Работата на Христос днес и в бъдеще

Ние се убедихме, че учението за великите Появи и за идващите Аватари, Световни Учители, или Спасители, лежи в основата на всички световни религии. Чрез Тях се осигурява непрекъснатостта на откровението, като във всяка нова епоха човечеството получава възможност да направи следващата си крачка по Пътя на Еволюцията, към Бога и божествения Център, където волята на Този, „в Който живеем, движим се и съществуваме" (както се е изразил Св. Павел в „Деяния", XVII.28), се фокусира, разбира и насочва. Ние се докоснахме до мисиите на двама от тези Аватари (Буда, Вестителя на Светлината за Изтока, и Христос, Вестители на Любовта за Запада) и до Тяхната работа за света като цяло; обсъдихме и появилата се уникална благоприятна възможност за Христос, както и Неговия отклик през 1945 г., когато Той изрази решението Си да се яви отново и ни даде Великия Призив като помощно средство в подготвителната работа, която непосредствено ни предстои. Сега е полезно да се разгледа природата на работата, която Той ще предприеме, както и учението, което вероятно ще даде. Фактът за непрекъснатостта на откровението и на даваното през вековете учение ни подтиква към мъдро разглеждане и духовен размисъл за вероятните насоки на Неговата бъдеща работа.

През изминалите векове за Христос бяха съобщени много неща от различни източници, мислителни школи и църкви, които обсъждаха очакващата Го ситуация и вероятността за Неговата нова поява. Учениците, стремящите се и хората с добра воля вече са направили много, за да подготвят света за Неговото т. нар. завръщане. Сега и Изтокът, и Западът се намират в еднакво очак­ване. Пристъпвайки към темата за Неговата работа, трябва да помним, че Източният Наставник е въплътил в Себе си Мъдростта на Бога, чиито израз е човешкото познание (третият аспект на божествеността); и че Христос е станал проводник и носител на втория божествен аспект в цялото му съвършенство, доколкото в Него двата аспекта - светлината и любовта, получиха пълно изражение. Сега е ред на висшия божествен аспект (на Волята Божия), да приеме въплъщение и Христос се готви именно за това. Откро­вението не може да се прекъсва, а какви други изражения на божествената природа ще ни бъдат открити по-късно, за нас сега е безполезно да гадаем.

Уникалността на предстоящата мисия на Христос и на Него­вата благоприятна възможност се състои в това, че Той е способен (в Себе си) да стане проводник и носител на двете божествени енергии - тези на любовта и на волята, т. е. магнетичната потенция на любовта и динамичната ефективност на божествената воля. Подобно откровение не е било възможно никога досега в дългата история на човечеството.

Работата и учението на Христос ще бъдат признати от християнския свят по-трудно, отколкото от източните народи. Въпреки това, определена шокова или трудна за възприемане истина е много необходима, за да бъде пробуден християнският свят, да се даде възможност на християните да осъзнаят своето истинско място в системата на световното божествено откровение и ла видят в Христос представителя на всички вероизповедания, заемащ Свое­то заслужено място на Световен Учител. Да, Той е Световен, а не само християнски Учител. Той Сам ни е казал, че води и други паства, които Го тачат не по-малко от ортодоксалните християни. Те могат да Го наричат с различно име, но Го следват също толкова искрено и с такава вяра, както и техните западни събратя.

