Расови и национални болести

Тук по-скоро ще се опитам да посоча факторите, породени от миналата история на расата, отколкото да давам конкретни под­робности за болестите, свойствени за различните нации. Последното всъщност трудно може да се направи поради взаимозастъпването и паралелността, характерни за всички сфери на живота в природата. Старая се преди всичко да дам информация за превантивното лече­ние и за спешно необходимите мерки по неутрализиране на усло­вията, които в резултат от миналите злоупотреби със силите на природата са станали господстващ фактор в живота на нашата пла­нета. Следователно, тук аз няма да акцентирам вниманието ви вър­ху специфичното и индивидуалното. Така постигам и друга цел, а именно поставям основите за обсъждане на следващата тема - връз­ката на Кармичния Закон с болестта, със смъртта и с човечеството като цяло.

Разглеждайки расовите и националните болести нямам наме­рение отново да подчертавам, че туберкулозата е болест на средния клас хора в която и да е страна; че диабетът е основен недъг, ширещ се навсякъде по света, където употребяват много ориз в храната; че ракът е много разпространен във Великобритания и че сърдечносъ­довите заболявания са главната причина за смъртността в САЩ. Този род обобщения са и верни и неверни (като всяка статистика), а задълбочаването в тази проблематика не носи особена полза. Всички тези трудности ще бъдат преодолени в съответното време благода­рение на растящото осъзнаване и интуитивното диагностициранс на болестите, чрез прекрасната дейност на научно-академичната медицина, както и с проявяването на повече разбиране за правил­ните условия на живот.

Предпочитам да давам по-широки обобщения, които да очер­тават причините, а не да насочват вниманието ви към следствията. Затова подчертавам следното:

1. Самата почва на планетата е една от основните при­чини за болестите и заразяването. В продължение на несметни сони от време безброй човешки и животински тела са погребвани в нея; почвата системно е била заразявана с микроби и с остатъци от бо­лести, при това в много по-фина форма, отколкото се предполага. Това са продукти от много древни, известни и неизвестни болести. Те се намират в повърхностните и подпочвените слоеве и при под­ходящи условия все още са в състояние да предизвикват опасни забо­лявания. Позволявам си да твърдя, че погребването на мъртвите тела в земята никога не е влизало в замисъла на Природата. Живот­ните умират и техните тела се връщат в прахта, но се връщат пре­чистени от слънчевите лъчи и вятъра. Слънцето предизвиква както живот, така и смърт; дори и най-опасните микроби (вируси, бакте­рии и др.) бързо губят своята сила, ако бъдат изложени на безжа­лостния слънчев огън. Телата, освободили жизнения си аспект в ус­ловията на влага и тъмнина, са благотворна хранителна среда за болестите. Когато кремацията се утвърди като световна практика, ще станем свидетели на рязко снижаване на заболяванията и ще заживеем в един много по-здравословен свят.

2. Неправилното психично състояние на расата или наци­ята предизвиква понижаване на съпротивителните сили спрямо бо-лестотворните фактори; така се стига до висока възприемчивост към заразите и склонност към боледуване. Мисля, че не е необходи­мо да се разпростирам повече върху тази тема.

3. Жизнените стандарти в много страни по света създа­ват условия за болести и лошо здраве. Мрачните и гъстонаселени жилища, землянките, недохранването, вредните жизнени навици и различните професионални заболявания дават своя принос към об­щата картина на лошото здраве на човечеството. Това са общоиз­вестни факти и за тяхното преодоляване се прави много, но то все още не е достатъчно. Някои от положителните следствия на светов­ната война ще бъдат ускоряването на необходимите промени, оси­гуряването на адекватно образование и научно хранене на младежта. Националните физически болести варират в съответствие с пред­разполагащата специфика на труда: проблемите на предимно селс­костопанското население коренно се различават от тези на живе­ещите във високоиндустриалните страни; физическите предразпо­ложения на моряка са много по-различни от тези на чиновника от големия град - тази информация е баналност за съвременния човек. Някои болести изглеждат с местен произход, други са всеобщи по своите следствия; едни постепенно отмират, други се появяват нез­найно как; има такива, които остават завинаги с нас, други изглеж­дат циклични; едни са ендемични, за разлика от други, които са епидемични.

Как е могло да възникне такова разнообразие от болести и форми на телесни недъзи? Как е станало така, че едни раси са пред­разположени към определена форма на физическа немощ, а други успешно й се съпротивляват? Климатичните условия определят ня­кои типични заболявания, които имат строго локален характер и не се срещат на други места по света. Ракът, туберкулозата, сифилисът, менингитът, пневмонията и сърдечните заболявания обаче, както и скрофулозата (ако се използва този термин в старото му значение на някои видове кожни заболявания), вилнеят по целия свят и взи­мат милиони жертви; дори ако техните първопричини могат да бъ­дат проследени до някои от големите расови периоди, днес те са всеобщи по своите следствия. Отговор на тези въпроси ще получим, ако си спомним, че атлантическият период, макар и отдалечен от нас на хиляди години, все още реално се усеща, защото преоблада­ващото мнозинство от днешните хора като цяло са атланти по сво­ето съзнание и следователно са предразположени към болестите, характерни за тази цивилизация.

