Обучение на лечителя

Тематиката, свързана с обучението на лечителя, постепенно ще бъде изложена в шест правила, които определят (или трябва да определят) лечителската дейност. Нали помните онези две думи, които ви дадох - магнетизъм и излъчване, които изразяват същ­ността на тази дейност. Те са различни по своето въздействие, как­то сами ще се убедите по-късно.

ПЪРВО ПРАВИЛО на лечителя:

Лечителят трябва да се стреми вътрешно да обедини сво­ята душа, сърце, мозък и ръце. Така той ще може да влее жиз­нената си целебна сила в пациента. Това е магнетична работа. Тя лекува болестта или напротив - задълбочава т. нар.,,лошо състояние" в зависимост от знанията на лечителя.

Лечителят трябва да обедини своята душа, мозък, сърце и излъчване на аурата. Така неговото излъчване може да подхрани живота в душата на пациента. Това е работа по излъчването. Силата не е в излъчването на ръцете - душата е тази, която проявява своята мощ. Душата на пациента (чрез аурата му) откликва на излъчването от аурата на лечителя, която е наситена с енергията на неговата душа.

Разглеждайки причините за болестите, ще трябва накратко да се спра и на условията - както външни, така и вътрешни.

За повърхностния наблюдател може да изглежда, че много от болестите и причините за смъртта се обясняват главно с условията на заобикалящата среда, за които той въобще не е отговорен. Те варират от чисто външните случайности до наследствената пред­разположеност и могат да се сведат до:

1. Нещастни случаи, които могат да са резултат от лична небрежност, групови събития, лекомислие на други хора, сбивания, работнически стачки, войни, нападения на животни и змии, случай­ни натравяния и много други причини.

2. Инфекции, които поразяват човека в резултат на външни фактори, а не като следствие от конкретното състояние на кръвта. В тази група влизат различните инфекциозни и заразни болести, както и епидемиите. Те могат да поразят човека при изпълнение на служеб­ния му дълг, при неговите всекидневни социални контакти или вслед­ствие на широко разпространени заболявания сред околните.

3. Болести, обусловени от лошото хранене, особено в детството. Недохранването предразполага тялото към болести, по­нижава съпротивляемостта и жизнеспособността му и подрива„защитните му сили", като води до преждевременна смърт.

4. Наследственост. Има различни видове наследствени слабости, които предразполагат индивида към определени болести и в крайна сметка водят до смърт, както и такива, които неотклон­но убиват желанието му за живот. Освен това, има и такива наслед­ствени тенденции, които предизвикват опасни наклонности и фор­мират нежелателни навици в морално отношение; те разграждат волята на индивида и така го лишават от способността му да се бори с вродената предразположеност. Той пасивно й се отдава и се разплаща за това с цената на редица болести или смърт.

Ето четирите типа болести и причини за смъртта, които до голяма степен предопределят съдбата на хората от нашето обкръ­жение. Тези фактори не бива да се отнасят към психичните причини за болестите, а да се разглеждат (и то много внимателно) като част от условията, определяни от груповия живот с неговите предразполагащи и болсстотворни причини. Към тях се числят и инфекциоз­ните заболявания, но без ситуациите, при които болестите възник­ват в резултат на железопътни и автомобилни катастрофи. Вярно е, че в работата си лечителят може да се сблъска и с такива случаи, но те изискват досга по-различен подход в сравнение с третирането на болестите, възникнали в немощното тяло или при други групови заболявания. Проблемите, произтичащи от недохранване или неп­равилно хранене, характерни за съвременния живот, няма да бъдат разглеждани тук. Нито едно дете не носи отговорност за тях, а мен ме интересуват заболяванията, обусловени от вътрешните, субек­тивно неправилни условия.

Отговорността на детето за жизнените условия, в които живее, практически е равна на нула, ако не признаем кармата в ролята й на предразполагащ фактор и нейната способност да предизвиква корек­тиви, които произтичат от миналото, но въздействат върху настоя­щето. Ще разгледам по-подробно този въпрос в третата глава, ко­ято анализира нашите кармични дългове. Сега само ще отбележа, че темата за болестите може изцяло да се разглежда през призмата на кармата и трактовката й би била еднозначна и убедителна, ако съществуваше правилно разбиране по този труден за осмисляне предмет още от първата му поява на Запад. Истината, така както е дошла до вас от Изтока, е толкова изопачена от източните теолози, колкото е изкривено тълкуванието на доктрините за изкуплението и непорочното зачатие от западните им колеги. Вашите съвременни формулировки са много далече от обективната истина. Затова из­питвам сериозни затруднения, когато разглеждам темата за болес­тите от гледната точка на Закона за Кармата; трудно ми е да ви дам правдива представа за тези обективни знания, защото се сблъс­квам с погрешно разбраните от вас идеи на закона за причината и следствието. Учението за внезапно възникващата еволюция и съв­ременните теории за действието на катализатора върху две вещества, които (смесени в негово присъствие) се превръщат в трето вещество, съвсем различно от първите две, съдържат много истина относно действието на кармата. Разбирате ли ме? Да или не? Ако ви кажа, че ударението, което се отрежда на закона за кармата (когато с него се обяснява справедливостта на болката, болестите и страданията), е само частична представа за основната космична истина - ще вне­се ли това поне малко яснота във вашия ум? Ако ви заявя, че пра­вилно разбраният и приложен закон за кармата по-бързо ще донесе щастие, благоденствие и освобождение от страданията, отколкото самата болка и нейните последствия - способни ли сте да вникнете в това?

Светът на заблудите е толкова силен в наши дни, а илюзиите са толкова могъщи и живи, че ни с невъзможно да осъзнаем реално­то значение на този обективен закон.

Законът за кармата не е закон за отплата и възмездие, както мо­же да се допусне от прочита на наличната литература: това с само един от неговите аспекти. Законът за причината и следствието не тряб­ва да се разбира така, както се тълкува сега. Да вземем за пример зако­на за гравитацията, който отдавна се е утвърдил в човешкия ум. Такъв закон съществува, но той представлява само фрагмент от един друг, по-всеобхватен закон. Непогрешимостта на този частичен аспект се опровергава всеки път, когато видим в небето полета на самолета, при който действието на закона за гравитацията се преодолява с помощта на обикновени механични средства. Ако човешките същества можеха да осъзнаят, че за тях това е толкова лесно, колкото и за самолета, те биха се обучили с лекота на древната техника, според която способ­ността за левитация с едно съвсем просто начално упражнение.

Законът за последствията не с толкова неизбежен и ненарушим, колкото го смята съвременната мисъл, но е далеч по-тясно свързан със закона за мисълта, отколкото се предполага. В разбирането на този факт менталната наука постепенно налучква верния път. Ней­ната ориентация и цели са правилни и добри и ще дадат богати плодове, но изводите и методите й на работа в наши дни са печално неграмотни и заблуждаващи.

Ще се спра върху неразбирането на закона за кармата, защото много държа да пристъпите към изучаването на законите на лечителството с максимално свободни и открити умове и да осъзнаете, че вашето неразбиране на законите е обусловено:

1. От старите теологии и от техните статични, изкривени и погрешни представи. Тези учения водят до огромни заблуди, но за съжаление са повсеместно признати.

2. От световната мисъл, силно доминирана от елементите на желанието, в която е останало малко от истинското мислене. От своята тесногръда гледна точка хората тълкуват тези смътно усе­щани закони като завършеност. Например, в учението за кармата се акцентира върху идеята за възмездието главно защото хората търсят правдоподобно обяснение за видимата страна на нещата така, както на тях им е удобно да я разбират. Добрата карма все пак е повече от лошата, макар вие сега да сте убедени в обратното.

3. От световните заблуди и илюзии, които държат средно-интелигентния човек далече от обективната истина. Само напред­налите хора и учениците започват да постигат мимолетни и несъ­вършени прозрения за величествената реалност.

4. От безконтролния ум и скованите, нссъбудсни мозъчни центрове, които също забавят движението на човека по пътя към правилната му реализация. Този факт не се признава често. Човеш­кият апарат за реализация все още не с съвършен. Обърнете внима­ние на това.

5. От националните и расовите темпераменти с техните предразсъдъци и предвзетост. Дадените факти са препятствие за правилната оценка на разглежданите реалности.

Вече ви казах достатъчно, за да осъзнаете колко безпочвени са претенциите ви, че правилно разбирате законите, с които се сблъск­вате и които се опитвате да обяснявате. В никоя област на човешкото познание не цари такава тъма, както в сферата на законите, свързани с болестта и смъртта.

Онова, което ще кажа в раздела „Психични причини за забо­ляванията", няма да има нищо общо с недъзите и предразположе­нията към заболяванията, обусловени от обкръжението, нито от те­зи физически пороци, които се наследяват от родителите, носещи в телата си и предаващи на децата си микробите на болести, които те преди това са наследили от своите прародители.

Наследствените болести се срещат много по-рядко, отколко­то се предполага; от тях най-опасни и непосредствено засягащи чо­вечеството са предразположението към туберкулоза, сифилис и рак. Тези болести могат както да се наследяват, така и да се предават чрез контакт. Тях ще разгледаме във втория голям раздел - този за болестите в група.