Нека сега накратко обсъдим някои погрешни тълкувания на Евангелската история. Нейният символизъм (т. е. древният маниер на изложението, използван в епохата преди пришествието на Хрис­тос в Палестина) е бил извратен от теолозите до такава степен, че кристалната чистота на ранното учение и уникалната простота на Христос са изчезнали под камарата от грешки, маскарада на ритуалите, парите и човешките амбиции. Сега Христос е предста­вян като свръхестествено заченат и роден, учещ и проповядващ в течение на три години, след което бил разпънат и в крайна сметка възкръснал, оставяйки човечеството, за да може строго и величаво „да седи отдясно на Бога". Всички други подходи към Бога (на който и да е народ в което и да е време или страна) са били смятани от ортодоксалните християни за неправилни, „езически" и изискващи християнска намеса. Били са предприемани всевъзможни уси­лия за налагане на ортодоксалното християнство в страни, където се признава вдъхновението и учението на Буда, както и на общнос­ти, отговорни за запазването на божествената непрекъснатост на откровението. Както добре знаем, ударението е било поставяно върху „кървавата саможертва на Христос" на Кръста и върху спасението на вярващия, зависещо от това доколко той признава и приема тази жертва. Така изкуплението на чуждата вина заменило упованието в нашата собствена божественост, която Христос е поощрявал в нас; Христовата Църква станала пищна и безплодна {както доказа световната война) поради тясното си вероучение, погрешните си акценти, клерикалната си помпозност, надутия си авторитет, материалните си богатства и излишното изтъкване на мъртвия Христос. Макар да признават възкресението Му, църквите системно са привличали главното внимание върху Неговата смърт.

Цели две хилядолетия Христос е бил представян като безмъл­вна и пасивна Фигура, скрита зад купищата от думи на множество коментатори и проповедници. Църквата насочва мисълта ни към умиращия на Кръста, а не към истинския, жив, активен и работещ Христос, Който (съгласно обещанието Си) вече двадесет века физически присъства редом с нас.

Затова, нека се опитаме да си създадем по-вярна представа за живота и дейността на Христос, и оттук - за нашата бъдеща надежда. Нека се вгледаме в тази вечносъща божествена Личност, която съставя Планове за бъдещата Си помощ за човечеството, която оценя и привлича Своите ресурси, ръководи учениците Си и детайлно организира подготовката за Своята нова поява. Ние сме призвани да пробудим вярата във фактическата природа на божественото откровение и да подтикнем Христовата църква към правилно разбиране за Него и Неговата работа. Именно живият, действащ и мислещ Христос трябва да занимава нашите умове. Евангелската историяе вечна истина, която се нуждае само от ново тълкуване, което да посочи нейното истинско място в дългата поредица от божествени откровения. Христовата Мисия на земята преди две хиляди години е само част от тази поредица, а не някаква извънредна и откъсната от историческата логика история, която обособява един период от 33 години и не дава ясна надежда за бъдещето.

Каква надежда лелеят сега лишените от въображение орто­доксални теолози? Те се надяват, че в някакъв далечен час, зависещ само от непостижимата воля на Бога-Отец, Христос ще стане от Своето място отдясно на Бога и (съпроводен от ангелите и невиди­мата Църква) ще слезе под тръбен звук от облаците небесни и ще се яви в Ерусалим. Така ще се сложи край на битката, която ще бушува по това време, и Той ще влезе в града Ерусалим, за да управлява в него хиляда години. През това светло хилядолетие Сатаната, или принципът на злото, ще бъде вързан и заточен и ще има ново небе и нова земя. Какво ще стане после не се споменава, може би защото човечеството се надява на нещо толкова велико, че представяната картина не ще възбуди любопитството му.

В даденото описание, ако бъде правилно разтълкувано, прози­ра човешкото и любящо божествено Присъствие на Христос, Които въплъщава божествената любов, овладява божественото могъщество, ръководи Своята Църква и установява Царството Божие на Земята. Но какво означава понятието „Христова Църк­ва"? Тя се състои от всички, които са овладели или са в процес на усвояване на Христово съзнание или Христов живот; това е общ­ността на всички, които обичат своите събратя, защото тази любов е божественото качество, което ни прави пълноправни членове на Христовото братство. Приемането на някакъв исторически факт или теологично учение не е факторът, който ще ни свърже с Христос. Граждани на Царството Божие са всички, които съзнател­но и целенасочено се стремят към светлината и се опитват (чрез самоналожена дисциплина и обучение) да се изправят пред Един­ния Посветител; тази световна общност от хора (в тела или извън тела) признава учението, че „синовете човешки са едно"; те знаят, че божественото откровение е непрекъсваемо и винаги ново и че божественият План се осъществява на Земята.

