Използване на ума и въображението за развиване на груповото съзнание

Когато член на лечителска група например говори за разви­тие на груповото съзнание, той има предвид своята конкретна гру­па събратя, формираща единство от няколко души. Не забравяйте, че такова единство само по себе си е отделеност от гледна точка на голямото цяло, но служи на полезната цел да обучава членовете от групата на мислене в по-широки категории. Това е преходно стъпа­ло между съзнанието на отделната личност и това на човечеството като цяло.

Ако вие действително сте способни да чувствате, мислите и действате като истинско единство - няколко личности и една душа - тогава това чувство за братство сравнително лесно ще може да обхване по-големи мащаби и да разшири личния ви хоризонт и възприемчивост.

Използването на ума за тази цел включва готовността да се учим да различаваме анализа от критицизма. Да научат това за ня­кои е много трудно и почти невъзможно. Ако групата се отнесе към тази задача с цялата необходима сериозност, незабавно ще се по­явят положителни резултати. Членовете на групата ще трябва да се научат да откликват именно като група на едни и същи духовни, ментални и човешки идеи, като по този начин се включват под фор­мата на „телепатично единство" в един общ ход на мисли. На тях ще им се наложи да се занимават като група с едни и същи неща, които се посочват от душата на групата, а не от едно лице в нея, както често се случва. Ще им се наложи, като група, да се научат да удържат ума си в светлина, но забележете - груповия ум, а не сво­ите индивидуални умове.

При използване на въображението за тази цел, вие трябва да развиете способността да игнорирате външните форми и да се кон­центрирате върху вътрешните линии светлина, които съединяват брат с брата, група с групата, царство с царството при проявлени­ето на Живота на самия Бог. Именно творческото използване на въображението подпомага формирането на интегрирано групово етерно тяло и ви позволява да видите това групово тяло от сила и светлина като цялостна форма и като единно изражение на групо­вия интелект, воля и цел, но отново забележете - не воля и цел на доминиращия ум или умове в групата. Така последните ще могат да се проявят по-правилно на физическия план. Когато обаче чле­новете на групата са заети предимно със собствените си идеи, пла­нове и проблеми, ще могат ли те правилно да използват това коли­чество светлина и знание, което са способни да получат, или по-скоро ще отричат всяка възможност за творческо използване на обе­диненото въображение? За да се освободят напълно от тази нега­тивна нагласа ще е необходима дълга и внимателна тренировка и самоотверженост на душата.