Новата световна религия

Днес светът е ориентиран към духовното както никога преди. Казвам това, макар че ми е известно общоприетото мнение, че светът на хората е „изхвърлен върху скалите" и че никога досега духовният живот на расата не е бил в такъв упадък. Това мнение се дължи главно на факта, че човечеството не проявява особен инте­рес към ортодоксалното представяне на истината и че нашите църкви са относително пусти и пораждат всеобщо осъждане, тъй като се оказаха неспособни да научат хората на правилен живот. Тези твърдения за съжаление са верни, но е налице и фактът, че човешките същества навсякъде по света търсят духовно освобож­дение и истина, също както е вярно и това, че истинският религи­озен дух е по-жив и по-силен от всякога. Това най-вече се отнася за страните, които пострадаха през последната световна воина(1914 - 1945 г.). Такива държави обаче като САЩ и неутралните страни все още не показват признаци на реално духовно възраждане. Останалите нации са духовно живи, но не според ортодоксалните представи, а поради истинското си търсене и жизнения си копнеж за светлина.

Религиозният дух на човечеството днес е по-определен и фокусиран върху Реалността от всякога досега. Ортодоксалните световни религии бързо отстъпват на заден план в умовете на хората, които несъмнено се приближават към централната духовна Реалност. Преподаваните днес (като на Изток, така и на Запад) официални теологии са кристализирали и демонстрират относи­телна безполезност. Свещениците и църковниците, ортодоксални­те наставници и фундаменталистите (искрени, но фанатични) се опитват да увековечат това, което вече е остаряло; макар в минало­то да е удовлетворявало интереса на питащите, днес то вече не е в състояние да го направи. Искрените, но непросветени религиозни хора роптаят срещу бунта на младежта против различните религи­озни доктрини. В същото време и заедно с всички търсещи, те очакват някакво ново откровение. Те търсят онова свежо и завладяващо учение, което ще им помогне да привлекат масите обратно към Бога; заедно с това, те се боят да отхвърлят старото или да му дадат ново тълкувание, като не разбират, че новият поглед върху истината (каквато е во Христа) неизбежно ще се утвърди; те чувстват близостта на предстоящите духовни откровения, но са склонни да се дистанцират от техните революционни въздействия. Тези хора си задават много въпроси и се измъчват от дълбоки и тревожни съмнения. А отговорите на техните въпроси са идвали и все по-често ще идват от два източника: от мислещите маси, чието растящо интелектуално възприятие е причина за бунта срещу ортодоксалната религия, както и от онзи осенящ източник на истина и светлина, който в продължение на векове неизменно е давал откровения. Така че, отговорите няма да дойдат от някоя религиозна организация, било то азиатска или западна.

Някои от тези закономерни въпроси могат да бъдат формули­рани по следния начин:

Защо църквите се оказаха неспособни да предотвратят нашес­твието на злото, намерило израз в последната война?

Защо религията не успя да отговори на нуждите и очакванията на човечеството?

Защо „духовните лидери" и религиозният елит се оказаха некомпетентни при решаването на световните проблеми?

Защо като представители на Бога на Любовта, християнските наставници се оказаха неспособни да предотвратят безпрецедент­ния ръст на омразата в днешния свят?

Защо за повечето от тях е присъщо толкова сектантско, обо­собяващо отношение към истината, а духовните хора с открит ум оставате малцинство?

Защо младите хора избягват да посещават църквите и без интерес възприемат предлаганите им там доктрини?

Защо смъртта, а не животът шества днес по света?

Защо възникват толкова много нови култове, които отнемат хората от ортодоксалните религиозни организации?

Защо концепциите на т. нар. Ментална Наука, Движение Единство и Нова Мисъл отнемат привърженици от по-солидни организации? Отбележете си думата „организация", тъй като в нея се крие ключът към проблема.

Защо расте интересът към източните теологии, различните йоги, будистките учения и ориенталските вероизповедания?

Защо такива учения като астрологията, номерологията и раз­личните магични ритуали печелят многобройни привърженици, докато в същото време църквите остават пусти или се посещават само от старци, консерватори, реакционери и от хора, които ходят там по силата на навика или от отчаяние?

