Уводни бележки

Вече се приближаваме към заключителната фаза от разглеж­дането на темата за болсстотворните причини. Следващата част от този трактат ще ви ориентира в поведението и темперамента на пациента, като се вземе под внимание неговият лъч, плюс умстве­ната нагласа на лечителя; тези фактори имат първостепенно значе­ние за овладяване финото изкуство на лечителството. Разклатеното здраве, острите болестни прояви и смъртта трябва да намерят сво­ето място в общата схема на нашите представи за живота. Крайно време е човечеството да разбере, че конкретното въплъщение не е изолирано събитие в живота на душата, а само част и аспект от серия опити, които водят към една ясна и определена цел - свобод­на воля и съзнателно завръщане от материята към духа като форма на крайно освобождение.

Темата за освобождението често се дискутира сред езоте-ристите, особено в източното тълкуване на „Пътя към Реалността". Целта, която стои пред неофита, е освобождението, свободата, еманципацията; това е лайтмотивът на самия живот. Идеята е оба­че да се премине от чисто егоистичното лично освобождение към нещо много по-голямо и значимо. Концепцията за освобождението надвишава съвременното значение на думата „свобода"; тя е много по-мъдра и дълбока по своето скрито значение. Тривиалното раз­биране за свободата е като за отсъствие на необходимост да се под­чиняваш на някого, като възможност да правиш каквото си поис­каш, да мислиш както желаеш, да живееш както предпочиташ. Това би било така при условие че копнежите, предпочитанията, мислите и желанията на човека са лишени от егоизъм и са посветени на об­щото благо, което засега е рядко явление.

Освобождението е много повече от това: то е свобода от ми­налото; свобода да се движиш напред по пътища, предопределени от душата; свобода на отделния индивид, групата хора или нацията да изразяват онази степен на божественост, на която са способни.

За последните 2000 години в човешката история има само че­тири велики символични събития, които последователно предста­вят (за тези, които имат очи да видят, уши да чуят и ум да разберат) темата за освобождението, а не само тезата за свободата:

1. Животът на самия Христос. Той за пръв път представи идеята за съзнателната и доброволна жертва на „частта" в полза на цялото. Имало е и други Световни Спасители, но тяхното послание не е получило такава рслефност, защото човешкият ум не с бил в състояние да схване смисъла. Служенето е ключ към освобождс нието, а Иисус Христос е бил идеалният Служител.

2. Подписването на Великата харта на свободите (Мат; Харта). Този документ е подписан на 15 юни 1215 г. в Рънимед от английския крал Джон и закрепя идеята за освобождаването от авторитета с акцент върху личната свобода и правата на личността. Развитието на тази фундаментална идея и свързаните с нея концепции и понятиен апарат се дели на четири етапа:

а) Подписване на Великата харта, която дефинира личната свобода.

б) Утвърждаване на Френската Република с вниманието, което тя отделя на човешките свободи.

в) Декларация за независимостта и Декларация за правата, определящи националната политика [на САЩ - бел. ред].

г) Атлантическата харта и Четирите Свободи, които пренасят тези принципи в международната сфера и гарантира на хората по целия свят свободата да развиват заложена та в тях божествена реалност.

Идеалът постепенно се е изяснявал и съвременният човек вече добре знае кои са фундаменталните принципи на щастието.

3. Освобождаването на робите. Духовната идея за човешка свобода постепенно става признат идеал и насъщен копнеж; така великото символично събитие става факт - робите получават свобода. Но както всичко, до което се докосне човекът, така и тук не се стига до завършеност и съвършенство. Негрите все още не са свободни в тази свободна страна и Америка ще трябва да почисти своя дом в това отношение; САЩ ще трябва да направят така, че Конституцията и Декларацията за правата да станат факти, а не мечта. Само по този начин може да се смекчи действието на неумолимия Закон на Кармата, който сега обсъждаме. Негрите са американци точно колкото и родените в Нова Англия и като другите неместни народности, а Конституцията важи за всички. Това право все още се отказва на чернокожите американци именно от страна на онези, които сами са роби на егоизма и страха [текстът е диктуван на Алис Бсйли през 1944 г. - бел. ред.]

4. Освобождаване на човечеството чрез Обединените Нации. Свидетели и участници сме във велики, символични и зав­ладяващи процеси. Освобождаването на индивида преминава през великото освобождение на част от човечеството (на остатъците от първите две раси - лемурийската и атлантическата) и сега продъл­жава към освобождаване на милиони човешки същества, поробени от предалите се на силите на злото техни събратя. Идеалът се про­яви на практика чрез глобално усилие на физически план и наложи световна жертва. Той обхвана трите свята на човешката еволюция и по тази причина Христос вече може да оглави Своите сили и да помогне на човешките същества в борбата за освобождаване на чо­вешкия род.

Какво в действителност става в живота на индивидите, наци­ите и човечеството? Налице е мощен порив за поправяне на древ­ното зло и съзнателно смекчаване действието на Закона за Причи­ната и Следствието, което може да се постигне само ако бъдат осъз­нати и признати онези причини в личен, национален и световен мащаб, които са предизвикали следствията, връхлетели сегашното човечество.

Законът на Кармата е велик и неоспорим факт в съзнанието на съвременното човечество. Макар да го наричат с различни имена, хората сравнително добре разбират неговата същност и признават, че днес нациите жънат това, което са посели в миналото. Това е велик закон, които някога е бил теория, а днес е доказан и признат фактор в човешкото мислене. Толкова често задаваният въпрос „за­що" постоянно и неизбежно води човека към осъзнаване на закона за причината и следствието. Концепциите за наследствеността и за околната среда са усилие за обясняване на някои дадености при човечеството: расовите характеристики, качествата, националните темпераменти и идеали доказват факта за съществуването на един невидим свят на първопричините. Историческите условия, отноше­нията между нациите, социалните табута, религиозните убеждения и тенденции - всичко това може да бъде проследено до съответни­те първопричини, някои от които са изключително древни. Всичко, което се случва в днешния свят и което толкова силно влияе на чо­вечеството - всички прекрасни и ужасни неща, начините на живот, формите на цивилизация и култура, предразсъдъците и предпочи­танията, научните постижения и художествените изяви, пътищата, по които се движи човечеството - всички те са аспект на следствия, началото на които е поставено в някакво далечно време, място и равнище и то именно от човешките същества (както индивидуално, така и колективно).