Ако направим пълен обзор на световното здраве при нор­мални, а не при военновременни условия, ще възникне въпросът има ли поне сто хиляди съвършено здрави хора от милиардите, които населяват нашата Земя? Струва ми се, че не. Дори ако отсъства активен болестен процес, състоянието на зъбите, слуха и зрението често не са на необходимата висота; наследените склонности и ак­тивната предразположеност предизвикват силно безпокойство. Към това трябва да добавим психичните трудности, менталните заболя­вания и някои поражения на мозъка. Цялата тази картина е плачев­на. Днешната медицина се бори с множеството бедствия; учените търсят средства за облекчаване и ефективни методи за лечение; из­следователите изучават скритите микроби, специалистите търсят нови пътища за противодействие на болестите. Хуманистите, ко­ито гледат далече напред, са въвлекли в тази борба хигиената, за­дължителните имунизации, редовните прегледи, чистата храна, юри­дическите норми и по-добрите жилищни условия, но въпреки всич­ко болестите прогресират, смъртността расте. Необходими са по­вече болници.

За осъществяването на тези практически мерки Менталната и Християнската науки предлагат своята помощ и честно се стараят да привлекат силата на мисълта за решаването на този проблем. В наши дни обаче тези инициативи като цяло се намират в ръцете на фанатици и набожни, недостатъчно интелигентни хора; те се отказ­ват от всякакъв компромис и изглеждат неспособни да разберат, че знанието, събрано от медицината и от тези, които прилагат научен подход към човешкото тяло, е толкова Богодадсно, колкото и тех­ният все още недоказан идеал. След време истините, които изпо­вядват тези групи хора, ще се прибавят към работата на психолога и лекаря и когато това стане, нещата ще се подобрят. Ние ще вле­зем в новата епоха на благополучие едва след като работата на хи­рурга и лекаря бъде призната за съществена и полезна, когато ана­лизите и изводите на психолога допълнят тяхната работа и след като силата на правилното мислене получи полагащото й се място в лечебния процес.

Към различните видове недъзи трябва да прибавим и групата от ментални болести - раздвоение на съзнанието, безумие, натрап­чиви идеи, умопомрачения, аберации и халюцинации. Вече избро­ените средства на лечение също могат да бъдат допълнени с рабо­тата, извършвана от Членовете на духовната Йерархия и от Техните ученици; те използват силата и знанието на душата, плюс мъдрост­та на други лечителски групи, за да даряват здраве на хората, за да се опразнят санаториумите и да бъде избавено човечеството от ос­новните физически болести и психични разстройства, както и да бъдат предотвратени редица престъпления. Това ще се осъществи бла­годарение на хармоничната интеграция на целия човек, чрез пра­вилно разбиране природата на енергиите и при адекватна оценка на ендокринната система и фините връзки на нейните жлези.

В наши дни четири групи хора работят паралелно, но за съжа­ление без необходимата съгласуваност и интеграция:

1. Академичните и ортодоксални лекари и хирурзи.

2. Психолозите, невролозите и психиатрите.

3. Менталните лечители и работници от различните идей­ни и религиозни школи.

4. Напредналите ученици и тези, които работят с душите на хората.

Когато тези четири групи установят тясно сътрудничество и започнат да работят съвместно за освобождаване на човечеството от болестите, ще станем свидетели на истинското чудо на човешкото същество. След време ще се появят болници, в които тези четири аспекта на единната медицинска и лечителска дейност ще бъдат про­веждани в хармония и тясно сътрудничество. Никоя група няма да успее да реши проблемите самостоятелно, без участието на остана­лите; всички те са дълбоко взаимозависими.