Кое е това, в крайна сметка, което е погрешно в нашето представяне на духовните реалности и вековните истини?

Могат да се дадат много отговори, но най-важният сред тях е, че представянето на божествените истини по начина, практи­куван от църквите на Запад и от наставниците на Изток, вече не отговаря на разкриващия се интелект на човешкия дух. На питащия се предлагат все едни и същи стари клишета, без обръща­не към неговия ум и без отклик към практическите му нужди в този сложен и объркан свят. На него му се препоръчва безпрекословно да вярва, а не да разбира; внушава му се, че е неспособен да постигне истината, като в същото време му натрапват тълкуванията и твърденията на други (обладани от самомнението за непогреши­мост) човешки умове. Той обаче не вярва, че чуждите интерпрета­ции са по-добри от неговите. Същите стари формули, същите стари теологии, същите стари тълкувания продължават да бъдат смятани за подходящи при посрещането на съвременните човешки нужди и въпроси. Но това отдавна вече не е така.

Църквата, това днес е гробът на Христос, и камъкът на теологията е затиснал входа на гробницата.

Няма обаче основания за упрек към самото християнство. Християнската вяра не бива да се напада, защото ако все още не фактически, то поне по своята същност тя е израз па любовта на Бога, иманентен в цялата сътворена от Него Вселена. Отдавна обаче е време да се заклейми църковщината и повечето от мислещите хора са наясно по този въпрос; за съжаление те все още са незначителна част от човечеството, но когато станат мнозинство (а днес броят им бързо расте), именно те ще произнесат присъдата над църквите и ще утвърдят истинското учение на Хрис­тос. Той със сигурност не се възхищава на грамадните каменни храмове, построени от църковниците в същото време, когато Неговият народ е оставен без водещо начало и без мъдри съвети по въпросите на световните дела; несъмнено Той разбира с болка на сърцето, че простотата на която е учил, и обикновеният път към Бога, който е сочил, са се стопили в гъстата мъгла на теологията (чието начало поставя Св. Павел) и в многовековните дискусии на църковниците. Съвременният човек много се е отдалечил от простотата на мислите и от обикновения духовен живот, характерен за първите християни. Нима е възможно Христос спокойно да наблюдава обо­собеността на църковния живот и надменността на теолозите, които упорито делят света на вярващи и невярващи, на християни и езич­ници, на просветлени и тънещи в невежество - това противоречи на всичко, в което е вярвал, когато е казал: „Имам и други овце, които не са от това паство" (Йоан, Х.16).

Злото, което днес вилнее в света, спъва откровението и забавя разкритието на духовния живот. То е резултат от неправилните представи и погрешната ориентация на човешкия ум, от акцента върху материалните неща, формиран през векове на конкурентна борба; то произтича също така от неспособността на религиозните организации да съхраняват истината в нейния чист вид и да избягват фанатичното представяне на нечие лично тълкуване на истината с претенцията за уникалност и непогрешимост. Водени от най-искре­ни намерения, теолозите са отстоявали словесните шаблони, които според тях са единствената правилна формулировка на божестве­ната идея, но зад купищата от думи са забравяли за Христос; църковниците са полагали завидни усилия и организаторски спо­собности в търсенето на средства за построяване на каменни здания, но в същото време са допускали Божиите деца да ходят гладни, голи и боси, и така да губят вярата си в божествената любов.

Как може да се отговори на човешката жажда за духовно водачество, когато църковните лидери са заети с преходното, и когато римо-католическите, гръко-ортодоксалните и протестантс­ките църкви наблягат на пищните церемонии, на огромните здания и каменни катедрали, на златните и сребърни съдини за причастие, на пурпурните четириъгълни шапчици, на облеклото със скъпоцен­ни камъни и на целия инвентар, така скъп за всеки църковно мислещ ум? Как е възможно да се спасят гладуващите деца в света (и в частност в Европа), когато папите в епископите просят пари за строеж на нови катедрали и храмове, макар че вече построените са постоянно празни? Как може светлината отново да засияе в умове­те на хората, когато църковниците държат хората в страх и принуж­дават вярващите да приемат изтърканите от употреба теологични тълкувания и старите пътища към Бога? Как може да се удовлетворят духовните и интелектуални търсения на масите, когато в семи­нариите не се преподава нищо ново и съобразено с днешния ден и век, а умовете на подготвяните млади хора, които би трябвало да напътстват човечеството, са натъпкани единствено с остарели интерпретации? Много младежи пристъпват към религиозното обучение и подготовката за духовна служба, водени от големи надежди и светли представи, но завършват семинариите без особе­на вяра и стремежи, ако се изключи решимостта им „да правят добро" и да се издигат по църковната стълбица.

