Трудности, възникващи от допира с душата

Днес започваме да изучаваме трудностите, болестите и пси­хичните (неврологични и ментални) разстройства на кандидатите и учениците от гледна точка на седемте центъра, като разгледаме въз­действието на силите и енергиите (нарочно използвам различни ду­ми), които преминават през тях. Много от това, което ще кажа, изг­лежда спорно от гледна точка на ортодоксалната медицина, неза­висимо че тя бавно се обръща към окултизма. Няма да се опитвам да натрапвам езотеричния подход и неговите принципи и методи за лечение на съвременните терапевтични школи; тези две насоки с времето неизбежно ще се сближават. Непрофесионалният читател, за когото е предназначено нашето учение, ще получи по-ясна пред­става за моята теория, ако му бъдат спестени техническите терми­ни и академичният подход на официалната медицинска наука. Те ще предизвикат излишно объркване, а аз искам само обобщено да посоча скритите причини за външните (проявените) физически не­разположения. Ще се опитам да покажа някои аспекти от окултната терапия, за които човечеството вече е готово, като напомням, че това представяне ще бъде неадекватно и частично и по тази причи­на може да се стори некоректно за тези, които винаги търсят въз­можност да порицаят човешката доверчивост. Това не ме засяга. Времето ще докаже правотата на моите твърдения.

Новата медицина ще борави с фактори, които засега са слабо признати и все още не се свързват реално с човека и неговото тяло. Основната теория, на която ще се основава новото медицинско учение, може най-добре да се илюстрира с твърдението, че в действител­ността няма нищо, освен енергии и сили, които са устойчиви или се асимилират при сблъсъка си с висши или други типове енергии. Затова ще ви дам още един закон като допълнение към вече споменатите четири, които са сравнително абстрактни и без петия закон ще оста­нат неопределени и лишени от дълбокия си смисъл.

ЗАКОН № 5:

В света няма друго, освен енергия, защото Бог е живот. Две енергии се съединяват в човека, а други пет присъстват. Всяка има своя централна точка на контакт. Конфликтите между енергиите и силите, както и между самите сили, по­раждат недъзите в човешкото тяло. Конфликтът между пър­вите и вторите продължава от хилядолетия, докато не бъде достигнат върхът на планината - първият велик връх. Борбата между силите предизвиква всички болести, нещастия и телес­ни болки, които търсят изход в смъртта. Двете съединени и петте присъстващи енергии (т. е. седемте заедно), плюс тех­ните производни, владеят тайната.

Такъв е петият закон, на лечителството в света на формите. Той може да се сведе до следните основни положения:

1. Живеем в свят на енергии и сме тяхна съставна част.

2. Физическият проводник е сплав от две енергии и седем сили.

3. Първата е енергията на душата, енергията на лъча. Тя поражда конфликт, тъй като се опитва да контролира силите.

4. Втората е енергията на троичната личност (лъча на лич­ността), която противоборства с висшата енергия.

5. Силите - това са други енергии или лъчеви, потоци, ко­ито контролират седемте центъра и се подчиняват на личността или на душата.

6. Така имаме два типа конфликти: между двете основни енергии и между другите енергии (сили), фокусирани в седемте центъра.

7. Именно взаимодействието между всички тези енергии и сили обуславя доброто или лошото здраве.

Много учения са се занимавали с вековната борба между лич­ността и душата, но те винаги са говорили с езика на духовния под­ход, мистиката и религията, или са се вмествали в рамките на въз­питанието, морализма и абстрактния стремеж. Тях аз няма да об­съждам. Моята тема е за последиците от този конфликт във физи­ческото тяло. Затова ще се огранича с физическите и психичните проблеми, които съпътстват борбата, която толкова утежнява участ­та на ученика. Може твърдо да се каже:

А/ Повечето болести и физически проблеми са причинени от следните три фактора (действащи поотделно или заедно):

1. От активния контакт с душата, който води до раздвижва­не на всички центрове в определен ритъм, съответстващ на лъча на душата. Това неизбежно предизвиква стрес и преумора във физи­ческото тяло.

