III. Христос като проводник на енергии

В първите три месеца от кризисния период, преминат от Христос и Йерархията и завършил с обявяване на окончателното Му решение, някои велики Енергии или фундаментални силови потоци влязоха под контрола на Христос и Неговите ученици. Това, че енергията е базова субстанция във Вселената, че всички форми на живот са енергийни единства, живеещи във вътрешността на по-всеобхватни енергийни структури, и че всички такива форми -големи и малки, използват енергия и действат като разпределители на енергия, е за мислещите и интелигентни хора добре известен и общопризнат факт. Речта, писменото слово и мотивираната актив­ност - всички те са енергийни прояви, които водят до излъчване на енергии и до различни видове активност, разбирани също като енергийни изражения и причини за разпределение на енергии. Правителствата, църквите, организациите и групите - всички те са енергийни хранилища и разпределители. Самото човечество е голям център на енергии, въздействащ върху всички дочовешки царства и формиращ вътре в себе си широка система от взаимос­вързани енергии. Същото важи и за индивида, който чрез думите и действията си задвижва енергии, създава енергийни следствия и действа като разпределител на енергии. Колкото до неразвития човек, той не разбира почти нищо от това и управляваните от него енергии са незначителни. Входа на еволюцията, когато индивидите развият своята мощ и изражение, управляваната от тях енергия ще има основополагащо значение; те ще станат динамични центрове за енергийно разпределение и тяхното слово (устно или писмено), допълнено от съзнателните им действия, ще предизвиква широки следствия и изключително важни резултати. Йерархията е велик енергиен център, чиято енергия достига до човечеството чрез Христос; такова е значението на Неговите думи: „Дойдох да ви дам живот". Животът и енергията са синоними.

По време на световната война (1914 - 1945 г.) Христос и Йерархията наблюдаваха загиващия свят; хората и формите умира­ха масово; старите идеали, организации и групи изчезваха и приз­ракът на смъртта бродеше навсякъде. Разрушението характеризи­раше феноменалния свят, както и фините светове на чувствата и мислите; животът се отдръпваше и смъртта побеждаваше. Задачата на Христос и на Неговите ученици не беше да съживяват мъртвото и безполезното, ада не допускат възраждане на старото и нежелателното. Да насочват потока на живота, носещ способ­ността да се строи наново, както и енергията, създаваща новия свят и цивилизация - ето в какво се състоеше Тяхната отговорност и благоприятна възможност.

Реакционните сили в света - политически и религиозни, жела­еха да възкресят старите и мъртви форми; те насочиха цялото си влияние (което е само друго название на енергията) срещу всичко ново и все още продължават да го правят. Прогресивните сили се борят за утвърждаване само на новото, отхвърляйки старите фор­ми, дори ако те все още имат частична полезност. С прекомерното си отрицание обаче спрямо всичко, идващо от миналото, както и с разрушителната енергия, която насочват срещу всичко свързано със стария режим, те на практика затрудняват усилията на Йерар­хията. Прогресивните сили действително внушават надежда, но същевременно демонстрират печално неумение да действат и прекалено голяма любов към разрушението. Новата Група Светов­ни Служители устойчиво се придържа към „Благородния Среден Път" (както го е нарекъл Буда), стремейки се достойно да погребва старите форми, да разчиства пътя за новото и да възстановява това, което в миналото се е доказало като полезно в добро и би могло да послужи като жив зародиш на новото творение.

Около априлското Пълнолуние на 1945 г. - през Великдена и следващите пет седмици, Силите на Възстановяването започнаха своята работа, проявявайки се отначало върху фините нива на човешкия опит. Енергията от този тип е творческа по природа и носи „живот, осигуряващ раждането на формите". Тя се вливаше в Йерархията чрез някои от Учителите и Техните ученически групи и беше незабавно предавана от тях към човечеството като цяло. Тази енергия е масова и е свързана със стимулирането на масовото познание, но това не е енергията, за която говорихме, когато разглеждахме Христовото съзнание у човека. Тази енергия заставя хората да мислят, планират и действат; тя не предизвиква нито лоши, нито добри резултати, а просто пробужда човешките умове, за да могат те да предприемат разумни действия, зависещи по необходимост от умствения тип на човека, който откликва на силите на възстановяването съобразно своята еволюционна точка, расовата и националната си принадлежност, традициите, религиозните и културните си навици. Сега тези сили са активни по целия свят, като отначало често пораждат растящи трудности, но в крайна сметка водят до реорганизация на националния и планетарния живот. Техните влияния ще бъдат главно физически; те ще изграждат новия свят, в който ще изчезнат свидетелствата за войната, ще се подобри физическото здраве на хората и животните и ще бъдат възстановени градовете и селата. Тяхната задача е да създадат условия за поява ва новата Земя и на всички външни свидетелства за прииждащия нов живот.

Непосредствено след това, по време на Пълнолунието на Буда през май 1945 г., се активизираха и силите на просветлението -светлината започна да струи към умовете на хората. Това в дейст­вителност са енергиите, поставящи началото на новото световно образование. Отначало те ще вдъхновяват великите образователни движения и обществените форуми във всички страни, и ще укрепват ценностите, разкривани чрез радио- и киноиндустрията; по-късно те ще оказват дълбоко въздействие върху пресата, издателите на световната литература, ораторите, писателите, радиокоментаторите, вестникарите и социалните работници. Това въздействие може и да не се забележи веднага на повърхността, тъй като все още е минало малко време, но всички тези движения и хора могат да станат приемници на енергиите на просветлението, ако проявят готовност да разпознаят възникващите нови идеи; те са пазители на тази енергия и са нейни разпределящи посредници, които я насоч­ват по каналите така, че човешките маси навсякъде по света да попадат под нейното влияние. Прогресивните либерални църковници от всички световни религии също откликват на тази енергия, макар че тяхната полезност е силно ограничена поради реакцион­ната природа на обстановката или средата, в която им се налага да работят; те са изправени пред един почти неразрешим проблем.

Енергиите на просветлението достигат до човечеството чрез Новата Група Световни Служители, които са твърде възприемчиви към тяхното въздействие и имат способността да ги разпределят, доколкото работят във всички споменати сфери на активност.

Силите на възстановяването се излъчват от Ума на Бога и са свързани с присъщия за божествената природа принцип на позна­нието; интелектът е онзи божествен аспект, който отличава човека от всички останали форми на природата. Силите на просветлени­ето идват от Сърцето на Бога и са свързани с божественото разбиране; поради това те могат да достигнат и да подкрепят всички, които обичат своите събратя и активно им служат. Тази енергия е свързана с втория аспект или принцип на божествеността - с любовта-мъдрост, на която Буда и Христос са двете най-изтъкнати божествени проявления. Тези енергии протичат към човечеството главно чрез Тях и Техните ученици - Учителите от същата линия на божественото изражение, и биват завършващо канализирани от Новата Група Световни Служители.

Христос и Буда обединяват в Своето съвършенство Пътя на Ума и Пътя на Сърцето, извисявайки се значително над достижени­ята на своите събратя. Те станаха повелители на полукълбата и вековете, докато влиянието на по-малките синове Божии обхваща­ше отделни страни и по-малки времеви периоди. На тях все още им остава някаква завършваща работа, която се отнася не толкова до формите, въплъщаващи провъзгласените от Тях божествени прин­ципи - светлината и любовта, колкото до душите, които се развиват чрез прилагането на тези принципи.

През юни 1945 г. Христос приведе в движение силите на преустройството, които са свързани с Волевия аспект на божестве­ността и са все още с най-слабо изразено могъщество сред трите енергийни потока, освободени по време на трите празника на Пълнолунието през 1945 г. Тези преустройствени сили са ефектив­ни преди всичко по отношение на общностите, които ние наричаме нации. Сега Йерархията се опитва да ги канализира в Общото Събрание на ООН; използването на тези безличностни енергии зависи от качеството и природата на приемащата нация, от степен­та й на просветление и от нейната еволюционна точка. Сега нациите са израз на масовото самоцентриране на народите и на инстинкта им за самосъхранение. Затова тези енергии могат да усилват дадения аспект от живота на хората. Независимо от това, те могат да укрепват значението на целта, която ООН сега теоретично поставя пред човечеството. Главната задача на Йе­рархията е така да се разпределят тези конструктивни и синтезиращи енергии, че теорията за единството да може постепенно да се претвори в практиката и определението „Обединени" да придобие своето истинско значение и смисъл. Аватарът на Синтеза е специ­фично свързан именно с този тип енергия. С помощта на Христос, Той ще даде на човечеството нещо, за което ние все още нямаме наименование. Това не е нито любов, нито воля, както ние сега ги разбираме. Само описателна фраза, съставена от няколко думи, може да предаде приблизителния смисъл и тя е: „принцип на насочената Цел". Този принцип включва следните три фактора:

1. Разбиране (интуитивно, духовно инстинктивно, но и разум­но) на Плана, който може да бъде осъществен в най-близко бъдеще от Христос и Неговите ученици.

2. Фокусирано намерение, основано върху горепосоченото и свързано с един аспект на волята, който още не е развит в човека.

3. Способност да се насочва енергията (чрез разбиране и намерение) към разпознатата и желана цел, преодолявайки всички пречки и разрушавайки всичко, което прегражда пътя. Това не е силовото разрушаване на формите, което наблюдавахме в световен мащаб, а отмиране в резултат на усилена стимулация на живота в самите форми.

Значението на тези божествени принципи все още не ни е ясно; ние имаме работа с велики загадки. Тайната обаче остава тайна само когато е налице невежество или неверие; където са знанието и вярата, там тайни няма. Всичко, което сега знаем, е че Христос ще съвмести и слее в Себе си трите принципа на божествеността; когато Той се появи „светлината, която винаги е съществувала, ще стане видима; любовта, която никога не е прекъсвала, ще бъде освободена; и излъчването, което е било дълбоко скрито, ще бликне към Проявление". Тогава ще се утвърди новият свят, въплътил в кресчендото на откровението светлината, любовта и знание­то за Бога.

Чудото на представената възможност и красотата на синтеза, която ще бъде явена от Христос, несъмнено ще станат очевидни за всички нас. Великите Сили, намиращи се под могъщо духовно Ръководство, са готови да се спуснат в нашия свят на хаос, смутове, стремежи, надежди и кризи. Тези групи енергии са готови за фокусиране и разпределяне от Йерархията, която ръководена от своя велик Водач - Христос, сега е по-близо до човечеството от когато и да било преди в човешката история. Отклик към водителството проявява и Новата Група Световни Служители, обединена от своя идеализъм, от хуманитарните си задачи, чувствителността си към духовните възприятия, общата си субективна цел, любовта към събратята и безкористното си служене. Хората на добрата воля, които се срещат навсякъде, жадуват да бъдат насочени към конструктивна дейност и чрез последователно обучение и подго­товка да станат посредници и строители на това, което никога досега не е съществувало истински - правилните човешки отно­шения.

Така от най-висшето духовно Същество на нашата планета, през различните степени на духовните групи от просветлени и съвършени хора, работещи от вътрешната страна на живота, та чак до външния свят на всекидневността, където служат мислещите и любящи мъже и жени, се устремява прилив от нов живот. Планът е готов за незабавно прилагане и разумно осъществяване; работни­ци има и способността им за работа е адекватна на обективните потребности. И преди всичко, Йерархията и Христос са готови да се проявят и да ни покажат реалността.