ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Призивът за подготвяне на новата поява на Христос е издаден

Призивът за подготвяне на новата поява на Христос е издаден. Викът за спасяването на света е прозвучал и днес духовно мислещите хора и учениците на Христос се обединяват по целия свят. Това не е обикновена консолидация на физически план, а дълбоко, субективно и духовно събитие. Дори тези. които имат най-слаб проблясък на разбиране за истинския смисъл на този призив, откликват, търсят възможност да помагат и чакат указания какво точно да направят.

И така, днес ние очакваме новото Пришествие. Целият свят очаква Христос и този дух на надежда е противоотрова срещу призрака на страха и ужаса, който е сграбчил нашата нещастна планета. Човечеството днес гледа в две посоки: към опустошената земя и агонизиращите сърца на хората, но и към Мястото, откъдето ще дойде Христос и което символично наричат „небе". И ако има подобно очакване, ако свидетелствата потвърждават предсказания­та и ако всичко показва че „краят на времената" настъпва, тогава не ели по-добре да вярваме, че великото събитие наближава? Ако сред смъртта и разрушенията се прокрадва живата вяра(а такава вяра се среща навсякъде) и горещият устрем, раздирайки мрака, извежда към центъра на светлината, нима това не гарантира, че и вярата, и устремът се основават на дълбоко интуитивно знание? Нима не може да съществува божественият факт, че „ вярата е субстанция на очакваното и очевидност на невидимото" (Евр. XI, I).

Хората от целия свят очакват Вестителя на бъдещето, незави­симо от конкретното име, което Му дават. Чувства се, че Христос е на прага. Второто пришествие е близо и от устата на учениците, мистиците, стремящите се, духовно мислещите и просветлени мъ­же и жени излиза зов: „Нека светлина, любов, сила и смърт да изпълнят замисъла на Месията". Тези думи изразяват очакване, преданост, жертвоготовност, вяра и призив към Аватара Христос, Който ще чака в Своята Висока обител, докато искането на чове­чеството не стане достатъчно настоятелно, а зовът му - пределно ясен, за да гарантира Неговата поява.

Едно нещо трябва особено да се подчертае - не ние сме тези, които ще установим датата за Христовата поява, нито пък можем да очакваме някаква зрелищна помощ или поразителни феномени.

Ако нашата работа бъде изпълнена правилно, Той ще дойде в планираното време. Къде, кога и как ще стане това нас не ни засяга. Нашата задача е пределно да разширим диапазона на своята дейност и да направим всичко възможно за утвърждаване на пра­вилните човешки отношения, тъй като Неговото пришествие зави­си именно от това.

Всички ние сме способни да дадем свой личен принос, за да сложим край на днешната ужасна ситуация в света и да подобрим положението на нещата; и най-скромните сред нас могат да изигра­ят важна роля за установяване на новата ера, характеризираща се с добра воля и разбирателство. Трябва обаче да помним, че не разполагаме с хилядолетия за тази работа и че сега пред нас стоят две основни задачи:

1. Да разкъсаме древните и зли ритми и да установим нови, по­добри вибрации. Именно в това отношение времето се превръща в първостепенен фактор. Ако успеем да забавим и спрем кристализи­рането на древното зло, породило световната война, и да блокираме реакционните сили във всяка нация, ние ще разчистим пътя на но­вото и ще отворим вратата за активността на Новата Група Световни Служители във всяка стана - група, която е посредник на Христос.

2. Да съединим и слеем ведно искрения устрем на широките маси, за да може искането на човечеството да зазвучи достатъчно силно и да достигне до духовната Йерархия.

Това ще изисква жертвоготовност, разбиране и дълбока любов към своите събратя, но също така и интелигентност, мъдрост и практи­чен подход към световните дела. В зависимост от успеха на работата по установяването на правилни човешки отношения (което сега е главната световна необходимост) и развиването на нейния метод-добрата воля, Христос и неговите ученици все по-плътно ще се приближават към човешкия род. Ако се признае началното послание за това, че Той се приближава, тогава всички духовно ориентирани хора, ученици и стре­мящи се в света беззаветно ще се трудят, но това признание трябва да се осъзнава, за да може импулсът за работа да бъде адекватен. Именно с тази надежда гледаме в бъдещето. Божието съгласие е дадено; Христос разбира зова на човечеството. Това искане расте и крепне с всеки изминал ден и „в който час не мислите, ще дойде Той".

Човешките синове са едно, и аз съм единен с тях. Стремя се да обичам, а не да мразя; Стремя се да служа, а не да изисквам служене; Стремя се да лекувам, а не да вредя. Нека награда за болката бъдат светлината и любовта. Душата нека владее външната форма, И живота, и всички събития, И да разпали Любовта, Лежаща в основата на всичко проявено. Нека бликнат видението и прозрението. Бъдещето нека се открие. Вътрешното единство нека прояви се и да отстъпят външните различия. Любов се нека възцари. И да познаят всички Любовта.