Ако животът (или енергията) протича безпрепятствено и в правилната посока на своето предназначение (към съответ­ната мелеза), телесната форма откликва и болестта изчезва

Това е основен закон на лечителството, водещ към истинско­то изкуство за свързване на духовната енергия с живота на формата, което предопределя здравето и жизнеспособността на телесните органи. Така стигаме до следващото правило, което всеки лечител трябва да овладее. То е изразено лаконично; фразите, които съдър­жат напътствие, трябва да се разбират и прилагат разумно.

ПЕТО ПРАВИЛО на лечителя:

Нека лечителят концентрира необходимата енергия в под­ходящия център. Нека това бъде центърът, който изпитва нужда. Нека те двата се синхронизират н заедно да увеличат силата. Така очакващата форма ще бъде уравновесена в своето функциониране. Така, при правилно ръководство, трите заедно ще лекуват.

Съвременните лечители (имам предвид не професионалните медици, а многобройните мислителни школи) все още недооценя-ват този основополагащ фактор, независимо от многото им при­казки за това, че любовта е лечебна сила. На практика те акценти­рат върху лечителското изкуство, разбирано като способност за ус­тановяване на технически контакт с пациента. Забравя се обаче, че този контакт трябва винаги да е мотивиран от обичта - чиста, неот­разима и безкористна. Щом връзката се установи, лечителят трябва да продължи работата си научно, като прилага знанията правилно - след точно поставена диагноза, след разумно използвани модер­ни терапевтични методи и след осмисляне на всичко онова, което може да се заимства от изпитаната медицинска наука - едва тогава той може да започне да работи със своя собствен център, като го обедини с онзи център на пациента, който управлява поразената област или болния орган.

Енергията на лечителя, призована и насочена към пациента с любящо намерение и изкусно знание, не бива в процеса на лечение да стимулира или да поразява неговите собствени (на лекуващия) жлези и органи. Лечителят трябва да се научи да се изолира от на­сочваната към пациента енергия. Необходимо е той просто да я съ­едини с енергията на този център на пациента, който управлява.за­сегнатата област; така съответната жлеза на страдащия човек ще получава двойна порция енергия (или ще й се отнема такава в зави­симост от диагнозата), а кръвообращението ще пренася до болните тъкани всичко необходимо за лечението.

С тези напътствия ви давам много храна за размисъл; тук под­чертах един от аспектите на научното езотерично лечителство, кой­то досега не е предлаган на вниманието на изучаващите. Искам да ви помогна да си представите принципния механизъм на процеса и да разберете как се изменя връзката лечител - пациент, когато пър­вият премине от етапа на любов (изпращане на любов и разглежда­не на пациента в светлината на любовта) към научния подход за усилване на собствената духовната енергия на пациента. Така лечи­телят дава възможност на пациента сам да осъществи, съзнателно или не, своето собствено излекуване.

Следователно имаме лечител, пациент и резервоар от духов­на енергия, плюс научен процес за привеждане на тези три компо­нента в тясна лечителска връзка. Това се осъществява чрез актив­ния център на лечителя, ответния център на пациента и насочване­то (чрез волеви акт на лечителя или групата лечители) на обедине­ни потоци от специфично необходимата енергия към болното място. Това по принцип се извършва чрез съответната жлеза, но има и изключения.

Ако размислите над това, вероятно ще се убедите в простота­та на този основан върху любящото намерение процес, който изо­лира поразената област, отъждествява се с духовния енергиен цен­тър на пациента и насочва слетите енергии.