Lt;В> Излъгани идеали

Има обаче и болести, които възникват във физическия меха­низъм и се обясняват с факта, че дейността (която е специфичен резултат от мисленето) е била оцветена и мотивирана от емоци­оналния живот на човека - плодотворен източник на заболявания и неправилни ритми. Затова действителната причина за физическите усложнения с преобладаването на астралнитс сили, а не на ментал-ната енергия. Тук нямам предвид болестите на нервната система и на мозъка, които са следствие от превъзбуда и въздействие на енер­гията (често от ума и душата) върху инструменти, които не са гото­ви да я възприемат, За тези болести ще говорим по-късно. Сега про­сто насочвам вниманието ви към принципната последователност на психичните процеси и техните последствия:

1. Умствената активност поражда (чрез силата на мисълта), определени човешки планове, идеали и амбиции.

2. Тази сила, след като се съедини с астралната енергия, става доминираща и се оцветява от нежелани емоционални състо­яния - безпокойство от липсата на постижения, от неспособността да се реализират плановете и т. н. Това вгорчава вкуса към живота.

3. Едва тогава болестта се заражда във физическото тяло в съответствие с предразполагащите тенденции в организма и при­същите му наследствени слабости.

Виждате, че на практика мснталното тяло и силата на мисълта по никакъв начин не са пряка причина за болестите. Те се пораждат от игнорирането на висшето мислене и от неговото падение до ниво­то на смоционалността. Ако това падение не съществува и мислене­то чяпти чистотата си на ментален план, тогава биха могли да въз­никнат усложнения от друг характер, резултат на неспособността да се „въплъти" мисълта в полезно действие на физическо ниво. Това води не само до толкова добре познатото за психолога раздвояване на личността, но и препречва пътя на жизнено необходимия поток от енергия; така физическото тяло губи своята виталност и става жерт­ва на болестта. Ако мисълта успее да се спусне във физическия мозък и да насочи жизнената сила, тогава по правило човекът ще има отлично здраве, независимо дали мисленето му е добро или лошо, да­ли е правилно мотивирано или неправилно насочено. И това ще е просто резултат от интеграцията, защото праведните и грешните, его­истите и алтруистите, и въобще всички хора могат да постигнат та­кава интеграция и да управляват живота си с мисъл.

Вторият въпрос се състоеше в това, дали индивидът или гру­пата могат да лекуват със силата на мисълта.

Най-общо казано, индивидът и групата могат да лекуват и ми­сълта може да играе голяма роля в лечебния процес, но не без допъл­нителна помощ. Тя може да служи като насочващ проводник на дру­ги сили и енергии, които са в състояние да унищожат и прогонят болестта, но процесът трябва да бъде подкрепен от способността да се визуализира, да се работи с конкретните желани сили, да се раз­познават различните типове лъчи и техните енергии, както и умело да се борави с т. нар. „светлинна субстанция". Към това трябва да добавим и умението да се контактува с пациента, плюс любещо сърце. Прекалено голямата мислителна способност обаче и твърде актив­ният умствен процес могат да затруднят и да блокират лечебната дейност дори ако са налице всички други положителни условия. Ми­сълта трябва да даде онзи начален импулс, който да насочи човеш­кия интелект към лечението и към дълбокото разбиране природата на пациента. Щом вниманието на лечителя (или на групата лечители) се фокусира, умът трябва да се стабилизира само като подсъзнате­лен насочващ проводник, но не повече.

Лечението, ако то е възможно, се осъществява чрез правилно насочената енергия и детайлната визуализация, като любовта тук играе толкова голяма роля, колкото умът в началото на процеса. Може да се каже, че любещото сърце дава една от най-могъщите от всички използвани енергии.

Спрях се на тези два въпроса, защото искам да имате правил­на и ясна представа за тях преди да пристъпите към групова лечи­телска работа.

Самата мисъл не предизвиква и не лекува болестта. Тя трябва да се използва, но по принцип не е нито единственият, нито най-важният фактор на лечението. Именно в това се състои и главната заблуда на много лечители. Мисълта може да насочва енергията, която от своя страна понякога причинява превъзбуда на мозъка и на други телесни клетки; така се стига до нервни и мозъчни усложнения, но сами по себе си съзнанието и мисленето не могат да доведат до болестни явления във физическото тяло. Когато човешката раса се научи да мисли ясно и точно и законите на мисълта започнат да контролират масовото съзнание, болестта (каквато я познаваме сега) ще предаде своите позиции и все повече хора ще постигат състоянието на вътрешна интегрираност. Където е нали­це такава цялостност, там има и свободно протичане на сили и енер­гии през физическото тяло. Проблемите на превъзбудата обаче зна­чително ще нарастват като резултат от повишената чувствителност на физическия човек и фокусирането на съзнанието му в умствената природа. Това ще продължава докато той не се научи да борави с висшите енергии и не осъзнае необходимостта от ритмичен живот, като обърне внимание на закона за Периодичността.

В своята работа лечителят е длъжен да владее и да съблюдава определени правила. Вече изложих три от най-важните сред тях. Накратко те посочваха следното (за по-голяма яснота разделям пър­вото правило на части):