Страданието

Страданието в крайна сметка е възможно само когато душата се самоотъждествява с тялото или по-точно, когато духовният ас­пект на душата (в тялото) е отъждествен с животинската душа, ко­ято изпълва и оживотворява формата и представлява нейния вре­менен живот. Тези, които се грижат за намиращите се в безсъзнание пациенти, знаят добре, че животинската душа все пак осъзнава бол­ката и страданието, но това не е реална болка и не е истинско стра­дание, защото реалният човек (духовната душа), е отстранен под въздействието или на прекалено силна болка, довела до безсъзнание, или чрез наркотици.

„Страданието на душата", когато личността се отклонява от пътя, е само терминологичен символ. Всъщност няма болка и ис­тинско страдание, а често няма и осъзнаване на събитията, защото вибрациите не са достатъчно извисени, за да проникнат до висшите сфери, обитавани от душата. Там, където такова осъзнаване все пак съществува, душата изпитва (ако мога така да се изразя) чувство за пропусната възможност, следователно и фрустрация, но не повече от това, защото търпението на душата, както и това на Йерархията, е безгранично. Именно защото казваме символично, че душата стра­да, вие не бива да разбирате това в буквалния смисъл на думата.

Страданието на Христос, или на планетарния Логос, или на самия Бог, не може да се разбира в аспекта на личностната реакция. Ние употребяваме тези думи, но те в действителност означават „от­делно и изолирано отъждествяване". Това говори ли ти нещо, брат­ко мой?

Неправилното отъждествяване е истинската причина за бол­ката и води до страдание, отчаяние и ред други последици. Правил­ното отъждествяване позволява на страдащия да осъзнае своите пси­хични нагласи, без това да предизвиква болка или страдание по на­чина, по който ние обикновено разбираме това.

Планетарната енергия

Сумата от планетарните енергии остава константна величина през цялото съществуване на планетата с нейните поредни форми и жизнени проявления. Тя е част от великото хранилище на енергията. Ние регистрираме нейното въздействие върху различните видове фор­ми, когато тя се премества от присъщото си място към такова, на което по принцип не може да функционира правилно. Там енергията създава ситуации и трудности, които са тясно свързани с човешката карма и съдба. Въздействието на великата разделяща енергия, която ние наричаме Смърт, в определен момент се оказва по-мощно от съединяващите усилия на телесните атоми и клетки. Тя предизвиква тенденция на извеждане и накрая на отделяне енергията на душата, която използва тази възможност за да отхвърли своя проводник на съответния план. Трябва да кажем, че семената (зародишите) на смъртта са стаени в планетата и във всички форми. Ако са достатъч­но силни, за да се овеществят, ние ги наричаме микроби, което прив­нася указание за техния почти осезаем стадий на съществуване. Когато са изключително могъщи, те предизвикват остри заболявания и смърт, а при по-слабо действие ние ги наричаме болест и отбелязваме тях­ното пречистващо влияние. Тези своеобразни замърсявания (макар това да не е най-точният термин) се проявяват като такива само ко­гато конгломератът от енергии, който ние наричаме човек, влезе в контакт с техните заразни влияния - разбирани като типове древни енергии - при което реакцията или откликът, от гледна точка на ком­форта на физическото тяло, е отрицателен.