Lt;В> Рак

Тази широко разпространена болест има типично атланти­чески произход. Вече донякъде се запознахме с двете заболявания, появили се като резултат от преексплоатиране природата на желанието. Ракът в нашия арийски цикъл е следствие от активност­та на нисшия конкретен ум и от стимулацията на етерното тяло, която той предизвиква. Заедно със сърдечните заболявания, това е главната болест, причинена от свръхактивността на центровете на съвременния арийски човек. Това е болест, която силно засяга нап­редналите представители на сегашното човечество, които поради прекаления си интерес към бизнеса или лидерството често прина­сят в жертва своя живот, защото неправилно насочената и прекале­но концентрирана енергия предизвиква остри сърдечни проблеми.

Учениците и посветените също страдат от тази болест вслед­ствие засилената активност на сърдечния център. В едни случаи про­тичащата през сърцето енергия на живота се използва в житейските дела без всякаква мяра. В други - болестта е свързана с разтварянето на сърдечния център, което води до пренапрягане и физически усложнения в органа на сърцето. Третата причина за сърдечните заболявания е преждевременното или насилствено издигане на енер­гията от слънчевия сплит към сърцето, което предизвиква остро напрежение в цялата сърдечна област.

Разбира се, това са широки обобщения; някои по-късни изс­ледвания ще посочат точно-кой тип активност предразполага в най-голяма степен към сърдечни усложнения. Болестите на сърцето ще се увеличават с навлизането в епохата на новата коренна раса, осо­бено когато центровете с тяхната природа и свойства станат приз­нат научен факт и предмет на квалифицирано внимание. Енергията следва мисълта, затова менталното фокусиране върху центровете неизбежно ще води до тяхната превъзбуда, въпреки лечението и вни­мателното прилагане на Науката за Центровете. Това е неизбежно, защото човешката еволюция е изпълнена с нервност и с нерав­номерно, лишено от хармония движение. Едва по-късно сърдечно­съдовото стимулиране ще бъде поставено под контрол и сърцето (заедно с останалите центрове) ще възприема само общото напре­жение.

Раковите заболявания са тясно свързани с центровете; след време ще бъде установено, че центърът, който управлява раково поразената област, е прекалено активен и пропуска през нейната телесна субстанция твърде мощни енергии. Подобен ще бъде резултатът и при обратния случай, когато низшият ум потиска дейност­та на определен център и така фактически заприщва свободното протичане на енергията - в резултат отново се стига до натрупване­то на прекалено много концентрирана енергия в някоя определена телесна област. Един от основните източници на рака е свързан със сакралния център, а следователно с половите органи. Такъв е проб­лемът с потискането на половия живот от добри намерения и всич­ки свързани с тях съображения. Тук имам предвид онези заблудени кандидати, който (в духа на Средновековието) приемат учението като манастирско и безбрачно и избират пътя на най-малкото съпро­тивление. В онази епоха сексът е бил представян като зло и безнрав­ствено нещо и като източник на огромно безпокойство, за който дори не трябва да се споменава. Вместо разумно управляване и прс--образуване на тези нормални реакции в творческа активност, те са били жестоко потискани, като на мислите за половия живот е отказ­вана всякаква изява. Доколкото обаче енергията е продължавала да следва мисълта, този особено магнетичен тип сила е привличал към себе си голямо количество клетки и атоми, което в крайна сметка е водело до образуването на толкова разпространените днес тумори, новообразувания и ракови метастази. Същото може да се каже и за силното сдържане на чувствата и емоционалните реакции от стра­на на кандидатите. В стремежа си да постигнат контрол над аст-ралното тяло, тези хора прибягват до пряко потискане и сдържане на емоционалната си природа, което превръща центъра на слънче­вия сплит в мощен резервоар на силно концентрирана енергия. И тъй като липсва разумно преобразуване на емоциите в устрем и лю­бов (при правилен контрол), наличието на този огромен вибриращ резервоар от сила предизвиква появата на рака в стомаха, черния дроб, а понякога и в цялата стомашна кухина. Само споменавам тези причини - прекалената активност на центровете и потискане­то на енергиите - като плодотворна почва за появата на рака.

Виждате, че при всяка възможност напомням за съществува­нето на центровете и за тяхното физиологично въздействие. Толкова много внимание отделихме на качествата и характеристиките, ко-иТо човекът ще развие в резултат на организирането и правилното ръководство на центровете, че въздействията от страна на енергиите, които те получават и разпределят във физическия организъм, би трябвало вече по принцип да са ви ясни. Все пак ще си позволя още веднъж да привлека вашето внимание към два от факторите, свър­зани с центровете и с кръвообращението:

1. Кръвта е посредник за ендокринните жлези, а те на свой ред са проявление на центровете; кръвообращението разнася до всички части на тялото необходимите елементи (отговорни за това, което човек представлява в психологичен план) и така физически контролират неговата виталност.

