Кармата

Вече споменах, че цялата тема за кармата все още се разбира недостатъчно правилно. Съществува великият Закон за Причината и Следствието, 'но един от неговите частни аспекти никога не е по­лучавал заслуженото си място; така знанието на човечеството за кармата остава фрагментарно и примитивно. Кармата винаги е би­ла тълкувана като фактор на нещастия, катастрофи, мъчителни след­ствия, наказания за личните и групови грешки. Все пак, природата на човека е наистина красива и толкова много от направеното има фино качество и е толкова неегоистично и правилно ориентирано, че злото често бива измествано от доброто. Навсякъде, колкото и малко това да се осъзнава, има изобилие от добра карма, равна по сила (според същия закон) на тази, която се разглежда като лоша. За това обаче почти не се споменава. Добрата карма привежда в действие сили, които във всеки конкретен случай могат да изиграят ролята на лечителни енергии. На тези благотворни енергии, които са заслужени и поради това - действени, лечителят може винаги да разчита. Помислете над този първи пункт.

Кармата е определящ фактор, но ако лечителят не е висок посветен и не може да работи ефективно и разумно на каузалните равнища, където обитава душата, за него ще е невъзможно да реши дали конкретният случай подлежи на лечение или не. Затова лечи­телят и практикуващият ученик допускат в ума си възможността (реална или не) за излекуване и за добра карма на пациента, след което се заемат да му окажат цялата възможна за тях помощ. Това като втори пункт.

На трето място, искам да ви напомня - на вас и да всички ангажирани с лечителиото изкуство - че много от т. нар. страдания, съпътстващи болестта и смъртта (и особено последната), се коре­нят в неправилното отношение към смъртта и в преувеличаване цен­ността на живота във форма. Освобождаването на душата чрез бо­лест или смърт не трябва да се приема задължително като нещастие. Новото и по-добро отношение към явлението смърт е необходимо, възможно и предстоящо. Тук нямам за цел да навлизам в детайли; искам само да ви подскажа една нова гледна точка по отношение на болестта и смъртта.

Ще се учудите ли, ако ви кажа, че в съответствие със Закона е напълно възможно „да се намесиш в кармата"? Великите закони могат да бъдат преодолявани, често са били побеждавани в мина­лото и още по-често ще бъдат неутрализирани в бъдеще. Законът за Гравитацията например всекидневно бива преодоляван чрез поле­та на самолета. Енергията на вярата е способна да приведе в действие висши енергии, които могат да отстранят или да отсрочат бо­лестта. Цялата тема за вярата и нейното жизнено значение и могъ­щество са точно толкова неправилно разбрани, колкото и Законът на Кармата. Това е огромна тематична област, в която сега не смя­там за нужно да навлизам; все пак казаното е достатъчно като хра­на за размисъл.

Що се отнася до увеличаването продължителността на живо­та през миналия, богат на научни постижения век, бих искал да под­чертая, че истинските техники и възможности за организирано дейс­твие на душата винаги са били пародирани и неправилно демонст­рирани на физически план от тогавашната наука, чиято цел е била правилна, но която (от гледна точка на утвърждаващата се бъдеща дейност на душата) е само символ на външната страна на живота. Продължителността на живота ще се удължава или скъсява по же­лание на душите, които съзнателно служат и използват механизма. на тялото като инструмент за съдействие на Плана. В наши дни често се съхраняват животи - както в старостта, така и в ранното детство - които спокойно биха могли да бъдат освободени от форма. Те не служат за никаква полезна цел и причиняват само болка и страдание на формите, които природата (ако се слушаше волята й) би престанала да използва и би заличила. Обърнете внимание на тази дума. В резултат на преувеличената от нас ценност на живота във форма и на всеобщия страх от смъртта - този велик преход, с който всички ние сме длъжни да се срещнем - и като следствие от нашето неверие в безсмъртието и голямата ни привързаност към формата, ние.спираме естествените процеси и задържаме живота, който се бори за освобождаване, бидейки прикован към тяло, което вече е непригодно за целите на душата. Не ме разбирайте погрешно, не ратувам за учредяване на награди за самоубийство. Аз просто твърдя, при това обосновано, че Законът на Кармата често се пре­небрегва, когато целостта на формите изкуствено се съхранява, вмес­то те да бъдат оставени на разрушението, след като вече не служат на никаква полезна цел. В много случаи това запазване се осигурява от роднинската група, а не от самия субект, който често е безсъзна­телен инвалид, старец, чиито апарат за отклик е загубил качествата си, или пък е дете с малформации. Това са няколко конкретни при­мери за заобикаляне Закона на Кармата.

