Първа част

ОСНОВНИ ПРИЧИНИ ЗА ЗАБОЛЯВАНИЯТА

Това е основният проблем, с който в продължение на векове се е сблъсквала цялата медицинска практика. В днешния механизи­ран век причините се търсят във външната страна на нещата, като е забравен частично верният възглед на ранните векове, че първоп­ричината за болестите се крие в „лошото настроение", което се за­ражда и зрее във вътрешния, субективен живот на човека. Вследствие еволюцията на всестранните знания ние вече познаваме външната страна на нещата (забележете, че не употребявам думата „повърх­ностната") и идва часът, когато знанието може отново да навлезе в сферата на субективното и да се превърне в мъдрост. Днес най-добрите представители на медицината (и свързаните с нея профе­сии) с готовност признават, че причините за повечето заболявания се коренят в скритите, субективни тенденции на ума и на емоцио­налната човешка природа, както и в потиснатия или невъздържан полов живот.

Основната причина за болестите (доколкото съм в състояние да я формулирам) вероятно ще остане неразбираема за вас; обясне­нието се крие в далечното минало на нашата планета и в развити­ето (от окултна гледна точка) на планстарния Живот. Проблемът се корени в т. нар. „космично зло". Тази почти безсмислена фраза обоз­начава онова състояние на съзнанието, което е характерно за ня­кои „несъвършени Богове". Като начален постулат, който вероятно трудно ще разберете, ви съобщавам факта, че дори самото Божество се стреми към съвършенство, от което следва, че и за самите Богове, както и за БОГА (като живот на слънчевата система) съществуват определени ограничения и такива области и състояния на съзна­нието, които все още им предстоят за овладяване. Тези ограниче­ния и относителни несъвършенства могат да предизвикат опреде­лени следствия в техните тела на проявление - в планетите като форми на Живот и в слънчевата система като израз на ЖИВОТА въобще. Ако приемем и хипотезата, че външните божествени тела -планетите, са проявление на форми, чрез които определени Божества изразяват себе си, можем да направим верния извод, че всяка фор­ма на живот вътре в тези тела по необходимост ще бъде изложена на същите ограничения и несъвършенства, свойствени за онези об­ласти на съзнание и осведоменост, които остават непокорени до този момент от Божествата, въплътени в дадената планетна или слънчева форма. Приемайки за верен постулатът, че всяка форма е част от друга, по-голяма форма, и че „се движим, съществуваме и проявяваме" (както се с изразил свети Павел) в тялото на Бога, ще разберем, че като съставна част от четвъртото природно царство, ние неизбежно се подчиняваме на общите за него ограничения и несъвършенства.

Да се осъзнава и изрази нещо повече от даденото общо прави­ло с вън от нашите възможности, защото съвкупният менталсн по­тенциал на средния кандидат или ученик е недостатъчен за тази задача. Какво всъщност означават такива термини като „космично зло", „божествено несъвършенство", „ограничени сфери на съзна­ние", „свобода на чистия дух", „божествен ум", които в наши дни тъй често се употребяват с лека ръка от различните мистични и окултни мислители? Самообявявансто от страна на отделни лечи­телски школи за божествено съвършени, претенциите им, че са ов­ладели истинското освобождение на човечеството от болестите на плътта - нима това не са гръмки фрази, израз на стремежа към идеа­ла, но често мотивирани от егоистични желания? Нима това не са безпочвени спекулации в мистична опаковка? И може ли да бъде инак, щом само съвършеният човек с способен действително да ос­мисли божествеността?

Трябва да се признае, че човекът все още не е дораснал до осъзнаването на дълбоките, скрити причини за явленията, възник­ващи в хода на еволюиращия живот на формите. Не с признак на мъдрост да се разглеждат спорните въпроси и факти в светлината само на съвременните представи; човек трябва да си дава сметка, че както той е способен да прониква по-дълбоко в ума на Бога в сравнение с мисловните способности на животните, така (по анало­гия) могат да съществуват и други, по-висши умове в други по-вис-ши царства, които да са в състояние да осъзнават Живота в по-истинска и ясна светлина, отколкото човешкият род. Толкова ли е невъзможно целта на еволюцията (така, както тя изглежда в очите на човека) да се окаже в крайна сметка само частичка от една друга, наистина грандиозна цел, която той със своето тясно разбиране за­сега не с в състояние да обхване. Окончателната цел, така, както тя с заложена в ума на Бога, може всъщност много да се различава от тази, която хората сега са в състояние да осмислят. Така термините „космично зло" и „космично добро" често напълно изгубват своя смисъл и се разглеждат единствено през призмата на илюзиите, ко­ито човекът приема за реалност. Най-добрите съвременни умове едва сега започват да съзират първия слаб лъч светлина, който си пробива път през мъглата и служи преди всичко за разобличаване на илюзията, приемана за факт. Благодарение на тази светлина пред индивидите, които са устремени и държат ума си открит, може да бъде представена следващата истина: дори самото Божество се намира на пътя към съвършенството. Тази мисъл казва много.