2. Кръвообращението е живот, то разнася из целия органи­зъм определен аспект от енергията, натрупана в центровете, която не е непосредствено свързана с ендокринната система; тя прониква чрез своето излъчване в кръвообращението, във всички артерии, ка­пиляри и вени, разположени в областта на влияние на съответния център. Тази проникваща енергия на самия живот, локализирана и действена, може да бъде както животворна, така и смъртоносна.

Причината за всяка болест (с изключение на нещастните слу­чаи, инфекциите и епидемиите) може да се проследи до състояни­ето на центровете и следователно - до енергиите, течащи хаотично, свръхактивно и в неправилна посока, или пък блокирани, вместо да бъдат използвани и преобразувани в съответния по-висш енергиен център. Тайната на кръвта още чака своето решение и с времето ще привлича все по-силно вниманието на учените. Толкова разпрост­ранената днес анемия също често се дължи на своеобразен изли­шък от енергия.

Тук мога да дам само някои общи положения, да формулирам причините и да предоставя на интелигентните изследователи зада­чата да изучават следствията, след като приемат горните твърде­ния в качеството на възможна хипотеза. Бъдещото задълбочено изу­чаване на кръвообращението и на жлезите с вътрешна секреция (по­отделно и като система) ще потвърди, че те са един от главните източници на физически усложнения. Макар и бавно, изследовате­лите ще бъдат принудени да се обърнат към центровете и да вземат под внимание субективната нервна система (цялата субективна структура от надиси, които се намират в основата на нервите) и да потвърдят, че тези фактори носят отговорност за основните болес­ти и за много други странични заболявания с все още неизяснен произход. Непредубедените изследователи, които вече започват да приемат факта за съществуването на центровете и да ги разглеждат като нещо възможно и подлежащо на демонстрация, ще прогреси­рат много бързо. След това болестите ще бъдат поставени под кон­трола на системата лайа йога (наука за центровете), която ще пред­ставлява пречистена форма на атлантическата лайа йога. Така нап­редналият ученик ще може да контролира центровете чрез силата на мисълта. В бъдещата йога (благодарение на. медитацията, хар­монизирането и правилната практика) центровете ще преминат под прекия контрол на душата - нещо много по-различно от контрола, който се осъществява от ума, но за това човечеството като цяло все още не е готово. Към тези фактори ще се прибави и Науката за Дишането - не дихателни упражнения като преподаваните днес, ко­го предизвикват толкова опасни последици, а дихателен ритъм, зададен от ума, благодарение на който душата ще започне да про­явява себе си. Този ритъм не изисква нищо повече от обикновено, физическо, ритмично дишане, което ще реорганизира тънките тела и ще приведе центровете в желаната активност съобразно индиви­дуалния лъч и точката на еволюция, достигната от индивида.

Както посочих и по-рано, тук нямам за цел да разглеждам па-тологията на различните болести. Тя е добре изучена и изложена в съвременните медицински учебници и трудове. В този раздел от на­шето изследване се опитвам само да подчертая субективните причи­ни и техните обективни следствия. Те трябва да бъдат разглеждани като две страни на едно цяло. Активността на центровете - прекале­на или недостатъчна - е субективната причина, която засега остава непризната от никой, с изключение на езотеристите. Явните причини, които всъщност са резултат от истинската, скрита, субективна причина, са предизвикани от самия физически човек в този или в ня­кой предишен живот (това положение ще обсъдим по-късно).

С казаното дотук ви дадох много материал за размисъл. Свет­лината на знанието ще озари вашия ум в хода на търсенето и изуча­ването на характеристиките и качествата на тези, които познавате, и в които се е проявила някоя конкретна болест.

Само необходимостта от пълно и системно посочване на ос­новните причини за заболяванията, без да се пренебрегват отделни­те групи, дори и тези, които са твърде езотерични и неразбираеми за обикновения интелект, ме заставя да включа и нашата втора точка:

