Психични причини за заболяванията

Ще се старая да избягвам (доколкото е възможно) техничес­ката страна на проблемите. Нашата задача е езотеричното разг­леждане на болестта и нейните форми, допълнено с изясняването на същността и функционалните причини за тези болести. Ще фор­мулираме общите закони, на които лечителят ще се опира в своята работа, както и шестте правила, които той трябва да усвои и да изпълнява дисциплинирано и съзнателно.

Психичните причини се подразделят на четири групи:

1. Произтичащи от чувствено-емоционалната природа.

2. С произход от етерното тяло.

3. Резултат от неправилно мислене.

4. Лични недостатъци и психични проблеми на учениците.

Забележете, че слагам немощта на етерното тяло на второ място, а не на първо. Причината се състои в това, че груповите недъзи и заболявания, свойствени за расата, поначало се проявяват чрез етер­ното тяло и като цяло си пробиват път чрез етерните тела на всички форми. Въпреки че тези заболявания по последни данни се оказват най-разпространени, аз ги поставям на второ място, защото човечес­твото още не е готово да се пребори с тях като цяло. Първата крачка трябва да бъде направена от самия човек, които е длъжен да пречис­ти своето емоционално (астрално) тяло от тези условия, които го предразполагат към болестите. В наши дни човешката раса е астрал­но поляризирана; чувствено-емоционалната природа изцяло господ­ства над масите. Това води до сравнително негативно етерно тяло, настроено на честотата на цялата етерна субстанция на планетата. Въпросната субстанция, която лежи в основата на всички форми, е просто проводник за жизнената енергия към външното плътно физи­ческо тяло. Енергията протича през тази етерна субстанция без ника­къв контрол от страна на човешкото същество и остава напълно неосъзнавана от него, тъй като фокусът на неговото внимание се нами­ра в астрала. Физическото самочувствие на човека до голяма степен се корени в астралното (емоционалното) състояние на съзнанието. Ние трябва да изкореняваме тези групови по своята същност нещастия, които проникват в човечеството от света на етерната сила, водят до изтощение или превъзбуда и създават условия, закономерно водещи до смърт. Като общо и основно правило можем да по­сочим, че собствените ни физически недостатъци (в сегашната епоха) се крият в емоционалното тяло и че това средство за самоизява е основният предразполагащ фактор за лошото здраве на индивида, доколкото груповите заболявания и вълните от различни масови епи­демии се зараждат от някои условия в етерната субстанция на планетата. Всеобщите расови, национални и планетарни заболява­ния си пробиват път към индивида чрез неговото етерно тяло, но не са предимно лични по своето проявление. Впоследствие ще развия тази тема по-подробно; сега давам само общото правило.

Болестите на масите, на средните граждани, на интелигенци­ята и на учениците, работещи за света, на практика доста се разли­чават едни от други - не толкова по формите си на проява, колкото по своя характер. Този факт рядко се разбира от средния лечител; за него с трудно или невъзможно да улови тези различия и оттук да определи степента на еволюцията, достигната от дадения човек. С някои заболявания трябва да се работи на ментално ниво - те пред­полагат умствена активност от страна на лечителя; за други се изис­ква концентрация на емоционалната му енергия, а в трети случаи той трябва само да бъде проводник (чрез етерното си тяло) на пра-ничната енергия и така да я предава към етерното тяло на пациента. Колко лечители могат правилно да определят фокуса на съзнание, или жизнената сила на пациента, с която ще работят? Колко от тях поне малко разбират от този тип лечение, което е възможно и необ­ходимо да приложат за даден тип ученик? Колко малко от тях съз­нават, че нито един ученик не може да се остави в ръцете на среден магнетичен лечител, на посредствен биоенерготерапевт или на слу­чаен психолог! Ученикът няма право да се подлага на ауричните еманации на случайни лечители или да се отдава във властта на неопитен академичен психолог, колкото и известен да е той, но мо­же да се довери на опитен лекар или хирург във физически аспект, доколкото за него физическото тяло е просто един автомат. Следо­вателно, ученикът може да ползва достъпните физически средства за оздравяване. Много от недостатъците в днешните методи на ле­чение са резултат от неспособността на лечителя:

1. Да оцени степента на поражение, засегнатото място, как­то и в кое тяло то е възникнало и се развива.

2. Да разбере на кое стъпало от еволюционната стълбица се намира пациентът и къде в тази връзка трябва да се търси източ­никът на проблема.

3. Да различава болестите, причинени от лични вътрешни състояния, от наследени наклонности или от групов произход.