Кармата следователно е плодът на всичко, което Човекът -Небесният Човек, в който живеем, и човечеството като цяло (инди­види, групи и нации) - е направил и развил или е пропуснал да направи, всичко което е извършил правилно или неправилно през вековете и до днес. Сега нивата е узряла и човешкият род ще пожъ­не посятото, като се подготви за нова оран в зората на Новия Век, за нов посев, който (да се надяваме и молим) ще даде по-добра реколта.

Едно от ярките проявления на Закона за Причината и След­ствието е историята на еврейската раса. Всички нации доказват този закон, но аз избрах еврейския народ, защото неговото минало е добре известно, а бъдещата му съдба е предмет на всеобщ интерес. Евреите винаги са имали символично значение; те обединяват в се­бе си (исторически и като нация) цялата дълбочина на човешкото зло и сияещата висота на човешката божественост. Тяхната агре­сивна история, така както е изложена в Стария Завет, по нищо на отстъпва на сегашните немски действия [имат се предвид събити­ята от Втората световна война - бел. ред.]. Макар че Христос е бил евреин и именно еврейската раса го е родила, евреите са били голе­ми агресори; те непрекъснато са воювали с египтяните и са завзели Обетованата Земя с острието на меча, без да пощадят никого - ни­то мъжете, нито жените, нито децата. Тяхната религиозна история е построена върху материалистичния Йехова, който по собственически шчно одобрява и поощрява агресивността. Тя символизира исто­рията на всеки агресор, който се оправдава с това, че изпълнява божествения промисъл; отнема чуждата собственост с оправданието, че го прави при самозащита и намира подходяща причина, за да оьясни беззаконието на всяка своя постъпка. Палестина е била зав­ладяна от евреите, защото е била „земя, където тече мед и масло", но с официалната версия, че това се прави в изпълнение на божията повеля. По-късно този символизъм ще стане още по-интересен. Евреите се разделят на две половини; едни се заселват около Самурия, а други (три племена от дванадесет) се насочват към Ерусалим. Дуализмът постоянно присъства в религиозните им представи; техни учители са садукеите и фарисеите, а тези две групи би­ли в постоянен конфликт. Христос идва като член на еврейската народност, но те се отричат от Него.

Днес законът проявява своето действие и евреите плащат фак­тически и символично цената на всичко, направено от тях в мина­лото. Сега те посрещат видимите следствия на причини, чиито ко­рени лежат далеч в миналото. Фактически и символично те предс­тавят културата и цивилизацията, фактически и символично те оли­цетворяват човечеството, фактически и символично те си остават проводници на разделението. Евреите се смятат за богоизбран на­род и имат вродено съзнание за тази висока съдба, забравяйки сим­воличната си роля и това, че именно Човечеството е избраният народ, а не отделна и незначителна част от него. Фактически и сим­волично те се стремят към единство и сътрудничество, но не знаят как да го осъществят; фактически и символично те са „Вечният странник"; те са човешкият род, който странства през лабиринта^ свързващ трите свята на човешката еволюция, вперил трескав пог­лед към обетованата земя; фактически и символично те приличат на човешките маси, които отказват да разберат скритата духовна цел на всяко материално явление. Евреите се отвърнаха от Христос вътре в нас (както го направиха векове назад с Христос в своята страна) и се вкопчиха в материалните блага, постоянно отричайки духовните. Те се стремят към „възстановяване" на Палестина, като я отнемат от тези, които я населяват от векове; с трайната си ориен­тация към материалното притежание, те са изгубили представа за истинските ценности. Символично и фактически те трябва да се обе­динят отново с всички нации и раси, като по този начин признаят Единното Човечество. [...]

Ако еврейската народност си спомни своята висока симво­лична съдба, ако останалото човечество се почувства олицетворе­но от еврейския народ и ако хората по света насочат вниманието си към общочовешкото и престанат да мислят за себе си с национални и расови категории, кармата на човечеството би се изменила корен­но и от сегашната карма на възмездието би се превърнала във въз­награждаваща карма на бъдещето.

Ако разгледаме този въпрос с достатъчна ретроспективна ши­рота (обърнати исторически назад, а мисленно с надежда напред) стигаме до извода, че той няма да бъде решен ако самите евреи не му отделят дължимото внимание, а те все още никога честно и без­пристрастно (като народност) не са заставали пред него и не са се запитвали защо всички народи - от времената на египтяните та до наши дни - не са-ги обичали и искали? Логично е да има някаква причина за това, присъща на самия народ, щом поведенческата ре­акция на всичките им съседи е толкова еднаква и трайна. Еврейският подход за преодоляване на този жесток проблем досега се е изчер­пвал с молбата, жалбата, оплакването и безнадеждния песимизъм. Те са изисквали от езическите нации да поправят това положение и много от тях са се опитвали да го направят, но и досега самите евреи не са се обърнали с лице към проблема и не са признали, че трябва да извървят своята част от пътя за смекчаване на възмезди­ето по Закона за Причината и Следствието; докато не направят уси­лие да си дадат сметка какво в тях като народност определя древна­та им жестока участ, този световен проблем ще си остане същият, какъвто е бил от нощта на времената. Безспорен е и фактът, че тази нация е дала на света велики, добри, справедливи и духовни хора. Обобщението никога не е пълно и точно изражение на истината. Но като разглеждаме еврейския проблем във времето и пространството, през призмата на историята и на нашето съвремие, казаното от мен би трябвало да привлече вниманието на евреите.

