Определяне мястото па запушването

Има три начина за откриване мястото на задръстването и на всяка друга обективна болестна проява:

1. Чрез ясновижданс, което позволява на лечителя визуал­но да локализира проблема. Това диагностициранс нсвинаги с точ­но и може да бъде „оцветено" от състоянието на самия лечител.

2. Чрез пряка сетивност, разбирана като „непосредствено чувствознанис", което е свойство на душата и с безпогрешно след като човек се научи правилно да го използва. То представлява син­тез между ментално и духовно възприятие и с конкретно знание или, ако предпочитате - интуиция, която позволява на лечителя безпог­решно да определи къде се е загнездила болестта, да узнае причи­ната за нейната поява, както и вероятното й протичане, последст­вия и изход.

3. Чрез един сравнително по-физически метод, свързан със сстивността на низшата природа, която позволява на лечителя да усети в тялото си същото неразположение, което изпитва и пациен­тът. Това се нарича „окултно пренасяне" и трябва да се използва само от онези, които добре владеят техниките за поглъщане и раз­сейване на енергиите. В този случай лечителят може да почувства причината за болестта или чрез вливане на енергия в етерната със­тавяща на физическата болест, или чрез повишена емоционалност и сетивен отклик в рамките на нейната астрална съставяща.

Двойната причина за задръстването

Искам да формулирам три постулата и после да ги обясня:

Първо, субективното състояние само по себе си не може да причини външно запушване. Душата по необходимост се изразява чрез различните тела, които имат известни предразположения.

Второ, субективният фактор може да се превърне в причина само ако действа заедно с вродените тенденции на физическото тяло; запушването не може да се избегне, тъй като субективният живот определя състоянието на физическото тяло и го предразполага към определени заболявания. Това става по волята на душата. Трябва ли да подчертавам, че на сегашния етап от човешката еволюция почти няма субективни състояния, които да са действително правилни?

Трето, външното състояние само по себе си също не може да стане болестотворна причина. Ако съм прав в главните си твърде­ния (а това ще бъде доказано от бъдещата наука), медицинските наблюдения ще трябва да се приспособят към фактите. Болестотворните причини трябва да се търсят именно в синтеза на външ­ните и вътрешните дадености.

Искам да поясня казаното, защото формулата, че болестта е резултат от две причини - вътрешна и външна, може да доведе до объркване. Всъщност, първоначалната причина е една и това е су­бективната даденост; психологичният фактор, който води към неп­равилно използване на енергията, задвижва онези вътрешни тен­денции, които се проявяват като жизнеопрсделящи фактори във фи­зически план. Тук те влизат в контакт с физическото тяло, което носи специфични прсдразположсности, наследствени слабости и не­достатъци във функцията на жлезите, доколкото това тяло с било предпочетено от душата за подходящ носител, чрез който тя възна­мерява да овладее някои необходими уроци. Взаимодействието, ус­тановено между вътрешните и външните сили, с основната причина (проявяваща се като две причини), която предизвиква конкретните болестни прояви. Иначе казано, това е именно синтезът между два аспекта - негативен и позитивен, който предизвиква появата на трети фактор, т. с. на определен вид заболяване.

Ако говорим за съвършени физически дадености, аз не позна­вам такива, нито физическо тяло или околна среда, към които този термин може да бъде приложен. Трябва да присъстват както вът­решна психологична причина, която с субективна реалност в малък мащаб, така и външно физическо условие под формата на телесни слабости или несъвършенства, които на свой ред представляват ос­татъчни тенденции, скрити предразположения и наследени увреж­дания, плод на неправилни нагласи или фактически злоупотреби в предишните животи. Съединете тези два главни, определящи факто­ра и (съгласно закона) неизбежно ще откриете видимото проявление на физически заболявания, които могат да варират от сериозни до незначителни, от опасни за живота до причиняващи само временен дискомфорт. Никакво външно условие само по себе си не с достатъчно, за да предизвика заболяване, но трудностите произтичат от факта, че съвременната медицина засега не допуска хипотезата за наличието на фактори, породени в предишните животи, т. с. тя не признава скри­тата първопричина, освен в случаите на такива повърхностни при-чинно-слсдствени връзки, като например тази, че безпокойството и силната тревога могат да изострят сърдечните заболявания. Повечето учени все още не разбират, че в случаите на заразни заболявания вът­решната причина има групов произход и следователно оказва групо­во външно въздействие, тъй като е изражение на груповата карма. Изобщо, цялата тази тематика с изключително трудна.

