Lt;Б> Отсъствие на координация и интеграция

Този тип усложнения в етерното тяло са често срещани в на­ши дни и са причина за много заболявания. Етерното тяло с вът­решната „субстанциална" форма, върху която е изграден физичес­кият механизъм. То е скелетът, към който се закрепят всички части на тялото; рамката, която обединява цялото; по него е откопирана външната телесна форма; то е мрежата от надиси (безкрайно слож­на и разклонена), която представлява копие на цялата нервна систе­ма - най-важната част от човешкия механизъм. Това се отнася и за кръвообращението като инструмент на жизнената сила. Ако връз­ката между тази вътрешна структура и външната форма е слаба, душата. Ефирното тяло по принцип откликва на всяко състояние на по-фините проводници. По своята природа то с преносител, а не генератор на импулси и само ограничеността на наблюдателя води до приписване причините за телесните нещастия на етерното тяло. То с разпрсдслитсл за силите, протичащи към (и от) физическото тяло, при условие че еволюцията е развила центровете до състояние, в което те са способни да възприемат различните типове сила. Езотерично казано, центровете могат да съществуват в едно от следни­те пет състояния:

1. Затворено, неподвижно, но все пак даващо признаци на живот; мълчание, пропито с дълбока инерция.

2. Отварящо се, разпечатано и леко оцветено; животът за­почва да пулсира.

3. Оживено, раздвижено, будно в две измерения; две широ­ко отворени вратички.

4. Излъчващо и обхващащо в своята вибрация всички цен­трове.

5. Вибрациите на центровете са се смесили в ритмично взаимодействие; жизнената сила се влива от всички сфери, светът е широко отворен.

В съответствие с посочените пет етапа от процеса на разши­ряване и витализиране на етерното тяло (в различните му проявле­ния на физическия план), се различават пет човешки раси, чието начало е поставено с лемурийската раса - пет сфери на човешко и свръхчовешко проявление, пет степени на съзнание и други петор­ни понятийни структури, които срещаме в езотеричната философия. В тази връзка трябва да поясним, че петолъчката не е знак единст­вено на посвещението и на съвършения човек, но и основен символ на етерното тяло и на петте центъра, които контролират еволюира­лата личност - двата центъра на главата, сърдечният, гърленият и този в основата на гръбнака. Щом те се пробудят напълно и започ­нат да функционират съгласувано и в правилен ритъм, различните споменати вече петорности се превръщат в съставна част от съзна­нието на съвършения човек.

На пръв поглед казаното няма отношение към науката за лечението, но всъщност цялата тази проблематика е свързана с енергиите, а енергията в една или друга степен обуславя причините и последствията от болестите, защото болестта най-често е резул­тат от нежелано въздействие на енергии върху тази енергийна единица, която ние условно наричаме „атом".

Етерното тяло на човека е съставна част от етерното тяло на планетарния Логос и следователно е свързано с всички форми на раз­личните царства на природата вътре в това общо тяло. То е част от субстанцията на Вселената, координирана с планетната субстанция, и следователно илюстрира научният принцип за всеобщата взаимовръзка на всичко съществуващо.

На въпроса какво всъщност стои зад болестите, разстройства­та, заболяванията и липсата на божествено проявление, ще отговоря: и за трите свята това е обособеността - тя е виновна за повечето усложнений в етерното тяло и за неспособността на външната осе­заема форма адекватно да отговаря на вътрешните по-фини импулси. В това се състои вторичната причина за повечето от недъзите. Ефирното тяло на планетата все още не е в състояние свободно да пропуска силите, които се опитват да навлязат в съзнанието и про­явлението на човека във физическите сфери. Тези сили се излъчват от самия него (доколкото човек функционира на по-висшите нива на съзнание), от неговата душа, от сродни форми на разум, от пла­нетарния живот и в крайна сметка - от цялата Вселена. Всеки център, ако с напълно пробуден и е използван съзнателно и научно, служи като отворена врата, през която навлиза знание за онова, което се намира отвъд индивидуалния човешки живот. Ефирното тяло е осно­вен, изключително важен апарат за отклик, намиращ се в разпореж­дане на човека. То не само осигурява правилната функция на петте сетива (и следователно на петте главни средства за контакт с осеза­емия свят), но и позволява на индивида да общува с по-тънките светове; когато човек е изпълнен и управляван от енергиите на ду­шата, пред него се открива широк достъп и до духовните сфери.