Горното изложение по никакъв начин не оневинява онези, ко­ито така гнусно са се гаврили с евреите. Вие [американците - бел. ред.] имате поговорка, че „двама негри не правят един бял". Пове­дението на нациите по отношение на евреите, изразено в кулмина­цията от жестокости през втората четвърт на двадесети век, няма никакво оправдание. Законът отново ще се задейства с неизбежна обратна сила. Вярно е, че много от нещастията на евреите са предопределени от тяхната минала история, от следвания принцип за обо­собеност и неасимилиране и от акцента върху материалните ценности, но независимо от всичко, тези, които им навличат лоша­та съдба, сами задействат силата на кармичното възмездие; поло­жението е приело днес форма на порочен кръг от грешки и злодейства, възмездия и отмъщения, и е крайно време големите нации да обсъдят този проблем и да предприемат съвместни усилия, за да се сложи край на погрешното отношение и от двете страни. Всяка лоша карма се неутрализира при наличието на добра воля, при стре­меж към сътрудничество, при честно поемане на отговорност и уме­ло регулиране на съвместната дейност за доброто на човечеството като цяло, а не в изгода на отделната нация, народ или раса. Еврей­ският проблем няма да бъде решен със завземането на Палестина, нито с жалби, ултиматуми или финансови манипулации. Това ще бъде само ново продължение на древните погрешни, материални и собственически тенденции. Този проблем ще бъде решен само при готовност от страна на евреите да се приспособят към цивилиза­цията, културата и стандарта на нацията, с която по рождение и възпитание са тясно свързани и в която им предстои да се влеят. Това ще се осъществи чрез отказ от национална гордост, от кон­цепцията за богоизбраност и от редица догми и обичаи, които всъщ­ност са остарели и създават постоянно напрежение в матрицата на еврейския характер; това ще се осъществи, когато егоизмът и дело­вите отношения с ярко изразена склонност към машинации отстъ­пят място на по-безкористни и честни форми на дейност.

Евреите, благодарение на своя лъч и степен на развитие, са подчертано творчески и артистични личности. Независимо от този факт, те не бива да се стремят (както досега) да доминират във всички области и (изземвайки възможностите от ръцете на другите) да по­добряват своето положение за сметка на останалите. Изходът от сегашната ситуация ще бъде намерен едва когато те забравят, че са евреи и се превърнат в най-дълбокото си съзнание в италианци, аме­риканци, англичани, германци или поляци. Еврейският проблем ще се реши чрез смесените бракове. Това означава отстъпки и компро­мис от страна на ортодоксалните евреи - не отстъпка заради изгодата, а отстъпка по убеждение.

Искам да отбележа и това, че както книгите Кавала и Талмуд са вторично изражение на езотеричния подход към истината и са материалистични по своята техника (доколкото предполагат голя­ма магическа работа за свързване на един аспект на материята с различен аспект на субстанцията), така и Стария Завет е вторично писание и духовно не може да се сравнява с Бхагават Гита, с древ­ните писания на Изтока и с Н овия Завет. Неговият акцент е мате­риален, а смисълът му е да внедри в съзнанието на хората един чисто материалистичен Йехова. Основната идея на Стария Завет е да разкрие височайшето изражение на божествената мъдрост в пър­вата слънчева система; тази система е въплъщение на творческа­та дейност на третия божествен аспект - този на активния интелект, който се проявява чрез материята. В нашата втора слънчева сис­тема сътвореният свят е предназначен да бъде проява на втория аспект на божията любов. Това евреите никога не осъзнаха, защото любовта в Стария Завет е обособяващата, собственическа любов на Йехова към определена единица от четвъртото (човешкото) царство. Свети Павел е обобщил правилния подход, който трябва да бъде възприет от човечеството, с думите: „Вече няма нито юдеи, нито езичници". Днес лошата карма изисква от евреите да се откажат от изолацията, от подчертания стремеж към материални блага, от иде­ите за национална изключителност, които ги тласкат към паразит­ни тенденции в рамките на другите нации, и да развиват чувството за всеобща любов, вместо да понасят нещастията на обособеността.

А какво трябва да бъде отношението на „езичниците"? Абсо­лютно е необходимо нациите да извървят повече от половината път, за да посрещнат евреите, когато те узреят за една бавна и постепен­на промяна на тяхната националистична ортодоксалност. Езическите народи трябва да се освободят от страха, ненавистта и издигането на бариери пред сътрудничеството. Растящият антисемитизъм в све­та е непростим в очите на Бога и човека. Тук нямам предвид отвра­тителните зверства, извършени в хитлеристка Германия; техните ко­рени са в атлантическия период от историята на двата народа, ко­ято аз не бих искал да обсъждам, защото не мога да ви предложа доказателства. Сега говоря само за историята от последните 2000 години и за типичното поведение на езическите народи от целия свят. Всички хора трябва да направят усилие за приемане и асими-лиране на евреите чрез встъпване в смесени бракове и чрез отказ 07 старото мислене и традиционно лошото отношение към тях. Всички народи трябва да приемат за обида към своята национална цялост, ако в рамките на тяхната държава се появи старото противопоста­вяне на юдеи и езичници.Вече няма юдеи, нито езичници; същест­вува само Човечеството.

Последната война (1914 - 1945) може да бъде разглеждана като логичен завършек на древната вражда между юдеите иезичниците; сега и двете групи имат възможност да положат нача­лото на нов, по-щастлив живот и истинско сътрудничество. Проце сът на взаимно асимилиране ще бъде труден и дълъг, защото се­гашните дадености са с толкова древен произход, че навикът в ми­сленето, конфликтното отношение и обособителните обичаи са дъл­боко вкоренени и трудни за преодоляване. Очакваните промени мо гат да станат реалност само ако добрата воля насочи ведно устно­то слово, писмените изяви и фактическия начин на живот. Исрар хията не вижда разликата. Нейният Глава, макар че сега не се нами ра в еврейско тяло, въплъти най-високата духовна цел на човечест­вото именно в проводник с еврейска идентичност. Йерархията исега изпраща някои свои ученици в еврейски тела, за да работят за промяна на положението. В наши дни има и такива евреи, които не се възприемат изключително в категориите на еврейското само­съзнание; те не поставят еврейския проблем над всичко останало, а се стараят да ликвидират разрива и да обединят всички хора в единно човечество.

Отново повтарям, че Учителите на Мъдростта не виждат ни­то юдея, нито езичника; за Тях съществуват само душите и синове­те Божии.

