Седемте главни центъра

Тук ще разгледам природата на самите центове, като обобщя казаното от мен в други книги; така ще дам ясна представа за енер­гийното тяло, което е основата на плътния физически организъм. Ще се спра по-подробно само на седемте главни центъра, които контролират в една или друга степен многото други фокусни точки на сила. Като начало, нека.разгледаме петте центъра по дължината на гръбначния стълб, плюс двата, намиращи се в главата.

1. Теменен център. Той се намира на самия връх на главата и често е наричан „хилядолистен лотос" или Брамарандра:

а) Той съответства на централното духовно слънце;

б) Започва да работи след третото посвещение и е орган за разпределение на монадичната енергия, на волевия аспект на Божеството;

в) Свързан е с троичната личност чрез антакарана, която се формира при учениците и посветените и достига пълното си развитие едва след разрушаването на каузалното (причинното) тяло при четвъртото посвещение;

г) Това е центърът на Шамбала във физическото тяло, проводникът на Отца, или на първия божествен аспект;

д) Той фиксира целта, съответства на „електричния огън" на слънчевата система и по същността си е динамичен;

е) Негово плътно физическо проявление е епифизата. Тя е активна в детската възраст, докато желанието „да бъдеш" стане толкова силно, че въплътената душа се утвърди окончателно във фи­зическото битие. В завършващите етапи на божественото изражение в човека тя отново се активизира като проводник, който осъществява (на Земята) волевата енергия на Битието;

ж) Това е орган на синтеза, доколкото след третото посвещение (но преди разрушаването на причинното тяло) той фо­кусира в себе си енергиите на трите аспекта на проявения живот. По отношение на човека това означава енергиите на Духовната Триада, на троично-егоичния лотос и на тройствената личност; по този на­чин отново се получава деветка за посвещението. Енергиите, които са синхронизирани и фокусирани във, около и над главата, се отли­чават с голяма красота, мощно излъчване и динамично действие. Те свързват посветения с всички части на планетарния живот, с Ве­ликия Съвет в Шамбала, с Повелителя на Света (Висшия Посве-тител); това става чрез Буда и един от трите Буди на действието. Буда, в най-специфичен смисъл, свързва посветения с втория ас­пект на божественото - с любовта, и оттук с Йерархията; а Будите на действието го свързват с третия аспект на божествеността, т. е. с активния разум. Така в него се обединяват енергиите на волята, на съзнанието и на творчеството, като образуват синтез от божестве­ни аспекти.

з) Това е единственият от седемте центъра, който до­ри при пълно освобождение запазва положението си на обърнат лотос, чиито ствол (антакарана) достига „седмото небе", като свър­зва посветения с първия главен планетарен център - Шамбала. Листчетата на останалите центрове отначало са обърнати надолу и сочат към основата на гръбначния стълб, но в процеса на еволюци­ята те постепенно се насочват нагоре, към „върха на жезъла", как­то казва „Древният Коментар". Тази информация няма практичес­ка полезност, но допълва картината и дава на изучаващия симво­лична представа за този център като за главен разпределител на волевата енергия на Божеството.

2. Център аджна. Той се намира между веждите (непосред­ствено над очите), където „служи като екран за сияещата красота и слава на духовния човек":

а) Той съответства на физическото слънце и е изра­жение на личността, интегрирана и функционираща отначало като ученик, а после като посветен; това е истинският субект, или маската, участваща в карнавала на живота;

б) Достига пълна функционална активност при тре­тото посвещение. Вече съм ви казвал, че то се разглежда от Йерархията като първо главно посвещение. Аджна е органът, който разпределя енергията на третия аспект - тази на активния разум;

в) Свързан е с личността чрез творческата нишка на живота, а оттук и с центъра в гърлото (центъра на творческата ак­тивност), така както теменният център е свързан с този в основата на гръбнака. Щом между центъра аджна и теменния център се уста­нови активно взаимодействие, се слага началото на творческия жи­вот и проявеното изражение на божествената идея от страна на посветения. По същия начин активното взаимодействие между те­менния център и този в основата на гръбначния стълб води до изя­ва на божествената воля, или цел. При обединяването на центъра аджна с този в гърлото се осъществява висшето проявление на „огъ­ня чрез триене", точно както енергията на теменния център и на този в основата на гръбнака разпалват индивидуалния „електричен огън", който (след пълното си. развитие) се нарича „огън на кундалини";

г) Четвъртата Съзидателна Йерархия намира прояв­ление чрез аджна; в този център тя се слива и хармонизира с чет­въртото царство на природата (човешкото семейство). Теменният център свързва монадата с личността, а центърът аджна съединява

Духовната Триада (изражението на монадата в безформените све­тове) с личността. Размислете над това, защото във физически ас­пект тсменният център е символизирай като отражение на духовна­та воля - атма, и на духовната любов - будхи. Тук влиза в сила учението за ролята на очите в съзнателното претворяване на бо­жествената цел в живота.

