Кармични дългове на индивида

Макар и без да разбираме същността й, ние вече пътьом се докоснахме до тази наша първа точка, разглеждаща кармичните дъл­гове на индивида, които произтичат от субективните проводници и от личността като цяло.

Когато обсъждахме психичните причини за болестите, възник­ващи в тънките проводници на трите свята или произтичащи от нап­режението на устремения по Пътя ученик, ние всъщност стигахме до действието на кармата, или на онези вътрешни причини, които пре­допределят събитията, условията и обстоятелствата на по-нисшия физически план. Видяхме как вътрешните тела определят (чрез етер­ния проводник) външното проявление на човека и показахме, че бо­лестта или здравето до голяма степен зависят от тях. Тези скрити фактори са непосредствената кармична причина за съществуването на нещата на физически план. Ако разширим съзнанието си и вземем под внимание предишните въплъщения - което неизбежно трябва да се направи - ще стигнем до извода, че състоянието на вътрешните тела, техните ограничения и възможности, недостатъците и ценните им качества, техните общи психични и психологични тенденции са наследени от предишните животи и следователно процесът на кар-мообразуването е отговорен за днешното ни земно състояние. Така ние просто връщаме малко по-назад причините за сегашната си съд­ба с риск да навлезем в една изключително сложна и неясна област, от която трудно можем да извлечем някаква полза. Проблемът за проследяването на кармичните влияния от предишните ни животи е безкраен и използвайки това прилагателно аз всъщност категорично изнасям цялата тази проблематика извън контролните рамки на крайния ум; тук се налага да работим с фактори, които почти не се поддават на рационален анализ.

За неразвития индивид и за прохождащото човечество карма-та е имала предимно групов характер. Човекът е бил просто член на групата, без да осъзнава последиците и отговорностите за извърш­ваното. По-късно, когато процесът на индивидуализация диферен­цира темперамента, характера и ценностната система на индивидите, кармата също става по-лична и конкретна и човек получава въз­можност да поражда повече причини и следствия. Като частично разгърната и интегрирана личност, човекът оставал въвлечен в гру­повия живот и кармичните взаимовръзки ставали все по-широки. По-късно личността се издига до нивото на съзнателен творец на своите причини и осъзнат участник в техните следствия. Вървейки по Пътя, човек е въвлечен в кармата на индивида или групата, с които е избрал да поддържа отношения предвид единството на ду­ховната цел, и така още един фактор се добавя към предишните категории на кармична отговорност. Накрая кармата в трите свята се посреща, побеждава и отхвърля назад; в същото време кармата, породена чрез служене за доброто на света се добавя към тази, ко­ято индивидът вече е натрупал, и така той споделя кармичната от­говорност на самата Йерархия. Отделните степени, разбирани като:

- елементарна групова карма на примитивния човек;

- индивидуална карма на осъзнатия, развиващ се човек;

- карма, свързана с ученичеството;

- и Йерархична карма,

трябва да се прибавят към Кармата на Възмездието, с която ученикът вече е запознат; върху всичко това се надграждат наци­оналната и расовата карма, плюс кармата на възпитанието, която натрупват всички ученици, стремящи се да влязат в Ашрам за под­готовка към посвещение.

Освен карма на Възмездието, има и такава на Въздаянието; това е често забравян вид карма, който хората по-добре ще опознаят в настъпващия световен цикъл. Днешното човечество е натрупало много тежка карма, но бъдещият процес на кармообразуване няма да предизвиква толкова ужасни следствия, както този от миналото. Понятието карма не е изцяло негативно, както често се смята. Това с оправдано само доколкото сега голяма част от кармата по необходи­мост с наказваща и огорчаваща вследствие от невежеството и ниска­та еволюционна степен на човечеството. Когато кармичното възмез­дие става безпощадно и страшно (както е в днешния ужасен световен опит), това е свидетелство,:че човечеството е достигнало до точката, когато следствията могат да бъдат справедливо разпределени в големи мащаби. В случаите на невежество, съпътствано от бсзртговор-ност и пълна липса на мислене (когато за извършеното няма истинс­ко чувство за вина), кармата предизвиква малко осъзнати страдания. Тя може да доведе до нещастни условия и плачевни обстоятелства, но у личността ще липсва способност да реагира на тези условия със съответната болка, т. е. ще с налице слаб ментален отклик за проце­сите на кармичното възмездие. Това трябва да се има предвид. Днес обаче арийската раса е толкова развита мснтално, че кармата наис­тина е свирепа и ужасна и може да се прояви чрез световните условия. В същото време сегашното повсеместно бедствено положение с приз­нак за широкото и успешно човешко разкриване и е най-обнадежда­ващият и многообещаващ знак. В тази идея с скрит отговорът на въпроса защо благите, безгрешни и свети служители на расата пона­сят в този световен цикъл толкова голям дял от бремето на общото кармично зло.

Нашият трактат цели да даде само най-обща и принципна представа за кармата като източник на многото човешки беди, в това число и на болестите като едно от техните проявления. Тази тема с много обширна и прекалено сложна и многопланова по сво­ите следствия. Всичко, което тук може да се направи, е да се затвър­ди разбирането, че миналите действия и реакции са определили още в предишните животи такъв кармичен ритъм, който днес увлича в своя ход всички аспекти на низшата природа, в това число и най-обикновените и посредствени следствия, в едно от които - това на болестта, се проявява великият Закон на Възмездието. Лечителите и различните метафизици трябва винаги внимателно да отчитат то­зи факт.