Причини, които възникват в етерното тяло

Тук нямам за цел да обсъждам причините, които възникват в ума или в астралното тяло и оттам въздействат върху физическия организъм. Тяхното влияние по необходимост минава през етерно­то тяло. То препредава енергиите към физическия апарат и така до телесната форма достигат всички типове сили, които предизвикват (в зависимост от случая) добри или лоши, положителни или отри­цателни резултати. Този факт е безспорен за нас. Тук ще разгледам само онези болести, проблеми и физически усложнения, причините за които възникват в самото етерно тяло и се проявяват чрез него­вите връзки с физическия организъм. Те са типични и твърде раз­пространени. Трябва съвсем точно да различавате тези два аспекта в действието на силите; въпреки че и в двата случая имаме преми­наване на енергии през (и от) етерното към физическото тяло, само едното действие произхожда от етерната форма или е свързано с трудности, които имат етерен първоизточник.

Етерното тяло с изцяло съставено от силови линии, които се кръстосват и образуват в пресечните си точки особени енергийни цен­трове. При пресичането на много силови линии се формира по-го­лям енергиен център, а при групирането и пресичането на големи енергийни потоци (например в главата или по дължината на гръб­начния стълб), се оформят седемте главни центрове, към които тряб­ва да се прибавят 21 по-малки и 49 съвсем малки центрове. Тук ще се ограничим с разглеждането на етерното тяло като цяло, плюс седем­те главни центъра. Само информативно уточнявам, че споменатите 21 по-малки центъра са разположени в следните области:

- два от центровете се намират пред ушите, близо до мяс­тото на връзка между челюстните кости;

- два са малко над гръдните зърна;

- един в съединителната точка на гръдните кости, близо до щитовидната жлеза (той и двата гръдни центъра об­разуват триъгълника на силата);

- два са разположени на дланите;

- два - на стъпалата;

- два се намират точно зад очите;

- два са свързани с половите жлези;

- един с в близост до черния дроб;

- един е свързан със стомаха; той има отношение към слън­чевия сплит, но не с идентичен с него;

- два центъра са свързани с далака; всъщност те образуват един център, съставен от два лежащи един върху друг центъра;

- два центъра се намират зад коленете;

- един мощен център е тясно свързан с блуждаещия нерв (нсрвус вагус); той с най-силен и се разглежда от някои окултни школи като главен; разположен е не в гръбнач­ния стълб, а близо до тимусната жлеза (момицата);

- един център е разположен близо до слънчевия сплит и го свързва с центъра в основата на гръбнака; така се обра­зува триъгълник между сакралния (кръстния) център, то­зи на слънчевия сплит и центъра в основата на гръбнака.

Двата споменати по-горе триъгълника имат важно значение. Единият с над, а другият - под диафрагмата.

При наличието на свободен приток на сили от етерното към плътното физическо тяло, има по-малка вероятност за поява на бо­лести и неразположения, но заедно с това се наблюдава повишена тенденция към усложнения, породени от свръхстимулация, която води до прсвъзбуда на нервната система с всички произтичащи от това последици. Силите, опитващи се да проникнат в плътния но­сител, се излъчват от три източника:

1. От проводниците на личността, т. е. от астралното и менталното тела.

2. От душата, ако с нея с установен съзнателен или несъзна­телен контакт.

3. От околния свят, по отношение на който проводниците на душата и на личността играят ролята на „входни врати" (правете раз­лика между понятията „входни врати" и „врати на посвещението").

Ако центровете, които пропускат енергиите от изброените из­точници, са неподвижни, нспробудсни, функционират частично или с много бавен вибрационен ритъм, говорим за блокиране. Това пре­дизвиква задръствания на етерния проводник с последващи функ­ционални усложнения за физическото тяло. Едни от най-разпрост­ранените са белодробните запушвания, които (макар че скзотсрич-но могат да се обяснят с някои физически причини) всъщност се обуславят не само от тях, но и от вътрешното етерно задръстване. Възникващите неразположения се обясняват именно с комплексно­то действие на двете причини - едната явна и формална, а другата вътрешна и истинска. Когато тези две условия се съединят и се по­яви физически проблем и нежелателно етерно състояние, се стига до нарушение на здравето, слабост или болест. Всяко задръстване на физическия апарат може да бъде обяснено с двете причини -вътрешна и външна. Интересното с, че в тези случаи външната при­чина не с следствие от индивидуалната вътрешна причина. Следо­вателно, човешките нещастия нсвинаги са чисто субективни или пси­хични по своя произход; често те са скзотсрични и езотерични едно­временно. Оттук възниква и цялата сложност на проблема.

Горното твърдение повдига въпроса за активността на седемте силови центъра в етерното тяло. Те могат да бъдат спящи, пробуж­дащи се или нормално функциониращи; следователно някои от енер­гиите, които определят формата на центровете, могат да се движат ритмично и да бъдат чувствителни към външните влияния, докато други остават напълно пасивни и безчувствени. Така, едни центро­ве могат да бъдат напълно активни и доминантно да привличат всич­ки протичащи сили, докато други успяват да ги притеглят само частично. При повечето хора центровете под диафрагмата са по-активни, отколкото тези над нея (имам предвид 7-те големи центъра, а не 21-ия малки). При кандидатите активни остават центровете под диафрагмата, като сърдечният и гърленият център бавно се про­буждат, а при учениците бързо се пробужда центърът аджна плюс по-ниско разположените центрове на тялото. Колкото до посвете­ните, при тях започва да вибрира теменният център и да придава на всички останали правилен и координиран ритъм. Всеки пациент или човешко същество, което се намира на определен лъч, реагира по различен начин; факторът време също внася различия; готовността за отваряне варира и реакцията спрямо нахлуващите сили с леко диференцирана.