Трето око Окото на Отца, Монадата Първи аспект на волята, могъществото и целта. Връзка с епифизата.	Теменен център ШАМБАЛА	Воля; Атма
Дясно око Окото на Сина, Душата Втори аспект на любовта-мъдрост. Връзка с хипофизата.	Център аджна ЙЕРАРХИЯ	Любов; Будхи
Ляво око Окото на Майката, личността Трети аспект на разума. Връзка с каротидната жлеза.	Гърлен център ЧОВЕЧЕСТВО	Активен разум

Когато и трите очи функционират и „гледат" едновременно, има­ме прозрение за божествената цел (посветен), интуитивно виждане на плана (ученик), и духовно ръководство на резултантната творческа ак­тивност (Учител).

д) Центърът аджна фиксира или фокусира намере­нието да се твори. Това не е орган за творене (в смисъла на гърле­ния център), защото той олицетворява идеалната форма на идеята, която лежи зад активното творчество;

е) Този център намира плътното си физическо про­явление в хипофизата, чиито две половини съответстват на двете му сложносъставни листчета. Той олицетворява висшите форми на въображение и желание, т.е. на динамичните фактори, които опре­делят всеки процес на творене;

ж) Аджна е орган на идеализма и е тясно свързан с шести лъч, точно както теменният център е в същностна връзка с първи лъч. Шести лъч, от своя страна, е специфично свързан с вто­ри и трети лъч и съответно с втори и трети аспект на божествеността. Той съединява, утвърждава и изразява. Това не съм го споменавал досега. Центърът аджна символизира двойствената природа на про­явеното в трите свята. Той обединява творческите енергии на гърлото и пречистените енергии на желанието, или истинската любов на сърцето;

з) Този център има само две венчелистчета и не с лотос в смисъла, използван за другите центрове. Неговите листа са образувани от 96 по-малки листчета, или единици сили (48 + 48 = 96), които обаче нямат очертанията на цветче, както е при другите лотоси. Двете му венчелистчета се разтварят като крила на самолет отляво и отдясно на главата и символизират левия и десния път: пътя на духа и този на материята. Те образуват символично двете страни на Кръста, на който е разпънат човека - двата потока енер­гии (или светлина), които пресичат течението на живота, спускащ се от монадата (през главата) към основата на гръбначния стълб..

Изучаващият центровете винаги трябва да прилага към тях понятието относителност. Те си взаимодействат в рамките на етер­ното тяло, но заедно с това са във връзка и с по-тънките тела, със състоянията на съзнание (на проявено битие), с енергията на лъчите, с околните условия, с трите периодични проводника (както Елена Блаватска нарича личността, троичната душа и Духовната Триада), с Шамбала и с цялата съвкупност от проявени Животи. Това е твър­де сложна тематика, но когато ученикът или посветеният започнат да функционират в трите свята и различните енергии на цялостния човек „се приземят" в земния индивид, положението ще се проясни (използвам глагола „приземявам се" в неговия истински смисъл, без да имам предвид спиритичния термин за човека, който е напус­нал физическото си тяло). При тези условия става възможно опре­делено познание във времето и пространството, могат да се забеле­жат различни следствия, някои лъчеви въздействия изглеждат до­миниращи над останалите, проявяват се специфични „жизнени мо­дели", проявлението на духовното Битие в известна точка на съзна­телния опит се прояснява и може да бъде духовно диагностицирано; неговите аспекти и атрибути, силите и енергиите му за даденото време и за конкретното проявление на живота могат да бъдат опре­делени. Добре е мислите на изучаващия да не се отклоняват встра­ни - те трябва да са съсредоточени върху видимостта на човека (своята или чуждата) и на външно-проявените му качества. Когато изучаващият стане ученик или посветен, той ще може да изследва и аспекта на самия живот.

Нашето учение все пак ще е малко по-различно, защото ние ще се опитаме да разбулим болестите и проблемите, свойствени както за превъзбудените, така и за недостатъчно стимулираните центрове, и оттук да стигнем до някои от последствията, които този енергиен наплив и конфликт със силите е в състояние да предизвика. 3. Гърлен център. Той е разположен отзад на врата, като нагоре се разпростира до продълговатия мозък (включвайки каро-тидната жлеза), а надолу достига до лопатките. При средния човек това е изключително мощен, добре развит център. В тази връзка трябва да отбележим, че:

а) Гърленият център се управлява от Сатурн, точно както двата центъра в главата се управляват съответно от Уран - за те-менния център, и от Меркурий - за центъра аджна. Това се отнася само до ученика, преминал първо и второ посвещение (преди пър­вото и след третото посвещение управляващите планети са други). Тези три планети образуват интересен триъгълник от сили. В при­ведените по-долу троичности с тяхната неизбежна взаимовръзка (от­ново само за ученика) се вижда най-красивата картина, символ на деветичността при посвещенията:

1. Теменен център	Център аджна	Гърлен център
2. Трето око	Дясно око	Ляво око
3. Епифиза	Хипофиза	Каротидна жлеза

Това е механизмът, чрез който се проявяват Духовната Триада, душата и личността. Ключът към правилното разбиране на проце­са е скрит във връзката между трите планети - Уран, Меркурий и Сатурн - които прокарват своите енергии през тези девет „точки за духовен допир" на физическия план към „приземената сфера от свет­лина и сила, каквато представлява човек във времето и пространс­твото".

б) Този център е свързан с първрто посвещение и развива голяма активност в дадената точка на опит, достигнат вече от мно-

ина, т. е. от днешните кандидати и подложените на изпитание све­товни ученици (не забравяйте, че технически погледнато, първо глав-н< посвещение от йерархична гледна точка е третото; първото пос-в;ение се разглежда от Учителите само като знак за приемане на П я; човечеството го нарича посвещение, доколкото в лемурийс-китс времена това е било първото посвещение, обозначаващо пос­тигането на пълен физически контрол). Гърленият център е орган за разпределяне на творческата енергия (тази на третия аспект) от висс оеволюиралите души. В човешкото същество има три центъра, ког са свързани и са принципно изражение на третия лъч (или аспект) за различните стъпала от изкачването по Пътя:

1. Сакрален - за неразвития и среден човек.

2. Гърлен - за кандидатите и учениците под изпитание.

3. Център аджна за учениците и посветените.

Тук отново наблюдаваме великата троичност на енергиите, която крие в наши дни големи възможности, тъй като проявлени­ето,на третия аспект - активния разум, се приближава към върхове­те на човешкото развитие и съзнание.

в) Гърленият център е свързан с личността чрез нишката на творчеството, с душата посредством нишката на съзнанието, и с мо-надата чрез сутратма, или нишката на живота. Той не е в контакт -посредством антакарана - с божествените аспекти, защото тази нишка пряко свързва монадата с личността (независимо от душата) и зак­репва монадичното проявление на живота в теменния център. По-късно между монадата и личността се установява пряко осъзнаване и великата двойственост се осъществява в битието. Тогава животът, съзнанието и формата творчески се фокусират в главата и тяхната активност започва да преминава през двата нейни центъра. Центърът аджна обаче се активизира творчески едва след прокарването на антакарана. При по-ранните степени творчески проводник е гърле­ният център, а за нисшия етап от еволюционното развитие най-акти­вен е сакралният (кръстният) център. Построяването на антакарана-става истински възможно едва след като творческият живот на кан­дидата се премести от сакралния (кръстния) в гърления център, къ­дето става действен и изразителен. Шията е символ на този свързващ „мост", защото съединява главата (самотна и изолирана), с дуалис-тичния торс, съставен от това, което лежи над и под диафрагмата; тя е символ на душата и личността, съединени и споени в едно. Главата от своя страна символизира това, което Патанджали нарича състо­яние на „изолирано единство".

г) Гърленият център творчески фокусира аспекта на разума у човешката раса. Затова през него протича творческата енергия на великия планетарен център, наречен Човечество (основните плане-тарни центрове са три - Шамбала, Йерархията и Човечеството). Когато бъде постигнато съвършенство, енергията на волята, могъ­ществото и целта на Шамбала ще започне свободно да протича чрез теменния център, енергията на любовта-мъдрост на Йерархията ще се проявява чрез сърдечния център, а енергията на Човечеството ще се фокусира чрез гърления център; центърът аджна ще бъде про­водник едновременно и на трите енергии. Тогава ще последва нова активност от страна на човешкия род и задачата за свързването на трите надчовешки с трите дочовешки царства ще бъде осъществена. Така ще се утвърдят новото Небе и новата Земя. Към това време човечеството ще е достигнало върха на своята еволюционна цел на тази планета.

д) Гърленият център е специфичен орган за творящото слово. Той регистрира намерението (творческата цел на душата), което му се предава чрез енергийните потоци от центъра аджна; обединени­ето на двете енергии винаги води до творческа активност. Това е по-висше съответствие на творчеството на сакралния (кръстния) център, в който отрицателната и положителната творческа енергия са въплътени в отделни мъжки и женски органи и се съединяват в творчески акт, съзнателно, но все още без ясно определена цел.

е) Плътно физическо проявление на гърления център е щи­товидната жлеза. Тя се смята за една от най-важните в живота на обикновения съвременник. Нейната цел е да опазва здравето и да осигурява някои важни аспекти на вътрешното телесно равновесие. Тя символизира третия аспект - на разума и на субстанцията, опло­дена с дух. По същество, тази жлеза е свързана със Светия Дух, или с проявлението на третия божествен аспект, „осеняващо" (както е казано в Библията) Майката, Дева Мария. Околощитовидните жле­зи символизират Мария и Йосиф и тяхното отношение към осеня-ващия Свети Дух. След време науката ще открие, че съществува тясна физиологична връзка между щитовидната жлеза и епифизата, както и между околощитовидните жлези и двете половини на хипо­физата, което обединява в единна система цялата област между гър­лото и главата.

ж) Както главата символизира двойствената природа на про­явения Бог, така гърленият център олицетворява троичната същност на божественото изражение. Дуалистичният принцип е представен в главата чрез връзката между двата посочени центъра и техните плът­ни физически отражения. Трите велики енергии, присъщи на божест­вената творческа дейност, се канализират към действие от енергията, която протича през гърления център благодарение на речевия апарат и белите дробове. В тази връзка различаваме: Живот, или Дихание; Слово, или Душа; и гърлен център, или Субстанция в действие.

з) В началото на еволюцията гърленият лотос е обърнат на­долу и листенцата му достигат раменете, като обхващат частично или изцяло белите дробове. Впоследствие, жизненият цикъл на ду­шата бавно го преобръща и тогава неговите венчелистчета дости­гат до ушите, като обхващат продълговатия мозък и каротидната жлеза. Тя с по-тясно свързана с щитовидната жлеза, отколкото с другите две жлези, намиращи се в главата.

Така цели области от физическия организъм могат да се при­ведат в активно и правилно функциониране, да се оживотворят и поддържат в добро състояние чрез активизирането в една или дру­га степен на най-близкия до тях център. Слабото функциониране и болестните отклонения най-често могат да бъдат обяснени с пасив­ността на съответния център.

4. Сърдечен център. Разположен между лопатките, той се­га получава най-много внимание от страна на Тези, Които са отго­ворни за развитието на човешкото съзнание. Трябва да кажем исти­ната, братко мой: бързото разтваряне на този лотос е една от при­чините, поради която не можа да бъде избегната световната война. В известен смисъл тя беше необходима (предвид слепия егоизъм на мнозинството от човечеството), доколкото бе дошло време да се приключи със старите форми на управление, религии и закостенял социален ред. Човечеството е узряло за високодуховно групово съз­нание и взаимодействие и са необходими нови форми, чрез които този нов дух адекватно да функционира в новите условия.

а) Сърдечният център съответства на „сърцето на Слън­цето", т. е. на духовния източник на светлина и любов.

б) Той започва активно да функционира след второто по­свещение, бележещо края на процеса, при който емоционалната при­рода (с нейното преобладаващо качество - желанието) се поставя под контрола на душата, а копнежите на личностното низше „аз" се преобразуват в любов. Това е орган за разпределение на йерархич­ната енергия, която приижда от душата към сърдечния център на всеки кандидат, ученик и посветен. Проявена по този начин, висша­та енергия води до:

възраждане на човечеството чрез любовта; твърдо установяваща се връзка между бързо развиващо­то се човечество и Йерархията. Така двата велики плане-тарни центъра - Йерархията и Човечеството, встъпват в тесен контакт.