Както разбирате, трябва да има два налични фактора, които (съединени и стимулирани) да предизвикат появата на болестта. Това, че душата съзнателно избира тяло (тип проводник), което да предлага подходящи условия за приемане на някои специфични уро­ци и опитности, е слаборазбрана тема. В тази връзка ви напомням, че болестта често с средство за прочистване и има благоприятни последици. Тя предизвиква външно проявление на някакъв нежелан вътрешен фактор и когато вътрешната и външната причини бъдат изложени на ярката дневна светлина, те се очертават по-ясно, с тях може да се работи и често, благодарение на болестта и страданието, те биват отстранени и с тях се приключва.

Някои видове заболявания

Корените на артрита и диабета трябва да се търсят в астралното тяло, но като цяло артритът е по-обективна болест в срав­нение с диабета, който е резултат от задоволяване (в сегашния или в предишния живот) на физически желания, свързани с храненето. Артритът нямаше да съществува или щеше да бъде слабо разпро­странен, ако расата се хранеше правилно и разбираше ценността и действието на чистите храни. Колкото до диабета, той по-скоро е резултат от погрешни вътрешни нагласи, отколкото на неадекват­ни външни желания. Те, както вече споменах, могат да възникнат в този живот или да бъдат наследени от предишен. Във втория слу­чай въплътяващата се душа избира семейство, в което да се роди и от което би наследила тяло, притежаващо тенденция или природна предразположеност към тази болест,

Тук се открива огромно поле за изследвания, насочени изби­рателно към онези групи хора, които лесно стават жертва на някои социални заболявания.

Сифилисът и артритът попадат в категорията на болестите, обусловени в голяма степен от задоволяването на физическите же­лания, я.ракът и диабетът се отнасят към типа заболявания, свър­зани с вътрешните емоционални влечения и грубото потискане жи­вота на желанията. Интересно е, че някои инфекциозни болести (ка­то морбили, скарлатина, вариола и холера) се отнасят до груповите заболявания и заедно с това имат пряка връзка с мснталната при­рода. Това вероятно ви учудва, но е факт.

Частично запознатият с тематиката за окултните причини мо­же да предположи, че когато хората изместват фокуса на своето внимание от физическата природа към емоционалната, или от емо­ционалната към мснталната, те стават уязвими за древните заболя­вания, например спрямо сифилиса и рака, характерни съответно за лсмурийцитс и атлантитс. Това не с така.

Искам да напомня, че хората са страдали от тези болести не защото са пренасочвали своето съзнание, а вследствие от злоупот­реба с някои богодадени им способности. Връзката между измест­ването на съзнанието и болестта не с задължителна. В наши дни хората са сплав от три енергийни състояния, които ние наричаме физическо, емоционално и мснтално и които всъщност са лему-рийско, атлантическо и арийско състояние на съзнанието. Малцина са тези, които сега се изявяват като чист тип, т. е. характеризират се с преобладаване на едно или друго състояние на съзнанието. Обикно­вено имаме смесване на трите състояния. Рядко се намира човек или пациент, „който премества фокуса на своето внимание от физи­ческото към емоционалното". Той често превключва между двете нива и е ту емоционален, ту менталсн, а от чисто физиологична глед­на точка той с физически. Най-отчетливи разделителни линии се наблюдават при учениците, които съзнателно и целенасочено се опитват да пренесат фокуса на вниманието си върху мснталния план. През по-голямата част от времето обаче те живеят в тази сфера, която ние наричаме кама-манастична, т. е. астрално- ментална. Това с междинно равнище на съзнанието, по отношение на което са въз­можни само най-широки обобщения. Резки разделителни линии ня­ма и трябва винаги да помните, че в конкретното въплъщение мо­гат да се появят болести, чиито произход е скрит в далечното минало; зародишите на тези болестни тенденции векове са стояли консерви­рани в т. нар. постоянен атом. Макар че не се коренят в устройство­то и качеството на сегашния живот, те изведнъж се пробуждат и определят настоящото въплъщение, като му предоставят възмож­ност за освобождение.