултат от решението на Христос и „духовното Му сливане" с Волята на Бога, Аватарът на синтеза става Негов близък Съратник. Това е събитие от първос­тепенно планетарно значение. Връзката с Него е бил а установена и помощта от Негова страна е започнала да постъпва от момента на произнасянето на Великия Призив и от началото на неговото използване от широките човешки маси. Доколкото Христос се е заел с дело от колосална важност, Той ще има подкрепата на Аватара на Синтеза и ще се опира на този „Безмълвен Аватар", чиито поглед (символично казано) ще бъде „устремен към Него, чиято ръка ще Му бъде опора, и чието сърце ще бие в унисон с Неговото".

Това Същество е тясно свързано с Волевия Аспект на божес­твеността и сътрудничеството с Него е станало възможно благода­рение на собственото достижение на Христос по линията на висша­та духовна воля. То работи по посока на великия природен Закон на Синтеза, който води към единение, обединение и сливане. Негова­та функция (в унисон с енергията на Христос) е да генерира духовна воля у човечеството, т. е. на волята към добро, и сега мощта Му се проявява в три сфери на активност:

а) В самата духовна Йерархия, където разкрива природата на божествената воля към добро, която Царството Божие трябва да изразява, както и природата на божествената Цел; -

б) В Общото Събрание на ООН (макар и все още не в Съвета за сигурност), където генерира бавно нарастваща воля към обеди­нение;

в) В широките маси навсякъде по света, усилвайки стремежа им към общо подобрение.

Неговата дейност по необходимост има характера на масова активност, тъй като Той може да провежда Своите енергии само чрез масовото съзнание или чрез такива групови съзнателни общ­ности, каквито са Йерархията, ООН или Човечеството. Фокусната точка на Неговите усилия в посредникът, чрез който се разпределя енергията Му, е Новата Група Световни Служители, която е уни­кално свързана с този Аватар на Синтеза. Сплотяване на всички посредници на добрата воля, откликващи на енергията на божест­вената воля към добро, - това е била и щ&бъде главната задача на Новата Група Световни Служители. Работата на тази Група може сега конструктивно и творчески да се ускори благодарение на единодействието между Аватара на Синтеза и Христос. Нейната задача е да ускори и възвести настъпването на Новата Епоха, в която петте Царства на природата ще започнат да функционират като едно творческо цяло. Тази задача може да се раздели на три части, функции или видове активност:

а) Да породи човешки синтез или единство, което ще доведе до всеобщо признание на идеята за единното човечество, форми­рано върху правилни човешки отношения;

б) Да установи правилни връзки с дочовешките царства на природата, благодарение на което разбирането з&Единния Свят ще получи всеобщо признание;

в) Да спусне Царството Божие (духовната Йерархия на нашата планета) във видимо проявление на Земята, в резултат на което фактът, че синовете човешки са едно, също ще получи всеобщо признание.

Аватарът на Синтеза ще съдейства за изпълнението на тези задачи и с оглед на това Той обединява усилията Си с тези на работещия чрез Йерархията Христос, под егидата на „центъра, където божията Волязнаят". Тези три взаимосвързани събития и енергийни разпределителни пунктове се активизират в точката на напрежение, в която сега пребивават Христос и Йерархията. Те служат за пренасочване и фокусиране на изпращаните към човечес­твото енергии, тъй като всички те са породени от решението, което Христос взе след точката на Своята криза, и всички са свързани с йерархичната подготовка за Неговата нова поява.