IV. Разсейване на заслепението

Думата „заслепение" като специфична характеристика на астралния план никога не е била правилно използвана и е жалко, че тя въобще е била употребена в ранните форми на езотеричните учения. Така нареченият „астрален план" е само наименование, дадено на тази съвкупност от сетивни реакции, чувствена отзивчи­вост и емоционална субстанция, които са сътворени от самия човек и са толкова успешно излъчвани от него, че днес той се е превърнал в жертва на това, което сам е породил. Над 80 % от учението за астралния план е пълна самоизмама и теоретизиране за онзи нереален свят, който имаме предвид, когато произнасяме древната молитва: „Води ни от нереалното към Реалното". Разказаното за него е почти лишено от фактическа обосновка, но то все пак е послужило за полезната цел да предостави опитно поле за упраж­няване на разграничителната способност спрямо истината и лъжа­та; това е област, в която стремящият се може да използва разли­чаващата способност на ума, на този велик разобличител на греш­ките и в крайна сметка - на този велик откривател на истината.

Едва когато открием у себе си „същия ум, който е и в Христос" (Фил. 11.5), ще разберем, че контролът над емоционалната ни приро­да, над чувствената зона на съзнанието (или над астралния план, ако предпочитате този термин), е станал пълен. Така господството на чувствата изчезва заедно с цялата си зона на влияние; тя престава да ни изглежда реална, освен като поле за служене и като сфера, в която човек блуждае в моменти на отчаяние и криза. Най-голямата услуга, която човек може да направи на своите събратя, е той самият да се освободи от контрола на тези сфери, като се научи да управлява техните енергии чрез мощта на вътрешния Христос. Тогава той открива, че самоцентрираните сили и енергии наличното желание и емоционалната любов се заменят от жизнена енергия, която може да бъде почувствана по много начини, макар и все още да не се усвоява в най-чистия си вид; тази енергия ние наричаме „Божия любов". Именно тази извираща, свободно течаща и магнетично привличаща сила връща всеки странник в Дома на Отца. Именно тази сила струи в сърцето на човечеството и намира израз в появата на такива велики аватари като Христос; именно тя поражда мистичния копнеж във всяко човешко същество и действа чрез всички онези движения и организации, които си поставят за цел да осигурят добруването на човечеството чрез различни благотворителни и образователни ини­циативи, както и чрез широко проявяваното инстинктивно майчин­ско чувство. Това обаче е предимно групова чувствителност и затова едва в ерата на Водолея и вследствие от новата поява на Христос нейната истинска природа ще намери правилно разбиране и Божията любов ще изпълни всяко човешко сърце.

Христос е знаел много за този свят на заслепението и илюзи­ите и чрез личния Си пример е показвал, че истинската любов е способна да го контролира. Трите велики изкушения на Христос в пустинята частично се основават върху трите аспекта на световната заблуда: върху илюзиите, създавани от ума; върху заслепенията, свързани с опита на емоционалния план; и върху майята, породена от земните обстоятелства. Всички те заплашвали да Го отклонят от правия път, но Той посреща всяко от тях с провъзгласяване на ясно формулиран принцип, а не със словесните аргументи на аналитич­ния ум; така Той излиза с чест от това поле на троичния опит, за да обича, учи и лекува. Когато идва сред нас, Христос се проявява като велик борец срещу световните заблуди, но условията за това са били предварително подготвени от Буда. Така славата на борци, разсейващи световните заблуди, поравно се пада и на двамата Аватари: Буда и Христос. Една от най-важните задачи днес е човечеството (световната общност) да осъзнае природата на дей­ността, започната някога от Буда и Христос, като отново се акцен­тира върху истините, проектирани от Тях върху екрана на световна­та мисъл. Работата на Повелителя на Светлината и на Повелителя на Любовта трябва да бъде представена по нов начин пред жадния за духовност свят. В тази връзка трябва да посочим, че някои нации отдавна се нуждаят от по-добро разбиране за учението на Буда, което Той провъзгласи в Четирите Благородни Истини; крайно време е те да осъзнаят, че причината за всички страдания и мъки се корени в злоупотребата със стремежа към притежаване на матери­ални и преходни блага. ООН трябва да се научи да прилага провъз­гласения чрез живота на Христос Закон на Любовта и да демонст­рира жизнеността на истината, че „никой не живее за себе си" (Ром. XIV.8), което важи и за нациите като цяло; крайната цел на всяко човешко усилие е любящото разбиране, стимулирано чрез програмата за утвърждаване на любовта и правилните човешки отноше­ния в мащаба на цялото човечество.

Ако животът на двамата велики Учители бъде разбран и ако Техните учения по нов начин се реализират в нашия живот, тогава в света на човешките дела, в сферата на човешкото мислене и на сцената на политическото и икономическо взаимодействие биха настъпили същностни промени; днешният световен ред (който е по-скоро глобален хаос) би могъл така да се промени и преобрази, че да създаде условия за постепенното възникване на нов световен ред и на нова човешка раса. Световното заслепение ще бъде разпръснато и глобалната илюзия ще се разсее.

В света на заслепението, т. е. в света на астралния план и емоциите, преди много векове се е появила една точка на светлина - Повелителят на Светлината, Буда, е фокусирал в Себе си просвет­лението, което в крайна сметка ще направи възможно разсейването на заслепението. В света на илюзиите, т. е. в света на менталния план, на свой ред се появява Христос, Повелителят на Любовта. Той разсейва илюзиите като привлича към Себе си (чрез притега­телната сила на Любовта) сърцата на всички хора и излага тази Своя решимост в думите: „И като бъда възнесен, всички ви ще привлека към Себе си" (Йоан, ХII.32)

Взаимодопълващата се работа на двамата велики Божи Синове, продължена от световните ученици и Техните посветени, неизбежно ще унищожи илюзиите и ще разсее заслепението - от една страна, чрез интуитивно разпознаване на реалността; а от друга страна, чрез мощен приток на светлина и разум. Буда е направил първото планетарно усилие за разсейване на световното заслепение, а Христос започнал първия глобален опит за разпръскване на илюзията. Сега Тяхната работа трябва да бъде разумно продължена от човечество­то, което вече е достатъчно мъдро, за да разбере своя дълг.

Хората бързо бяха лишени от илюзиите си и това ще им позволи да започнат по-ясно да виждат реалността. Световното заслепение постоянно се отстранява от техния път. Тези два проце­са се обуславят от появата на нови идеи, фокусирани чрез хората с висока интуиция и излъчвани от световните мислители към широ­ката публика. Тези тенденции се улесняват и от несъзнателното (макар и не по-малко реално) разпознаване от страна на масите на истинския смисъл на Четирите Благородни Истини. Лишено от илюзиите и заслепението си, човечеството очаква бъдещото отк­ровение, което ще стане реалност благодарение на съвместните усилия на Буда и Христос. Всичко, което можем да предвидим или предскажем относно това откровение, е че ще бъдат достигнати някои мащабни и дългосрочни резултати; това ще стане чрез сливането на светлината с любовта, или чрез реакцията на „осве­тената субстанция" към „притеглящото могъщество на Любовта". Тук ви дадох ключ за по-правилно разбиране на работата на двамата Аватари, която досега не беше получила обективна оцен­ка. Ще добавим, че като си изясним смисъла на думите „преобра­жение на човешкото същество", ние ще разберем, че ако „тялото е изпълнено със светлина" (Лука, Х1.36), „в Твоето сияние ние ще виждаме светлина" (Пс. ХХХVI.9). Това означава, че притегател­ната мощ на душата се появява едва когато личността достигне висока точка на пречистване, преданост и просветление; тогава любовта и разбирането (които са дълбока природа на душата) ще се слеят. Именно това доказа и демонстрира Христос.

Когато работата на Буда (въплътения принцип на мъдростта) бъде доведена докрай в устремения ученик и неговата интегрирана личност, тогава работата на Христос (въплътения принцип на любовта) също може да достигне пълно проявление, като двата аспекта - на Светлината и на Любовта, ще намерят своето сияещо изражение в преобразения ученик. Което е вярно за индивида, то е вярно и за човечеството като цяло. Достигнало-определена зре­лост, днес то може да „получи осъзнаване" и да вземе съзнателно участие в работата по просветлението и в духовната, любяща активност. Практически следствия от този процес ще бъдат разсей­ването на заслепението и освобождаването на човешкия дух от робуване на материята; освен това, той ще доведе до разтваряне на илюзиите и разпознаване на истината, така както тя съществува в съзнанието на тези, които са се отдали на знанието за Христос.

Това е закономерна и поетапна процедура, която гарантира крайния успех, но стига до него сравнително бавно. На астрален план този процес е започнат от Буда, а началото му на ментален план е поставено от Христос, когато Той се появява на Земята. Всичко това е показателно за наближаващата зрялост на човечествoтo. През изминалите две хилядолетия този процес бавно е набирал сила в резултат от успеха на двете велики Същества в сплотяването на избраните от Тях ученици и посветени. Той пови­шава своята полезност в зависимост от откритостта на канала за връзка между „центъра, където божията Воля знаят" и Йерар­хията, където се проявява Божията любов, както и от здравината на контакта между тези два центъра и човечеството.

Така хиляди интелигентни хора ще получат възможност да се освободят от всякаква заблуда и емоционален контрол. Емоцио­налната активност (т. е. тази на слънчевия сплит) се прекратява веднага след активизирането на човешкото сърце. Това потвърж­дава факта, че хората откликват на Христовия зов именно със сърцето си и по същия начин днес те излъчват своя призив. Агонизиращият емоционален цикъл, който човечеството преживя­ва през последните 100 години, и господстващото в съвременния свят емоционално напрежение също подтикват хората да прекра­чат в сферата на ясната мисъл; това ще отбележи важна повратна точка в човешката история и ще бележи един от резултатите в бъдещата научна работа на Христос (ако мога да използвам този термин) със сърцата на хората, свързваща ги със Сърцето на Бога.

Величието на тази тема и разнообразните психологични усло­вия, в които сега живеят масите, ме възпират да давам повече информация. Това поле на опит и изпитание е добре познато на всички стремящи се и продължава да бъде „бойно поле" за мили­онни хора. Вътрешният Христос, като Съдник на индивидуалния живот, може да доведе битката докрай; така кандидатът ще се научи ясно да вижда и да не се бои. Появяването на Христос сред хората ще направи това възможно и за човечеството като цяло, но не като изкупление, а чрез жизнеността на Неговото Присъствие, стимули­ращо Христовия принцип във всяко човешко сърце.