Lt;Б> Ментален фанатизъм. Господство на мисьл-форми

Болестите и усложненията, породени от неправилни мислов­ни нагласи, фанатизъм и излъгани идеали и надежди, се делят на три категории и тяхното изучаване доказва, че в крайна сметка те имат не ментален, а дълбок емоционален произход:

1. Едни от тях са обусловени от самоналожената активност във физическия свят, мотивирана от менталните състояния на инди­вида. Това води до свръхактивност и претоварване вследствие на решимостта да се доведе работата до успешен край. В резултат чес­то се стига до разбита нервна система, което би могло да се избегне, ако се промени мисловната нагласа и се спазва правилният работен ритъм на физически план. Все пак за възникването на усложненията в случая по-голяма вина носи физическата природа, а не ментално­то отношение на човека.

2. Други са резултат от състоянието на вътрешен бунт и от наличието на мощни емоционални реакции, които оцветяват целия живот на индивида. Те често съпътстват менталната реализация на личното въжделение и се засилват от осъзнаването на неговата недо-стижимост, предвид недостатъчните способности на самия физи­чески механизъм. Основната причина обаче е в емоционалното въз­мущение от себе си, а не в менталното състояние на човека. Горчи­вината от загубата, отвращението, ненавистта, чувството за опустошеност предизвикват многобройните токсични състояния, общо отравяне и лошо здраве, характерни днес за толкова много хора. Те виждат действителността в засилено мрачни тонове и това им при­чинява емоционални страдания. Преодоляването на тази нагласа трябва да се търси в обикновената думичка „приемане". Това не е негативно състояние на покорно подчинение, а позитивно приема­не (в мислите и практиката) на реалностите, които в дадения мо­мент изглеждат неизбежни. Така се икономисва много време, губе­но в опити за достигане на невъзможното, и се освобождава енер­гия за целесъобразно движение към постижимото.

3. Трети са резултат от неспособността на физическия апа­рат да отговори на интелектуалните потребности на индивида. Като част от физическото наследство, това трудно може да бъде проме­нено, но при истински и упорит стремеж може да се постигне много за подготовката и създаването на основа за едно по-добро функци­ониране в друг жизнен цикъл.

Тук искам накратко да разгледам проблема за менталното лечителство, както и твърденията, че всяка болест е причинена от неправилно мислене. Вие се готвите за сериозна работа и трябва да сте наясно по темата. Двата аспекта на проблема са тясно свързани и се свеждат до два въпроса:

- дали болестта е резултат от мисленето;

- може ли силата на мисълта да предизвика целебно действие, ако се прилага индивидуално или групово?

Първият въпрос е свързан с факта, че много от болестите са скрити в самото планетно вещество; това показва, че човешкото мислене не е отговорно за тях. Болестта предшества човешкото ид­ване на Земята; тя е присъща на минералното, растителното и жи­вотинското царство дори в тяхното диво (естествено) състояние, без никаква замърсяваща човешка намеса. Затова човекът не носи отговорност за много от болестите и те не могат да се разглеждат като резултат от неправилното му мислене. Отговорът не се съдър­жа и в твърдението, че болестта е следствие от неправилната мис­ловна нагласа на планстарния или на слънчевия Логос; това е само началото на въпроса и е заобикаляне на проблема.

Спомнете си и разгледайте внимателно двете определения за причините на болестите, които ви дадох в началото:

- „Всяка болест е резултат от потискане живота на Душа­та и това е валидно за всички форми и царства."

- „Болестта е обусловена от три влияния. Първо, от миналото на човека; в този случай индивидът се разплаща за своите предишни грешки. Второ, от наследствеността, приета заедно с целия човешки род, която е пропита от заразени енергийни потоци с групов произход. Трето, за­едно с всички природни форми той изпитва върху себе си това, което Повелителят на Живота проявява чрез сво­ето тяло. Тези три влияния носят наименованието „дре­вен закон за връзката със злото". След време той ще отстъпи място на „новия закон за изначално преоблада­ващото добро", който лежи в основата на всичко сътво­рено от Бога. Този закон трябва да се приведе в действие чрез духовната воля на човека."

Тези четири болестотворни причини могат да бъдат победе­ни само чрез освобождаването на душата във всички форми, ко­ето ще е резултат от активното приложение на човешката духовна воля. Иначе казано, когато енергията на душата и волята (разби­рана като отражение и проводник на волевата енергия на душата) бъдат освободени и правилно насочени от ума, едва тогава бо­лестта може да бъде обуздана и окончателно победена. Така бо­лестните явления могат да бъдат контролирани чрез налагане на висшите енергии и ритми върху низшите сили. Следователно, бо­лестта на физическото тяло е резултат от неспособността да се приемат висшите енергии и ритми, което от своя страна зависи от степента на еволюцията.

Смътната представа за тази неспособност и неразбирането на посочените факти са довели много хора до убеждението, че бо­лестта може да бъде победена със силата на мисълта, доколкото тя самата е следствие от неправилно мислене. На човечеството обаче все някога ще му се наложи да разбере, че само висшето, проявено чрез ума осъзнаване на душата е в състояние да разреши този тру­ден проблем.

Не може логически последователно да се твърди, че болестта има пряко отношение към мисленето; като правило тя е резултат от злоупотреба със силите на етерно, астрално и физическо равнище. Повечето хора са безпомощни в това отношение, доколкото силите, които пронизват, образуват и управляват физическото тяло, са нас­ледени от далечното минало и са съставна част от околната среда и от груповия живот, който човек споделя с всички свои събратя. Тази материална сила е пропита от резултатите на древни неправилни ритми, от злоупотреба с мощта и от наследени качества. Само енергията на душата, проявена чрез правилното мислене, е способна да победи човешките болести. Именно неспособността да се мисли, да се осъзнават и изразяват висшите състояния на съзнанието, води до неправилните ритми. Затова повтарям - болестта не е следствие от мисленето.