Зародишите

Колко са неадекватни думите при изразяване на истината! Ние използваме думата „зародиш" за обозначаване източника на някоя болест или произхода на някаква форма. Говорим за зародиша или семето на живота; позоваваме се на зародиша на някаква идея; спо­менаваме онази нсоссзасма енергийна точка, която по-късно придо­бива някаква проявена форма. Това може да бъде мисъл-форма, чо­вешко същество или болест и все чрез една и съща дума успяваме да изразим тези три понятия. Колко често съм ви повтарял, че всичко е енергия и че нищо друго не съществува. Зародишът е енергийна точка, съдържаща жизнени потенции, които оказват определено въздсйствие върху околното енергийно поле и пораждат характерни форми на проява, различими във физическия план. Но всичко, за което говорим, в крайна сметка е някаква форма на онази активна енергия, която с съставна част от наличния енергиен потенциал във, на и около плане­тата Земя.

Болестотворният зародиш по същество си остава фокус на енергия, функционираща неправилно по отношение на конкретната форма, която е станала възприемчива към активността й или осъз­нава нейното присъствие.

Зародишите са първото следствие на скритите истински при­чини. Някои са част от планетарното зло, което означава, че те имат дълбоко скрита ментална причина, толкова мащабна, че ограниче­ният човешки ум засега не може да я осъзнае. Тези причини се про­явяват например като сляпа, страстна, неистова преданост към ня­каква идея или човек или могат да предизвикат изключително висо­ка температура във физическото тяло (със съответните й симпто­ми), на която медиците ще дадат техническо наименование. Първона­чалната причина е една и съща, но нейното въздействие върху лич­ността ще бъде различно в зависимост от фокуса на вниманието или светогледа на човека. Размислете над това, защото тук ви правя действително важен намек.

Когато казвам „фокус на вниманието", имам предвид не ня­какво ментално отношение или внимание на ума, а действието на жизнената сила във всяка посока, място и аспект на човешкото тяло, където постъпва насочената жизнена енергия. Зародишите са голе­ми или малки живи организми. Те намират своя път в човешкия механизъм чрез жизнената сила, която използва в качеството на раз-пределители сърцето и кръвообращението. По същия начин енер­гията на съзнанието използва като разпрсделители нервната систе­ма и мозъка. При наличието на присъща или наследена слабост, жизнената сила се фокусира неправилно и това води до появата на някакъв вид запушване [обструкция - бел. прев.], забавено развитие или предразположение към определена болест. В този случай заро­дишите могат да намерят плодородна почва за своята зловредна дейност. При голяма жизненост и свободно циркулиране на жизне­ната сила няма да има такива предразположения, зародишът не може да се развие и няма риск от инфекции.

Скарлатината например е заразно заболяване, но не всички изложени на нейните микроби се разболяват. Резистентността към инфекциите и имунитетът срещу заразните болести зависи главно от жизнеността (разбирана като жизненост на определени части от тялото, където е фокусирано вниманието и жизненият акцент), как­то и от активността на кръвните клетки, която обуславя доброто състояние на кръвта.

Този фокус е същият и по отношение на животните, доколко­то това не е средоточие на ума, а фокус на жизнената енергия във физическото тяло. Ако го има и е позитивен, той носи защита, а ако е негативен и слаб - оставя физическото тяло (човешко или живо­тинско) на произвола на инфекцията.

Сега това не може да се изрази по-ясно, защото проблемът за произхода и методът ще останат нерешими докато човечеството не се откаже от привичния си ментален подход и емоционална реак­ция към болката и болестта и престане да дава приоритет на жизне­ната форма. Когато хората развият у себе си по-верен усет за про­порция и започнат да мислят с категориите на душата, на целите и съдбата, тогава болестта ще се дели на:

1. Заболявания, които водят до пречистване и изискват пе­риод на пренагласа и отдих за тялото като подготовка за по-нататъшен живот на земята.

2. Болестни поражения, които целят отделяне (излизане) на душата в нейните два аспекта: като живот и като съзнание.