4. Да прецени как да лекува болестта:

- алопатично или хомсопатично (и двата метода могат да играят положителна роля) или някакъв друг подход, ле­карско изкуство или наука;

- чрез излъчване и магнетизъм (поотделно или заедно);

- по пътя на правилната психична пренагласа, стимулира­на от вътрешната чистота и проницателност на лечителя;

- чрез обръщане към духовната сила на самия пациент, ко­ето е възможно само при духовно развити хора;

- с окултни средства, като формирането например на ле­чителски триъгълник, съставен от Учител, лечител и пациент.

Този метод изисква от лечителя голямо познание и духовна въз­вишеност и предполага връзка с Учителя или с групата Учители, до­пълнена от заслуженото право за обръщане към тази група от името на пациента с молба за енергия - това все още се среща много рядко. Не пиша класически медицински трактат и затова няма да разглеждам анатомията на човешкото тяло, нито ще обсъждам симптомите на болестите (освен при крайна необходимост). Няма да уточнявам нито тях, нито многото заболявания с дълги наимено­вания, характерни за съвременния човек. Този род информация можете да намерите в многобройните учебници по медицина и при желание внимателно да я изучите. Лично аз смятам този подход за незадоволителен. Ще започнем с априорното твърдение, че болест­та съществува и е следствие от скрити причини; че човекът е нап­реднал в осмислянето на техните следствия само колкото да раз­бере, че те предизвикват изменения във външната му обвивка, съ­що както съвременната наука е навлязла в разбирането си за външното проявление на Бога, разглеждайки го единствено като свят на феноменалната природа.

Успехите на медицината и хирургията в отстраняване на ус­ложненията и в общата лечебна практика са неоспорими. Разбира се, прилаганите методи (както при дисекцията на животни) могат да предизвикват и страдания, но независимо от това човечеството храни голяма благодарност към медицинската професия, защото услугите, които тя е направила на човешкия род, решително преви­шават сторените злини. Вярно е, че медиците не знаят всичко, също както с истина и това, че има малък процент лекари и хирурзи (по-малък отколкото в другите професии), които мислят само за себе си и на които не трябва да се доверяваме. Медиците все пак знаят достатъчно, за да признаят с готовност още колко много остава непознато. Тази голяма, добра и самопожертвователна група хора е част от човешкото семейство. Да не забравяме това!

Нека сега разгледаме субективния аспект на човека и вто­ростепенните причини, загнездили се в неговите вътрешни тела и в субективната страна на самата природа. Основните първопри­чини, както обясних по-рано, са над вашата познавателна способ­ност. Те лежат извън възможностите на конкретния разсъдък. Опит­вам се да ви подскажа как човек може да работи (индивидуално и групово), за да се освободи от натрупванията на миналото и да пречисти тялото си от патогенните фактори. Трябва обаче да пом­ним, че много от заболяванията имат групова природа и следова­телно са свойствени за човечеството като цяло. Както насекомите опустошават и разрушават растителното царство (явление, наб­людавано от всеки случаен турист), така микробите, самостоятел­но или на групи, опустошават и унищожават човешкото царство. Те са фактор на разрушението и изпълняват една необходима фун­кция във великата схема на живота.

Доколкото никой не може да избегне физическата смърт, цел­та е човек да я срещне според изискванията на собствената си душа. Когато индивидът достигне по-висока степен на еволюция, той обмислено и точно избира времето за съзнателното си отдръп­ване от физическото тяло. То остава безмълвно и лишено от душа и светлина, но здраво и невредимо, а след време в резултат на естес­твените процеси се разлага и съставящите го атоми се връщат във „фонд резервни единици", докато отново не потрябват за нуждите на въплътяващите се души. В субективната сфера на живота този процес отново се повтаря, но мнозина вече са се научили да се от­делят от астралното си тяло, като избягват това „разтваряне в мъг­лата", което символично изразява смъртта на човека в астрален план. Индивидуалността се отдръпва към мисловното си ниво, а изоставената астрална черупка се слива с мъглата и я уплътнява.

Затова повтарям, че съзнателно избягвам техническата стра­на на медицината, макар често да се връщам към физическото тяло и болестите, на които то става жертва.

Сега ще посоча още един закон на лечителството, както и ед­но от правилата, които лечителят трябва да спазва. Изучете ги внимателно.