Ефирното тяло е мощен приемник на впечатления, предавани на човешкото съзнание чрез пробудените центрове. Не може да има истинско ясновидство, ако не бъде пробуден центърът на слънче­вия сплит или поне центърът аджна. Така предаваните впечатле­ния и информации се превръщат в подбуди, които полагат начало­то на съзнателната човешка дейност. Съществуват много думи за описание на тези движещи сили: импулси, движещи мотиви, влия­ния, подбуди, стимули, желания, копнежи и др., които са само синоними на силата (енергията) и изразяват същата обща идея. Всички тези понятия се отнасят до формите за активност на етерно­то тяло, но само когато физическият организъм ги регистрира и действа под тяхно влияние. Цялата тема за мотивиращите (движе­щите) сили представлява огромен интерес.

Тази тематична област е наистина необятна; човечеството бав­но ще овладява знанието за нея и постепенно ще осъзнава, че по своята същност (и чрез етерното си тяло) човекът е съставна част от едно велико вибриращо Цяло. След време хората ще разберат, че само благодарение на еволюционния процес индивидът ще мо­же да се издигне до усещането за цялото разнообразие от сфери на божествено проявление. Едва когато етерното тяло бъде активизи­рано от „привлечените сили" на душата, на ума, и временно - на астралното тяло, човекът ще може да осъзнае всички светове, явле­ния и състояния на съзнание, като достигне онова всезнание, което е исконно право на всички синове божи.

Дотогава обаче такива фактори, като недостатъчното ниво на развитие, слабата сетивност и трудната работа по пробуждане­то и правилното съгласуване на различните центрове, ще пораж­дат много проблеми. Този преходен период е богат източник на усложнения, които на свой ред предизвикват във физическото тя­ло различни болести, напрежения и задръствания; така се стига до превъзбуда на едни и до недоразвитост на други центрове в етер­ния проводник, т. е. до тяхното неравномерно отваряне и непра­вилно балансиране.

В съвременната медицинска наука много се говори за „дис-хармонията" на ендокринните жлези, сочена като причина за много от физическите усложнения. Зад това състояние обаче се крие прин­ципната неуравновесеност на самите центрове. Само при правилно разбиране на силата - приета и разумно приложена, ще бъде дос­тигнато равновесие и ендокринната система ще започне оптимално да управлява физическото тяло.

Днес съществува голяма необходимост от изучаване на пробле­мите за:

1. Правилното приемане на силата чрез съответния й цен­тър. За пример може да послужи правилният контрол на центъра на слънчевия сплит, чрез който е възможно да се прояви и целесъоб-р зно да се използва астралната сетивност.

2. Правилната връзка между всеки от центровете и съот­ветната му жлеза. Тя осигурява свободното протичане на силите от центъра към жлезата, което определя отделянето на съответния хор­мон и така в крайна сметка влияе на кръвообращението. Осъзнавайки значението на тази последователност от въздействия, вие по-добре ще разберете окултното значение на думите от Стария Завет, че,,кръвта е живот". Именно жизнеността, която идва от етерното тяло, постъпва в кръвообращението чрез центъра, възприемащ един от седемте типа сила, и чрез свързаната с него жлеза. Оттук стигаме до тясната връзка между:

- етерното тяло, като проводник на многобройни енер­гии или сили;

- ендокринната система, чиито жлези всъщност са мате-риализация на големите и малките центрове;

- сърцето, което е център на живота, както мозъкът е цен­тър на съзнанието, и осъществява циркулацията и конт­рола върху кръвта (тези три големи системи са вза­имосвързани);

- и между ендокринната и нервната системи като цяло чрез мрежата от нерви и лежащите в тяхната основа „надиси" (нишки на жизнена сила, които лежат в основата на всяка част от тялото и особено на нервната система с всичките й аспекти).