Търсейки причините за заболяванията, ние ще изхождаме от това, че фундаменталната, крайна космична причина е извън въз­можностите ни за познание и едва когато на Земята дойде Царството Божие, ние ще получим известна представа за това общоразпрост-рансно заболяване, от което страда нашата планета в четирите си природни царства.

Можем обаче да посочим няколко основни положения, които постепенно ще бъдат признати в макрокосмичен смисъл и ще ^ока-жат своята истинност там, където микрокосмосът се разг жда интелигентно:

1. Всяко заболяване (а това е баналност) се предизвиква от липсата на хармония между аспекта на формата и този на живота. Онова, което съединява формата и живота (и същевременно е ре­зултат от този желан съюз), ние наричаме душа в случаите, когато става дума за човечеството, и интегриращ принцип, когато гово­рим за дочовешкитс царства. Болестта се появява там, където от­съства равновесие между различните фактори: душа и форма, жи­вот и неговото проявление, субективни и обективни реалности. Оттук следва, че духът и материята не са свободно свързани помежду си. Това с само една интерпретация на първия закон; за неговото пъл­но обясняване ще с необходима цяла дисертация.

2. Тази дисхармония предизвиква т. нар. болестни явления; тя пронизва всичките четири природни царства и създава условията, които пораждат болка там, където има тънка и развита чувствител­ност, както и в случаите на всеобщ застой, разложение и смърт. Поразмислетс над тези думи: дисхармония, болест, болка, застой, разложение, смърт. Те описват общото условие, управляващо съз­нателния макро- и микрокосмичен живот на всички форми, без са­мите те да са причина за него.

3. Всички тези явления могат да бъдат разглеждани като пречистващи по своето действие и човечеството трябва да ги приема именно в този аспект, ако иска да добие правилно отношение към болестите. Това често се забревя от фанатичните лечители и категоричните тълкуватели на непълно разбраната теза, която всъщ­ност представлява само част от една по-голяма и всеобхватна идея.

4. Методите и техниките на лечение не са тайна за човечес­твото и са резултат от умствената дейност на човека. Това е свиде­телство за неговата скрита сила на творец, стремящ се към свобода; то доказва способността му да съзира съвършенството на ума и целта, към която се стреми, а следователно и да работи за оконча­телното си освобождение. Неговата грешка в наши дни се крие в:

- неспособността му да осъзнае ролята на болката;

- протеста му спрямо страданието;

- неразбирането на закона за непротивенето;

- преувеличаване значението на природната форма;

- неправилното отношение към смъртта и самозаблудата, че изчезването на живота от видимата форма и послед­ващото разложение на тялото означава катастрофа.

5. Когато човешкото мислене измени обичайната си гледна точка спрямо болестите и ги приеме като природен факт, човекът ще започне да разбира закона за освобождението и с този правилен начин на мислене ще стигне до непротивенето. В наши дни, прила­гайки мощта на целенасоченото си мислене и силния си антагони­зъм към болестите, хората само увеличават проблемите. След като човекът пренастрои своето мислене по посока на истината и на духа, физическите страдания ще започнат да отмират. Това ще стане очевидно, когато по-късно се заемем с метода на изкореняването. Болестта съществува - формите на всички царства са пълни с дис-хармония и са изведени от равновесие спрямо пребиваващия в тях живот. Болестта и разложението изразяват тенденцията към смъртта и се срещат навсякъде. Внимателно подбирам думите си.

6. Болестта нсвинаги е резултат от неправилното човешко мислене. Тя е съществувала в много форми на живот, появили се на Земята още преди човешкото семейство. Ако търсите словесно изра­жение, оставайки в рамките на обичайния човешки ум, бихте могли с известно основание да кажете, че Бог (планетното Божество) носи вината за неправилното мислене. Това ще бъде само частичка от истината, видяна през призмата на вашия ограничен човешки ум, заслепен от всеобщите заблуди.

7. Болестта е процес на освобождение и враг на всичко ста­тично и кристализиращо се, но от това не следва, че трябва да я срещаме приветствено, а смъртта - любовно. Ако това беше така, ние щяхме да култивираме болестите и бихме давали награда за самоубийството. За щастие на човечеството тенденцията на живота е насочена срещу болестта и на живота (проявен във форма) е при­същ страхът от смъртта. Това с истина, защото инстинктът за са­мосъхранение и запазване целостта на формата е принцип на жизнеспособността на материята и е тенденция към самоувековечава-не на живота вътре във формата, а това е и ще бъде една от велики­те богодадени ни способности. В човешкото семейство обаче тачи способност ще трябва да отстъпи място на едно ново отношение към смъртта, разбирана като организиран, освобождаващ процес, който е насочен към съхраняване на силите и в перспектива предос­тавя на душата по-добър инструмент за проявление. За такава сво­бода на действие човечеството като цяло все още не е готово. Уче­ниците и кандидатите трябва да започнат да се проникват от тези нови принципи на съществуване. Инстинктът за самосъхранение ще господства в отношенията между духа и материята, между живота и формата, само докато самото Божество желае въплъщения в сво­ето тяло на проявление - планетата или слънчевата система. С това изявление ви намеквам за една от основните причини на болестите и соча обяснението за постоянната борба между окования дух и ско­ваващата го форма. Коренът на това противоборство се крие в оно­ва вродено качество, което се проявява в стремежа за запазване на настоящата форма и продължаване на вида.

