IV. Христос като обединител на Изтока и Запада

Този факт трудно може да бъде приет от ортодоксалния и ограничен християнски църковник; обяснението е в това, че Хрис­тос ще работи в най-тясно сътрудничество с Буда, докато това сливане и преустройство наистина не станат обективна и необрати­ма реалност. Бидейки здраво свързан с Христос в процеса на новата Му поява, самият Буда няма да е активно въвлечен през целия период на бъдещата земна дейност на Христос. Както ви е извест­но, Буда също не е прекратил контактите Си с човечеството, макар че е напуснал физическото Си тяло преди много векове. Той е направил това, за да изпълни определена запланирана работа, която е свързана в частност (освен многото, оставащо неизвестно за човечеството) с работата на Христос, с близостта на Неговото пришествие и с някои планове относно бъдещата цивилизация от Епохата на Водолея. Както милиони хора в света знаят, всяка година (на празника Весак в майското Пълнолуние) Той влиза в контакт с човечеството чрез Христос и обединената, отзивчива Йерархия. Така Той става посредник, осигуряващ връзката между „центъра, където Божията воля знаят" и „центъра, наречен Род човешки". Тези две описателни фрази са използвани умишле­но, защото цялата работа, осъществявана сега от двамата велики Синове Божии, е свързана с разпределянето на енергиите на свет­лината и любовта. Именно чрез споменатия по-горе Триъгълник в крайна сметка ще се разпределя енергията на волята и един от тези божествени разпределители е Буда.

Фактически работата на Буда за човечеството е почти завър­шена и Неговите дълги отношения с човешкия род вече са към своя край. Веднага щом появата на Христос стане свършен факт и законът на правилните човешки отношения започне ясно да обус­лавя човешкото съществуване, Буда ще премине към друга очаква­ща Го работа. Един от старшите ученици на Христос, стоящ съвсем близо до Него по йерархичен статут, ще заеме мястото Му и ще се посвети на задачите, свързани с човешкия род.

По времето, когато този Учител ще пристъпи към Своите задължения, принципът на познанието (или знанието), което е специфична черта на човечеството, ще бъде до голяма степен трансмутирано в мъдрост ако не от масите, то поне от световната интелигенция. Мъдростта с главното свойство на Буда и импулсът на тази енергия на мъдростта в крайна сметка дотолкова ще се усили, че повече няма да Му се налага да я разпределя и контроли­ра- Тогава Буда ще се оттегли към висшите сфери на активност, където всъщност Му е и мястото, и ще започне да работи с един аспект на мъдростта, за който ние сега нищо не знаем. По-късно, чрез сътрудничеството с Аватара на Синтеза, Христос ще може да съедини в Себе Си тези две главни божествени енергии и да стане чисто изражение на любовта и мъдростта, т.е. на правилните отношения и интуитивното разбиране.

За тази цел Христос сега преминава през уникален процес на подготовка, но тя ще Му позволи и друго, а именно да освободи Своя духовен Брат от трудната задача да свързва човечеството с „центъра, където божията воля знаят" (т. е. с Шамбала). Неговата тридесетгодишна работа в дърводелската работилница в Палестина е останала неразпознат символ на това обучение. Дума­та „дърводелец" има отношение към градежа и строителството и означава (в своите производни) майстор по дървото или строител на дървени домове. Такъв е истинският смисъл на Библейската история за разпятието на Христос върху дървения кръст, или дървото. Всъщност, тя е свързана с приетото от Христос решение в Гетсиманската градина да се заеме със строителната и преустройствена работа през епохата на Водолея и така да завърши делото, чиито основи поставил в Епохата на Рибите. Той, Неговите ученици и Новата Група Световни Служители са дали обет да бъдат строители на новата цивилизация, на новия дом за човечеството. Подготвителната работа, с която Той сега е зает, ще Му позволи да проявява природата на йерархичните Планове чрез мъдрост (а не само чрез любов) и така да ни посочва мъдрите конструктивни мерки, разумния подбор на строителите и правилните методи за изграждане.

Затова е несъмнено, че този най-велик сред синовете Божии -Христос, Представителят на човечеството и на втория божествен аспект, - явявайки се отново в Епохата на Водолея, ще въплъти и демонстрира в слят (или сплавен вид) някои от главните двуединства, а именно сливането:

1. На втория божествен аспект на Любовта с първия божест­вен аспект на Волята - Волята към добро.

2. На любовта с мъдростта, което ще Му позволи да бъде Строител на новата епоха и цивилизация.

3. На енергията на Рибите, натрупвана през последните две хилядолетия от духовната Му дейност, с енергиите на Водолея, които ще се генерират и ще бъдат активни на Земята през следва­щите 2000 - 2500 години.

Сега Той се подготвя именно за осъществяването на този процес на сливане (с всичките му дългосрочни последици); завър­швайки подготовката Си, Той ще стане във все още непознат за Него смисъл фокусна точка и Посредник (или Проводник) за петте божествени енергии:

1. Енергията на Любовта.

2. Енергията на Волята.

3. Енергията на Мъдростта.

4. Енергията на Рибите, проявена в християнската ера.

5. Енергията на Водолея, вече генерирана във вътрешните нива на мислите и чувствата, която ще продължи да расте през следващите столетия.

Формите на тази подготовка са известни само на Христос, Буда и Аватара на Синтеза. Всяко езотерично или духовно обуче­ние трябва да се предприема по собствена инициатива; това е също толкова вярно за Христос, както и за най-смирения кандидат. В процесите на мисленето, реакциите и планирането на Христос ние обаче не сме в състояние да проникнем.

Неговата поява в Палестина е била като цяло пророческа, а задачата Му се е състояла главно в полагането на фундамента за бъдещата Му дейност и в посяването на семената, чиято жетва ще бъде събрана, когато Той отново дойде в новата епоха. Трагичната Му участ преди две хилядолетия е оцветила теологичната истина, която ни разказва една тъжна история, потопила света в жалби и нещастие. Тази трагедия се обяснява:

1. С Неговото откритие, че човечеството не е готово за това, което Той е дошъл да му даде, и че на света са необходими многовековен опит, обучение, изпитания и проверки, преди същин­ската Му работа да може да започне.

2. С осъзнатата от Него истина, че Му е необходимо да установи по-дълбоки отношения с центъра, за който Той винаги е говорил като за „дома на Отца"; оттук произтича и Неговият намек, че учениците Му могат и ще творят дела „по-големи от тези" (Неговите) и че Той трябва да отиде при Отца Си.

3. С Неговото заключение, че трябва да разполага с по-обучени и самоотвержени помощници и посредници, отколкото тогава (и дори доскоро) е било възможно. Оттук и формирането и обучението на Новата Група Световни Служители. Когато тези служители и просветлени работници станат достатъчно, Той ще дойде и нищо няма да може да спре Неговото приближаване.

4. И накрая, с разбирането, че хората все още не са достатъчно отчаяни, за да „превземат със сила Царството Небесно", защото само в пълна безнадеждност и стигайки предела на силите си ученикът намира пътя към това Царство и е готов да се откаже от старите пътища. Което е вярно за индивида, трябва да бъде валидно в по-голям мащаб и за човечеството като цяло.

Христос се приближава към света като цяло, а не само към християнския свят. Той идва и към Изтока, и към Запада, предвиж­дайки това „завършващо време" с неговите планетарни катастро­фи, феноменални бедствия, отчаяние и призив, идващ както от Изтока, така и от Запада. Той е знаел, че по време на последната криза и напрежение човечеството само ще ускори Неговата поява. Новозаветната история е правдива и достоверна, но по-късните й тълкувания въвеждат в заблуда.

На Изток се разказва древна легенда, която обаче става актуална и съдържа ключа за разбиране на отношенията между Христос и Буда; става дума за една услуга, която според легендата Буда ще окаже на Христос. В символична форма легендата гласи, че когато Буда достигнал просветление и опитът на земята не можел да Му даде нищо повече, Той погледнал напред към времето, когато Неговият Брат - Христос, ще осъществява Великото Си Служене. Желаейки да помогне на Христос, Буда Му оставил за бъдеща употреба Своите тъй наречени „Одежди". Той завещал и оставил на сигурно място съвкупността от емоционално-интуитивната Си природа, която някои наричат астрално тяло, и Своето знание и мислене, разглеждани като Негов Ум, или ментално тяло. Според легендата, те ще бъдат взети от Месията и ще Му бъдат от голяма полза, тъй като ще допълнят собствените емоционални и ментални качества на Христос и ще Му осигурят всичко необходимо като бъдещ Учител едновременно за Изтока и за Запада. Така Той ще може задълбочено и успешно да планира Своята бъдеща работа и да Си подбере подходящи съратници. Тази идея частично е изразе­на и в наставлението от Довия Завет: „Нека у вас бъде същият ум, който е и в Христос" (Фил. 11.5).

Така, със слети енергии на любовта и мъдростга, при помощта на Аватара на Синтеза и на Буда и под влиянието на Духа на Мира и Равновесието, Христос ще може да освобождава и да насочва енергиите, които ще породят бъдещата нова цивилизация. Пред очите Му ще се извърши истинското възкресение - излизането на човечеството от сковаващата пещера на материализма. Така „под­вига на Своята душа Той ще гледа с доволство" (Исая, LIII.11).