ЗАКОН № IX

Съвършенството извиква несъвършенството на повърх­ността. Доброто винаги изпъжда злото от човешката форма във времето и пространството. Методът, използван от Съвър­шения и от Благия, е непричиняването на вреда. Това не е не-гативност, а съвършено равновесие, абсолютна гледна точка и божествено разбиране.

Забелязвате, че моето изложение пренася цялата тема за бо­лестта в отдалечения свят на първопричините - сфера, в която поне засега човек не може да проникне. Именно затова отделих толкова време за разглеждане на болестотворните причини; повече от поло­вината от онова, което имам да ви кажа, се намира в тази първа част на нашето изложение. Тя е почти завършена и скоро ще прис­тъпим към четвъртата глава, която мнозина ще сметнат за по-по­лезна и.практична част от това учение. Никога не съм имал намере­ние да разглеждам патологията на болестите или симптомите на многото видове нарушено здраве, които измъчват човешкия род. Опитвам се само да очертая субективните причини за повечето забо­лявания, които атакуват човешкото тяло. Това е единствено пра­вилният подход. Прекаленото акцентиране върху болестите вреди за разбирането на душата, тъй като поставя на преден план и не­обосновано широко разглежда преходната, постоянно изменяща се природа на формата, докато - от гледна точка на душата - телес­ните проблеми имат значение само доколкото могат да съдействат за обогатяване на нейния собствен опит.

Решаващи все пак са причините, породени от самия човек, който следва поредицата на своите животи; кармичните следствия често се проявяват като болести, възникване на някакво катастро­фално събитие или в общите условия на конкретното въплъщение. Човек трябва да се научи да мисли с категориите на кармичния закон, да разпознава и съотнася определящата енергия с нейното следст­вие и да полага усилия да обезсилва причините, като им противо­поставя мощта на развитата си воля. Кармата не е неизбежно, не­обратимо и жестоко събитие. Тя може да бъде компенсирана, но този процес (особено по отношение на болестите) трябва да се раз­вива в четири посоки:

1. Определяне природата на причината и областта на съзнанието, в която се е зародила.

2. Развиване на качества, които са полярна противополож­ност на тази причина.

3. Непричиняване на вреда - практика, която изключва за­раждането на отрицателни причини и така прави невъзможна бъде­щата поява на нещастни условия.

4. Предприемане на необходимите физически действия за осигуряване на такива условия, каквито желае душата. Тези стъпки включват:

а) ментално примирение и приемане факта на следствието, т. е. болестта;

б) мъдро прилагане на ортодоксалните медицински сред­ства;

в) съдействие на лечителя или лечителската група за про­веждане на вътрешно духовно лечение;

г) ясно виждане на резултатите; това може да се изрази в стремеж към по-полезен земен живот или пък в подго­товка за великия преход, наречен смърт.

Мъдрият размисъл и разумното действие предполагат при­емането на определени общи условия, които се проявяват като ло­шо физическо здраве по времето на този световен цикъл и то не само за човешкото царство, но и за трите дрчовешки царства. Зако­нът за Несъвършенството съществува, доколкото Великите Реал­ности (които могат да бъдат открити в целия феноменален свят) също се намират в процес.на развитие и еволюционно разтваряне. Затова, докато Те като духовни Същества не развият т. нар. „върхо­вен контрол" върху субстанцията на своите феноменални форми, на тези форми няма да им достига божествено съвършенство. Болестта е вид преходно несъвършенство, а смъртта е метод за префокуси-ране на енергията с цел постъпателно движение по жизнения цикъл, което винаги води към стабилно подобрение.

Разбирането на седемте строфи, които ще цитирам по-долу, води към дефиниране на седемте психологични причини за болестите, характерни за субстанцията на всички форми в този световен цикъл, доколкото всички форми са наситени с жизнената енергия на „несъвършените Богове". Седемте Духа, за които говорят све­товните Писания, стоят „пред Божия Престол", което означава, че те все още не могат да се възкачат на Престола (символично каза­но), защото не са достигнали пълното божествено изражение. Пове-лителите на Седемте Лъча са по-напреднали по духовната скала в сравнение с тези велики Животи, които формират Съвета на Шамбала. Те са Представители на седемте лъчеви Енергии, Които оду-шевяват седемте свещени планети, но все още не са така божестве­но развити, както тези Енергии. Проблемът на човечеството във връзка с несъвършенството е сложен не само защото седемте оду-хотворяващи и оживотворяващи Енергии са „заразени с несъвър­шенство", но и защото самият Глава на света, от гледна точка на слънчевия Логос например, е далече от съвършенството. Това е и причината, поради която нашата планета Земя не е свещена планета. Казват ни, че Санат Кумара е божествен пленник на тази планета, който ще бъде заточен на нея, докато и „последният уморен пътник не намери своя път към дома". Такава е Неговата тежка карма, ма­кар тя да съответства на Неговото желание и да се изпълнява от Него с радост. „Уморените пътници" - това са атомите (човешки или други) от Неговото тяло, които са заразени с несъвършенство поради Неговото несъвършенство; тяхното пълно „изцеление" ще определи срока на Неговото собствено освобождение.

Затова имайте предвид, че следващите седем строфи показ­ват качеството на низходящите енергии и пороците, които тези енер­гии носят и предават на всички форми, оживотворени от нашия пла-нетарен Логос.