Именно поради неспособността на тези групи да признаят дос­тойнствата на останалите, които също се стремят да подпомогнат физическото благополучие на човечеството, ми е почти невъзмож­но Аа^зложа учението с по-детайлни и ясни изразни средства. Имате ли представа срещу каква стена от антагонистично мислене и враж­дебни коментари е принудена да се изправя всяка пионерска идея? Дали някога сте се вглеждали в кристализиралите мисъл-форми, с които са длъжни да си съперничат всички нови идеи (или йерархич­ни напътствия)? Осъзнавате ли каква огромна мъртва тежест от предвзети и отдавна остарели формулировки трябва да се отмести, преди Йерархията да успее да внедри назрялата нова концепция в съзнанието на средно мислещата (или може би нсмислещата) пуб­лика? Медицината е една от най-трудните за работа области, защо­то обектът на дейността й е съкровен, а страхът много влияе върху реакциите и на лекарите, и на пациентите. Пропастта между закос­тенялото старо и духовно жадуваното ново изисква голямо и вни­мателно строене на мостове. Парадоксално с, че най-големи труд­ности създават именно новите школи на мисълта. Ортодоксалната медицина приема бавно (което е много добре) новите техники и методи; понякога тя наистина е прекалено инертна, но новите видове лечение и диагностика трябва да бъдат обстойно проучени и ста­тистически проверени преди да се включат в медицинската теория и практика; рисковете за пациента са прекалено големи, а добрият хуманен лекар няма да превърне болния в обект на експеримент. Трябва да се признае, че през последните няколко десетилетия ме­дицината прогресира достатъчно бързо, като електро- и физио­терапията, светолечението и други съвременни методи и научни нап­равления доста обогатиха медицинската теория и практика. Внима­нието, което се отделя на неосезаемото и на лечението на „неопре­деленото" (ако е правомерен този странен термин) расте и намира своето законно място в новите подходи за лекуване на болестите.

Принципите на менталните школи и култове (както те пог­решно се самоопределят) не са толкова ефективни и вината за това до голяма степен е тяхна. Различните култови, идейни и религиозни школи (плюс манотсрапевтите, природолечителите и др.) често съз­дават конфликти поради прекалените си претенции и безкрайни на­падки по адрес на ортодоксалната медицина и другите, доказали своята полезност клонове на знанието, т. с. срещу събирания в про­дължение на векове опит на академичните школи по медицина и хирургия. Те забравят, че много от претенциите им за успех (а те често са неопровержими) могат да бъдат квалифицирани под об­щото наименование „ябчителство с вяра", проведено правилно или не. Този начин отдавна е признат от академичните мислители и всич­ки права са му дадени. Като истински пазители на определени истини, тези култове трябва преди всичко решително да променят своя подход и да усвоят духовната природа на компромиса в наши­те дни на еволюционен напредък. Техните идеи няма да принесат желаната полза, ако са отделени от богодаденото знание, което ме­дицината с натрупвала в продължение на векове; освен това те би трябвало да регистрират и своите многобройни провали, точно както процедират с шумно рекламираните си постижения. Резултатите от тяхната дейност не могат да се мерят с успехите на ортодоксалната медицина и на благотворителността в болниците, където (незави­симо от пропуските и глупостта понякога) страданията на човеш­ките маси намират ефикасно третиране. Тези култове нямат сме­лостта да признаят, че в случай на тежка болест или нещастен ин­цидент пациентът физически е неспособен нито да потвърди, нито да опровергае божественото лечение и изцяло зависи от лечителя, който работи без да познава кармата му. Както и при ортодоксал­ната медицина, много от техните прехвалени изцеления се оказват успешни само защото последният час на пациента не е наближил и той би оздравял във всички случаи, макар че с помощта на опитен лекар това е станало по-бързо.

При сериозен нещастен случай, когато кръвта на пострада­лия изтича, представителят на който и да е култ по неволя ще се обърне към методите на ортодоксалния медик и по-скоро ще пос­тави кръвоспиращ бинт, отколкото да стои и да гледа как човекът умира, ако тези мерки не се вземат навреме. Когато се сблъсква със смъртта, той често прибягва до изпитаните и надеждни методи за медицинска помощ и по-скоро ще извика лекар, отколкото да поз­воли да бъде обвинен в убийство.

Казвам всичко това не в дух на пренебрежение, а за да покажа, че всички школи - ортодоксални, академични, древни, материални, духовни, пионерски, новаторски или ментални - са взаимозависими; те са длъжни да се обединят в една всеобхватна лечителска наука. Това ще бъде наука, която изцелява целия човек, като използва всички ресурси - физически, емоционални, ментални и духовни - на които е способно човечеството. В сравнение с привържениците на науката за менталния контрол върху болестите, ортодоксалната медицина проявява по-голяма откритост за сътрудничество с новите школи. Професионалните медици обаче няма да си позволят да превърнат пациента в опитно зайче само заради удоволствието на пионера (при­върженик на култа) да докаже своята теория, колкото и безупречно да изглежда тя при съпоставка с вече изпитаното и провереното. Средният път на разумния компромис и сътрудничество е най-мъд­рият - това е урокът, от който се нуждае всеки дял на съвременното човешко мислене.

Така стигаме до нашата трета, завършваща глава на раздела, в който са систематизирани основните причини за заболяванията. Темата за кармата досега не е обсъждана в дълбочина, затова тук възнамерявам да я разгледам дори по-детайлно, отколкото вероят­но ще изисква нашата конкретна тематика.