2. Болести, възникващи от неизяснени планетарни ус­ловия

Тук нямам възможност да навлизам в подробности, доколко­то не мога да представя нито едно потвърждение или доказателст­во за това, което ще кажа. Информацията, която ще дам по-надолу, се налага да бъде приета на доверие, на което много ми се иска да разчитам. В моите възможности е да кажа съвсем малко - само колкото да очертая активния източник на болестите, който е толко­ва древен, че се е превърнал в присъщ за живота на самата планета. Тези болести нямат субективна (или фина причина) и не са резултат от емоционални състояния или нежелателни умствени процеси. Тъй като не са психични по своята природа, те не могат да се разглеж­дат като следствие от дейността на центровете. Тези заболявания произтичат от самия живот на планетата и от нейния жизнен аспект, като пряко облъчват индивидуалните атоми, от които е образувано плътното физическо тяло. Този пункт е важен и трябва да се помни. Източникът на този тип заболявания е свързан със самата планета и се обуславя от влиянията върху плътното физическо тяло на ня­кои вибрационни еманации, които идват от повърхността на пла­нетата, но се зараждат дълбоко в нея. Тези излъчвания оказват ин­тензивно влияние върху енергийните единици, които в своята съв­купност образуват атомната субстанция на тялото. Те по никакъв начин не са свързани с кръвообращението или с нервната система и е почти невъзможно да бъдат разпознати и отделени, тъй като съв­ременният човек с толкова високо организиран и интегриран, че подобни външни тласъци предизвикват незабавна реакция в нерв­ната му система. Днешният лекар не е в състояние да различи боле­стите, които възникват в собствения вътрешен механизъм на паци­ента (осезаем или неосезаем), от тези, които са предизвикани от външни дразнители и които оказват незабавно въздействие върху чувствителния човешки организъм - тук нямам предвид инфекци­ите и заразните болести.

Длъжен съм да подчертая, че именно това неизяснено пла­нетно въздействие (неясно за нас и в наше време) върху физичес­кото тяло е основната причина за смъртта на животинските и рас­тителните форми на живот, като отчасти това е валидно и за ми­нералното царство. Смъртта на човешкото същество се определя предимно от планираното намерение за оттегляне на душата, осъ­ществявано по силата на собственото й решение. Това е вярно до известна степен за всички умиращи, с изключение на тези, които се намират на толкова ниско интелектуално равнище, че душата действа на практика само като осеняващ фактор. При всички уми­ращи обаче, независимо от степента им на индивидуално развитие, последните етапи на освобождаване (след съзнателното напуска­не на душата - съзнателно от гледна точка на душата и все по-осъзнато за умиращия) се обуславят от тази носеща смърт сила на самия планетарен живот.

В случая на дочовешките царства на природата смъртта е пряк резултат от тази неясна активност на планетата. Единствената идея за нейното функциониране, която мога да ви предложа, с че душата на всяка дочовешка форма на живот е неотменим аспект на суб­станцията, от която е направена самата планета; тази душа може да се оттегля в съответствие с циклите, още неизучени от науката, но точно дефинирани в своите проявления (независимо от великите планетни катаклизми или от прякото въздействие на четвъртото цар­ство на природата). Тази присъща на планетата сила предизвиква смъртта на животните и при по-широк размах на еволюцията води до изчезване на видовете. Тя е причина и за смъртта на формите в растителното царство, нейно проявление са есенните цикли в годи­ната, изсъхването на тревите, пожълтяването на листата и всички циклични прояви, които свидетелстват не само за смъртта като пре­ходно и временно явление, но и за пълната липса на жизненост в отделните форми. „Времената за гибел" са циклично проявление на този „разрушаващ аспект", атрибут на самата планета. Тези въпро­си поначало са трудни за разбиране.

Тази излъчвателна активност на планетния живот е постоян­на в своето циклично действие и е тясно свързана с влиянието на първи лъч. Именно този аспект от Лъча на Волята или Могъществото предизвиква разпадането на формите и разлагането на телесния проводник, докато отново не бъде абсорбирай напълно в субстан­цията на планетата. Въображението може да ви помогне да разбе­рете колко жизнено конструктивен може да бъде този фактор на божествеността. Смъртта е присъща на тази планета от незапомне­ни времена, формите са идвали и са си отивали, смъртта е покося-вала растенията, дърветата, животните и безбройните форми на чо­вешки същества, но Земята не се е превърнала в гробница, както би могло да се очаква, а продължава да е прекрасно същество, необс-зобразсно дори от човека. Процесите на умиране, разпадане и раз­лагане на формите протичат постоянно без да оставят следи и без да загрозяват земната повърхност. Резултатите от разлагането са благодатни по своето въздействие. Помислете над това благотвор­но влияние и осъзнайте красотата на божествения замисъл, който е скрит в смъртта и изчезването.

