Lt;А>Венерични и сифилисни заболявания

Успоредно с активността на Великата Бяла Ложа, своята дей­ност са развивали и тъмните сили. Тяхното влияние е минавало през сакралния център и е довело до порочна ситуация, при която жиз­нената устойчивост на човешкото тяло е била намалена за сметка на прекалено засилената сексуална потребност, изкуствено предиз­викана от черната ложа чрез стимулиране на сакралния център; така са се появили много отвратителни брачни съюзи и широки по­рочни връзки.

Тогава планстарният Логос е наложил един нов велик приро­ден закон, изразен (много неточно) с думите: „За греховете в които с грешна, душата ще умре". По-правилно с било да се каже: „Този, който злоупотребява с построеното, ще го види лишено от вътреш­ни сили".

Подчинявайки се на порочните импулси на животинската си природа, представителите на лемурийската раса постепенно са започ­нали да боледуват от най-ранния вид венсрични заболявания; в крайна сметка цялата раса с била покосена от тях и е измряла - природата е взела своята дан, като е поставила безжалостна цена. Ще попитате как тези ранни обитатели на нашата планета могат да бъдат държани от­говорни за своите действия, след като няма грях там, където липсва усещане за отговорност и съзнание за вина. В онези древни времена Йерархията е имала специфични методи за обучение на детските народи, напомнящи тези, с които едно малко дете днес може да бъде научено да се въздържа от някои вредни физически навици. Човечеството тога­ва с било в състояние да различава порока, защото последствията от него са били физически видими и лесно са се разпознавали. Наказанието е било очевидно, а резултатите незабавни: Учителите на расата са сле­дили причината и следствието бързо да се разпознават.

Именно по това време се появяват и първите зачатъци на се­мейната институция, разглеждана като противовес на безразборни­те полови връзки; създаването на семейство се превръща в цел за най-развитите индивиди. Това с била една от първите задачи на Йерархията и първи опит да се създаде форма на групова активност, която същевременно да носи и първия урок по отговорност. Се­мейната клетка не е била толкова устойчива като съвременната, но дори нейното сравнително кратко съществуване може да се смята за огромна крачка напред; обособяването на семейството и засил­ващото се чувството на отговорност непрекъснато са се развивали, за да достигнат своята кулминация в съвременната брачна инсти­туция с нейния западен акцент върху моногамията; това е предизви­кало западното високомерие във връзка с фамилните черти и родо­словията, интереса към генсалогията и родовите отношения, както и пълния ужас на западния мислител пред сифилиснитс болести, които поразяват семейството и неговото потомство.

В наши дни се наблюдават две много интересни тенденции. Първо, семейната единица по целия свят се разпада като следствие от войните и частично в резултат на съвременните възгледи за бра­ка и развода. Второ, откриват се нови, ефикасни средства за лече­ние на вснеричните заболявания, което може да направи хората по-безразсъдни. Когато тези средства станат достатъчно съвършени, те ще спасят расата от социалните болести и след смъртта телата ще се връщат в почвата освободени от тази чума, заразявала земя­та в продължение на хилядолетия. Така почвата постепенно ще се прочиства, а разпространяването на кремацията като практика ще ускори този процес. Изтреблението с огън по време на военни дейс­твия също ще даде своя ефект, като в течение на следващите хиля­долетия проблемът със сифилиса (наследен от Лемурия) ще бъде решен както за почвата на планетата, така и за човешкото семейство. С течение на вековете човечеството постепенно навлязло в атлантическия етап от своето развитие. Съзнателният контрол вър­ху физическото тяло паднал под прага на съзнанието; в резултат етерното тяло станало по-могъщо (факт, който често се игнорира) и физическото тяло започнало все по-често да реагира като автомат, управляван от внушенията и импулсите на постоянно укрепващата природа на желанието. По това време стремежите стават нещо по­вече от прост отговор на животинските физически потребности и примитивни инстинкти; те вече се насочват към неприсъщи на тялото обекти и цели, към материално притежаване на това, което бидейки видяно и пожелано, би могло да бъде присвоено. Както в лсмурийските времена основният грях (ако това въобще може да се нарече грях предвид нищожния интелект на тази раса) се е състоял в злоупотребата със секса, така по времето на Атлантида основни­ят грях на хората с била кражбата - всестранно и повсеместно раз­пространена. Оттук бързо покълнали семената на агресията и съпер­ничеството, които достигнали своята кулминация в Голямата вой­на (както се разказва в „Тайната Доктрина") между Владетелите на светлия лик и Владетелите на тъмния лик. За да получат всичко, към което се домогват, високоразвитите представители на тази ра­са започнали да практикуват магия. Нямам право да описвам при­родата и практиката на атлантическата магия (с нейния контрол върху елементите и формите на живот), която вече с забравена и недостъпна за човечеството; не мога да ви съобщя конкретните ме­тоди и техники за постигане на желаните цели, употребяваните то­гава Думи на Силата, както и прецизно разработените ритуали, следвани от жадните за обогатяване и придобиване на желаното, независимо от цената, която ще трябва да платят останалите хора.

Тази магьосническа дейност е била пародия на Бялата Магия, тол­кова широко практикувана във времената, предшестващи Голямата война между Силите на Светлината и Силите на злото. Правилната магия с била добре позната за народа на Атлантида - тя се е прила­гала от тези Членове на Йерархията, Които са се противопоставяли на развилнялото се на всички равнища зло. Днес отново виждаме същото това зло да крачи по пътеката на войната, макар с него да се борят всички хора с добра воля под ръководството на Великата Бяла Ложа. Да, върхът на разкоша е бил достигнат по времето на Атлантида, за което ние (представителите на нашата прсхвалена цивилизация) почти нищо не знаем; някои слаби отзвуци са дошли до нас от легендите, от древния Египет, от архсологичнитс откри­тия и от древните предания. От тази гледна точка времената на упа­дъка в Римската империя са рецидив от чисто атлантическа безнрав­ственост. Животът бил поразен от миазмите на отявления егоизъм и самите източници на живота били осквернени. Хората живеели и дишали единствено, за да се доберат до максимален разкош, изоби­лие на вещи и материални блага. Те били обладани от наплива на желанията и от мечтата да не умрат никога, да живеят още и още, като получават все повече и повече от това, което желаят.