Болести на човечеството, наследени от миналото

Преподаваната днес история разполага с данни за твърде кра­тък период от време и само просветлените историци и учени могат да погледнат много милиони години назад. Почти нищо не с извес­тно за човешките раси, живели в онези далечни времена - нищо не се знае за цивилизациите, процъфтяващи в ранната атлантическа епоха преди 12 милиона години; нищо не се знае за още по-древна­та лсмурийска цивилизация, съществувала преди повече от 15 ми­лиона години; нищо не се знае и за онзи потънал в мрака на веч­ността период, който е съществувал преди 21 млн. години, когато хората са били в толкова тясна връзка с животинското царство, че по-скоро са отговаряли на тромавото наименование „животински човек".

В този необозрим период от време мириади [несметен брой -бел. ред.] човешки същества са живели, обичали и събирали опит; земната прах с поглъщала техните тела, като всеки е оставял в нея по нещо от това, което е придобил по време на жизнения си опит, но което се различава от другото, натрупано от живота на душата в нейния собствен план. Външно придобитото е изменяло атомите и клетките на физическото тяло, а когато е идвал часът - се е връща­ло отново в земята. Всяка напуснала тялото си душа периодично се е завръщала на планетата и милиардите днешни хора на практика са същите онези, които са съществували в късната атлантическа епоха. Като венец и висш продукт на тази емоционално развита раса, сега те донасят със себе си предразположенията и вродените наклон­ности, усвоени в предишните им съществувания.

Затова трябва да се помни, че физическите тела, в които е въп­лътено днешното човечество, са продукт на много древна материя и че тази субстанция е нюансирана и дефинирана от миналата си история. Към това трябва да добавим още две положения:

Първо, въплътяващите се души привличат към себе си този тип материал, от който им предстои да си направят външните об­вивки, и той неизбежно ще откликва на определен аспект от тяхната фина природа (например, ако те се ръководят от физическото же­лание, материалът на техния физически изразител активно ще ре­агира на този стремеж).

Второ, всяко физическо тяло носи в себе си семената на неиз­бежното възмездие в случай че неговите функции се използват непра­вилно. Великият изначален грях в лемурийските времена е бил сек­суален по своята природа и се е обуславял не само от вродените тенденции, но и от изключително многобройното население на та­зи цивилизация и близката й връзка с животинското царство. Произ­ходът на сифилисните заболявания датира от тази епоха.

В умовете на невежите битува „възхитителната" идея, че при­митивните раси са били застраховани от този тип зараза и че мно­гобройните венсрични заболявания са проблем предимно на разви­тите цивилизации. От окултна гледна точка това не е вярно и истин­ското знание ще опровергае подобни твърдения. В детството си ра­сите са злоупотребявали с безразборни полови връзки и са се отда­вали на редица извращения, за които в една от най-древните книги, запазени в архивите на Учителите, четем: „Земята взе своята дан и земя към земя, поругана и нечиста, се върна в земята; така пороч­ният живот проникна в изначалната чистота на древната майка. По­рокът лежи дълбоко в почвата, като понякога приема форма и само огънят и страданието могат да очистят майката от това зло, с което я дариха децата й."

Лемурийската раса на практика се е самоунищожила в резул­тат на злоупотреба със сакралния център, който по онова време е бил доминиращо активен. В атлантическата епоха главна цел на „нах­луващия огън" е станал центърът на слънчевия сплит. Ако работа­та на Йерархията в лемурийските времена с целяла да научи младо­то човечество да разбира природата, значението и смисъла на фи­зическия носител, то в следващата раса вниманието с било прене­сено върху емоционалния проводник, а в нашата арийска раса с пре­димство се стимулира умът. Посветен в лсмурийската епоха е бил онзи, който с постигал пълен контрол над тялото и хата йога тога­ва е била прогресивна духовна практика. След време тя е била заме­нена от лайа йога, която с довела всички центрове на етерното тя­ло (освен гърления и темснния) до висока функционална активност. Това обаче е друг тип активност (в сравнение с възможната днес), защото трябва да се помни, че в онези времена учителят не е прите­жавал толкова развито разбиране, както днешните учители, като това твърдение, разбира се, не се отнася за тези Учители, Които са дош­ли в зората на историята от други сфери и системи, за да ускорят развитието на „животинския човек" и на примитивното човечество.