Смъртта при човека има два аспекта на активност. Човешката душа се различава от тази на дочовешките форми по това, че в своя собствен план тя е пълен и ефективен израз на трите божествени проявления. Тя избира в определени рамки - според времевите ус­ловия и пространствената необходимост - своето въплътяване в човешка форма, както и нейното последващо напускане. Щом дой­де време тялото да бъде напуснато, душата извежда нишката на съзнанието от мозъка и нишката на живота от сърцето; жизнените процеси продължават, но вече протичат под влиянието на планет­ния живот, който започва да управлява физическия елементал (съв­купността от живите атоми на организма). Обърнете внимание на окултния парадокс: смъртта е резултат от процесите на живота. Постепенно тя - или пораждащата я енергия, излъчвана от самата планета - активира разпадните процеси в телесния организъм. Така съставните му химични и минерални елементи, плюс някои неорга­нични субстанции, се предоставят за абсорбиране в почвата на планетата. Затова смъртта, като резултат от активността на душата, осъществява отделянето на „светлинното тяло и на тънките тела" от физическия организъм едва когато самата душа изостави плът­ната телесна форма на милостта на планетата. Тази двойна актив­ност води до смъртта такава, каквато я познаваме от човешка глед­на точка.

Тази способност на планетарния Логос да извлича присъща­та на всеки атом жизнена същност предизвиква онова, което може да бъде наречено отслабване структурата на формата във всяка точка, от която изтича жизнената същност. Това води до състояния, които накрая стават видими - болестта и „тенденцията да умреш" стават познаваеми. Така увяхването на цветче, смъртта на преста­ряло дърво или животно и много от болестите на човека са предиз­вестени (казано езотерично) от притегателната сила на мощния пла­нетен живот, разбирана като аспект на това, което неправилно на­ричаме Закон за Гравитацията. Той (отново казано езотерично) е аспект на Закона за Завръщането, който управлява връзката на въп­лътената във форма жизнена единица с нейния източник. „Защото от прах си и в прах ще се върнеш" - това е формула на езотеричния закон. В резултат от любопитна еволюция на думите, което би се доказало от всеки добър речник, се вижда, че думата „прах" има два корена: единият означава „издихание", а другият - „да се разпадне на части". Значението на тези два израза е очевидно и последова­телността на символите впечатлява. След последното издишване следва разпадане на части - това е истинската формулировка. След като големият живот погълне по-малкия, изчезва по реда си и фор­мата, в която той се е съдържал. Това е вярно за всички дочовешки царства, върху които действа притеглянето на планетния живот. Ва­лидно е и за човешкото същество, когато то откликне на зова на душата и върне своето жизнено начало в нея чрезсутратма, а след това и съзнанието си към неговия източник.

Така формата демонстрира резултатите от последователното получаване и отдаване, от прилива и отлива на планетния живот (според цикличния закон) към неговия главен резервоар от жизнена енергия. От тези два процеса зависи здравето или болестта на фор­мата в различните етапи и състояния на отклик и при въздействи­ето на други съпътстващи и обуславящи фактори. Има три основни етапа в жизнения цикъл на дочовешките форми, които са валидни и за човешкото същество, ако неговата душа все още не е интегрира­ща енергия, а само осеняваща сила:

1. Етап на втичане, оживотворяване и ръст.

2. Етап на устойчивост, когато формата запазва своята цялост за определен интервал от време съгласно вида и средата си, като успешно се противопоставя на всяко „притегляне" от страна на всеобгръщащия живот и на всяка тенденция към реабсорбиране на нейната жизненост.

3. Етап на отделяне, когато притеглянето от страна на го­лемия живот на планетата започва да преобладава и да поглъща отслабващия по-малък живот. Процесът на отслабването е част от цикличния закон и както намеква древната пословица: „дните на човека са седемдесет години". Във втората половина на средния цикличен период процесите на отслабване в тъканите на организма се засилват постепенно и неизбежно; тогава обикновено се появява болестта или състоянието на органите в някоя част от формата се влошава дотолкова, че смъртта побеждава. Продължителността на циклите и тяхната определяща причина са дълбока тайна; те са спе­цифично свързани с различните царства на природата и с видовете, типовете и формите, в които протичат тези единства от жизнени процеси. Правилото на циклите е известно само на Учителите, на тези посветени, в чиито задължения влиза задачата да подпомагат еволюционния процес в дочовешките царства, и на девите, чиято функция е да контролират общия ход на събитията.

Голямата разлика между човешкото царство в трите свята и останалите царства на природата е във фактора свободна воля. По отношение на смъртта свободната воля има тясна връзка с душата - волята на душата (съзнателно или не) се изпълнява, когато тя взе­ме решение за смърт. Тази идея има различни аспекти, над които изучаващият трябва да размисли.

Така стигаме до още едно голямо обобщение за болестта и смъртта,- разгледани през призмата на човешкото същество: