Специфични проблеми на учениците

С тях се сблъсква онзи, който е надраснал съзнанието за жи­вот в личността и се е издигнал до съзнание за живот в душата. Тези заболявания са свързани преди всичко с енергията - с нейни­ят приток, с усвояването й или липсата на усвояване и с правилно­то й използване. Другите проблеми, свойствени за плътта при се­гашната човешка еволюция (болестите се различават в зависимост от степента на еволюция и са циклични по проявление), тук няма да оъдат разглеждани: достатъчно е да се каже, че трите основни групи заболявания на човечеството взимат своите жертви и сред учениците, особено при освобождаването на душата от нейния но­сител. В този случай обаче, колкото и невероятно да изглежда, всич­ко се контролира от душата и изходът се определя от нейното решение, а не от развитието на болестта. Тези три основни групи заболявания - присъщи на планетарния живот, в който се движим, съществуваме и проявяваме - имат власт над учениците, защото последните са съставна част от този живот и на по-ранните етапи от осъзнаването на това единство те са ставали лесна плячка на болестите. Този факт е недостатъчно известен и осъзнат, но точно той обяснява защо учениците и напредналите хора са изложени на въпросните заболявания.

Можем да разделим здравните проблеми в четири категории: 1. Свързани с кръвта (аспекта на живота), защото „кръвта е живот". Те оказват специфично влияние на сърцето, обикновено във функционален аспект. Органичните сърдечни заболявания се обяс­няват с по-дълбоки причини.

2. Пряко следствие от енергии, въздействащи чрез мозъка върху нервната система.

3. Имащи окултен източник и свързани с дихателната си­стема.

4. Специфично причинени от възприемчивостта или невъз-приемчивостта на центъра, от неговото функциониране или нефунк^: циониране. Те по необходимост се делят на седем групи, които за­сягат седемте главни части от тялото. За средния ученик, който все още не се намира под пълния контрол на душата и на монадата, основният насочващ проводник (през мозъка) е блуждаещият нерв'; чрез него енергиите, които постъпват през теменния център, се раз­пределят към всички части на тялото. Конкретната наука за цент­ровете и тяхната връзка с кундалини беше разработена от една вли­ятелна източна школа. В нейната концепция има много истини, но и немалко заблуждения.

Разграничих проблемите, физическите реакции и болестите, защото притокът, разпределението и преминаването на енергията не водят задължително до заболяване. Често обаче в периода на ученичеството, който предшества всяко посвещение, те внасят раз­лични затруднения или в съзнанието на ученика, или в отношенията му с околните, като засегнатото обкръжение впоследствие предоп­ределя и собствената му ответна реакция.

Да, учениците са енергийни центрове в тялото на човечеството, които постепенно се превръщат в силови точки от фокусирана и насочена енергия. Тяхното функциониране и активност неизбежно пораждат следствия, резултати, пробуждания, разриви и преориен­тация в живота на околните. През ранните етапи от своето развитие учениците правят това несъзнателно, затова влиянието им върху за­обикалящите често е нежелано, а енергията се насочва неразумно, губи се напразно или се задържа. Интелектуалното намерение, ко­ето трябва да лежи в основата на разумно насочената енергия, все още липсва. По-късно, когато учениците се превърнат в излъчващи центрове на съзнателно насочена лечебна сила, тази енергия се из­ползва по-конструктивно както в психичен, така и в физически аспект. Ученикът по правило оказва ефективно въздействие и никога не по­пада в групата на онези, които според езотеричната терминология са „незабележими на своето място и недокосващи останалите души". Неговото влияние, излъчване и енергийна мощ неизбежно ще му създадат проблеми, про' ггичащи от кармичните междулич­ностни отношения, к~"тг ^ установил, и от реакциите на тези, с които той за добро или зло контактува.

Влиянието на последователя на Великата Бяла Ложа е като цяло благотворно и одухотворяващо; на пръв поглед (от гледна точка на ученика) се наблюдават трудни положения, видими разриви, по­явата на пороци или добродетели от страна на тези, върху които той въздейства. Често това продължава много животи, докато пов­лияният човек накрая се превърне в „окултно хармонизиран с из­лъчваната енергия". Помислете над това. Трябва да се приспосо­бяват тези, върху които се влияе, а не ученикът.

Нека сега разгледаме тези четири групи проблеми от психична, а не от физическа гледна точка.

<а> Проблемите, произтичащи от пробуждането на сър­дечния център на ученика, са вероятно най-разпространени и трудноразрсшими. Те се коренят в житейските връзки и взаимодейс­твието между енергията на любовта и силите на желанието. Отначало прииждащата и излъчвана от ученика любов-сила създава личност­ни контакти, които варират от животинска привързаност до дива не­навист от страна на повлияните хора. Това води до постоянни сму­щения в живота на ученика, докато той не се приспособи към послед­ствията от разпределението на своята енергия, както и към честите междуличностни разриви и примирия. Когато ученикът стане доста­тъчно значим, за да организира група или да бъде готов в сзотсричен смисъл да формира свойашрам (преди приемане на някое от висши­те посвещения), препятствията могат да станат много релефни и смущаващи. При това положение ученикът няма друг изход, освен да се опита да регулира излъчваната енергия на любовта. Решението на проблема по принцип зависи от засегнатото лице; както посочих -приспособява се ответната страна, а ученикът трябва да бъде готов да сътрудничи при първите признаци на готовност за приемане на връзката и за съдействие в груповото служене. Това трябва да се об­мисли и от двете страни - от ученика и от лицето, което се намира под неговото влияние. Ученикът е готов, а другата страна обикнове­но или се оттегля или се приближава, в зависимост от порива на ду­шата или на личността си. Накрая, тя с пълно взаимно разбиране застава до ученика и трудното време на изпитанията завършва.

Няма да навлизам подробно в проблемите, свързани със сър­цето и жизнената енергия на ученика. Те се определят от неговия лъч, от посвещението, за което се готви, и от качествата, еволюци­онния статут и лъча на повлияните от него хора.

Има и по-деликатни проблеми, които произтичат от същата причина, но без връзка с конкретни междуличностни отношения. Ученикът служи, пише и говори; неговите думи и влияние проник­ват в хората, като ги подбуждат към активност - често, положител­на и духовна, но понякога отрицателна, антагонистична и опасна. Така той е принуден да управлява не само собствените си реакции, но също така (в общ и специфичен смисъл) да има работа с хората, върху които започва да оказва влияние. Тази задача не е лесна, осо­бено за неопитния последовател на Плана. Той се колебае между мснталните сфери, където по принцип се старае да действа, и аст-ралния свят, в който са фокусирани повечето хора; така той посте­пенно бива въвлечен в царството на илюзиите с всички произтича­щи от това опасности. Ученикът съзнателно се съобразява с еволю­ционното ниво на тези, на които иска да помогне, и го прави поня­кога като душа (при което често пренапряга своите слушатели), а друг път като личност (и тогава подхранва и усилва техните лич­ностни реакции).

Постепенно, чрез трудностите, характерни за сърдечния под­ход, той се научава да застава твърдо в центъра, да изпраща тона на своето послание, да разпределя насочената енергия на любовта и да въздейства върху околните, оставайки при това напълно надлич-ностен - насочващ проводник и разбираща душа. Тази неперсонал-ност (която може да бъде определена като отдръпване на личност­ната енергия) създава нейни собствени проблеми, добре познати на всички ученици; в това отношение те не могат да направят друго, освен да изчакат еволюционния етап, когато ще бъде възможно да поведат другите към по-ясно разбиране на важността и езотеричното значение на правилните отношения между хората. Проблемът на тези, които работят с индивиди и групи, е свързан главно с енер­гията на сърцето и с живителната сила на неговото въплътено битие. Във връзка с това ученикът може да изпита ред физически затруд­нения, които заслужават да им отделим известно внимание.

Възможно е също да възникнат трудности, свързани с ритъма и цикличния живот на ученика. Сърцето и кръвта са езотерично вза-имозависими и символизират пулсиращия живот на душата, която проявява своето битие във физическите сфери чрез дуалистичния (светски или отшелнически) живот на'ученичеството, всяка фаза от който поражда нови, специфични проблеми. Едва когато ученикът овладее ритъма на своя външен и вътрешен живот и организира реакциите си така, че да може да култивира най-значимите от тях, без да попада под властта на останалите, тогава той навлиза в от­носително простия живот на посветения. Учудва ли ви това твър­дение? Тогава спомнете си, че посветеният се е освободил сам (след второто си посвещение) от усложненията на емоционалния и аст-ралния личностен контрол. Илюзиите вече нямат власт над него. Той може да запази равновесие независимо от всичко, което му се налага да прави или да чувства. Посветеният разбира, че циклични­ят принцип с свързан с двойките противоположности и е част от жизненото проявление на самото битие. По пътя към това разбира­не той се сблъсква и преодолява големи трудности. Така, посвете­ният (като душа) може да избере светски живот, свързан с магне­тично влияние и екстровертност, който на един следващ етап да бъде заменен от склонност към отшелничество, отдръпване от жи­вота, липса на интерес към отношенията с хората и околната среда, т. е. от интензивно интроспективна, интровертна жизнена нагласа. Той лесно може да се залута между тези две крайности (понякога за много животи), докато накрая се научи да обединява и хармонизи­ра двата типа жизнено проявление. Тогава приетият ученик започва ясно да разбира своя двойствен живот в неговите различни степени и етапи; той вече знае какво прави. Така и двата жизнени аспекта -светската ориентация и отшелничеството, служенето на света и от­дръпването в живот на размисъп - постоянно и ситемно играят сво­ята полезна роля.

Овладяването на този процес е съпроводено с появата на ре­дица психични проблеми, които водят до повърхностни или дълбо-чинни психични раздвоения. Целта на всяко развитие е обединява­нето в едно цяло - интегриране като личност, интегриране с душата, интегриране в Йерархията, интегриране с Цялото, докато бъде пос­тигнато пълно единство и отъждсствяване. Овладявайки науката за обединяването, чиято основна цел е отъждествяването с Единната Реалност, ученикът си издига от едно интегриране към друго, прави грешки, често стига до пълно обезверяване, идентифицира се с неже­ланото, докато накрая, като душа-личност, той успее да се издигне над старите си обвързаности. Ученикът отново и отново плаща це­ната за неправилно ориентирания си емоционален плам, за изкри­вените си стремежи, за непреодолените следствия от заслепението, както и за много други форми на психично и физическо дезоргани-зиранс, които неизбежно възникват преди личностните раздвоения да бъдат преодолени и се постигне правилна ориентация и иденти­фикация.

В хода на този основен, неизбежен и необходим процес, про­тичат и определени изменения в етерното тяло. Ученикът овладява методите за издигане на енергиите, натрупващи се в по-ниските центрове, към центъра на слънчевия сплит и оттам към сърдечния център; така той осъществява префокусиранс на енергиите над диа-фрагмата, вместо да поставя ударението под нея. Това често води до дълбоки усложнения, защото от гледна точка на личността цен­търът на слънчевия сплит е най-мощният разпределителен пункт за личностните сили. Именно този процес на пренасочване и „издига­не" на по-ниското съзнание към по-високо създава основните труд­ности за ученика; именно този процес, характерен за съвременния свят като цяло, причинява ужасяващи разрушения в сферите на чо­вешката активност, култура и цивилизация. Фокусът на съзнанието на човечеството се измества; егоистичният живот (характерен за човека, центриран в своите желания и следователно - в центъра на слънчевия сплит) освобождава място за пренасочения живот на чо­века, който е алтруистичен (т. е. центриран в „А3"-а, или в душата) и осъзнава своите връзки и отговорности пред Цялото, а не пред неговите части; Това сублимиране на нисшия живот в по-висш е един от ключовите етапи в живота на индивида и на расата. Щом индивидуалният ученик и човечеството, което символизира светов­ния ученик, осъществят това пречистване и извисяване, ще станем свидетели на установяването на новия принцип за индивидуално и световно служене и оттук - на очаквания нов ред.

