ЗАКОН № 8

Болестта п смъртта са резултат на две активни сили. Ед­ната е волята на душата, която заявява на своя инструмент: аз вземам Същността назад. Втората е магнетичната сила на пла­нетния Живот, която съобщава на живота в атомичната струк­тура: часът на обратното поглъщане дойде. Връщай се при мен. Така, съобразно цикличния закон, съществуват всички форми.

Тук става дума за нормалното разпадане на формите след за­вършване на цикъла им на въплъщение; при човека той се определя от някои основни психични фактори, които могат да ускорят или забавят „часа на края", но само до определена граница. Заповедта на душата и разпореждането на планетния Живот имат последната дума като крайни определящи фактори, с изключение на случаите на война, инцидент, самоубийство или епидемия.

В определени времеви рамки поглъщателната сила на планета­та е много голяма, например при епидемиите, породени от големите войни. След края на военния цикъл те оказват сериозно въздействие върху човешката раса. Човечеството, особено от Източна Европа, не се е избавило изцяло от епидемиите, резултат от първата половина на световната война, а предстояГи тези от втората. Психологичните следствия продължават: белезите и резултатите от втората фаза на световната война Ще напомнят за себе си поне 50 години дори и ако благодарение на порасналите научни възможности епидемиите бъ­дат поставени под контрол. Но за това няма гаранция. Само времето ще покаже доколко успешно човечеството ще може да се противо­постави на бедствията, с които го наказва разбунилата се природа.

Добре би било, ако практиката за кремиране на освободените от пребиваващия в тях живот форми получи повсеместно разпро­странение. Това би довело до ограничаване на болестите до мини­мум, а дълголетието и жизнеността ще се превърнат в норма. Съпро­тивителният процес, който позволява на формата да остане имунна и невъзприемчива към планетното притегляне и тенденциите за рсабсорбиранс, изисква голям разход на енергия. Когато животът вътре във формата се засилва и отзивчивостта към болестотворни-те фактори намалява, въплътената душа получава по-голямо влия­ние, по-голяма красота на изява и полезност в служенето. Някога в бъдещето това ще стане валидно за всички царства на природата и Божественият Живот ще засияе в цялата си възходяща слава.