Следствия от недостатъчното стимулиране или от превъзбуждането на центровете

Продължаваме да изучаваме центровете и тяхната връзка с плътното физическо тяло. Вече очертахме сферите им на влияние и разгледахме посредничеството на жлезите с вътрешна секреция. Убедихме се, че двата основни предразполагащи фактора за болес­тите на физическото тяло са недостатъчното възбуждане на цент­ровете или обратното - тяхната свръхстимулация. Това допълва пре­дишните ми бележки, че има три типа присъщи на самата субстан­ция болести, които създават основната болестна предразположе­ност на физическото тяло: ракът, сифилисът и туберкулозата (на тях ще се спра по-късно). Сега само ще посоча, че именно състо­янието на центровете играе основната роля за възникване на пове­чето заболявания; то открива входа за инфекциите, които при други условия не биха предизвикали проблеми, и създава благоприятни условия за развитието на присъщите за телесната ни природа болести. Оттук можем да изведем твърдението, с което медиците впоследствие изцяло ще се съгласят, че самопораждащите се боле­сти, (ако мога да употребя тази странна и неадекватна фраза), ко­ито не са резултат от заразяване, инфекция или нещастен случай, се предизвикват от нарушената, ограничената, недостатъчната или пре­калената дейност на ендокринната система, от нейната недоразви­тост или свръхразвитост. Системата на жлезите с вътрешна секре­ция оказва (чрез кръвообращението) хормонално въздействие вър­ху всяка част от физическия организъм и затова с основание може да се каже, че при съвършено равновесие и правилно функционира­не на ендокринните жлези в тялото няма да има болни места. Ключът към великолепното здраве, което е присъщо за Учителите на Мъ­дростта, се крие в пълния Им контрол върху центровете, чието ба­лансирано приемане и разпределяне на енергиите оказва благот­ворно влияние върху цялата ендокринна система. Така всяка част от тялото получава точно необходимите й жизнени сили, които я поддържат в отлично състояние.

Нервната система е енергиен разпределител и свързващо зве­но между центровете и съответните им ендокринни жлези. Тук се сре­щат някои трудности: неадекватен приток на енергия - някои цент­рове получават недостатъчно, а други прекалено много; неравномерно разпределение из тялото на получената енергия - едни центрове са пасивни и нсвъзприемчиви, а други са преждевременно развити и про­пускат към управляваните от тях области прекалено много сила. Според теорията и практиката на езотеричната медицина именно гръбначномозъчният аспект определя и управлява цялата нервна система, защото благодарение на него центровете влияят върху фи­зическия организъм и го снабдяват с необходимата му жизнена енергия. Така нервната система постепенно става отзивчива (чрез се­демте центъра) към седемте главни енергии, или седемте лъчеви сили.

У нито едно човешко същество, с изключение на Учителите, не е налице пълно пробуждане, правилно функциониране и тясна енергийна връзка между всички центрове. Нервната система на хо­рата все още е недостатъчно възприемчива към центровете. За това има две причини, свързани с гръбначномозъчната система.

1. Когато ученикът започва своето обучение, теменният му център все още не е пробуден или е развит съвсем слабо.

2. Протичането на енергиите през главата към центровете по дължината на гръбнака е неравномерно, защото е неравномерен общият енергиен приток, а и свързващите етерни дискове между центровете все още не могат да осигурят пропускането на доста­тъчно количество енергия.

Трябва да се помни, че в началото активността на центровете се определя от вродената жизненост на самия организъм. Тогава фокусът на възникващия живот се намира в центъра в основата на гръбнака, но това често се забравя от езотеристите. Именно чрез този център се разгръща животът на самата материя; това е живо­тът (енергията) на Светия Дух, на третия аспект, който подхранва всеки атом в тялото. Процесът на оживотворяване на физическата форма започва от вътреутробното развитие; след раждането към този тип сила се прибавя и притокът (чрез далака) на планетната прана, или виталната енергия на самия планетен живот. Това с съ­ществен свързващ орган между живота, присъщ на самата материя (разглеждана като микрокосмос), и планетния живот.