Моята трактовка на Кармата като постоянен и решаващ фак­тор за здравето или болестта дава повод за критика, защото аз се впускам в твърде широки обобщения, без да давам специфичен и подробен анализ на конкретните болести, особено на големите и основните, които не са овладени и продължават да вземат мно­гобройни жертви. Тази част от изложението обаче няма за цел да разглежда болестните симптоми и да предлага конкретни техники за тяхното лечение. Чувствам, че вече трябва да отговоря на зре­ещия у читателя критицизъм, за да можете да продължите своето обучение без недоразумения. Поводът е удобен за ориентиране в този спорен въпрос. Кармата по необходимост е общ, а не специ­фичен предмет; в окултен смисъл тя не е осъзната от широката публика и трябва да се разглежда в най-широк аспект дотогава, докато Законът за Причината и Следствието не бъде признат за главен определящ фактор на човешкото съзнание в глобален и ин­дивидуален аспект. Читателската публика все още няма ясна представа за окултната дълбочина, обхвата и неумолимостта на този Закон.

Безсмислено е да описвам всички болестни симптоми и факти, толкова добре установени от ортодоксалната медицинска наука. Тук целта е да се очертаят дълбоките първопричини за различните заболявания, а преминаването към окултните методи на лечение мо­же да стане само когато подобно лечение е разрешено от Закона на Кармата и лечителят е достатъчно подготвен, за да работи по този начин. Постарах се да ви обясня, че фундаменталната болестотворна причина е свързана с енергията, с нейния излишък или дефицит при преминаването й през центровете. Това са двата основни фактора, от които зависи появата на повечето здравни проблеми. Тези от вас, които искат да изучат болестта и методите за нейното лечение, трябва да приемат този принцип за основа на своя подход. Споменах, че медицината на бъдещето ще се гради върху този изначален, основополагащ факт. Не отричам фактологичната цен­ност на медицинските открития, но се опитвам да развия тази тема по-нататък; не омаловажавам мъдрите прозрения на съвременната медицина и не съм от тези, които презрително отказват да признаят нейните постижения. Подчертавал съм това и по-рано. Тук искам да подскажа посоката на бъдещите медицински изследвания, които ще трябва да търсят корените на проблемите в сферата на жизне­ността, която ние разглеждаме като функция на етерното тяло. Сега ще дам една практическа формулировка, която може да се разглеж­да като следващо правило в нашия трактат:

ШЕСТО ПРАВИЛО на лечителя:

Внимателната диагноза на болестта, основана върху си­гурни външни симптоми, ще се опрости до такава степен, че след определянето на поразения орган, върху най-близкия до не­го център в етерното тяло ще бъде въздействано с методите на окултното лечение, без да се пренебрегва и обикновената медицинска или хирургична помощ.

Именно тук фанатичният лечител или привърженик на култа прави своята основна грешка. Традиционният медицински подход с неговото физическо обследване, с правилните си или неправилни диагнози ще се запази до онзи момент, в който лекарите и хирурзи­те овладеят способността за ясновиждане, интуитивно възприятие и духовно прозрение и усвоят техниките за управление на енергиите, въздействащи върху пациента. Към това след време ще се прибави правилното астрологично тълкуване и бързото определяне на лъ­чевите типове, което ще посочи най-подходящите техники на лечение, съобразени с лъча, който обуславя жизнената проява на пациента и достигнатата от него еволюционна точка.

Опитите ми да положа основите на този нов медицински под­ход срещат големи затруднения. Основната пречка са идеалистич-ните позиции на пионерите в новите области на природолечението, различните богословски школи и др. Всичко, което сега мога да нап­равя (ако пожелаете да се възползвате от него), е да изложа някои тезисни положения, от които ще се ръководят медиците на бъдещето. В преходния период между старата и новата епоха хората ще се лутат в мъгла от спекулации; ще се разгори голям конфликт между школите на ортодоксите и тези на новаторите и „благородният сре­ден път" на Буда временно ще бъде забравен.

Днес в медицинската наука се е създала същата ситуация, как­то и при религията. Старият подход намира разбиране сред масите и често успешно се използва като превантивно средство, при поставя­не на диагноза и за облекчаване на тежки състояния. По същия начин старите религиозни клишета доста успешно регулират живота на немислещите маси, като ясно поддържат в съзнанието на средния чо­век някои неоспорими духовни факти. Както при ръководството и грижата за духовната природа на човешките маси, така и при ръко­водството и грижата за физическия проводник, свещениците и док­торите могат да бъдат разделени на две основни групи - на такива, които се придържат към старите изпитани техники и са толкова фун-дамснталистки настроени, че отказват да изследват всичко ново и недоказано, и на други, които са толкова идсалистични и фанатични, че безогледно се втурват напред и навлизат в света на спекулативния експеримент, които може да даде, а може и да не даде ключа към медицината на бъдещето, но затова пък със сигурност превръща па­циентите им в това, което вие наричате „опитни зайчета".

Най-сигурната и най-малко спекулативна област в медицинс­ката практика е хирургичната помощ; тя се основава на сигурни знания по анатомия, нейната диагноза и изисквания могат да бъдат разумно проверени, а тя самата (когато с в ръцете на опитен и дос­тоен за уважение хирург) често води до оздравяване и реално удъл­жаване на живота. Дори и в тази област обаче се знае твърде малко за резултатите от операцията, особено ако тя е засегнала етерното тяло и (следователно) системата от надиси, или етерни съставящи на нервите. Като пример може да се посочи отстраняването на ня­кой орган. В такива случаи е задължително да се имат предвид оп­ределени резултати и трудности в регулирането на финия механи­зъм на пациента. Областта на тялото, която е била подложена на хирургично лечение, и особено най-тясно свързаният с нея център, неизбежно ще бъдат поразени, защото циркулиращият енергиен поток, който изтича от центъра, ще бъде изкуствено „скъсен". Енергията, която дотогава е преминавала през областта на хирур­гичната намеса, трябва да си проправи нов път до органите на тя­лото, като се придвижи по мрежата от надиси, които лежат в осно­вата на нервната система и я снабдяват с необходимата енергия. След като старите енергийни канали бъдат отстранени в резултат на голяма или малка хирургична интервенция, трябва да се офор­мят нови канали или силови линии през „осакатената" област, ко­ето налага основна пренастройка в жизнения механизъм на пациента. За тези неща на практика не се знае нищо; по тях няма дори предва­рителни изследвания.

Новата медицина не може да бъде интелектуално защитена и поставена на научни основи, докато етерното тяло, разбирано като механизъм за снабдяване с енергия и като жизнен аспект на вън­шната форма, не бъде признато за научен факт. След това внима­нието на медиците ще трябва да се премести от външните, осезаеми и физически следствия, върху вътрешните причини, скрити в центро­вете и свързаните с тях сфери на активност.

