Възстановяват Промисъла на Земята

Неговата изключителна мощ личи от факта, че стотици хиля­ди хора вече го използват всекидневно и дори по няколко пъти на ден; през 1947 г. той вече е преведен на осемнадесет езика; ползват го групи туземци в джунглите на Африка, лежи върху работните бюра на високопоставени длъжностни лица, предава се по радиото в Европа и Америка, и няма страна или остров в света, където той да не е известен. И това е постигнато само за 18 месеца.

Ако получи всеобщо разпространение, този Призив може да стане за новата световна религия това, което е молитвата „Отче наш" за християнството и което 23-ти Псалм означава за духовно мислещите евреи. Съществуват три различни подхода към тази велика Молитва, или Призив:

а) на широката публика;

б) на езотеристите, или кандидатите и учениците в света;

в) и на Членовете на Йерархията.

Първо, широката публика го разглежда като молитва към Трансцендентния Бог, Когото тя все още не разпознава като има­нентен в Неговото творение; тя произнася Призива с надежда за светлина, любов и мир, които непрекъснато очаква. От гледна точка на масите това е молитва за просветление на всички управни­ци и лидери от всевъзможните структури, занимаващи се със световните дела; те я възприемат като молитва за приток на любов и разбирателство между хората, за да живеят в мир помежду си; разбират я като призив за осъществяване на Божията воля, за която те нищо не знаят и която винаги изглежда толкова непостижима и всеобхватна, че тяхната естествена реакция е търпението и готов­ността за въздържане от въпроси; разглеждат я като молитва за усилване на човешката отговорност и за разпознаване на проявено­то сега зло (което толкова измъчва и тревожи човешкия род), така че впоследствие то да бъде победено, а тайнственият му източник - обуздан. И накрая, Призивът се разглежда като молитва за възстановяване на някакво също толкова загадъчно изначално състояние на блажено щастие, при което всички болки и неволи изчезват от лицето на Земята. Всичко това е добро и полезно за обикновените хора и е непосредствено достижимо за тях.

Второ, езотеристите, стремящите се и духовно ориенти­раните хора имат към този Призив много по-дълбоко и проникно­вено отношение. Чрез него те получават разбиране за света на причините и за духовните Водачи на нашия живот, Които субектив­но стоят зад световните дела, подкрепят хората с правилна ориен­тация, посочват причините за събитията в различните области на човешкото битие и ни дават откровения, осветяващи пътя на човечеството в неговото движение напред, от тъмата към светли­ната. На фона на това фундаментално отношение ще се открои по-релефно необходимостта от повсеместно признаване на тези осно­вополагащи факти като предпоставка за утвърждаване на ерата на духовната пропаганда, разработвана от учениците и осъществява­на от езотеристите. Нейното начало бе отбелязано през 1875 година, когато за първи път бе провъзгласен фактът за съществу­ването на Учителите на Мъдростта. Той последователно се е потвърждавал във времето, независимо от грешките в популяризи­рането му, злонамерените атаки, насмешките и презрението. Определен положителен фактор в това отношение е разпознаването на съществената природа на получените свидетелства и появата на интуитивен отклик при окултните ученици и у някои представители на световната интелигенция.

Наблюдава се появата на нов тип мистик, който се различава от мистика на миналото по своя практически интерес към светов­ните събития, а не само към църковните и религиозните дела; за него са характерни липсата на интерес към лично развитие, способ­ността да вижда Иманентния Бог във всички вероизповедания, а не само в собствената религиозна вяра, както и умението да живее в светлината на Божественото Присъствие. Всички мистици в по-голяма или по-малка степен са нравели това, но съвременният мистик се различава от своите предшественици по способността си ясно да посочва на другите (хора) техниките на Пътя, той обединява ведно своите глава и сърце, разсъдък и чувства, плюс доскоро липсващото му интуитивно възприятие. Пътят на съвре­менния мистик сега се озарява от ясната светлина на духовната Йерархия, а не само от сиянието на собствената му душа; мистици от този тип ще се появяват все по-често.

Трето, и в двете групи (на широката публика и на кандидатите от различните степени) се намират личности, които се издигат над средното равнище, развивайки по-дълбока проницателност и раз­биране; те съответно заемат ничията междинна зона от една страна между масите и езотеристите, а от друга - между езотеристите и Членовете на Йерархията. Не забравяйте, че Те също използват този велик Призив, като не минава ден, в който и самият Христос да не го произнася.

Красотата и силата на този Призив се крият в неговата прос­тота и в това, че той ясно очертава основните истини, които човекът споделя естествено и по силата на своята природа, а именно: истината за съществуването на основополагащ Разум, който ние неопределено наричаме Бог; истината, че (над очевидността) Лю­бовта е истинската движеща сила на Вселената; истината, че вели­ката Индивидуалност, наричана от християните Христос, е дошла на Земята, за да въплъти любовта в разбираема за нас форма; истината, че както любовта, така и разумът са следствие на това, което се нарича Воля Божия; и накрая- тази самоочевидна истина, че Божественият Замисъл може да се осъществи единствено чрез самото човечество,

Този План зове човешкия род към Любов и подбужда хората „да освободят сиянието на своята светлина". Следва тържествено изискване този План на Любовта и Светлината да се осъществява чрез самото човечество и така да се „запечата портата на злото". Последният куплет съдържа идеята за възстановяване­то, като сочи лайтмотива на бъдещето и ни води към деня, когато истинската идея на Бога и Неговото изначално намерение ще бъдат накрая независими от натиска на свободната човешка воля и на злото (на чистия материализъм и егоизъм); така, божествената цел ще бъде достигната чрез промените в сърцата и жизнените ценности на човечеството.

Такъв е очевидният и най-достъпен смисъл, свързан с духовна­та устременост на всички хора по света.

В използването на този Призив яли Молитва и в растящото очакване за новата поява на Христос се крие и най-великата надеж­да на днешното човечество. Ако това не е вярно, тогава молитвата ще е безполезна и илюзорна, а световните Писания с техните аналогични предсказания - фиктивни и подвеждащи. Свидетелст­вата на вековете обаче доказват, че това съвсем не е така. Всяка молитва винаги е получавала и ще получава отзвук; великите Божи Синове винаги са идвали и ще идват в отговор на призива на човечеството и Този, Когото всички очакват, вече е на път.