Към тези отношения и връзки трябва да прибавим още една -общата взаимовръзка, която трябва да се установи между всички центрове, за да позволи на силата свободно и в правилен ритъм да протича през целия физически носител.

Съществуват няколко големи взаимосвързани механизма, ко­ито управляват с различен успех физическото тяло (слаб контрол се наблюдава при неспособност да се установят правилни съотноше­ния в тялото или при недоразвитост):

1. Етерно тяло; то работи преди всичко чрез седемте си глав­ни центъра, но и чрез много други центрове.

2. Ендокринна система; функционира главно чрез седемте си основни групи жлези, но и чрез други, по-маловажни жлези.

3. Нервна система (симпатикова и гръбначномозъчна); тук главно значение се придава на блуждаещия нерв и на влиянието му върху сърцето, а оттам и върху кръвообращението.

Тези принципни положения трябва да бъдат съблюдавани и съотнасяни към всяка окултна лечителска система; тяхната техни­ческа страна всъщност е по-достъпна за усвояване в сравнение с необятната система от знания, на която се опират ортодоксалната медицина и хирургия. Липсата на координация между тези три сис­теми пречи на лечителското изкуство да достигне истинските си цели. Направено е много, но трябва да се овладее и следващото, по-високо стъпало по посока на етерния план, преди да се намери ис­тинският ключ към болестта и нейното лечение.

Така, ниската жизнеспособност и общите ненормални условия, които толкова често наблюдаваме, са свидетелство за слабостта и инертността на етерното тяло. Последствията от инертността на виталното тяло могат да бъдат както физически, така и психически, защото при тези условия ендокринните жлези не функционират нормално, а те (както е известно) обуславят физическото проявле­ние на човека заедно с неговите емоционални и ментални състояния, изразявани в различна степен чрез физическия апарат. Жлезите не определят вътрешния човек или състоянията на неговото съзнание, но могат да предотвратят външните проявления на редица вътреш­ни нагласи. И обратно, прекалено силното етерно тяло и превъзбу-деността на засегнатите центрове може да предизвика голямо нап­режение в нервната система, от което да последва някакво нервно усложнение - мигрена, ментално или емоционално разстройство, или дори лудост.

Докоснах се до този въпрос, защото връзката на етерното тяло с физическото и неговата възприемчивост към вътрешните енергии в най-голяма степен определят общото състояние на ин­дивида. Това винаги трябва да се помни при изучаването на боле­стите, причинени от условията в менталното тяло или от актив­ността на душата в живота на ученика, както и при разглеждането на процесите, чрез които човек се подготвя за посвещение. Етер­ното тяло трябва коректно да пропуска вътрешните енергии, на­сочени към външния апарат, а физическото тяло от своя страна трябва да се научи да разпознава и да реагира на това, което му се предава. Ефективността на предаването и резултантната физичес­ка активност зависят от центровете, които управляват жлезите, а те на свой ред определят природата и проявеното съзнание на чо­века. Ако центровете са пробудени и възприемчиви, говорим за физически апарат, който е чувствителен към протичащите сили. И обратно, ако центровете спят и не могат да предават силата, има­ме съответно вял и невъзприемчив физически механизъм. Когато центровете под диафрагмата са събудени, а над нея - не, съзнани­ето на човека ще е фокусирано върху животинската и емоционал­ната му природа и повечето от болестите му ще се проявяват съ­ответно под диафрагмата. От всичко това се вижда колко заплете­на и сложна е тази материя - толкова сложна, че правилното й разбиране ще стане възможно едва когато човешките същества си върнат способността да „виждат светлината" на етерното тяло (и на неговите седем главни центрове) и чрез развитото си осезание да дават оценка за вибрационната активност на различните сило­ви точки. Когато тези два отрасъла на знанието бъдат усвоени, цялата тема за етерното тяло ще получи ново значение и правил­но тълкуване.