Нека накратко припомним някои езотерични факти от обща­та тема за скритите корени на заболяванията, а именно:

1. Че непосредствената причина за болестите трябва да се търси в индивидуалното етерно тяло, ако усложнението с чисто локално, или в етерното тяло на планетата (в частност в етерното тяло на четвъртото природно царство), ако става дума за епидемии, войни или други събития, в които са въвлечени големи маси хора.

2. Че ортодоксалната медицина все още не е приела факта за съществуването на етерното тяло, макар че вече има някои тен­денции към подчертаване на жизнеността, виталните качества на храната и употребата на витамини за увеличаване на жизнеспособ­ността. Това е първият признак за нереализираната потребност от укрепване на виталното тяло.

3. Че състоянието на етерното тяло предразполага субекта към болести или го предпазва от тях, като повишава съпротивител­ните му сили срещу натиска на отрицателните и епидемични факто­ри или намалява имунната му устойчивост поради вродена етерна слабост.

4. Че етерното тяло е механизъм на виталния, праничен жи­вот и е субстанцията, „суб-стояща" в основата на познатата ни вън­шна нервна система, която храни и привежда в действие всички части на физическия организъм. Взаимовръзката между центровете, на-дисите и цялата нервна система ще бъде основно поле за изследва­ния от страна на новата медицинска наука.

5. Че в природата има две основни болестотворни причини: Първата се състои в прекалената или недостатъчната стиму­лация и активност на различните енергийни центрове в тялото. Ако енергийните потоци съответстват на изискванията на физическото тяло в дадения етап от неговото развитие, вероятността от поява на заболявания е много малка.

Втората се проявява като кармично следствие от трите пла­нетни болести: рак, туберкулоза и сифилис. След време медицината ще осъзнае, че всяка отделна болест (независимо дали е възникнала в резултат от нещастен случай или война) е следствие на тези три основни тенденции в човешкото тяло. Това е основополагащо, прин­ципно важно твърдение.

6. Че етерното тяло е фокусна точка за всички енергии на вътрешните тела и затова предаваната енергия не е чисто витална или просто планетарно-пранична, а качествено се променя под въз­действието на силите, които идват от нивото на астралния (емоци­оналния) апарат, от ума или от душата. Тези „модифициращи си­ли" формират кармата на индивида и в крайна сметка имат реша­ващо значение за неговото здравно състояние. Те сочат точката на развитие и областите на контрол в индивида и, следователно, със­тоянието на неговата карма. Това пренася цялото внимание в об­ластта на психологията и фокусира проблема върху кармичните да­дености и лъчевите типове на пациентите.

7. Че тези определящи фактори правят от етерното тяло онова, което то представлява във всяко отделно въплъщение; сами­те те обаче са резултат от активност, зародена и осъществена в пре­дишни въплъщения, която фактически е дълбоко скритият първо­източник на кармичните дългове и свободи на пациента.

8. Че основните енергии, които протичат през етерното тя­ло и определят физическото, са два типа: енергия от лъча на душата и енергия от лъча на личността; те са допълнени от трите по-малки сили (или лъча) на менталната природа, на астралното тяло и на физическия проводник. Така в етерното тяло присъстват пет енергии, с които лекарят на бъдещето ще трябва да се съобразява.

9. Че поставянето на диагноза, изградена върху признава­нето на тези субективни фактори, съвсем не е толкова сложна и зап­летена работа, както изглежда сега в очите на тези, които изучават съвременните окултни теории. Медиците на Новия Век ще знаят достатъчно за това, как да съпоставят различните лъчеви сили и съответните им центрове, откъдето ще могат да установят какъв тип сила е отговорен за състоянието (добро или лошо) на всяка разглеждана част от тялото. След време, когато се натрупат доста­тъчно изследвания и разработки, медицината ще се опира на факта за реалното съществуване на виталното тяло и на образуващите го енергии. Тогава ще стане ясно, че това знание е по-малко заплетено от днешната медицинска наука, която е толкова усложнена, че на­ложи появата на тясно профилирани специалисти. Средният лекар с общ профил вече не е в състояние да отчете многото подробности, станали известни за физическото тяло, за неговите системи и органи и за тяхната взаимозависимост в рамките на цялостния човешки организъм. Хирургията и занапред ще остане ориентирана предим­но към анатомията на човешкото физическо тяло, но медицината (като цяло) не след дълго ще пренесе своето внимание върху етер­ното тяло с циркулационните му енергийни системи и тяхната взаимовръзка, както и върху потоците от енергия, които протичат във и между седемте центъра и оттам към областите на тяхното специфично влияние. Това ще означава огромна крачка към едно по-мъдро и конструктивно разбиране на проблема; то ще опрости основите и ще доведе до по-правилни методи за лечение, особено с развитието на ясновидството и признаването му от науката като разширена форма на нормалното чувствознание.

10. Че когато истинската астрология заеме полагаемото й се място и се развие като уважавана наука, картите на душата и на лич­ността ще могат да бъдат сравнени една с друга; след това етерното тяло ще може да се коригира на основата на правилни астрологични изводи и лекарят ще има много по-здрава почва под краката си. Астрологията на миналото е третирала живота на личността, а аст­рологията на бъдещето ще показва целите на душата и изцяло ще революционизира медицината. Самата астрологична наука обаче трябва да бъде спасена от ръцете на тези, които се интересуват само от нейната прогностична функция, т. е. от ръцете на хилядите лаици, които губят в наши дни маса време за „съставяне" на хороскопи (опит­вайки се да тълкуват своите най-често погрешни изводи), и да бъде доверена на обучени математици и на тези, които са отделили толко­ва време за научно астрологично обучение, колкото днес се изисква за подготовката на квалифициран лекар, химик или биолог.

11. И накрая, че тези астрологични открития ще бъдат свър­зани не само с картите на личността и на душата, но ще навлязат и в областта на медицината, особено във връзка с етерното тяло. Ако сега медицинско ориентираните астрологични изследвания са свър­зани с физическото тяло и неговите проблеми, в бъдеще те ще бъ­дат фокусирани върху състоянието на етерния проводник. Такова е новото и неизбежно развитие на астрологичното търсене.