Ще разгледаме всичко това по-подробно в IX глава, където ще изложа седемте метода на лечителството. Тук само ги маркирам, за да положа основите на изложението и да покажа значението на взаимната зависимост между етерното и физическото тяло за успе­ха на-лечебния процес. Така ще стане очевидно колко важно с за лекуващия още преди да пристъпи към лечение да си даде сметка за достигнатото от пациента еволюционно ниво и какъв е неговият тип лъч (личностен и егоичен). Ако бъдат проверени и астрологич­ните му наклонности и дадености, диагнозата би станала още по­точна. Ключът към двата вида избавление - като резултат от физи­ческото излекуване на болестта или обратното, вследствие на смърт­та - е скрит в знанието за състоянието на центровете в етерното тяло. Именно те определят степента на вибрационна активност и общата отзивчивост на физическото тяло. Те влияят също така на активността и правилното действие на инстинктивната природа и нейната връзка с живота от външния план, както и на „невредимостта" и общото състояние на симпатиковата нервна система.

<А> Задръствания (затруднено протичане на силите)

Запушванията [обструкциите - бел. прев.] или затрудненото движение на силите могат да предизвикат много сериозни усложне­ния. Трябва да подчертаем, че етерното тяло е механизъм, който посредничи при пренасянето на енергиите навътре и навън. Същест­вува тясна и любопитна връзка между него и такива органи като белите дробове, стомаха и бъбреците. Представената по-долу симво­лика, ако бъде правилно разбрана, ще ви покаже дълбоката езотс-рична зависимост между:

1. Ума и белите дробове. Процесът на дишане с неговите фази (вдишване, пауза и издишване) се осъществява във връзка с двата аспекта на силата - ментална и физическа.

2. Природата на желанието и стомаха. Тук също има про­цес на приемане, усвояване и отделяне.

3. Самото етерно тяло и бъбреците. И в двата случая наб­людаваме ясни процеси на всмукване, преработване и отделяне.

Няма по-добър символ, който така точно да отразява целия творчески процес, от понятието „човешко тяло".

Задръстванията в етерното тяло, които причиняват големи страдания на физическия организъм, могат по принцип да се лока­лизират в две области:

на входа от астралното тяло или от астралния свят (вник­нете в тази фраза и осъзнайте разликата);

- на изхода спрямо центъра, към който този особен тип етерна сила най-лесно намира път и през който най-лес­но протича.

Там, където няма свободен контакт между етерното и астрал­ното тяло, лесно възникват усложнения. Там, където няма свободен канал между етерното и физическото тяло (включително нервните ганглии и ендокринната система), също ще възникват усложнения. Никога не забравяйте за тясната връзка между седемте главни етер­ни центъра и седемте основни жлези на физическия организъм. Двете системи образуват един взаимосвързан апарат, в който жлезите и техните функции зависят от състоянието на етерните центрове, а те от своя страна се влияят от еволюционното ниво, достигнато от въплътената душа, от специфичната й поляризация и от лъчите (лич­ностният и на душата), характерни за дадения човек. Не забравяйте, че петте аспекта на човека (доколкото той функционира в трите свя­та) се определят от силите на конкретните лъчи: има лъч на душата, лъч на личността, както и лъчи на менталното, астралното и физи­ческото тяло. Вричко това ще бъде открито и признато в настъпва­щия Нов Век и това знание ще разкрива пред лечителя вероятното състояние на центровете, реда на тяхното пробуждане и тяхната ин­дивидуална основна характеристика (или характеристики). Новата медицинска наука ще се основава изключително на учението за цен­тровете и от това знание ще се изхожда при поставянето на всички диагнози и при провеждането на съответното лечение. Ендокрино-логът едва започва да прозира потенциалните възможности и мно­го от това, което той сега обмисля, носи в себе си семената на бъде­щата истина. „Балансирането на ендокринната система", връзката между жлезите и кръвообращението, както и между тях и характера (с различните видове предразположения) са много ценни хипотези, които трябва да се развиват и в бъдеще. Още много предстои да бъде открито преди работата с жлезите да стане действително безо­пасна; междувременно на жлезите трябва да се отделя основно внимание, както след време ще се постъпва при лечението на всич­ки заболявания.

Навсякъде в този кратък трактат ще дам многобройни намеци, които ще ориентират непредубедено мислещия изследовател по вер­ния път. Преди да разгледаме връзките между етерното тяло като цяло и физическия организъм, бих искал да подчертая, че поставям усложненията от задръстванията на първо място в списъка на бо­лестите с етерен произход, защото именно те в наши дни са (и ще бъдат още две столетия) главната причина за страданията на ос­новната маса от човечеството, т. е. на хората, които в сзотеричсн смисъл наричаме „слънчево-сакрални". Това частично се дължи на вековните навици за потискане и сдържане, които расата като цяло е развила в себе си. Именно задръстването при входа и изхода на етерното тяло е причина за затрудненото протичане на жизнената сила, в резултат на което организмът бързо капитулира пред бо­лестта. Оттук става ясно, че внимателно подбраните дихателни уп­ражнения, съдействащи за правилната пренагласа и балансиране на тънките тела (особено на етерното и астралното), ще получават все по-широко разпространение. Днешният всеобщ интерес към ди­шането свидетелства за субективното признание на този факт, ма­кар че все още се знае малко за правилните методи и крайните ре­зултати.

Обърнете внимание на следната особеност - задръстването може да засегне центрове едновременно в астралното и в етерното тяло и лечителят ще трябва да проучи тези случаи.