Лечебната енергия

Начинаещите понякога се интересуват: „Как можем да напра­вим ясна разлика между излъчената от душата лечителна енергия и тази, проявена от личността; как да разберем значението на любов­та в лечителското изкуство?" На този въпрос ще отговоря съвсем накратко.

Когато започнете да работите като група с нуждаещи се от помощ пациенти, вие ще трябва да се научите да използвате раз­лични видове енергия в съответствие с нуждите на лекувания инди­вид. От голяма полза за вас ще бъде да изучите това, което е казал Рама Прасад в своята книга „Тънките сили на природата", и ко­ето Патанджали е посочил в „Светлина на душата" по повод на праната, с която и в която работим; вие повече или по-малко вече сте запознати с тази тема.

За да отговоря на този въпрос по-конкретно, ще посоча, че посветеният или дори средният ясновидец лесно могат да различат лечебните енергии на душата и на личността, което засега не е по силите на средния интелектуален кандидат. Посветеният знае източ­ника, от който може да дойде който и да е вид лечебна енергия; той чувства нейната вибрация и може да я проследи до самия й източ­ник с усилие на волята, ръководено от интуицията. Ясновидецът, от своя страна, може давиди центъра, от който идва лечебната енергия, а центърът показва вида и качеството на насочващата сила. Всяка енергия във вторичен смисъл произтича от душата, но в първичен смисъл тя просто е живот, който функционира под нечие ръковод­ство.

Що се отнася до ролята на любовта в лечебния процес, то Любовта е жизнено проявление на самия Бог; любовта е тази свър­зваща сила, която прави нещата цялостни (иска ми се да вникнете в тази фраза); любовта е всичко, което съществува. Основното раз­личие между енергията на душата и силата на личността по отно­шение на лечителството се състои в приемането и излъчването на любов. Силата на личността е емоционална и изпълнена с чувство; когато функционира, личността винаги се самоосъзнава като ле­чител, като драматичен център на сцена, в която играят двама ак­тьори: лечителят и лекуваният. Енергията на душата функционира без съзнателно регистриране; тя се насочва от тези, които се нами­рат в контакт със своите души и следователно са децентрализирани - те самите се намират „извън сцената" (ако можем да използваме този израз), като изцяло са загрижени за груповата любов, групова­та дейност и груповата цел.

Защо тогава е толкова трудно, ако не и невъзможно за сериоз­ните и добронамерени лечители да работят заедно, като група, в свещеното лечителско изкуство? Защото като индивиди и като гру­па те са предимно личностни в своите индивидуални и вътрешногрупови отношения. Това може да се прояви като силна критичност по отношение на другите или към самия себе си: в непреклонна уве­реност в собствената правота и здравомислие, която не позволява на човека да види, че е възможно той да не е толкова прав в своите представи, колкото му се струва; това може да се изрази и в дълбо­ко удовлетворение от собствените, субективни контакти. Когато са налице едно или няколко от тези препятствия, това може да пре­върне проявлението на групата в демонстрация на личността, ко­ято отрича конструктивната дейност; всеки такъв опит само ще усили личностните реакции и силно (в отрицателен смисъл) ще засегне личността на тези, които са потърсили помощ от подобни лечители.

Как тогава трябва да се действа? Искам да подчертая, че все­ки член на групата, който като индивид е свободен от личностна ориентация и неустойчивост, знае много добре (и се радва на това), че като член на групата той изразява нейното главно качество - цялостта. Тук се крие и една от характерните трудности на групо­вата работа. Да участва в цялото и все пак да е свободен от слабости; да признава, че постиженията или неуспехите на индивидуалните членове на групата са изцяло тяхно собствено дело; да споделя и все пак да не се поддава на натиска от страна на мислите и идеите на по-силните членове от групата - това винаги е трудно. Споме­навам за това, защото в идващия Век, когато груповата работа ще получи силно развитие, ще се наложи да се ориентирате в групови­те ситуации и проблеми и да се придвижвате напред към групова работа с тези, с които ще сте готови да сътрудничите. Това ще ви направи по-добри и мъдри по отношение на миналия опит; вие ще сте споени в една група от общите страдания и ограничения, както и от придобитата способност правилно да се отнасяте към неуспе­хите.

И така, позволете на истинската, безмълвна, безропотна, нск-ритична и непоколебима любов да стане ваша цел и качество на вашия групов живот. И тогава, когато пред вас се появи конкретна работа, вие ще сте в състояние да работите в единство, като едно сърце и един ум.