Слабоумието

Какво е слабоумие? Има ли данни за семейна обрсмснсност в това отношение? Има ли скрито значение във факта, че неговите симптоми се проявяват още в юношеството? Прав ли с лекарят с общ профил, когато го квалифицира като безнадежден случай? Тези и подобни въпроси често вълнуват изучаващите и практикуващите лсчитслството.

Физическите заболявания, които попадат под общото наиме­нование безумие, са много по-сложни за разбиране, отколкото обик­новено се приема. От езотсрична гледна точка те се подразделят на следните относително по-прости категории:

1. Усложнения, предизвикани от разпадане на мозъчните тъкани. Те имат сифилиссн произход в много по-голяма степен, от­колкото се предполага, и аз твърдя, че окултно нещата стоят имен­но така, доколкото физическите полови органи са низше съответст­вие на онази отрицатслно-положитслна връзка, която съществува в мозъка между двата центъра - тсмснния и аджна - от една страна, и спифизата и хипофизата, от друга.

2. Проблеми, свързани с превъзбуда на мозъчните клетки; те са породени от специфични енергии, които нарушават равнове­сието на другите енергийни процеси и предизвикват сериозни фор­ми на безумие.

3. Симптоматика, която не се дължи на реални физически поражения или болни тъкани, а на отслабена връзка между етерно­то тяло и плътния физически носител. В резултат може да се появи натрапчива идея, мания и обсебване. Такива случаи се разглеждат от ортодоксалните психиатри и медици най-често като форма на безумие, но това не отговаря на реалностите. Ако под грижите на способен психолог пациентът отново стане в състояние „да владее себе си" (а това е напълно възможно), недъгът ще бъде победен.

Най-напредничавите съвременни психолози вече са склонни да раз­глеждат тези отклонения в светлината на предложената тук хипотеза, което определено спомага за подобряване на лечението.

4. Наследени форми на умствена неуравновесеност, обус­ловени от събития в предишен живот и свързани с природата на наказанието или с кармата на възмездието. За да си осигури този урок, душата преднамерено избира физическо тяло с присъщи нас­ледствени пороци, заложени в него от Повелителите на кармата, ако душата не с в състояние да овладее своя недостатъчно развит проводник, или предизвикани от нея целенасочено и съзнателно, ако благодарение на високото си развитие тялото е в състояние да влезе под контрола на душата. Не подреждам тези форми на безу­мие или неуравновесеност в строги схеми, защото тематиката с пре­калено сложна и често са налице няколко предразполагащи фактора, а понякога имаме само начални симптоми, които може никога да не се проявят като нещо по-сериозно. Тук само изброявам общите категории, като оставям на изследователя задачата въз основа на необходимата огромна експериментална работа да класифицира симптомите и да установи дълбоките им първопричини. Времето за това вече настъпва.

5. Състояния, при които умът е толкова фиксиран и стати­чен и така неразумно контролира съзнанието, че му дава само една гледна точка, един жизнен подход, без никаква пластичност и въз­можност за адекватно приспособяване. Такива индивиди могат да страдат например от т. нар. idee fixe[фикс-идея - бел. ред.] или да станат жертва на някаква натрапчива мснтална форма. Това мен-тално обсебване може да варира в широки граници от мек фанати­зъм до религиозна мания със съпътстващ садизъм и обща вътреш­на болезненост.

Слабоумието спада към първата и четвъртата точки и най-чес­то е съвкупност от фактори, свойствени и за двете. То във всички случаи се наследява, ако не явно физически, то поне чрез заложените астрални дадености, които впоследствие обуславят конкретните фи­зически характеристики на новото тяло. Слабоумието е сифилисно по своя произход (често провокирано в предишен живот) и в дадено­то въплъщение е практически нелечимо.

Неговата скрита сексуална причина прозира във факта, че то се проявява в ранното юношество. Все пак на пациента може значи­телно да се помогне, ако симптомите бъдат разпознати още в раннитe етапи и се съдейства за правилното насочване на неговото мис­лене и задействане на динамичната ефективност на новите интереси. Духовната ориентация и съответните й интереси често са в състо­яние да потиснат развитието на болестта; в такива случаи (и ако това се практикува от най-ранните етапи на заболяването) най-теж­ките състояния могат да бъдат избегнати. Доколкото пациентът при­лага умни усилия да си помогне сам и получава интелигентна по­мощ от страна на лекаря, той може в голяма степен да преодолее своето нещастие, особено по отношение на рецидиви в следващи животи.

Много от тези проблеми са дълбоко свързани с миналото и докато на света не бъдат дадени законите, които управляват реин-карнацията, ще ми бъде трудно да обясня както процесите на физи­ческата наследственост, така и кармичнитс фактори и в частност т. нар. карма на възмездието. Признаването на по-фините форми на болестта, действията на психолога в сътрудничество с ортодоксал­ната медицина (която несъмнено има своето място при предписва­не на ендокринни регулатори) и правилното хигиенно отношение от най-ранно детство са факторите, които ще доведат до голямо облекчение и постепенно ще сведат до минимум мснталнитс и мо­зъчните заболявания, които в наши дни са тъй многобройни и запла­шителни.