Кръвообращението с символ на тези процеси, а установява­нето на световния ред има аналогия с циркулацията на всичко необ­ходимо към различните части на великото тяло на човечеството. Кръвта е живот, свободен обмен, свободно разпределение, свобод­на циркулация на всичко необходимо за правилното човешко съ­ществуване - това ще е характеристиката на бъдещия свят. Сега такива условия няма. Тялото на човечеството е болно и неговият вътрешен живот е разбит. Вместо свободна циркулация между всички части на жизнения аспект, съществува разделение, блокиране на каналите, претоварване и застой. Ще бъде необходима кошмарна криза, за да се отворят очите на човечеството за болезненото със­тояние и колосалните размери на злото, както и за жестоките бо­лести и „кръвта на човечеството" (в символичен смисъл), които са толкова сурови, че само драконови мерки - болка, агония, отчаяние,, ужас - могат да помогнат за изцелението.

Добре е лечителите да помнят това и да имат предвид, че учениците, кандидатите и всички добри хора са уязвими спрямо уни­версалните болести на човечеството, които взимат сред тях своята дан в психично или физическо отношение, или и в двете заедно. Тези заболявания са древни и дълбоко вкоренени, поради което неизбеж­но засягат физическия проводник на душата. Неуязвимостта спря­мо човешките болести не означава единствено духовно превъзход­ство; тя може да е просто симптом на онова, което един от Учителите нарече „дълбини на духовния егоизъм и самодоволство". Посве­теният от трета степен също може да бъде такова изключение, до­колкото изцяло се е освободил от илюзиите и от властта на лич­ността. Хората от всички типове лъчи са еднакво податливи към тези проблеми, но представителите на седми лъч са по-уязвими към болестите, свързани с кръвообращението, защото този лъч съгла­сува проявлението на живота във физическите сфери и организира връзката между духа и оформената материя. Сега той се опитва да създаде нов ред със свободна циркулация и с последващо освобож­дение на човечеството от нещастията и проблемите на миналото. Трябва да помните това, ако искате разумно да сътрудничите на съвременността; полезно би било старателно да събирате и изуча­вате всичко, което съм написал за седмия лъч (лъча на церемониал­ния ред и магията).

<б> Болестите на нервната система са многобройни и по принцип са причинени от притока на енергия към различните части на тялото. Този енергиен наплив се управлява от личността, от някой аспект на личностното низше „аз" или от душата (с посредничество­то на мозъка). Нервните заболявания си изострят, когато ученикът се приближава към посвещение или стане посветен. Освен физиологич­ни проблеми, притокът на енергия предизвиква й много други неже­лателни състояния. Ученикът например се превъзбужда и става пре­калено активен и неуравновесен; имам предвид не умствената неурав­новесеност (макар че и това се случва), а прекаленото развитие и проявление на някоя част от неговата природа. Той може да стане или екстравагантно свръхорганизиран благодарение на прекалената активност на някой център, или точно толкова неорганизиран и бездеен. Нарушеното равновесие на ендокринната му система реф­лектира многопосочно и води до различни съпътстващи усложнения. Превъзбудата или неразвитостта на центровете обикновено се отра-зяв върху жлезите, които на свой ред предизвикват характерни усложнения, закономерно водещи до социални и личностни проблеми.

Така се получава порочен кръг, причинен от неправилното на­сочване на силата (и на притока от сили) от този или онзи провод­ник на личността към свързания с него център, в частност от аст-ралната сила и нейната връзка със слънчевия сплит, После се по­явяват проблеми със здравето, с характера и с влиянието върху околните. Прекалено силното излъчване на някой от центровете привлича вниманието и ученикът става жертва на собственото си достижение. Подробно ще се спра на този кръг въпроси, когато за­почнем да разглеждаме посочените четири категории заболявания.