ЗАКОН № 2:

Болестта е обусловена от три влияния. Първо, от минало­то на човека; в този случай индивидът се разплаща за своите предишни грешки. Второ, от наследствеността, приета заедно с целия човешки род, която е пропита от заразени енергийни потоци с групов произход. Трето, заедно с всички природни фор­ми той изпитва върху себе си това, което Повелителят на Живота проявява чрез своето тяло. Тези три влияния носят наименованието “древен закон за връзката със злото". След вре­ме той ще отстъпи място на “новия закон за изначално преоб­ладаващото добро", който лежи в основата на всичко сътворе­но от Бога. Този закон трябва да се приведе в действие чрез духовната воля на човека.

Какво е това закон, братко мой? Това е налагане (в малкото и голямото) на волята и целта на Този, който невъобразимо ни пре­възхожда. Затова този закон надхвърля познавателните възможнос­ти на човека. След време хората ще осъзнаят, че всички природни закони имат своя висш, духовен аспект, към който скоро ще насо­чим своето внимание. Нашите сегашни закони са само вторични. Това са закони на груповия живот, които управляват природните царства и намират своя израз в човешкото царство чрез посредни­чеството на ума, емоционалната природа и физическия организъм. Разглеждането на първичните закони не влиза в намеренията ми за този кратък трактат. Сега просто констатирам тяхното съществу­ване, а в бъдеще (в зависимост от развитието на обстоятелствата) бих могъл да се спра по-подробно на тях.

Както споменах, третата част от този трактат ще бъде посвете­на на основните закони на лечителството. Те не са свързани с горепо­сочените закони, а с практическите аспекти на лечителското изкуство.

ВТОРО ПРАВИЛО на лечителя:

Лечителят трябва да постигне магнетична чистота чрез чист живот. Той трябва да достигне онова лъчисто сияние, което се проявява във всеки човек при съединяване на центрове­те в главата. След установяването на това магнетично поле, излъчването също се усилва.

Значението на казаното е ясно за онзи, който е напреднал в изучаването на езотеризма. Както е известно, магнетичното поле се появява, когато мощните вибрации от центъра пред хипофизата и от този, който се намира около и над епифизата, се слеят в една орбита. Единственият спорен въпрос, свързан със споменатото пра­вило (което ще разгледаме по-късно), е как да се достигне магне­тичната чистота и как двата центъра в главата могат заедно да об­разуват магнетично поле. По-надолу, в практическите изводи, ще се спра накратко на тези два въпроса.

Ще забележите, че болестта рядко има индивидуален произход, освен ако човек не пилее живота си и не злоупотребява със своето тяло (чрез пиянство или сексуални излишества) и че повечето бо­лести в наши дни имат почти изключително групов произход; нас­ледствените са резултат от инфекции или недояждане. Последната причина с главното зло на цивилизацията и е резултат от икономи­чески неуредици или развалена храна. Както вече посочих, тези болестотворни причини не са резултат на вътрешните тънки сили, а следствие от нахлуването в човешкото етерно тяло на енергии от физическия план и от света на външните сили.

Окултните учители отделят сравнително малко внимание на идващите отвън сили, които се зараждат във физическия свят и по­разяват вътрешните тела на човека. Има физична енергия и силови потоци, които се вливат в етерните тела на всички форми, точно както световната илюзия и миазмите на астралните сфери често се пораждат от условията на физическия план. Енергиите, вливащи се в центровете на човека от по-тънките равнища, често се разглеждат от окултната литература, но силите, които въздействат от заобика­лящия ни физически свят, рядко се осъзнават и обсъждат. Помислете върху това своеобразно новаторско виждане.

Помолих Алис А. Бсйли да състави кратък обзор на основни­те тезиси, обхванати под заглавието „Що е болест"? Получи се следното:

1. Всяко заболяване е плод на дисхармония и отсъствие на равновесие и контрол. Обобщено казано:

- болестите са присъщи и на четирите природни царства;

- болестите са пречистващи по своето действие;

- определени лечебни методи са свойствени за човечест­вото и имат интелектуален произход.

2. Заболяването е природен факт:

- антагонизмът към болестта често я усилва;

- болестта невинаги е резултат от неправилното човешко мислене.

3. Заболяването е процес на освобождение и враг на застоя.

4. Законът за причината и следствието управлява болестта, както властва и над всичко проявено.

Изцелението може да се постигне по три начина:

1. Чрез методите на многобройните школи по медицина и хирургия и подобните им направления.

2. Чрез прилагане на психологията.

3. Чрез активността на душата.

Вече споменах, че основните причини за заболяванията са три аша - психични, предавани чрез контакт в група и кармични (не сияйте, че това са вторични причини).