Другата трудност, с която се сблъсквам в опита си да ви опи­ша медицината на бъдещето, произтича от обстоятелството, че аз разсъждавам с категориите на циклите, а вие изхождате от позици­ята на няколкото бързо отлитащи десетилетия. В този трактат се опитвам да обознача ориентирите за развитие на медицинската наука през следващите 200 години. Целта на сегашния медицински подход е да лекува човека тук и сега; това е естествена реакция и прогресивните мислители се опитват да я усвоят и приложат с по­мощта на т. нар. езотерични и ментални методи за лечение. Малко се знае обаче за състава на виталното тяло и в тази област на прак­тика няма сериозни изследвания. Съвременната медицина всъщност е с много древни корени. Тя е трупала опит и се е развивала в про­дължение на векове, докато се появят учудващо ефективните съвре­менни средства, високото лекарско майсторство, научните открития, модерните техники, успешните методи за лечение и грижи. Това чес­то се забравя от привържениците на новите неизпитани школи, ко­ито акцентират вниманието върху невъзможността да се лекува по­ради погрешността на официалните методи и предвид кармичнитс ограничения. Успехът на съвременната медицина обаче е впечатля­ващ - милиони хора остават живи и дори се излекуват, докато по-рано при същите заболявания те по правило биха умрели. Голямата ефективност при лечението на физическия механизъм има и стра­нични ефекти; те предизвикват редица световни проблеми, един от които е свързан с пренаселеността, създаваща условия за стаден начин на живот и за големи икономически трудности. „Неестест­веното" запазване на живота е причина за много страдания и е пло­дородна почва за зараждането на войни и на други бедствия, докол­кото е насочено срещу кармичния замисъл на планетарния Логос.

Тук нямам възможност да се спирам на този сериозен и мно-гоаспектен проблем, мога само да го посоча. Той ще се реши, кога­то изчезне страхът от смъртта и човечеството разбере значението на времето и циклите; когато станат възможни истинските астро­логични открития и човекът ще знае точно своя час за напускане на този външен план, ще овладее техниките за „отдръпване" и методи­те за съзнателно освобождаване от затвора на тялото. Като начало ще бъдат необходими многобройни изследвания, но самият факт, че проблемът се признава и предизвиква съответен размисъл и изследвания, свидетелства за приближаването на времето (кармич-но и от гледна точка на човешката еволюция), когато ще започне изучаването на етерното тяло, на обуславящите го лъчи, които уп­равляват неговото проявление в пространството,- и на астроло­гията, която управлява неговото проявление във времето.

Днешният свят е пълен с групи, които се възмущават от орто­доксалната медицина, при това съвсем неоснователно, защото във фанатичната си преданост към избрания от тях подход за лечение те игнорират положителните аспекти, натрупани от съвременната ме­дицинска наука. Така те фактически се опитват да изхвърлят зад бор­да един многовековен принос към знанието за човека, за неговия ор­ганизъм и физиологични взаимовръзки, за грижите, които той изисква, и начините на лечение и профилактика; те не желаят да се възползват от натрупаната през вековете мъдрост, а предпочитат да се впуснат в плаване из океана на експериментите, изпълнени с метежен дух и предразсъдъци, но напълно неподготвени за тази трудна задача.

Различните природолечители, привържениците на лечението с електричество, светлина и цветове, разните диетолози с непогре­шими рецепти срещу всякакви болести, многобройните последова­тели на диагностиката по метода на Абрамс, много от защитници­те на мануалното лечение, както и различните лечителски системи, които открито са скъсали с медицинската наука, но шумно претен­дират, че притежават универсални лечителски възможности - всич­ки те сочат нови и многообещаващи пътища. Много от тях обаче са крайно експериментални по природа и са толкова фанатични в убеж­денията си, колкото са негативни спрямо всички признати методи за лечение (освен техния собствен); те толкова остро опонират на всички досегашни открития и отказват сътрудничество с ортодок­салната медицина, че в много от случаите се превръщат в реална опасност за своите пациенти. Вината за това е изцяло в техния пог­решен подход, в несъмненото им невежество по отношение на чо­вешката анатомия и физиология и в нападките срещу съществува­щите (и надеждно проверени) медицински практики. Тяхната безус­ловна вяра в непогрешимостта на експериментално-емпиричните техники от своя страна ги конфронтира със закостенелите ортодок­сални медици и фундаменталистки настроените изследователи, ко­ито пък никога не излизат от кръга на академичната медицина. Все пак сред представителите на официалната медицина има много прос­ветлени хора, които са готови за сътрудничество ако тези малки, но шумни култове се откажат от своята изключителност и пожелаят да си сътрудничат, като възприемат това, което божественият човеш­ки познавателен инстинкт е постигнал през вековете по отношение лечението на човешкото тяло. Медицината на бъдещето ще може да се развива само благодарение на съвместната работа между но­вите експериментални школи и по-старите и изпитани лечителски методи. Ценността на тези многобройни групи е в това, че те очер­тават новите тенденции, които ще обогатят медицината на бъдеще­то и по-добре ще я приспособят към човешките нужди. Засега те все още са твърде експериментални, за да заслужат доверие, и се нуж­даят от по-сериозно научно доказване. Това са пионерски групи, способни да допринесат реална полза, но при условие, че престанат да отричат миналото и направят компромис в настоящия момент. Академичната медицина е резултат от богодадената способност на човешкия ум; това е доказано и изпитано божествено изражение и най-благодетелната сила в света, независимо от човешката слабост, комерсиалната експлоатация и многото грешки. Същото се отнася и за религията. Тези две велики науки трябва да смекчат своите ре­акционни и фундаменталистки позиции и с открит ум да стъпят върху новите пътища, които извеждат съответно към божествеността и към физическото благополучие.

Както споменах, основната цел на тази първа глава от тракта­та с да очертае фините първопричини за болестите и лошото здраве, все още непризнати от ортодоксалната медицина, която работи глав­но с техните видими следствия и с начина, по който те се проявяват във физическото тяло. Затова тук не разглеждам болестна симпто­матика и конкретни лечебни техники, а полагам основите на един нов подход към здравото или болно физическо тяло, който има за изходна точка изследването на зависимостта между етерното и фи­зическото тяло. Така ще бъдат натрупани ценни знания за енергията, за нейните фокусни точки и за разпределението й из етерното тяло, т. с. данни, които могат да бъдат сравнени с вече овладените точни физически знания, а те са доказан факт.