Възниква въпросът дали Христос ще се чувства в църквата като у дома си, когато отново дойде сред хората. Ритуалите и церемониите, пищните одежди, свещите, златото и среброто, йе­рархията на папите, кардиналите, архиепископите, канониците и обикновените приходящи свещеници, пастори и духовенство -всичко това несъмнено ще събуди слаб интерес у стремящия се към простота Божи Син, Който (идвайки преди на Земята) не е имал дори къде да подслони глава.

Представянето на религиозната истина в миналото е задържа­ло ръста на религиозния дух; теологията е тласкала човечеството към ада на отчаянието; нежното цвете на Христовия живот е вехнело в мрачните пещери на човешкото мислене; фанатичната привързаност към нечии интерпретации е изместила истинския християнски живот; милионите книги са затрупали живите думи на Христос; аргументите и дискусиите на свещениците са загасили донесената от Буда светлина, а Божията любов, открита чрез живота на Христос, е била изтикана настрана и забравена в безкрай­ните препирни за смисъла на фразите и думите. А в същото време хората са плачели от болка, умирали са от глад, страдали са, молели са за помощ и съвет, и оставайки нечути - са губели вярата си.

Днес хората навсякъде по света са готови за светлината и очакват ново откровение и нов божи промисъл. Човечеството толкова е напреднало по пътя на еволюцията, че неговите търсения и очаквания са насочени не само към материалните придобивки, но и към духовните видения, истинските ценности и правилните чо­вешки отношения. Освен необходимата храна, облекло и възмож­ност да работят и живеят в условията на свобода, хората очакват да бъдат напътствани и да получат верни духовни ориентири и помощ; сблъсквайки се с реалността на глада върху големи територии от нашата планета, те все пак чувстват също толкова мъчителния глад надутата.

Ние сигурно няма да сгрешим, ако кажем, че мисълта за този духовен глад и очакване е заемала първостепенно място в съзнани­ето на Христос. Когато Той се появи отново и незримата досега Христова Църква се екстернализира заедно с Него, тогава какво ще могат да направят Те, за да удовлетворят тази настойчива молба, това интензивно духовно очакване и възприятие, с които масите ще Ги посрещнат? Те виждат картината в нейната цялост- молбата на християнина за духовна помощ, молбата на будиста за духовно озарение, молбата на индуса за духовно разбиране (заедно с молби­те на всички вярващи и невярващи) трябва да бъдат удовлетворени. Молбите на човечеството достигат до Техния слух и ние можем да бъдем сигурни, че сектантското тесногръдие е чуждо на Христос и Неговите ученици. Невъзможно е да се повярва, че Те се интересу­ват от гледните точки на фундаменталистите или от теориите на теолозите за непорочното зачатие, за изкуплението на чужда вина или за непогрешимостта на Папата. Човечеството е в отчаяна нуждали тя трябва да бъде удовлетворена; само великите фундамен­тални принципи на битието, които обясняват миналото и настояще­то и създават мост към бъдещето, могат истински да отговорят на този човешки призив. Христос и духовната Йерархия ще дойдат не за да разрушат всичко, което до този момент човечеството е приемало като „необходимо за спасението" и което е отговаряло на неговите духовни потребности. Когато Христос се появи отново, всичко несъществено неизбежно ще изчезне, но ще останат осно­вите на вярата, върху които Той ще може да построи очакваната от всички нова световна религия. Тя трябва да бъде основана върху истините, които са издържали изпитанието на времето и са носили на хората утеха и ободрение, а те са следните: