Lt;А>Болести па мистиците

Ученикът рядко се разболява от туберкулоза, освен ако това не е кармично зададено. Той не е податлив и към социални заболя­вания, но те понякога го засягат физически в резултат на жсртвого-товния му живот и служене. Заразата може да го атакува, но не мно­го сериозно. Ракът също е болест, която може да го сполети, но ученикът по-скоро ще пострада от сърдечно усложнение или от ня­какво нервно разстройство. Чистият мистик се поддава на подчер­тано психични фактори, свързани с интегрираната личност и обус­ловени от фокусирането на неговото внимание в астралните сфери. Ученикът, от своя страна, е по-склонен към ментални проблеми и страдания, свързани с енергията и предизвикани от сливането (пъл­но или частично) на душата с личността.

Вече посочих (като първа причина), че болестта е резултат от блокирането на свободния живот и прииждащата енергия на душата. Мистикът става жертва на такова блокиране, ако се поддаде на собст­вените си мисъл-форми, които постоянно създава в съответствие с нарастващия си стремеж. Те се превръщат в преграда между него и свободния живот на душата, като блокират притока на нейната енергия. При ученика положението е противоположно. Той става жер­тва (до третото посвещение) на огромния енергиен приток от ду­шата - енергия от втори аспект, която идва към него:

- от неговата собствена душа, с която бързо се създава цен­тър на енергийно сливане;

- от групата или Ашрама, в който се числи като приет ученик;

- от неговия Учител, с Който има духовна връзка и Чието вибрационно влияние той постоянно възприема;

- от Йерархията, чиято енергия може да стигне до него чрез изброените по-горе фактори.

Тези енергийни потоци въздействат върху центровете на уче­ника съобразно неговия лъч и специфичната му поляризация в даденото въплъщение. Всеки център е свързан с определена жлеза (ко­ято от своя страна влияе на кръвообращението) и в рамките на сво­ята вибрация специфично въздейства върху органичните структури на тялото - на стомаха, който е близо до слънчевия сплит, на сър­цето, което е в съседство със сърдечния център и т. н. Следовател­но, основните заболявания на ученика, специфични и присъщи на напредналото човечество, са резултат от превъзбуда или от приток на енергия към някой конкретен център, което причинява силно ло­кално усложнение.

Тези състояния не са характерни за мистика, освен ако той не еволюира бързо в практически мистик и не навлезе в онзи преходен цикъл, който служи като мост между мистичния подход и чистия окултизъм. Затова няма да се спирам на болестите, свързани с ми­стицизма, но ще посоча един интересен факт: мистикът винаги съз­нава дуализма. Той търси да открие светлината, душата, възлюбения, това най-високо нещо, което (както той чувства) съществува и мо­же да бъде постигнато. Мистикът се стреми да познае и да бъде познат от божественото; води го видението; чувства се ученик на Христос и това определя мислите и стремежите му. Той е предан и влюбен в очевидно недостижимото - в Другото.

Едва след като стане окултист, м"истикът разбира, че магни­тът и дуализмът, обагряли живота и мислите му и мотивирали ця­лата му жизнена дейност, са били неговото истинско „АЗ" - единс­твената Реалност. Тогава той осъзнава, че взаимопроникването и отъждсствяването с тази Реалност превръща дуализма в единство, а търсещия дух - в стремеж да стане онова, което човек по същ­ността си е: син божий, единен с всички синове божии. Постигайки това, той се оказва отъждсствен с ЕДИННИЯ, в Който живеем, дви­жим се и съществуваме.

Низшето мистично състояние, което все по-добре опознаваме, е известно като „раздвоение на личността"; при него низшето, лич­ностно „аз" се проявява чрез дуализма, водещ до самоизявата на две „личности", вместо една интегрирана личност-душа. Това често во­ди до опасни психични състояния, които изискват квалифицирана на­учна помощ, но точно тя не достига в наши дни, когато толкова мал­ко психолози и психиатри признават наличието на душата. Споме­навам това поради неговата актуалност и ясната тенденция към на­растване на значението му за в бъдеще, когато ще бъде необходимо да се посочат и разберат наличните в човешкото съзнание аналогии на висшите, неизследвани сфери на знание. Раздвоената личност и мистикът са двата аспекта на едно цяло: единият отразява пътя на висшите духовни разкрития, а другият е изкривена проява на степента, която предшества тази на опитния окултист. Съвременното човечес­тво се поддава на много състояния, които могат да се обяснят със същите причини. Един от бъдещите методи на лечителството ще се състои в осъзнаването на висшите фактори, които предизвикват низ­ши усложнения и болести, както и признаването им за деформации на великата реалност. Това ще доведе до преместване на вниманието от пациента към този признат, висш аспект на битието.

На това служи цялата Наука за Интеграцията. Ако бъде пра­вилно разбрана, тя ще открие съвсем нов психологичен подход към болестите - както физиологични, така и нервни. Първите крачки в това отношение вече са направени от духовно мислещите психоло­зи и възпитатели. Системата за психологична помощ безспорно съ­ответства на новите тенденции и може да бъде описана по следния начин: в случаите на невротичност, нервни отклонения и гранични състояния, редовият психолог използва метода за разкриване на дъл­боко потиснатите комплекси, белези, стари шокови преживявания и страхове, които, макар и скрити от настоящия опит на личността, всъщност са формирали човека такъв, какъвто той е днес. Опреде­лящите фактори могат да бъдат проследени назад до нивото на подсъзнанието, като се разрови миналото и се отчете настоящото обкръжение, наследствеността и влиянията на образованието - както академично, така и житейско. След това факторът, който е в осно­вата на психологичния проблем, се изнася (ако е възможно с по­мощта на пациента) в сферата на съзнанието, като интелектуално се обяснява и свързва с настоящото състояние, в резултат на което човекът стига до разбиране на своята личност (с нейните проблеми и благоприятни възможности).

Духовната практика е съвсем различна. Проблемът на лич­ността и ровенето в подсъзнанието се игнорират, защото нежела­ните състояния се разглеждат като резултат от липсата на контакт с душата и на достатъчен контрол от нейна страна. „Пациентът" се обучава да пренася вниманието от себе си, от чувствата, ком­плексите, натрапчивите идеи и нежелателните си мисли, към ду­шата, към божествената Реалност вътре във формата, към съзна­нието на Христос. Това спокойно може да бъде наречено научна замяна на старите нагласи с нов динамичен интерес; така се акти­визират реципрочни духовни фактори, чиято енергия протича през низшия живот на личността и помита неправилните психологични тенденции и нежеланите комплекси, водещи до неадекватното виж­дане на реалността. Това спомага за прераждане (регенериране) на менталния и умствения живот, като човекът се сдобива с пра­вилно мислене, породено от импулса или светлината на душата. Така се задейства „динамичната всепобеждаваща сила на новата любов", а старите фикс-идеи, далечните депресии и мъки, пре­дишните тегоби и желания, които са го държали в плен - всичко това изчезва и човекът, отъждествил се със своята душа, се прев­ръща в господар на живота си.

Подробно се спрях на тези два метода, защото трябва да се усвои още един закон на лечителството, преди да продължим по-нататък. Дискусията за раздвоената личност, проблемите на мис­тика и новите подходи към болестите (от гледна точка на душата и причините, вместо през призмата на личността и следствията) ще помогнат за по-правилното разбиране на този закон и ще покажат неговата основателност и разумност, както и ползата му за човечеството.

ЗАКОН № 4:

Като изкривено отражение на божествените възмож­ности, болестта (физическа или психична) се корени в доброто, красотата и истината. Търсейки по-пълна проява чрез опреде­лено божествено качество или вътрешна духовна реалност, иг­норираната душа причинява в субстанцията на своите обвивки точки на напрежение. Вниманието на личността се насочва натам и това води до заболяване.

Изкуството на лечителя се състои в умението да издигне вниманието и да го насочи към душата, към истинския Лечител вътре във формата. Тогава духовното (третото) око фокусира лечителната сила и всичко се оправя.