Лечението на рака

При всяко злокачествено заболяване има витална сърцевина, или енергийно ядро, което бавно или бързо (в зависимост от слу­чая) поглъща жизнената сила на човека. Това ядро рядко бива отк­ривано навреме; най-често медицината го констатира едва когато поражението е стигнало до размери, изключващи ефективното ле­чение. То с възможно в ранните стадии, но може да се осъществи само със съдействието на волята на пациента. Малко неща могат да се направят при раковите заболявания, особено ако липсва съз­нателно сътрудничество от страна на болния, доколкото езотерич-ният метод за лечение изисква сливане на волята на пациента с тази на лечителската група в една активна силова единица. Така пробу­дената и концентрирана енергия ще следва мисълта съгласно древ­ния закон и ще стимулира околораковата област (т. с. здравата тъ­кан) към активно поглъщане на отслабената болна тъкан. Ако енер­гията се насочи към самото раково огнище, то ще започне да расте и ще доведе до по-големи поражения за организма. В този смисъл лечението на ранните форми на рак минава през две фази:

1. Стимулиране на здравата околоракова тъкан.

2. Изработване на нови тъкани за смяна на болната, която постепенно отмира и се абсорбира.

Ракът по правило се появява там, където отсъства трансмута-ция на емоционалната сила, а засега има малко ученици (и още по-малко обикновени хора), които са успели да преобразуват своите емоции. Състоянието на свобода от емоцията толкова рядко се сре­ща на сегашния етап от човешкото развитие, че практически може да се оцени като несъществуващо.

Интегрираната и активна личност по принцип не с склонна към ракови заболявания или към други болести от емоционален тип; тя по-скоро с предразположена към сърдечни разстройства. Пълно-кръвният, активен живот е препятствие за болест като рака, макар и не винаги. Когато старостта започне да се прокрадва и жизнените сили забавят своя ход, често може да се появи рак, което доказва истинността на горното ми твърдение. В наши дни, когато ракът с вторият по значение съучастник на разрушението и смъртта (и ако аз съм прав, като твърдя, че това е планетарно заболяване) почти всеки е предразположен към него. Страхът с силен предразполагащ фактор. В същата степен това важи за инертността и емоционалността.