Както е казано в Библията: „любовта божия се изля" в човеш­кото сърце и нейната трансформираща, магнетична и излъчваща сила е изключително важна за преустройството на света и за уста­новяването на нов световен ред. Всички ученици в наши дни са приз­вани да помислят върху отварянето на сърдечния център и за ра­зумна връзка между човешкия род и Йерархията с последващия от това отклик на човека към енергията на любовта, защото „както човек мисли в сърцето си, такъв е самият той". Мисленето чрез сърцето става истински възможно само когато менталните способ­ности са адекватно развити и са достигнали достатъчно висока сте­пен на отваряне. Чувстването със сърцето често се смесва с ми­сленето. Способността да се мисли със сърцето е резултат от про­цеса на трансформиране на желанието в любов чрез издигане на силите от центъра на слънчевия сплит към сърдечния център. Ми­сленето чрез сърцето е един от показателите, че висшият аспект на сърдечния център - 12-лнетният лотос, който е разположен в самия център на хилядолистния лотос - е достигнал до точката на истин­ската си активност. Мисленето, като резултат от правилно чувство-знание, се появява по-късно и измества личностната сетивност. То е първият показател за онова присъщо на монадата състояние, кое­то не може да се нарече съзнание в сегашния смисъл на това понятие.

в) Стремейки се към хармония с душата, сърдечният цен­тър остава същностно свързан с личността. Днес както новите, та­ка и традиционните езотерични школи.преподават това знание. Тайната школа (Агсапе 8споо1) още в началото акцентира обучени­ето върху този процес; именно тази процедура (отличаваща се с правилна ориентация, концентрация и медитация) съединява лич­ността с душата и по този начин с Йерархията - това става автома­тично в хода на хармонизацията. Личностното съзнание се заменя с групово и като естествено негово следствие се явява притокът от йерархична енергия, защото всички души са само аспект на Йерар­хията. Именно тази връзка, с произтичащите от нея магнетични и излъчващи взаимодействия, след като достигне най-високата си точ­ка на интензивно осъзнаване, води до крайното разтваряне на ду­шевното (каузалното, причинното)тяло.

г) Това е центърът във физическото тяло, чрез който въз­действа както Йерархията, така и душата. Под „душа" имам пред­вид не само индивидуалната човешка душа, но и тази на планетар-ния Логос. Те двете са резултат от единението на духа с материята, на Бащиния с Майчиния аспект. Това е велика тайна, която може да се открие само при посвещение.

д) Сърдечният център регистрира енергията на любовта. След окончателното формиране на антакарана, всеки от трите ас­пекта на Духовната Триада намира своята точка на контакт в етер­ния механизъм на посвещавания. Така посветеният се превръща в сплав от душа и личност, през които животът на монадата протича свободно. Тогава теменният център става точка за контакт на ду­ховната воля (Атма); сърдечният център става проводник на ду­ховната любов (Будхи)\ а гърленият център - изражение на вселен­ския ум (Манас).

При посветения, който осъществява божествената цел в съот­ветствие с Плана, центърът аджна става насочващ проводник или разпределител на обединените енергии на божествения човек. Сърдечният център съответства на „слънчевия огън" вътре в слън­чевата система; той е магнетичен по качество и излъчващ по дей­ствие. Това е орган на енергията, която води до инклузивност (все-обхватност).

е) Негово плътно физическо проявление е тимусът. За тази жлеза сега се знае малко, но в бъдеще, когато изследователите при­емат хипотезата, посочена от окултните науки, и когато сърдечният център се развие, а тимусната жлеза отново стане функционална у възрастния индивид, ще бъдат открити много неща. Природата на тимусната секреция все още не е изучена добре и въздействието й се дефинира по-добре от психологична гледна точка, отколкото от физическа. Съвременната психология е установила, че при хронич­на превъзбуда действието на тази жлеза формира безотговорни и аморални индивиди. Когато човешката раса познае природата на отговорността, ще са налице първите признаци за единение с душата, децентрализация на личността и групово съзнание. Паралелно с то­ва развитие ще станем свидетели и на правилната работа на тимус­ната жлеза. В наши дни общият дисбаланс на ендокринната систе­ма пречи на безопасното и пълноценно функциониране на тимуса при възрастния човек. Съществува все още непризната връзка меж­ду епифизата и тимуса, както и между тях двете и центъра в основа­та на гръбнака. Когато Духовната Триада започне да се проявява чрез личността, тези три центъра и техните три проявления ще за­работят в синтез, като ще управляват и насочват цялостния човек. След като епифизата отново започне да работи пълноценно при въз­растния индивид, божествената воля за добро ще се прояви по-ре­лефно и божествената цел ще бъде постигната; аналогично на това, след като тимусната жлеза започне да функционира при възрастните, добрата воля ще се прояви и божественият план ще започне да се осъществява. Това ще бъде първата крачка към любовта, правил­ните човешки отношения и мира. В наши дни вече се чувства при­съствието на добрата воля, което е признак за работата на сърдеч­ния център и е доказателство, че центровете в главата започват да се отварят вследствие от нарастващата активност на центровете по дължината на гръбначния стълб.