На Земята вече живеят тези, които знаят, че благодарение на съдействието, вдъхновението и наставничеството на синовете чо­вешки, осъществили своята божественост в горнилото на всекид­невния човешки живот, Царството Божие ще се утвърди на земята; тези Знаещи сега активно работят под прякото ръководство на Христос и водят човечеството от мрака към светлината и от смъртта към безсмъртието.

Такива са великите основни истини, популярни на Изток и на Запад, които характеризират Христос, Буда и Църквата Божия; само те имат действително значение. Взорът на бъдещото човечес­тво ще бъде насочен към Христос, а не към създадените от човека институции (като Църквата и нейните сановници); Христос ще бъде виждан такъв, какъвто Той е в действителност - работещ чрез Своите ученици, Учителите на Мъдростта и последователите Си, които невидими (и често непризнати) се трудят зад световната сцена. За сфера на Неговата активност ще бъде признато човешко­то сърце, както и пълните с народ пазарни площади, а не каменните здания и пищните церемонии на църковните цитадели.

Изучаването на бъдещата работа на Христос по необходи­мост се гради върху три предпоставки:

1. Че новата Му поява е неизбежна и сигурна.

2. Че сега (както и преди) Той активно работи за благосъсто­янието на човечеството чрез ръководената от Него духовна Йерар­хия на нашата планета.

3. Че определени учения ще бъдат давани и някои енергии ще бъдат излъчвани от Него в хода на работата и новата Му поява. Хората са склонни да забравят, че това ново пришествие ще изисква от Христос период на интензивна подготовка; Той също работи по закона и под контрола на различни източници, макар и в значително по-малка степен, отколкото това важи за човешките същества.

Неговото идване ще се обуславя и определя от реакцията на самото човечество и Той ще трябва да се съобразява с нея. Дей­ността на Христос ще се съгласува и с някои фази на духовните и циклични ритми, както и с импулсите, идващи от източници, които се намират на по-високи нива от тези, на които Той обикновено работи. Върху Неговата дейност влияят както човешките фактори, така и великите „разработки" и „дълбоките решения в рамките на волята Божия". Съвършена и чувствителна, човешката страна или природа на Христос откликва на зова на човечеството, а Неговата божествена страна или природа в равна степен реагира на енергий­ните импулси, идващи от центъра, където божията воля знаят". Съгласувайки императивите на тези два фактора, Той трябва да определи точния момент. Да се извлича добро от човеш­кото т. нар. зло не е лесна задача; гледната точка на Христос е толкова мащабна и Той тиса дълбоко е вникнал в Закона за Причи­ните и Следствията (за Действието и Противодействието), че да вземе правилно решение относно Своята дейност и избора на време не е никак лесно. Човешките същества са склонни да разг­леждат всичко, което става или може да стане, в чисто човешки, близък и ограничен план; те имат слаба представа както за стоящи­те сега пред Христос проблеми и решения (споделяни от Неговите дали обет ученици), така и за възможните дългосрочни последици. Задачата на Христовите съратници е да развиват у хората „ум като този, който е в Христа"; така те помагат за разчистване на пътя пред Него, за да може Той „да дойде със Своите нозе", както се казва в Библията (Евр. XII. 13). Възприемането (по Негов пример) на живо­та и събитията в светлината на духовните ценности, ще облекчи идването на новото учение и ще очертае контурите на новата световна религия; това ще ни позволи да добием свежа и вярна представа за божественото откровение и жизнено да проникнем в умствените нагласи на Тези, Които провеждат божествената воля и творят човешкото бъдеще. Затова нека се опитаме да оценим не само благоприятната възможност на Христос да ни окаже помощ (което е обичайната представа), но и да вникнем в кризата и в проблемите, с които Той ще се сблъсква при изпълнение на пред-начертаното.