Етерно тяло, нервна и ендокринна система

Това просто правило дава ключа към причините за болестите и за разбиране на безсмъртието. Не след дълго, когато бъде осъзнато дълбоко и ясно, то ще измести тези идбалистични, но фактически необосновани и погрешни системи, най-известни сред които са т. нар. Ментална и Християнска науки. Те представят окончателното осво­бождение от естествените материални ограничения, тегнещи в наши дни над всички форми, като реална и незабавна възможност, игнори­райки фактора време, еволюционния процес и степента на развитие на конкретния индивид. Тези системи работят с мисловните катего­рии на желателното, а не на обективното, и се ползват от вродения стремеж у средното човешко същество към комфорт и физическа хармония, като обясняват вродения егоизъм на своите представи за истината с твърдението, че всичко служи за вечната Слава Божия. Несъмнено болестта и всички видове ограничения ще изчезнат, но това ще се случи едва когато душата на индивида установи пълен контрол и низшето личностно „аз" се превърне в такъв неин автомат, какъвто с сега физическото тяло за емоционалната природа, за ума и понякога (в много редки случаи) за душата.

Болестта ще изчезне едва когато душата съзнателно и с учас­тието на личността построи храма на тялото и го изпълни със свет­лина; от наша гледна точка това е научен процес. В ранните етапи на ученичеството (когато душата започва да усвоява своя инструмент -личността) неизбежно се стига до вътрешни конфликти и повишено напрежение, които задълбочават дисхармонията и водят до сериозни проблеми и нежелани ефекти. Всички те рано или късно ще бъдат преодолени, но в процеса на личностното хармонизиране, когато те се проявяват с най-голяма сила, индивидът ще трябва да премине през много физически и психични страдания, големи и малки раз­стройства, който изглеждат наследствени за човешкия род.

При неразвитото човечество конфликт от гледна точка на съз­нанието практически не съществува. Такива индивиди проявяват по-малка възприемчивост към заболяванията, характерни за трите вза­имодействащи си системи, но същевременно имат много по-голя­ма чувствителност към трите основни групи заболявания, към ин­фекциозните и заразните болести и към големите епидемии, които върлуват сред нациите в планетарни мащаби. С развитието на човечеството, болестите стават по-персонални (ако мога така да се изразя) и не са толкова тясно свързани с обществените (масовите) условия. Те се зараждат в самите индивиди и макар че могат да бъдат свързани с масовите заболявания, те по-скоро са резултат от индивидуалното състояние на човешкия организъм.

Когато човек надрасне масовото съзнание, стъпи върху пътя на изпитанията и стане кандидат за ученик, тогава болестите на плът­та и дисхармонията на цялата му троична система, плюс кръвообра­щението, се превръщат в осъзнат проблем, който кандидатът е длъ­жен сам да разреши, защото вече разбира нуждата от съзнателно, творческо строителство.

Именно тогава доктрината за превъплъщението придобива вис­ше значение - ученикът започва да работи за създаване на подходя­щи условия и за образуване на такива форми и проводници, които в един следващ живот ще се окажат по-способни да се отдадат под контрола на душата и ще бъдат по-адекватни инструменти за проце­са на усъвършенстване, изискван от нея. Трябва да подчертая, че уче­никът никога не се концентрира върху физическото тяло и не поставя физически акцент в работата по преодоляване на болестта или дисхар­монията. Той започва с психологията на душата и с първопричините, които предизвикват следствия във физическия свят. Това е по-бавен, но по-надежден процес. Силовите методи на самовнушение, харак­терни за Християнската наука, имат временно влияние, защото не се опират на истината, а се градят върху потискането и отказа да се признаят съществуващите факти. В следващия живот потиснатите състояния ще изплуват с още по-голяма сила и това ще продължава, докато те не бъдат същностно отработени и преодолени, жизненият акцент не се пренесе върху контакта с душата, а дейността не се насо­чи към служене на другите.

По отношение на физическите заболявания и тяхната връзка с центровете (разглеждани като фокуси, в които постъпва енергия от един или друг източник) трябва да бъдат направени някои принцип­ни обобщения, като не се забравя, че винаги съществуват изключения, особено когато става въпрос за здравното състояние на учениците.

1. Всеки от седемте главни центъра управлява или обуславя - от гледна точка на материята, на душата и на жизненото начало -тази област от физическото тяло, в която се намира, вкл. множест­вото прилежащи по-малки центрове на енергия и силови фокуси.

2. Трите основни божествени аспекта на проявление са сим­волично представени във всеки от центровете:

а) Жизненото начало се разкрива при цялостното езотерич-но разтваряне (пробуждане) на центровете. В латентно състояние то присъства през цялото време, но не като дина­мичен фактор, който стимулира монадата до края на ве­ликия еволюционен цикъл.

б) Качеството, или душата, постепенно се проявява в хода на еволюционното развитие и обуславя във времето и про­странството онова специфично въздействие, което цен­търът оказва върху своето обкръжение. Това качество за­виси от лъча (на личността и на душата), който е източ­ник на постъпващата енергия, а в случаите на неразвити индивиди - от лъча, който контролира астралното тяло. То зависи също така от еволюционната точка и от излъч­ването на другите центрове.

в) Появата в етерното тяло на развит или развиващ се цен­тър показва мястото на човека върху еволюционната стъл­бица, връзките му с расата и съзнателната му цел. Тя може да варира от акцент върху половия живот и активност на сакралния център, до стремеж за развитие и посвещение, който пробужда към активност теменния център. Това пре­дизвиква съответното въздействие върху околните тъкани и органични форми, като сферата на влияние с различна и се определя от активността на самия център, която на свой ред зависи от достигната точка на развитие и от преобла­даващия тип енергия, характерна за дадения човек.

3. Постъпващата в центровете енергия се трансформира в различни сили - автоматичен процес на диференциране на първич­ната енергия във вторични. Коефициентът на трансформация, го­лемината на получената съвкупност от сили и излъчването, което ще последва и ще окаже определящо влияние върху плътното физи­ческо тяло, зависят от степента на отваряне и от активността на конкретния център.

4. Излъчваните от центъра сили въздействат върху етерния двойник на цялата сложна мрежа от нерви, които образуват нервната система. Тези двойници (или модели на идентични субективни отно­шения) са познати в индуистката философия като „надиси". Те фор­мират сложна мрежа от флуидни енергии и са нсвеществена, вътреш­на, паралелна система по отношение на добре познатите ви телесни нервни влакна; така веществената нервна система може да се разг­лежда като проявление на скрити, вътрешни енергийни модели. За древната дума „надиси" досега няма адекватен превод на никой от европейските езици, доколкото съществуването на тази субективна система все още не се признава за научен факт. На Запад продължава да господства чисто материалистичната концепция за нервите като система, която е изградена в отговор на материалната околна среда. Идеята, че тези нерви са плътна физическа производна на вътрешния чувствителен апарат за реагиране, все още не се възприема от модер­ната западна наука. След признаването на тази фина (образувана от енергийни нишки) субстанция за основополагаща спрямо веществе­ните нерви, светът на причините ще се окаже по-разбираем и изсле­дователите ще се придвижат напред в решаването на проблема за здравето и болестта. Мрежата от надиси образува определен жизнен модел, който варира в зависимост от лъча на личността.

5. Надисите определят природата и качеството на нервната система, която с широката си мрежа от влакна и плексуси обхваща цялото физическо тяло. Надисите (а следователно и нервната мрежа) са свързани главно с два от аспектите на физическия организъм - със седемте главни центъра в етерното тяло (субстанциалното тяло, което с в основата на плътния физически механизъм) и с гръбначния стълб и главата. Винаги трябва да се помни, че етерното тяло е физическо, макар и съставено от по-фин материал, който не може да се види и пипне. То с направено от субстанция, или от това, което „суб-стои" [стои под - бел. ред.], или е в основата на всяка част и частица от плътния физически носител. Този факт в бъдеще ще привлече внима­нието на лечителите и просветените медици на Новия Век. След приз­наването на връзката между надисите и нервите и тяхното общо отно­шение към центровете и гръбначния стълб, ще станем свидетели на велика революция в медицината и психиатрията. Експериментално ще бъде доказано, че колкото по-тясно е взаимодействието между тях (на­диси и нерви), толкова по-бързо ще се овладява болестта.

6. Надисите във физическото тяло съответстват на живота (или духовния аспект), а нервите са съответствие на душата (или качествения аспект). Ендокринната система е проявление едновре­менно и на двата и съответства на формата (или материалния ас­пект). Тези три фактора - надисите, нервната система и жлезите -са материалните съответствия на трите божествени аспекта; те езо-терично им откликват и правят физическия човек такъв, какъвто е. Тези три групи от своя страна са обусловени (чрез седемте центъ­ра) от астралното или менталното тяло, от интегрираната личност или от душата, която започва да използва личността като провод­ник и преобразувател, а в края на Ученичеството - от монадата, която използва антакарана като саморъчно направена пътечка за пряк достъп до седемте центъра и чрез тях до троичната система от надиси, нерви и жлези.

7. Тези три големи системи отразяват във физическото тя­ло състоянието и степента на развитост на центровете. Те предста­вят живота, качеството и енергията и ги подават чрез кръвоносната система към всички части на организма. Съвременната наука вече признава, че кръвта пренася определени елементи, изработени от жлезите, но все още отказва да приеме, че връзката между жлезите и центровете се осъществява чрез междинните системи от надиси и нерви. Следващата голяма крачка в медицината ще бъде призна­нието, че етерното тяло е физическа субстанция, която е в основата на плътната материя [веществото - бел. ред.].

8. Когато всички центрове бъдат пробудени, нервната систе­ма ще стане високо електризираш и бързо ще реагира на енергията, предавана чрез надисите; резултат от това ще бъде една добре уравно­весена ендокринна система. Разливащите се по цялото тяло виталност и живот ще бъдат с такава мощност, че физическото тяло автоматич­но ще стане устойчиво спрямо болестите - както към вродените и наследените, така и към тези от групов характер. Тук говоря за бъдеща вероятност, а не за близка възможност. След време тези три системи ще бъдат великолепно координирани и психически отзивчиви към вът­решните модели (надисите) и енергийните центрове и съзнателно ин­тегрирани с душата, а тя чрез антакарана - с жизненото начало.

9. При сегашното си неравномерно развитие някои от цен­тровете са напълно пасивни, други са превъзбудени, а тези под ди-афрагмата са евръхактивни. Така на практика в едни зони на тялото надисите се намират в зародиш, а в други области са пренаситени с енергия, която не може да протича, защото някой от центровете по пътя й все още не е пробуден или ако е пробуден - има слабо излъч-5ане. Тази обща неравномерност оказва голямо влияние върху нер-лната система и жлезите, като ги довежда в някои случаи до пре-възбуда, а в други - до потиснато състояние, недостиг на жизнеспо-С' шост и други болестотворни реакции. Те възникват както в са­мо го тяло, вследствие на вродени (присъщи) или наследени тен­денции и предразположения на телесните тъкани, така и като резул­тат от излъчването или липсата на излъчване от страна на центро­вете, които въздействат на организма чрез мрежата от надиси. Въз­можно е, от трета страна, заболяванията да бъдат предизвикани и от ^т яшни въздействия или контакти (инфекциозни и заразни боле­ст ли епидемии), на които субектът не е в състояние да се противопостави поради неразвитостта на центровете си.

10. Да обобщим: болестите, физическото безсилие (с изклю­чение на нещастните случаи и състоянията, породени от планетни условия, опасни епидемии и войни) и многото други различни аспек­ти на лошото здраве пряко зависят от състоянието на центровете, защото именно те определят активността или пасивността на нади-ситс, които на свой ред влияят върху нервната и ендокринната си­стема, а кръвообращението носи голямата отговорност за доставя­нето на всичко необходимо до отделните части на тялото.