2. От живота и фокуса на личността, които правят опити да се освободят от контрола на душата; те се проявяват главно чрез гърления център (което предполага активност на щитовидната жлеза) и чрез центровете под диафрагмата.

3. От достигнатия етап в живота на кандидата, когато конт­ролът на личността започва да отслабва и ударението (резултант-ната активност) се пренесе върху центровете над диафрагмата, ко­ето предизвиква нови проблеми и преустройство.

В/ В различните фази пред кандидата се появяват специфич­ни цели, всяка от които предполага прогрес, но и характерни трудности:

1. Целта на посветения е да направи всички центрове на етерното си тяло отзивчиви към енергията на лъча на душата, както и към допълнителните енергии на седемте лъча. Този процес на стимулация, преустройство и постигане на устойчив контрол про­дължава до третото посвещение. След него физическият проводник придобива съвършено друго качество, като Законите и Правилата на здравето губят своята сила.

2. Цел на ученика става постигането (с помощта на душа­та) на контрол над центровете в тялото чрез възбуждане, елимини­ране и окончателна стабилизация. Това неизбежно води до нови трудности; оживлението и въодушевлението (подходящи са и двете думи) или тяхната недостатъчност или отсъствие, засягат всички органи и тъкани около центровете..

3. Цел на кандидата (подложения на изпитания ученик) е да пренесе силите от центровете под диафрагмата през този на слън­чевия сплит към центровете над нея. Енергията, генерирана в осно­вата на гръбначния стълб, трябва да се издигне до главата; енерги­ята на сакралния (кръстния) център - до гърлото, а тази на центъра на слънчевия сплит - до сърцето. Това се прави в отговор на магне­тичното „притегляне" на лъча на душата, защото той започва да доминира над лъча на личността. Този дълъг и мъчителен процес обхваща много животи и предизвиква големи физически проблеми.

4. Целта на средния човек (на подсъзнателно ниво) е най-пълно да отговори на силите на личността, фокусирани в средната точка (слънчевия сплит), след което постоянно и разумно да коор­динира тези сили, така' че душата да получи за контрол и ползване една добре интегрирана личност.

5. Целта на примитивния или неразвития човек (пак под­съзнателна) е да живее пълнокръвен животински и емоционален живот, да събира сила, опит, контакти и разбиране. Така се форми­ра апаратът за реагиране, чрез който душата се проявява в трите свята.

Искам да ви обърна внимание, че целите имат скрити специ­фични въздействия върху това, към което човекът се стреми. Опи­тайте се да вникнете в тази мисъл.

Горните тезиси ще ви бъдат от полза само ако винаги пом­ните, че това са просто обобщения. Нито един кандидат (незави­симо от степента си на развитие) не изпъква до трето посвещение с ярко изразена поляризация в живота и усилията си. Хората се намират на най-различни нива на развитие, много от които са меж­динни по отношение на споменатите пет равнища. Всички те се сливат (смесват) едно с друго, като често водят до тягостна арена на мисли и дейност. Само животът на неразвития индивид се ха­рактеризира със завидна простота. В промеждутъка между етапа на детството на расата (или на човека) и състоянието на освобож­даване от живота на личността, преобладават многоаспектни усложнения, застъпване и смесване на различните състояния на съзнанието, трудности, неразположения, психични проблеми, бо­лести и смърт.

Това е неизбежно, тъй като многото енергии и сили, които образуват човешкото същество и неговото обкръжение, по необхо­димост си взаимодействат. Всяко човешко същество е малък водо­въртеж в огромния океан на Битието, в което то живее и се движи непрекъснато, докато душата му „задиша над водите" (или силите) и Ангелът на Присъствието се спусне във водовъртежа. След това всичко се успокоява. Водите, разлюлени в ритъма на живота, които после силно са се развълнували от слизането на Ангела, сега отго­варят на Неговата лечителна сила и се „превръщат в тихо езерце, където малките хорица могат да влязат и да намерят изцелението, от което се нуждаят" - така гласи „Древният Коментар".