![]() |
Главная Случайная страница Контакты | Мы поможем в написании вашей работы! | |
|
Тук по-скоро ще се опитам да посоча факторите, породени от миналата история на расата, отколкото да давам конкретни подробности за болестите, свойствени за различните нации. Последното всъщност трудно може да се направи поради взаимозастъпването и паралелността, характерни за всички сфери на живота в природата. Старая се преди всичко да дам информация за превантивното лечение и за спешно необходимите мерки по неутрализиране на условията, които в резултат от миналите злоупотреби със силите на природата са станали господстващ фактор в живота на нашата планета. Следователно, тук аз няма да акцентирам вниманието ви върху специфичното и индивидуалното. Така постигам и друга цел, а именно поставям основите за обсъждане на следващата тема - връзката на Кармичния Закон с болестта, със смъртта и с човечеството като цяло.
Разглеждайки расовите и националните болести нямам намерение отново да подчертавам, че туберкулозата е болест на средния клас хора в която и да е страна; че диабетът е основен недъг, ширещ се навсякъде по света, където употребяват много ориз в храната; че ракът е много разпространен във Великобритания и че сърдечносъдовите заболявания са главната причина за смъртността в САЩ. Този род обобщения са и верни и неверни (като всяка статистика), а задълбочаването в тази проблематика не носи особена полза. Всички тези трудности ще бъдат преодолени в съответното време благодарение на растящото осъзнаване и интуитивното диагностициранс на болестите, чрез прекрасната дейност на научно-академичната медицина, както и с проявяването на повече разбиране за правилните условия на живот.
Предпочитам да давам по-широки обобщения, които да очертават причините, а не да насочват вниманието ви към следствията. Затова подчертавам следното:
1. Самата почва на планетата е една от основните причини за болестите и заразяването. В продължение на несметни сони от време безброй човешки и животински тела са погребвани в нея; почвата системно е била заразявана с микроби и с остатъци от болести, при това в много по-фина форма, отколкото се предполага. Това са продукти от много древни, известни и неизвестни болести. Те се намират в повърхностните и подпочвените слоеве и при подходящи условия все още са в състояние да предизвикват опасни заболявания. Позволявам си да твърдя, че погребването на мъртвите тела в земята никога не е влизало в замисъла на Природата. Животните умират и техните тела се връщат в прахта, но се връщат пречистени от слънчевите лъчи и вятъра. Слънцето предизвиква както живот, така и смърт; дори и най-опасните микроби (вируси, бактерии и др.) бързо губят своята сила, ако бъдат изложени на безжалостния слънчев огън. Телата, освободили жизнения си аспект в условията на влага и тъмнина, са благотворна хранителна среда за болестите. Когато кремацията се утвърди като световна практика, ще станем свидетели на рязко снижаване на заболяванията и ще заживеем в един много по-здравословен свят.
2. Неправилното психично състояние на расата или нацията предизвиква понижаване на съпротивителните сили спрямо бо-лестотворните фактори; така се стига до висока възприемчивост към заразите и склонност към боледуване. Мисля, че не е необходимо да се разпростирам повече върху тази тема.
3. Жизнените стандарти в много страни по света създават условия за болести и лошо здраве. Мрачните и гъстонаселени жилища, землянките, недохранването, вредните жизнени навици и различните професионални заболявания дават своя принос към общата картина на лошото здраве на човечеството. Това са общоизвестни факти и за тяхното преодоляване се прави много, но то все още не е достатъчно. Някои от положителните следствия на световната война ще бъдат ускоряването на необходимите промени, осигуряването на адекватно образование и научно хранене на младежта. Националните физически болести варират в съответствие с предразполагащата специфика на труда: проблемите на предимно селскостопанското население коренно се различават от тези на живеещите във високоиндустриалните страни; физическите предразположения на моряка са много по-различни от тези на чиновника от големия град - тази информация е баналност за съвременния човек. Някои болести изглеждат с местен произход, други са всеобщи по своите следствия; едни постепенно отмират, други се появяват незнайно как; има такива, които остават завинаги с нас, други изглеждат циклични; едни са ендемични, за разлика от други, които са епидемични.
Как е могло да възникне такова разнообразие от болести и форми на телесни недъзи? Как е станало така, че едни раси са предразположени към определена форма на физическа немощ, а други успешно й се съпротивляват? Климатичните условия определят някои типични заболявания, които имат строго локален характер и не се срещат на други места по света. Ракът, туберкулозата, сифилисът, менингитът, пневмонията и сърдечните заболявания обаче, както и скрофулозата (ако се използва този термин в старото му значение на някои видове кожни заболявания), вилнеят по целия свят и взимат милиони жертви; дори ако техните първопричини могат да бъдат проследени до някои от големите расови периоди, днес те са всеобщи по своите следствия. Отговор на тези въпроси ще получим, ако си спомним, че атлантическият период, макар и отдалечен от нас на хиляди години, все още реално се усеща, защото преобладаващото мнозинство от днешните хора като цяло са атланти по своето съзнание и следователно са предразположени към болестите, характерни за тази цивилизация.
Ако направим пълен обзор на световното здраве при нормални, а не при военновременни условия, ще възникне въпросът има ли поне сто хиляди съвършено здрави хора от милиардите, които населяват нашата Земя? Струва ми се, че не. Дори ако отсъства активен болестен процес, състоянието на зъбите, слуха и зрението често не са на необходимата висота; наследените склонности и активната предразположеност предизвикват силно безпокойство. Към това трябва да добавим психичните трудности, менталните заболявания и някои поражения на мозъка. Цялата тази картина е плачевна. Днешната медицина се бори с множеството бедствия; учените търсят средства за облекчаване и ефективни методи за лечение; изследователите изучават скритите микроби, специалистите търсят нови пътища за противодействие на болестите. Хуманистите, които гледат далече напред, са въвлекли в тази борба хигиената, задължителните имунизации, редовните прегледи, чистата храна, юридическите норми и по-добрите жилищни условия, но въпреки всичко болестите прогресират, смъртността расте. Необходими са повече болници.
За осъществяването на тези практически мерки Менталната и Християнската науки предлагат своята помощ и честно се стараят да привлекат силата на мисълта за решаването на този проблем. В наши дни обаче тези инициативи като цяло се намират в ръцете на фанатици и набожни, недостатъчно интелигентни хора; те се отказват от всякакъв компромис и изглеждат неспособни да разберат, че знанието, събрано от медицината и от тези, които прилагат научен подход към човешкото тяло, е толкова Богодадсно, колкото и техният все още недоказан идеал. След време истините, които изповядват тези групи хора, ще се прибавят към работата на психолога и лекаря и когато това стане, нещата ще се подобрят. Ние ще влезем в новата епоха на благополучие едва след като работата на хирурга и лекаря бъде призната за съществена и полезна, когато анализите и изводите на психолога допълнят тяхната работа и след като силата на правилното мислене получи полагащото й се място в лечебния процес.
Към различните видове недъзи трябва да прибавим и групата от ментални болести - раздвоение на съзнанието, безумие, натрапчиви идеи, умопомрачения, аберации и халюцинации. Вече изброените средства на лечение също могат да бъдат допълнени с работата, извършвана от Членовете на духовната Йерархия и от Техните ученици; те използват силата и знанието на душата, плюс мъдростта на други лечителски групи, за да даряват здраве на хората, за да се опразнят санаториумите и да бъде избавено човечеството от основните физически болести и психични разстройства, както и да бъдат предотвратени редица престъпления. Това ще се осъществи благодарение на хармоничната интеграция на целия човек, чрез правилно разбиране природата на енергиите и при адекватна оценка на ендокринната система и фините връзки на нейните жлези.
В наши дни четири групи хора работят паралелно, но за съжаление без необходимата съгласуваност и интеграция:
1. Академичните и ортодоксални лекари и хирурзи.
2. Психолозите, невролозите и психиатрите.
3. Менталните лечители и работници от различните идейни и религиозни школи.
4. Напредналите ученици и тези, които работят с душите на хората.
Когато тези четири групи установят тясно сътрудничество и започнат да работят съвместно за освобождаване на човечеството от болестите, ще станем свидетели на истинското чудо на човешкото същество. След време ще се появят болници, в които тези четири аспекта на единната медицинска и лечителска дейност ще бъдат провеждани в хармония и тясно сътрудничество. Никоя група няма да успее да реши проблемите самостоятелно, без участието на останалите; всички те са дълбоко взаимозависими.
Именно поради неспособността на тези групи да признаят достойнствата на останалите, които също се стремят да подпомогнат физическото благополучие на човечеството, ми е почти невъзможно Аа^зложа учението с по-детайлни и ясни изразни средства. Имате ли представа срещу каква стена от антагонистично мислене и враждебни коментари е принудена да се изправя всяка пионерска идея? Дали някога сте се вглеждали в кристализиралите мисъл-форми, с които са длъжни да си съперничат всички нови идеи (или йерархични напътствия)? Осъзнавате ли каква огромна мъртва тежест от предвзети и отдавна остарели формулировки трябва да се отмести, преди Йерархията да успее да внедри назрялата нова концепция в съзнанието на средно мислещата (или може би нсмислещата) публика? Медицината е една от най-трудните за работа области, защото обектът на дейността й е съкровен, а страхът много влияе върху реакциите и на лекарите, и на пациентите. Пропастта между закостенялото старо и духовно жадуваното ново изисква голямо и внимателно строене на мостове. Парадоксално с, че най-големи трудности създават именно новите школи на мисълта. Ортодоксалната медицина приема бавно (което е много добре) новите техники и методи; понякога тя наистина е прекалено инертна, но новите видове лечение и диагностика трябва да бъдат обстойно проучени и статистически проверени преди да се включат в медицинската теория и практика; рисковете за пациента са прекалено големи, а добрият хуманен лекар няма да превърне болния в обект на експеримент. Трябва да се признае, че през последните няколко десетилетия медицината прогресира достатъчно бързо, като електро- и физиотерапията, светолечението и други съвременни методи и научни направления доста обогатиха медицинската теория и практика. Вниманието, което се отделя на неосезаемото и на лечението на „неопределеното" (ако е правомерен този странен термин) расте и намира своето законно място в новите подходи за лекуване на болестите.
Принципите на менталните школи и култове (както те погрешно се самоопределят) не са толкова ефективни и вината за това до голяма степен е тяхна. Различните култови, идейни и религиозни школи (плюс манотсрапевтите, природолечителите и др.) често създават конфликти поради прекалените си претенции и безкрайни нападки по адрес на ортодоксалната медицина и другите, доказали своята полезност клонове на знанието, т. с. срещу събирания в продължение на векове опит на академичните школи по медицина и хирургия. Те забравят, че много от претенциите им за успех (а те често са неопровержими) могат да бъдат квалифицирани под общото наименование „ябчителство с вяра", проведено правилно или не. Този начин отдавна е признат от академичните мислители и всички права са му дадени. Като истински пазители на определени истини, тези култове трябва преди всичко решително да променят своя подход и да усвоят духовната природа на компромиса в нашите дни на еволюционен напредък. Техните идеи няма да принесат желаната полза, ако са отделени от богодаденото знание, което медицината с натрупвала в продължение на векове; освен това те би трябвало да регистрират и своите многобройни провали, точно както процедират с шумно рекламираните си постижения. Резултатите от тяхната дейност не могат да се мерят с успехите на ортодоксалната медицина и на благотворителността в болниците, където (независимо от пропуските и глупостта понякога) страданията на човешките маси намират ефикасно третиране. Тези култове нямат смелостта да признаят, че в случай на тежка болест или нещастен инцидент пациентът физически е неспособен нито да потвърди, нито да опровергае божественото лечение и изцяло зависи от лечителя, който работи без да познава кармата му. Както и при ортодоксалната медицина, много от техните прехвалени изцеления се оказват успешни само защото последният час на пациента не е наближил и той би оздравял във всички случаи, макар че с помощта на опитен лекар това е станало по-бързо.
При сериозен нещастен случай, когато кръвта на пострадалия изтича, представителят на който и да е култ по неволя ще се обърне към методите на ортодоксалния медик и по-скоро ще постави кръвоспиращ бинт, отколкото да стои и да гледа как човекът умира, ако тези мерки не се вземат навреме. Когато се сблъсква със смъртта, той често прибягва до изпитаните и надеждни методи за медицинска помощ и по-скоро ще извика лекар, отколкото да позволи да бъде обвинен в убийство.
Казвам всичко това не в дух на пренебрежение, а за да покажа, че всички школи - ортодоксални, академични, древни, материални, духовни, пионерски, новаторски или ментални - са взаимозависими; те са длъжни да се обединят в една всеобхватна лечителска наука. Това ще бъде наука, която изцелява целия човек, като използва всички ресурси - физически, емоционални, ментални и духовни - на които е способно човечеството. В сравнение с привържениците на науката за менталния контрол върху болестите, ортодоксалната медицина проявява по-голяма откритост за сътрудничество с новите школи. Професионалните медици обаче няма да си позволят да превърнат пациента в опитно зайче само заради удоволствието на пионера (привърженик на култа) да докаже своята теория, колкото и безупречно да изглежда тя при съпоставка с вече изпитаното и провереното. Средният път на разумния компромис и сътрудничество е най-мъдрият - това е урокът, от който се нуждае всеки дял на съвременното човешко мислене.
Така стигаме до нашата трета, завършваща глава на раздела, в който са систематизирани основните причини за заболяванията. Темата за кармата досега не е обсъждана в дълбочина, затова тук възнамерявам да я разгледам дори по-детайлно, отколкото вероятно ще изисква нашата конкретна тематика.
Дата публикования: 2014-11-04; Прочитано: 300 | Нарушение авторского права страницы | Мы поможем в написании вашей работы!