Макар да са широкоразпространени, тези усложнения засягат по-често учениците, представители на втори и шести лъч. На втори, защото това е лъчът на строителството, който определя предимно външното проявление и използване на центровете; и на шести, защо­то той е лъчът на напрежението, което може да се изяви под формата на остър фанатизъм или като съвсем алтруистичен порив. На всички лъчи са присъщи едни и същи проблеми, но вторият лъч е свързан в по-голяма степен с активността на душата (чрез всички центове над и под диафрагмата), както и със сърцето, което е център от особено значение. Шестият лъч е свързан с центъра на слънчевия сплит (в качеството му на разпределителен пункт) и с местата за пренасочва­не на жизнената сила в личността. Винаги имайте това предвид.

<в> Проблемите на респираторната (дихателната) сис­тема -често засягат сърцето и са свързани с установяването на пра­вилен контакт и ритъм със заобикалящата среда. Привличането за обща работа на жизненото дихание, споделянето на въздуха с всич­ки други човешки същества свидетелства както за съществуванието на индивидуален център на живота, така и за участието във всеоб­щия живот като цяло. Свещената дума „ОМ" е много тясно свърза­на с тези проблеми на индивидуалното и на общото съществуване. Ако цитираме едно окултно наставление по лечителство за напред­нали ученици, можем да кажем: „Този, който живее под звуците наАУМ, познава себе си. Произнасящият ОМ, познава своя брат. Позналият звука, знае всичко".

По-нататък тайният език на посветените символично посочва: “Ж изненото дихание е причина за смъртта на този, който Жи­вее в черупка. Той съществува, но него го няма; тогава дихани­ето на живота излиза и спираловидно се устремява към Цялото."

Дивеещият чрез ОМ познава не само себе си. Той знае, че диханието е прана, живот, свързващ флуид. Жизнените несгоди са участ на човека, който не е роден в черупка, защото черупка няма."

„Онзи, който е звук и звучи, не познава болестта, не позна­ва ръката на смъртта".

В тези думи е отразена същността на третата група заболявания. Те са свързани с циркулацията на енергията на душата (енергията на любовта), а не с циркулиращата жизнена същност. Тези две основни енергии, влияейки върху силите на личността, пораждат повечето от характерните за човечеството проблеми - липсата на любов, липсата на жизненост, неспособността правилно да се издава (и предава) зву­ка на лъча и на душата. Тайната за постигане на чист канал (ако пол­зваме мистична, а не окултна фразеология) се разглежда в първата група проблеми, а установяването на правилна връзка чрез точно съз­вучие с призивния тон на душата - в последните две групи.

Третата група усложнения и болести е присъща на хората от всички лъчи, но тези от първи лъч са най-предразположени към по­сочените специфични проблеми. Същевременно, при правилно из­ползване на скритите в тях сили и благодарение на правилното из­ползване на ОМ и на звука, те много по-лесно ще преодолеят вре­менните си затруднения, отколкото представителите на другите лъчи. Тук имаме аналогия с Изгубеното Слово на масонството и със звука на Непроизносимото Име.

Звукът АУМ, звукът ОМ и самият звук са свързани с вибра­цията и с нейните различни въздействия. Тайната на закона за Вибрацията постепенно се разбулва, доколкото хората се научават да произнасят словото в неговите три аспекта. За изучаващия е по­лезно да размисли върху разликата между диханието и звука, между процеса на дишане и този на творящата вибрационна активност. Те са взаимосвързани, но се различават един от друг. Единият има от­ношение към Времето, а другият - към Пространството, и както гласи Древният Коментар: „Звукът е краен и все пак начален; от­нася се към това, което не е нито време, нито пространство; той е от другата страна на проявеното Всичко - източник на всичко което е, и което не е [не е нещо - бел. А. Бейли]".

По тази причина учениците, представители на четвърти лъч, могат чрез силата на интуицията да развиват и постигат разбиране за ОМ. Този лъч на хармонията по необходимост е свързан (чрез конфликт между двойките противоположности) със създаването на такава вибрационна активност, която ще доведе до единство, хармо­ния и правилни отношения, както и до разкрепостяване на интуицията.

<г> Проблематиката, свързана с активността или пасив­ността.на центровете, с ключова от гледна точка на лечителя, защото центровете управляват системата от жлези, а те от своя стра­на имат пряко отношение към кръвообращението, като заедно с това контролират основните и най-важни части на човешкото тяло. Те оказ­ват както физиологично, така и психично въздействие върху личност­та и нейните вътрешни и външни контакти и връзки. Реакциите по принцип са физически, но последиците от тях по правило са психич­ни и затова ще се спра по-подробно именно на четвъртата група про­блеми, като разгледам болестите на учениците и дам ясни сведения за центровете. Това ще покаже по-ясно от всичко друго причините за много от човешките беди и физически усложнения.

Преди да пристъпим към следващата точка от нашето изло­жение, опитайте се да вникнете по-дълбоко в смисъла на посочени­те закони и правила на лечител ството, които тук накратко повтарям, за да улесня вашата задача:

ЗАКОН ПЪРВИ: Всяка болест е резултат от потискане живота на душата и това е валидно за всички форми и царства. Изкуството на лечителя се състои в способността му да осво­боди душата, така че нейният живот лесно да протича през цялата съвкупност от органи, които образуват всяка отделна форма.

ЗАКОН ВТОРИ: Болестта е обусловена от три влияния. Първо, от миналото на човека; в този случай индивидът сераз-плаща за своите предишни грешки. Второ, от наследственост­та, приета заедно с целия човешки род, която е пропита от заразени енергийни потоци с групов произход. Трето, заедно с всички природни форми той изпитва върху себе си това, което Повелителят на Живота проявява чрез своето тяло. Тези три влияния носят наименованието „древен закон за връзката със злото". След време той ще отстъпи място на „новия закон за изначално преобладаващото добро", който лелей в основата на всичко сътворено от Бога. Този закон трябва да се приведе в действие чрез духовната воля на човека.

ЗАКОН ТРЕТИ: Болестите са обусловени от това къде е центрирана жизнената енергия на човека. Състоянието на сферата, в която е фокусирана тази енергия, предопределя онези вторични условия, които пораждат лошото здраве и се про­явяват като болести или като избавление от тях.

ЗАКОН ЧЕТВЪРТИ: Като изкривено отражение на бо­жествените възможности, болестта (физическа или психич­на) се корени в доброто, красотата и истината. Търсейки по-пълна проява чрез определено божествено качество или вът­решна духовна реалност, игнорираната душа причинява в субс­танцията на своите обвивки точки на напрежение. Вниманието на личността се насочва натам и това води до заболяване.

Изкуството на лечителя се състои в умението да издигне вниманието и да го насочи към душата, към истинския Лечител вътре във формата. Тогава духовното (третото) око фокусира лечителната сила и всичко се оправя.

ПРАВИЛО ПЪРВО: Лечителят трябва да се стреми вът­решно да обедини своята душа, сърце, мозък и ръце. Така той ще момее да влее жизнената си целебна сила в пациента. Това е магнетична работа. Тя лекува болестта или напротив -за­дълбочава т. нар. „лошо състояние" в зависимост от знани­ята на лечителя.

Лечителят трябва да обедини своята душа, мозък, сърце и излъчване на аурата. Така неговото излъчване момее да под-храни живота в душата на пациента. Това е работа по излъч-шнето. Силата не е в излъчването на ръцете - душата е тази, която проявява своята мощ. Душата на пациента (чрез аура­та му) откликва на излъчването от аурата на лечителя, ко­ято е наситена с енергията на неговата душа.

ПРАВИЛО ВТОРО: Лечителят трябва да постигне маг­нетична чистота чрез чист живот. Той трябва да достигне онова лъчисто сияние, което се проявява във всеки човек при съединяване на центровете в главата. След установяването на това магнетично поле, излъчването също се усилва.

ПРАВИЛО ТРЕТО: Нека лекуващият се учи да разбира дълбоките емоционални и мисловни импулси (мотиви) на пациента. Това ще му помогне да открие източника на болестта. Нека лечителят съпостави причината и следстви­ето и да разбере как точно момее да се постигне облекчение.