Начинът, по който сега се интерпретира проблемът за наслед­ствените болести, свидетелства за неправилно разбиране на кармич-ните задължения и тенденции в живота на човека. Грешката се коре­ни в убеждението, че тези тенденции са скрити в зародиша на живота и на субстанцията, които се съединяват в момента на зачатието, и че (следователно) бащата и майката са отговорни за предаването им на детето. Това не е така. Въплътяващият се субект - от гледна точка на душата - определено и съзнателно е избрал своите родители заради онова, което те ще вложат във физическата структура, която той временно ще обитава. Затова неговото витално тяло има такава при­рода, която предразполага към определен вид инфекции или забо­лявания, а физическото му тяло има такива свойства, че пътят на най-малкото съпротивление допуска появата на това, което отговаря на свойствата на виталното тяло. Въплътяващата се душа формира чрез творческа работа в своя витален проводник онази конкретна структура, в която избраните родители привнасят своята тенденция.

Затова човек е податлив към определен вид заболявания, които са точно определени от неговата карма.

На езотеристите е добре известно, че физическото тяло с са­мо автомат, който откликва и се задейства от по-финото енергийно тяло, което точно изразява достигнатата от човека степен на раз­витие. Тази еволюционна точка може да се характеризира с конт­рол от страна на личността (чрез едно или друго нейно тяло), или с контрол от страна на душата. След като медицината приеме тези факти, тя ще направи голяма крачка напред. Езотеристите с готов­ност признават, че физическото тяло автоматично откликва на емо­ционалните, менталните или душевните въздействия; те обаче при­помнят и обстоятелството, че етерното тяло с толкова тясно свър­зано с физическото, че е практически невъзможно (ако се мисли съз­нателно и логично) да се отдели едното от другото. Отново трябва да подчертая, че това ще остане недоказана хипотеза дотогава, до­като науката за етерната енергия и развитието на ясновиждането не докажат правотата на моите думи.

Изучавайки нервната система и въздействието на мисълта върху физическото тяло, медицинската наука бързо се движи в пра­вилната посока. Когато тя признае, че „енергията следва мисъл­та" и започне да експериментира с концепциите за мислените по­тоци (както те неправилно се наричат), насочени към определени област;: ла етерното тяло - там, където езотеристите поставят енергийните точки, или центрове - много неща ще бъдат открити. Християнската наука има принципно правилно разбиране за ума като за постоянно съществуващ фактор, но преекспонирането на тази идея, идеалистичната представа за човешката природа и убедеността, че човекът е в състояние сега и веднага да се демон­стрира като напълно проявен Божи син, както и нейната противо­речива позиция при използване енергията на ума за физически нуж­ди - всичко това влиза в противоречие с основните й постулати. Така Човекът попада в постоянна заблуда. Ако Християнската на­ука бе изпълнила първоначалния замисъл на групата посветени, които са искали чрез нея да пробудят човечеството, ако тя пра­вилно беше развила идеята, че енергията следва мисълта, медици­ната би получила огромна помощ.

Изявата на Християнската наука е била както твърде извисена, така и жестоко принизена, с което е била пропусната голяма въз­можност; от гледна точка на Йерархията тя не е постигнала своята цел и сегашната й полезност е поставена под съмнение.

Отделни лечители и лечителски групи все още действат в неб­лагоприятни условия, но скоро те ще могат да започнат двойствена по своята природа работа:

1. В едни случаи те могат чрез силата на насочената мисъл да вливат енергия в центъра, който е определящ фактор в поразена­та област на физическото тяло. Ако например пациентът страда от язва на стомаха, стимулирането на центъра на слънчевия сплит мо­же да доведе до излекуване при условие, че извършената работа е чисто ментална, а очакваните резултати са чисто физически. В противен случай се задейства емоционалната природа и болестта реално се изостря.

2. В други случаи те могат да стимулират центъра, разпо­ложен над този, който контролира заболялата област, и така чрез активизиране на горния център да понижат функцията на долния. Ако например има заболяване, свързано с органите за възпроиз­водство (в частност при болести на простатата), трябва да се обър­не внимание на гърления център, който би могъл да отклони и при­еме енергията от низшия творчески аспект. С тази „техника на из­тегляне на огъня" могат да се балансират и лекуват различни фор­ми на превъзбуда и възпаление.

Тези два.начина за мислен контрол и използване на енергията формират окултната база за двата фундаментални метода, използ­вани за пренасочване на енергията към и от поразените области. В едни случаи те интензифицират съответния център, който на свой ред оказва влияние върху болното място; а в други намаляват при­тока на силите и така отслабват въздействието на болестта. Много неща трябва да се знаят за влиянието на тези две противоположни базови техники, преди лечителят да се осмели да лекува. В проти­вен случай той може да усили болестните прояви и дори да убие пациента.

Искам отново да ви напомня, че независимо кой от двата мето­да се използва, фината езотерична помощ трябва задължително да бъде съпроводена от сериозно ортодоксално медицинско лечение. Оптимални резултати се постигат само при мъдро съчетаване на двата подхода в рамките на активно сътрудничество между професионал­ния лекар и окултния лечител.

Затова тези, които се канят да лекуват, трябва да се научат да разпознават две неща: природата на болестта, диагностицирана от добър лекар, както и кой точно център контролира поразената област. Най-безопасният път за средния лечител или за лечителската група е да влияе върху центъра, който контролира болното място, но да го прави в тясно сътрудничество с квалифициран лекар. Посветените, по време на своята лечителска дейност, работят с вис­шето съответствие на контролиращия център в астралния или мен-талния план. Това е невъзможно и недопустимо за обикновената лечителска група. Колкото по-висши са разглежданите и задейст­вани центрове, толкова по-значими са резултатите и следователно с толкова по-голямо внимание и знание трябва да се работи.