Благодарение на съгласуването, душата започва правилно да използва времето; по-точно мозъкът, който е единственият осъзна­ващ времето фактор в човека, губи своята доминираща роля. Умът, като проводник на душата (чието съзнание обхваща едновременно миналото, настоящето и бъдещето) започва да вижда живота и опита в реална светлина. Така смъртта вече се разглежда като епизод, тран­зитна точка в дългата Поредица от преходи. Когато това отношение на душата стане присъщо и на всекидневното ни съзнание, цялата наша техника на живот и съответно на умиране коренно ще се про­мени.

В заключение като привидно, а не като реално опровержение на гореказаното искам да повторя, че лечителят трябва да положи всички усилия, за да излекува търсещия неговата помощ. Макар в повечето случаи да не притежава ясновиждане и да е подвластен на времето и кармата, той е призван да направи всичко възможно в рамките на своите знания и умения (съгласно дадените в този трак­тат указания за лечение), за да помогне. Настоявам да разберете, че цел на всеки лечител в тази фаза и точка от еволюцията на расата е да помага, когато това се поиска от него, за съхраняване здравето на тялото и за продължаване на неговия жизнен опит. Трябва също така да осъзнаете, че много от това, в което вярват и на което учат съвременните метафизици се базира на лъжливи предпоставки, свър­зани с природата на материята, същината на времевото уравнение, ценността на съществуването в телесна форма и страха от смъртта. Постарайте се да се освободите от тези представи и пред вас ще се открият по-истински перспективи в лечителското изкуство.

След няколкогодишно обучение ние ще можем вероятно да пристъпим към работа върху конкретни случаи. Засега обаче искам да ви запозная с най-общите тезиси и фундаменталните закони и принципи на лечителското изкуство, без да претрупвам изводите с чисто физически явления (временни или хронични), нито със смъртта и съдбата.

Отклоняването на молба за помощ е недопустимо. Глухото ухо не трябва да се допуска до страданието, било то физическо, ментално или психично. Обърнете внимание, че успехът в лечи-телството невинаги означава победа над болестта и физическо из­лекуване на пациента. Успешното отстраняване на физическия проблем може в същото време да означава забавяне плана на ду­шата по отношение на личността. Истинският успех може да не е свързан с физическото здраве, а да се изрази в коригиране на непра­вилни вътрешни нагласи и погрешни ориентации в мисленето. Той може да означава поставяне на пациента (чрез мъдро и търпеливо наставление) във връзка с неговата душа и последваща преориентация на съзнанието и живота му към вечните истини. Накрая, ус­пехът може да се състои в правилната подготовка на човека за повратното събитие, наречено Смърт, по който начин също се пос­тига своеобразно облекчаване на страданията.

Лечителската наука все повече ще се приближава към прин­ципите на превантивната медицина и психологичното приспособя­ване на индивида към неговата група; тя ще бъде насочена предим­но към осигуряване на правилно хранене и здравословни битови условия за живот. Това обаче изисква много време и докато расата се приближава към новия начин на живот и следователно - към по-добро здраве и по-вярно разбиране на законите на здравето, всички хора в света, които действат като магнетични центрове, трябва да продължават (съобразно светлината в тях) да работят с хората, да им помагат, да ги лекуват и да им съдействат в процеса на тяхното регулиране. Нищо не трябва да препятства вашето служене в това отношение, дори разбирането за човешката ограниченост и неве­жество не бива да ви обезкуражава. Правете всичко, което е по си­лите ви, за да поощрявате прогресивното, да изкоренявате нежела­телните нагласи, да разобличавате неправилните начини на живот, да подтиквате към развитие жалките форми на психологичен израз, които срещате в живота си. При това помнете, че най-доброто, на което сега сте способни, е само прелюдия към вашите бъдещи въз­можности и бъдете винаги готови дори да промените гледната си точка, когато пред вас се открие по-добър и висш път. Преди всич­ко друго в живота давайте на търсещите вашата помощ и най-голя­мата възможна любов, защото любовта освобождава, регулира и прояснява; тя изцелява и на трите плана.