Евтаназията

Някои изучаващи са обезпокоени от опитите за узаконяване на свтаназията [умъртвяване в случаите на мъчителна, нелечима бо­лест - бел. прсв.] и се съмняват дали лекарят трябва да получи така­ва власт над живота и смъртта на пациента. В същото време те съзнават, че тук е въвлечен и човешкият фактор, особено в случа­ите на нелечимо заболяване, носещо на пациента продължителни и задълбочаващи се страдания. На тях искам да кажа следното:

Когато бъде осъзната и постигната непрекъснатостта на съз­нанието (която отрича смъртта), проблемите на евтаназията ще прес­танат да съществуват. Това означава, че в развитието на расата ще дойде време, когато душата ще знае, че времето на физическия й живот с изтекло и ще се подготвя в пълно съзнание за отделяне от своята форма. Тя ще знае, че функциите на нейната форма повече не са й нужни и е време тялото да бъде изоставено. Тя ще знае, че нейното самосъзнание, фокусирано върху умствената природа, е дос­татъчно силно и жизнено, за да я пренесе през процеса на отделянето.

Когато човекът утвърди у себе си такова съзнание и посоченият процес се признае официално от медицината и от учените, изслед­ващи човешкия механизъм, тогава коренно ще се промени и отно­шението към смъртта и съпътстващите я процеси (вкл. болестта, болката и страданието), а човекът, за когото часът на смъртта с приближил, ще може да се възползва от определени методи за освобождение, към които по принцип спада и свтаназията. Когато смъртта с на прага, ще се изучават и прилагат специфични методи за разделяне и целият този процес ще се разглежда като отделяне на душата, облекчение и освобождение. Това време не е толкова далече, колкото предполагате.

Днес процесът на ускорено отделяне се съпътства от големи опасности; трябва да се разработят много прецизни законови пред­пазни мерки, но дори и тогава могат да възникнат тежки и сериозни разногласия. Независимо от всичко, дошло с времето за разработ­ване на някаква приемлива техника за свтаназия, т. с. за ускоряване на процесите при неотвратимо настъпваща смърт. Засега волята на пациентите за смърт се основава не на знание, на ментална поляри­зация и на постигната непрекъснатост на съзнанието, а на емоци­онални реакции, бягство от болката и страх.

Когато обаче ужасните страдания са налице и няма никаква надежда за реална помощ или излекуване и когато пациентът сам с пожелал да умре (или ако той е прекалено болен, такава с волята на роднините му) и при наличието на необходимите предпазни мерки, тогава нещо трябва да се направи. При определяне времето за от­деляне трябва да се изхожда не от емоции и състрадание, а от зако­ните на духовните науки и от правилното разбиране за духовните възможности на смъртта.