ж) Това е орган на сливането, точно както теменният цен­тър е орган на синтеза. При активизиране на сърдечния център, кан­дидатът започва да установява все по-тясна връзка със своята душа, след което идва ред на следните два етапа на разширяване на съзнанието:

Той постъпва в Ашрама на един от Учителите, в съот­ветствие с лъча на своята душа, и (в технически смисъл) става приет ученик. Самият Учител е сърдечен център на Ашрама; сега Той вече може да се свързва с ученика Си чрез душата, защото новодошлият е установил (чрез хармонизирането и контакта) тясна връзка между сърце­то и душата си. Така той става отзивчив към сърцето на всички неща, които (по отношение на съвременното чо­вечество) са аспекти на Йерархията. Той встъпва в тесни отношения на служене с човечеството. Порасналото му (благодарение дейността на сърцето) чув­ство за отговорност го подбужда да служи и работи. Така ученикът също става сърце на група или организация -отначало тя е малка, но може да получи световно разп­ространение в зависимост от увеличаването на неговата духовна мощ. Ученикът започва да мисли с категориите на групата и човечеството и приема реципрочното им отношение. Така аспектът на божествената любов става активен в трите свята и любовта се утвърждава на земята, като заменя емоциите, желанията и материалния аспект на чувствата. Отбележете си тази мисъл.

з) През ранните етапи на развитие - както при индивидите, така и при расата - преобърнатият сърдечен лотос с неговите 12 листчета се разпростира надолу до слънчевия сплит, който от своя страна е обърнат нагоре от времената на Атлантида и неговите лис­тчета сега стигат до сърдечния център. Това се дължи на бавното издигане на енергиите от центъра на слънчевия сплит, които се опит­ват чрез процес на трансформация да избягат от „затвора на ниски­те зони".

Така сърдечният център започва бавно да се отваря и също да се обръща нагоре. Завъртането на „лотосовите центрове" ви­наги е съпътствано от двойно действие - отблъскване отдолу и привличане отгоре. Обръщането и отварянето нагоре на сърдеч­ния лотос се дължи на:

- растящото въздействие на йерархичния фактор;

- бързото установяване на контакт с душата;

- отклика на отварящия се сърдечния лотос спрямо прив­личането от страна на Ашрама на Учителя;

- подема на преобразуваните под диафрагмата енергии, които минават през слънчевия сплит в отговор на ду­ховното „привличане";

растящото осъзнаване на природата на любовта.

Има и други фактори, но тези са най-достъпни за разбиране, ако бъдат разглеждани символично, а не буквално. До 1400 г. от н. е. връзката между центъра на слънчевия сплит и сърдечния център може нагледно да се изобрази така, както е показана на последната страница на това изследване.

Любовта ще получи пълното си изражение в края на след­ващата коренна раса; тогава ще се проявят всичките пет лото­са по дължината на гръбнака, като ще се различават само по броя на листчетата си.

В края на великия световен цикъл всички лотоси ще се обър­нат нагоре и ще се отворят, превръщайки се в свободни канали за приемане и пренасяне на трите основни божествени енергии и на четирите по-малки сили.

Това постоянно развитие на центровете и непрекъснати­ят приток на енергии причиняват много проблеми на човечест­вото. Нечувствителността на центровете често предизвиква болести и усложнения; тяхното неравномерно отваряне, потис­кане или липсата на отклик също водят до големи трудности; преждевременното им отваряне и свръхактивност на свой ред предизвиква опасности; временната неспособност на физическия проводник да съответства на вътрешното отваряне на центро­вете е поредният фактор за възникване на неблагополучия. Разми­слете над сложността на този проблем.

Етапът на теоретичното осмисляне е сравнително лесен, докато не бъдат приведени в движение силите, които по прин­цип предизвикват трудностите. Етапът на реакцията и на прис­пособяването към теорията предизвиква кръг от големи услож­нения, доколкото включва в себе си експерименти и опит, от които ученикът научава много, но и много страда. Когато опи­тът е завършен, идва етапът на духовното проявление и тогава настъпва освобождението от опасностите, трудностите и болестите. Простотата възтържествува отново.