8. Всичко това се управлява от закона за причината и след­ствието, който на Изток се нарича карма. Кармата по същество трябва да се разглежда като следствие (в живота на голямата фор­ма на нашата планета) на причини, дълбоко скрити в ума на Бога. Причините, които можем да разглеждаме като свързани с болестта и смъртта, в действителност са следствие от някои принципи, ко­ито управляват (правилно или не, кой знае) живота на Бога във фор­ма и те ще останат непознаваеми за човека в плът до момента, в който той не приеме великото посвещение, символизирано от нас като Преображение. Навсякъде при нашето обучение ще се сблъск­ваме с вторичните причини и техните следствия, т. е. с явления, които произтичат от субективни следствия, обусловени от твърде далечни за нашето разбиране причини.

Приемането и осъзнаването на това твърдение е най-доброто, което човек може да направи със сегашния си мислителен апарат. Докато интуицията е рядкост, а просветленият ум е почти изключение, защо с необходимо човекът самонадеяно да смята, че може да разбере всичко? Нека той работи над развитието на интуицията и просветлението, а разбирането ще дойде на свой ред. Човекът трябва да заслужи правото си на божествено познание. Това признание с достатъчно за нашата работа и. ни дава възможност да изложим законите и принципите, които ще покажат на човечеството пътя към освобождаване на съзнанието от формата и по-нататъшната побе­да над смъртта и над онези болестотворни условия, които сега уп­равляват нашите планетни проявления.

Ще разделим изложението за причините на болестта в три части, без да даваме простор на естественото си, но безполезно же­лание да проникнем в ума на Божеството:

1. Психични причини.

2. Причини, произтичащи от груповия живот.

3. Нашите кармични дългове, кармични причини.

Оттук ще схванем само общата идея (това е всичко, на което сега сме способни), обясняваща наличните болести в човешкото се­мейство и частично в животинското царство. След осъзнаването на общата идея, ние ще достигнем до по-добро разбиране на нашите проблеми и ще можем да продължим с разглеждането на методите, които ще ни позволят да преодоляваме нежеланите ефекти с по-голяма лекота. Изучаващият изкуството на лечителството трябва винаги да помни, че лечението може да бъде осъществено по три равностойни и ефективни начина, съобразени със степента на еволюция, достигната от пациента.

Първо, съществуват палиативни (частични) и облекчаващи методи, които постепенно лекуват болестта и отстраняват нежела­ните състояния - те закрепват живота на формата и стимулират жизнеността, като отблъскват по такъв начин болсстти. Тези мето­ди са добре застъпени при алопатичните, хомсопатичнитс, остсо-патните, мануалните и редица други терапевтични школи. Всички те са свършили много полезна, конструктивна работа и човечество­то трябва да бъде благодарно за мъдростта, изкуството и безкорис­тното внимание на лек арите. Те постоянно работят в условия, не­търпящи отлагане, като отстраняв гт опасни,.. последствия на скрити причини. При тези методи пациентът ост. па пасивен, неподвижен и доверчив към действията на лечителя.

Второ, налице са работата и методите на съвременния пси­холог, които се старае да се ориентира в субективните условия и да коригира неправилното състояние на ума, чиито задръжки, психози и комплекси предизвикват болезнени състояния, невротични и мсн-тални катастрофи. При тези методи пациентът се обучава макси­мално да сътрудничи на психолога, да си съставя по-обективна пред­става за себе си и сам да изкоренява пречещите вътрешни фактори, отговорни за външните болестни проявления. Той се обучава да бъ­де положителен и активен, а това е голяма крачка в правилната по­сока. Тенденцията за взаимодопълванс на тези два подхода е пра­вилна.

Трето, най-висшият и нов метод се състои в подтикването на човешката душа към собствена, положителна активност. Истинското лсчителство на бъдещето ще се утвърди едва когато животът на душата започне да протича без прекъсвания и задръжки през всич­ки аспекти на природната форма; със своя потенциал тя ще ожи-вотворява природата на формата и така ще отстранява онези зад­ръствания и препятствия, които създават хранителната среда за болестите.

В това се съдържа много материал за размисъл. Колкото до практическото усвояване на тези техники и методи, ние ще се прид­вижваме бавно напред, защото аз възнамерявам да положа надеж­ден фундамент за всичко онова, което предстои да ви съобщя в тази книга.