Целият процес се състои в стимулиране на съответните цент­рове към активност или в отнемане на енергия от тях; в активизира­не на по-горен център, което намалява функциите на този, които управлява поразената област и орган, или в уравновесяване на енер­гиите, които протичат между двата центъра, така че да се постигне равномерно взаимодействие. Колкото повече неофитът изучава предмета на лечителството, толкова по-сложен ще му се струва той, докато не започне накрая да работи в сътрудничество с лекар, кой­то притежава вътрешно зрение и е способен да вижда центровете, или с пациенти, които познават своята собствена съдба и могат да сътрудничат на групата, която притежава необходимото окултно знание, може да разпознае лъча на пациента и има поне минимална представа за природата на неговите предразположености или „непредразположености", узнати от рождената му карта.

Предвид всичко това всеки начинаещ лечител трябва честно да си даде сметка дали е в състояние да извърши определена лечи­телска дейност, която да се окаже ефективна, квалифицирана и до­пустима. Рискът от предизвикване на превъзбуда или на изкуствено потискане изглежда прекалено голям; знанието на лечителя по прин­цип е съвсем недостатъчно, за да си позволява експерименти, а кар-мата на пациента все още е тайна за средния лечител.

Към това бих искал да добавя, че всяка работа от пионерски и експериментален характер винаги носи известен риск. В науката е има­ло много нещастни случаи, особено в зората на съвременната хирур гия и медицина, но те никога не са обезкуражавали искрения и прогресивен изследовател и не са задържали ръста на познанието. В наши дни, когато се правят първите крачки в областта на окултното лечи­телство, трябва да се покаже същото мъжество и да се поеме същият риск. Гаранцията (от правова и човешка гледна точка) ще бъде тази, че по време на работата на окултния лечител, пациентът ще се намира под наблюдението на достоен, заслужаващ доверие лекар, който ще провежда необходимата диагностика и медицински грижи.

Така работата на лечителя или на лечителската група ще се провежда като допълнение към ортодоксалното медицинско ле­чение; резултатите ще бъдат внимателно следени и фиксирани от двете страни. Всяка група, която се е сформирала с такива цели, трябва да се придържа към определена политика; тук ще изложа няколко принципа, които ра твърде съществени за успеха в сегаш­ния преходен период:

1. Пациентът, на когото предстои лечение (или помощ, ако изцелението с невъзможно), трябва да се намира под контрола на добър и уважаван лекар или поне да се консултира с такъв.

2. Лечителската група трябва добре да познава природата на болестта, определена чрез внимателно, ортодоксално медицин­ско диагностициране.

3. Възрастта на пациента (рождената му дата) и определена информация за жизнената му среда също трябва да се знаят, за да се определи фокусът на неговите интереси и да се изгради около него съответното магнетично поле, което ще привлече мислено на­сочената енергия на групата.

4. Лечителят или групата лечители трябва да познават ана­томията и физиологията на тялото, както и разположението и при­родата на центровете, които контролират различните области. Необ­ходимо е диаграмите, съдържащи тази информация, да бъдат доб­ре изучени.

5. Лечителите от групата трябва да имат развито въобра­жение, сила за визуализиране и способност за изпращане на енер­гийни потоци към онези области от тялото на пациента, където се е загнездила болестта.

6. Лечителят или групата лечители трябва да помнят, че не работят само с ментална енергия. Те самите:

а) създават мисъл за пренасяне на лечителната сила;

б) така концентрираният фокус на внимание става насоч­ващ проводник за лечителната сила, или праната;

в) праната по своята природа не е нито ментална, нито астрална; това е чистата планетна субстанция (или онази жива същност), която формира виталното тяло на плане­тата;

г) лечителят или групата лечители събират колкото с въз­можно повече от тази субстанция и със силата на своята обединена мисъл я насочват към и през съответния цен­тър. Не трябва да се забравя, че лечителната работа е циркулационна по своя характер. Насочената чрез ми­сълта пранична енергия не се адресира само към центъ­ра и не се натрупва там. Тя преминава през него, насоче­на преди всичко към поразения орган или към областта на неразположението, след което се разсейва по цялото тяло. Това напомня на промивка с обилна струя свежа вода, която има очистващ и стимулиращ ефект. В началните етапи от тази експериментална работа могат да се дадат само няколко прости правила. Постигнатите резултати ще помагат за натрупването на опит и лечителската група постепенно ще се учи как да работи, кога да сменя своите методи и на какво да обръща внимание.

Полезно е още от самото начало на работата да се водят под­робни записки. Пациентът също може да даде своя принос в това отношение. Трябва да се отбелязват важните дати, страничните явле­ния, промените към подобряване или влошаване на състоянието, както и цялата възможна информация за общото състояние на па­циента. Затова препоръчвам в началния етап от лечителската прак­тика да се лекуват само хора, които са добре познати на членовете на групата, поставени са под контрола на дипломирани лекари или имат добрата воля да дават най-пълна (субективна) информация за хода на лечението.

Хората, които страдат от неизлечими заболявания или са тол­кова болни, че нямат надежда да останат сред живите, не трябва да бъдат подлагани на групово лечение, освен за подобряване на умст­вената им нагласа. Никой неофит не знае достатъчно за кармата, за да избере уверено дали да работи за оздравяване на пациента или за естественото му движение към освобождаване чрез смъртта. Затова, ако състоянието на пациента се влоши по време на груповото лечение, той не трябва да бъде изоставян, а да му се помогне чрез различни техники да намери своя път към завършващото освобождение. Въ­просите, свързани с кармата на смъртта, ще бъдат разгледани по-подробно във втората част [том П - бел. ред.] на този трактат.

Ако не забравяте, че работата, свързана с етерното тяло (като инструмент на жизнеността), е толкова непозната днес, колкото през 1200 г. е била непозната съвременната медицина, вие ще работите без разочарованията и необоснованите надежди, които днес пречат на неофита. Признайте, че почти нищо не ви е известно за центровете, за енергийните области на тялото и за посоката на мисълта и осъз­найте, че се захващате с велик изследователски проект. Нищо не е направено за практическото свързване на медицината с науката за центровете, с изключение може би на психологичните и технически експерименти, посветени на връзката между центровете, нервната и ендокринната системи. Предлагам ви съвършено нова област за изследвания и тези от вас, които сега навлизат в нея, може и да не дочакат резултатите от своята работа. Нетърпението и стремежът да помогнете често само ще ви пречат, а липсата на знания неиз­бежно ще води до грешки. Но продължавайте изследователската си работа; отстоявайте позициите си; водете подробни записки и пазе­те цялата документация. Добрите резултати няма да закъснеят.