В хода на еволюцията към тази сила бавно се присъединява и притокът от „качествена" енергия, която показва нивото на съзнание, достигнато от определения човек, и типа на неговия душевен лъч. Този приток постъпва от втория божествен аспект, от душата, или от вътрешния Христос. За двата центъра ъ главата трябва да се каже следното:

1. Аджна, фокусираният между веждите център на лич­ността, влияе пряко върху хипофизата и обуславя цялостния живот на интегрирания троичен организъм, т. е. на материалния проводник, чрез който съзнанието по необходимост трябва да се прояви - физи­чески, емоционално и ментално.

2. Теменният център (наричан в индуистката философия „хилядодистен лотос") въздейства на епифизата и е свързан с жи­вота на душата, а след третото посвещение - с този на монадата. Той подава към центровете енергията на трите главни типа духовно битие, спрямо което трите сили на личността представляват отра­жения или физически компоненти.

По-късно, когато енергията на първия (духовния) аспект, или този на Отца, стане достъпна, тя ще потече надолу през теменния център към центъра аджна, като обедини енергиите на личността и на душата. След това чрез акт на волята тя ще се спусне по гръбнака, минавайки през тиловия център, който управлява каротидната жлеза. Протичайки по дължината на гръбначния стълб, тя ще оживотвори два от аспектите на центровете, а щом стигне до основата му, ще се съедини със скритата там енергия на самата субстанция и така ще реализира съюза на трите божествени енергии и тяхното проявле­ние у човека. Тогава съединените енергии ще се устремят нагоре по централния гръбначен канал и ще енергизират третия, или висшия аспект на центровете. Така всички центрове получават пълното си изражение, отпадат повечето ограничения, всяка част от тялото се оживотворява; физическото съвършенство става факт, допълнено от цялостното изражение на просветленото съзнание.

Тогава нервната система преминава под пълния контрол на духовния човек, а кръвообращението се пречиства и се превръща в свободен и ефективен канал за циркулация на синтезираните от ен­докринните жлези продукти. Това е езотеричното значение на биб­лейския израз връвта е живот", както и на думите „спасен с Хри­стовата кръв". Трябва ли да пояснявам, че човек се спасява не с кръвта на разпънатия преди 2000 г. Иисус Христос, а с одухотворя-ващата кръв на тези, в които животът, съзнанието и качеството на Христос с намерило съвършеното си изражение! По-късно, когато природата на вътрешния Христос се прояви чрез личността напълно, спонтанно и автоматично, трите огъня на творческия процес - огъ­нят на материята, на душата и електричният огън на духа - се съ­единяват и така по съвършен начин на Земята се проявява физиче­ският, емоционалният, умственият и духовният живот на въплъте­ния Син Божи - Христос.

Това разбиране остава недостъпно за мнозина, особено за пред­ставителите на Менталната наука и за радетелите на Християнската наука. Вместо да насочат усилията си към постигане на чист живот в името на Христа и да действат като служители и канали на любовта и доброто за своите събратя, давайки пример за осъзнаване на целостта, те се концентрират (ментално и вербално) върху твърдени­ята за бъдещото съвършенство, разбирано главно като постигане на добро здраве и физически комфорт. Те смятат за свое право и дълг да се ограничат с тези твърдения, вместо да се заемат с тежката ра­бота по създаването вътре в себе си на необходимите условия, които ще направят възможно присъствието на божествено проявения Хрис­тос. Такива хора трябва да помнят, че доброто здраве е закономерен резултат от невредимостта на вътрешното съзнание (а в повечето от тях преобладава острият дух на критицизма), и то при условие, че се откъснат от низшето си „аз" в трите свята и се „фокусират на небето, давайки възможност на божествения син на човечеството, който е и Син Божи, да въплъти божествения живот на земята" - както обичал да казва един отдавна забравен християнски мистик. Неговите думи ми бяха припомнени от Учителя Мориа, за да може тази дълбока мисъл да освежи нашето съзнание.

Не по-малко се заблуждават и представителите на една друга мислителна школа, който без основание се смятат за окултисти. Те работят, или по-точно претендират че работят с центровете, но за тяхно щастие природата често ги спасява от тях самите. Тези хора съзнателно се опитват да разбудят центровете, да изгорят предпаз­ните етерни дискове и да издигнат огньовете на материята преди огъ­нят на духа да се е съединил с този на душата. Така те стават жертва на преждевременното разгаряне на огньовете на субстанцията, пре­ди да е постигнат общ баланс на силите. Това предизвиква различни видове невроза, сериозни патологични отклонения, болести и дори безумие. Някои жлези се превъзбуждат, а други остават пренебрегнати; така цялата ендокринна система и зависещата от нея нервна дейност изпада в абсолютно неуравновесено състояние.

Учениците трябва да се научат да насочват вниманието си към реалността и към факторите от първостепенно духовно значение. Само при това условие протичането на енергиите в главата, пра­вилната работа на гръбначния стълб с неговите „нанизани центове" и пробуждането на центъра в основата на гръбнака (с последващо­то му сливане с висшите енергии) ще се осъществят автоматично и напълно безопасно.

Така ще се постигне правилен ритъм на ендокринните жлези и свободна и безопасна дейност на поставената под контрол нервна система; енергиите, излъчвани от центровете и протичащи по нади-сите, безопасно ще се съединяват и ще функционират съгласувано в тялото. Ученикът ще се характеризира не само с напълно пробуде­но съзнание и интелектуално възприемчив мозък, но и с устойчив приток на духовен живот. Единствено тогава ще стане възможно постигането на съвършеното равновесие и здраве, присъщи за Учи­телите на Мъдростта.

Знанието за ендокринните жлези (или жлезите с вътрешна сек­реция) е все още в своя зародиш. Наистина, за щитовидната жлеза и за тези, свързани със сакралния (кръстния) център, се знае доста, но и досега официалната медицина не признава, че те са обуслове­ни от активността или пасивността на центровете, както и че между сакралния и гърления център съществува пряка взаимозависимост. Нещичко е известно за хипофизата, но нейното изключително вли­яние върху психологичната реакция на индивида не се осъзнава достатъчно. За епифизата и за тимуса сега не се знае почти нищо, защото теменният и сърдечният център остават непробудени у сла-боразвития и дори у средния човек. Това, че е събрана достатъчно информация за влиянието на щитовидната жлеза и за сакралния цен­тър като източник на физическото творчество, се обяснява с факта, че тези два центъра са пробудени при средния индивид и когато те функционират и си взаимодействат правилно* имаме високоразви­та в сексуално отношение личност с изразени творчески дарби в някоя област на изкуството. Когато центърът аджна се активизира заедно с неговата екстернализация - хипофизата, и когато връзката между трите центъра (сакрален, гърлен и аджна) се пробуди и за­почне да действа в съзнателен синхрон с останалите центрове - в зависимост от лъча, съзнателната цел и тренировката, - едва тога­ва имаме практически мистик, хуманист и окултист.

Трябва да се помни, че при кандидатите и учениците енерги­ите протичат между центровете двупосочно - както нагоре, така и надолу:

1. Течението нагоре предизвиква следните Преобразова-ния:

От сакралния към гърления център - физическото възпроиз­водство се трансформира в художествено творчество.

От центъра на слънчевия сплит към сърдечния център -индивидуалното, емоционално съзнание се превръща в групово.

От основата на гръбнака към теменния център - материална­та сила се преобразува в духовна енергия.

От всеки отделен или от всичките пет центъра на гръбнака към центъра аджна - некоординираният живот се трансформира в интеграция на личността.

От шестте взаимосвързани центъра към теменния център -личностната активност се преобразува в духовен живот.

Това е само едно принципно обобщение, доколкото разглеж­даният процес не се подчинява на някаква специална последовател­ност, не преминава гладко и не спазва реда, по който бе описан. Той се проточва и обхваща много животи: отначало като несъзнателни трансформации в резултат на горчиви преживявания; по-късно ка­то плод на съзнателни усилия; накрая, когато кандидатът е преодо­лял повечето етапи от Пътя, този процес става подчертано динами­чен и ефективен. Петте лъча, с които ученикът трябва да работи (двата основни формиращи и трите допълнителни), оказват актив­но влияние; кармичните задължения също помагат или пречат, ка­то сложността на целия този процес (в сравнително бедния опит на ученика) е толкова смущаваща, че единственото, което той може да направи, е да схване общата идея и да не обръща излишно внима­ние на подробностите.

2. Течението надолу предизвиква следното Превръщане: Когато тсменният център се пробуди и ученикът започне съз­нателно да насочва енергиите към центровете и да управлява своя личностен живот, трябва да бъде приложен научен подход за енер-гизиране на центровете в точно определен ритъм, който се опре­деля от лъчите, обстоятелствата и кармата. Така всички телесни енергии придобиват правилна духовна активност. Без да разглеж­даме целия процес, ще отбележим, че насоченото надолу течение на енергиите грубо може да се раздели на три етапа:

а) Етапът на насищане с енергия (чрез гърления център) на творческия живот се характеризира със съзнателна връзка:

- между теменния и гърления център;

- между тях двата и сакралния център;

- и между тях трите взети заедно.

Правилното осъществяване на тази връзка ще реши индиви­дуалния проблем с пола, без да налага сдържане и потискане, като се прилага само правилен контрол, което прави от ученика творец в широкия смисъл на думата и следователно - полезен за неговите събратя.

б) Етапът на насищане с енергия (чрез сърдечния център) на така постигнатата съзнателна връзка, се отличава с тясно сътруд­ничество:

- между теменния и сърдечния център;

- между тях двата и центъра на слънчевия сплит;

- и между всичките три взети заедно.

Това съдейства за установяване на правилни човешки, групо­ви и духовни отношения в цялостното жизнено проявление на индивида. Също както първият етап на регулиране на творческия живот има решаващо значение за физическото тяло, така и този вто­ри етап оказва мощно влияние върху астралния проводник - емо­ционалните реакции се превръщат в стремеж към служене, егоис­тичната индивидуална любов се трансформира в групова, след ко­ето божествеността започва да управлява живота.

в) Етапът на насищане с енергия (чрез центъра в основата на гръбнака) на цялостния човек се характеризира с ритмично и координирано взаимодействие:

- между теменния център и този в основата на гръбнака;

- между тях двата и центъра аджна;

- и между всичките три взети заедно.

Този последен етап има голямо значение и постига своята за­вършеност по време на третото посвещение - времето на Преобра­жението.

Виждате как тези три важни думи: Преобразуване, Превръщане и Преображение ни насочват към целта - научното разкриване и правилното ориентиране на центровете.

Това е твърде продължителен процес, което е и мъдро, и безо­пасно. В резултат на неговото завършване се появява истински доб­рото здраве, но в преходния период често се наблюдават фази на регулиране, пренастройка и дори връщане към старото. Опасността от физически усложнения произтича от състоянието на центровете: от тяхната обособеност или взаимодействие, от тяхното неразвито, непробудсно и вяло състояние или обратно - в резултат на превъз-будената им и неуравновесена активност. Ако един център е събу­ден преждевременно, често това е за сметка на останалите. Отлич­ното здраве на диваците, на необразованите и простовати чернора­ботници и селяни (състояние, което бързо преминава щом умстве­ното, развитие и еволюционният процес наберат скорост), като ця­ло се обяснява с пасивността на всички техни центрове с изключе­ние на сакралния. Фактът, ч>> ™ стават лесна жертва на инфекциоз­ни заГкпявания, също се обяснява с тази пасивност. Развитието на емоциите и на ума води до постепенното активизиране на центро­вете; човекът престава да бъде просто животно. Заливайки низшата природа с неправилно насочена енергия, психичните проблеми и емоционалните вълнения стават главни предразполагащи фактори за лошото здраве. Впоследствие силно се активизира и центърът на слънчевия сплит, като този процес преминава през четири етапа:

1. Етап на пробуждане, когато астралното тяло става все по-активно и влиятелно.

2. Етап на могъщество, при който в течение на много живо­ти центърът на слънчевия сплит ръководи етерното тяло и човекът като цяло е подчинен на своята емоционална природа.

3. Етап, когато центърът на слънчевия сплит се превръща в разпределителен пункт за всички центрове (големи и мал­ки), разположени под диафрагмата.

4. Етап, при който енергиите на слънчевия сплит започват да се издигат към сърцето.

Всеки от тях води до специфични физически проблеми.

Виждате, че с изключение на някои обобщения, аз не свърз­вам конкретните болести с определени центрове. Дотук посочих те­лесните области, които се управляват от центровете с неподозира­на за вас сила. Споменах, че жлезите с вътрешна секреция (като матсриализация на центровете) са определящи фактори и че тяхна­та неуравновесеност, свръхактивност или недоразвитост водят до нарушения на здравето. Подчертах, че медицината на Новия Век ще отделя растящо внимание на теорията за посоката на енергиите и връзката с ендокринните жлези. В крайна сметка тя ще признае, по­не хипотетично и за целите на експеримента, че теорията за енер­гийните центрове е правилна и че те са решаващите фактори, които определят функциите на ендокринните жлези, а последните от своя страна осигуряват защитните сили на тялото, като снабдяват кръ­вообращението с необходимите за здравето елементи. При хармо­нично развитие и правилно взаимодействие (характерно за духов­ния човек), те формират физиологичното и психично равновесие на цялото тяло; в противен случай жлезите с вътрешна секреция ста­ват неадекватни на своето предназначение и не могат да предпазят организма от болестите, нито да отделят в кръвообращението не­обходимите за физическото тяло елементи. Така организмът губи защитните си сили спрямо инфекциите и става обект на хронични здравни проблеми, без да с в състояние да се справи с болестите, които идват отвън или присъстват латентно в самото тяло. Така често се стига до смъртоносни заболявания.

Медицината на следващия век ще се гради върху следните принципи:

1. Акцентът ще се поставя върху превантивната медицина, като опит да се поддържа тялото в необходимото равновесие.

2. Високото равнище на хигиената и добрите здравни усло­вия ще се разглеждат като особено важни.

3. Ще започнат да се изучават начините, по които физичес­кото тяло се зарежда с необходимите му химични елементи (наука­та химия, която едва излиза от детската си възраст, ще се превърне в цветущ младеж).

4. Законите на жизнеността ще се разглеждат като първос­тепенни - вниманието, което вече се отделя на витамините и на слънчевото влияние, е стъпка в правилната посока.

5. Умът ще стане основен фактор за управление на центро­вете. Хората ще се научат да работят над тях чрез мисълта, насочена към правилно функциониране на ендокринната система. Това ще означава разумно боравене със силата на мисълта - в зависимост от случая, тя ще бъде насочвана към съответния център или ще се отклонява от него, като адекватно въздейства върху системата на жлезите, в пълно съответствие с окултния закон: „Енергията след­ва мисълта".

Предвид на това, че учениците имат по-развита ментална сила и техният лъчев тип по-лесно може да се дефинира в сравнение с други­те хора, състоянието на жлезите с вътрешна секреция при тях се опре­деля без особени затруднения, а това предполага, че те ще бъдат пър­вите сътрудници на медиците в бъдещите научни търсения, тъй като ще успяват практически да покажат връзката на центровете с жлезите, а оттук и с тялото като цяло. Чрез концентрация и правилна медитация, осъществявани в теменния център и насочвани към един или друг от останалите центрове, учениците ще демонстрират такива неоспорими изменения в жлезите с вътрешна секреция, че медиците ще се убедят в значението и фактическото съществуване на центровете, в тяхното мо­гъщество и във възможността да се контролира физическият органи­зъм чрез силата на мисълта. Всичко това ще стане в бъдещето. Аз само показвам пътя на бъдещата методика, с помощта на която бо­лестта ще бъде победена. Различните ментални школи (и в частност Християнската наука) са стъпили върху нереални и фантастични пре­тенции и използват определено ненаучен подход. Всъщност, те акцен­тират върху една единствена нишка от великия процес на правилното разгръщане на живота и неговите връзки. Водени от своята мечта и видение, те не се интересуват от реалните и здравия разум и по същес­тво игнорират еволюционния процес.

Физиолозите и психолозите, подпомогнати от опитен окултист и ерудиран (но непредубеден) ендокринолог, в крайна сметка ле постигнат успех в борбата с много от заболяванията, които днес торазяват човечеството.

И така, първата глава от този труд беше посветена на „пси­хичните причини за болестите". Ние разгледахме тази тематика както през призмата на скритите вътрешни причини, така и от глед­на точка на главните физически фактори - жлезите с вътрешна секреция. Сега можем кратко да разгледаме и някои много по-окул­тни причини, произтичащи от груповия живот на човечеството и от неговите кармични отговорности. Така навлизаме в сферата на съ­щинското окултно знание и езотерична информация, която е много по-трудна за възприемане от ортодоксалния мислител.