II. Христос ще преподава Закона за Прераждането

Този Закон е главното и естествено следствие от Закона на Еволюцията. Той никога не е бил разбиран правилно на Запад, а на Изток, където е признат за ръководен принцип на живота, не е донесъл значима полза, защото е оказвал приспивно въздействие и е задържал прогреса. Човекът на Изтока го разглежда като нещо, което му гарантира изобилие от време, и това рязко е демотивирало човешкия стремеж за бързо достигане на конкретни цели. Средни­ят християнин прави друга грешка - той често смесва Закона за Прераждането с т. нар. „трансмиграция на душите" и е убеден, че „прераждане" означава влизане на човешките души в животински тела или в още по-нисши форми на живот. Това е абсолютно неправилно. Доколкото животът на Бога прогресира от една форма към друга, дотолкова животът в дочовешките царства на природата последователно преминава от минералните форми към растител­ните и от тях към животинските; завършвайки цикъла на животин­ската си еволюция, божественият живот преминава в човешкото царство и се подчинява на Закона за Прераждането, а не на този за трансмиграцията. За всички, които познават Закона за Преражда­нето (или Превъплъщението), тази грешка ще изглежда абсурдна.

Доктрината или теорията за превъплъщението хвърля ортодок­салния християнин в смут; ако някой му зададе въпроса за слепия човек, който учениците задали на Христос: „Учителю, кой е съгре­шил, той или неговите родители, та се е родил сляп? " (Йоан, 1Х.2), той ще отмине неговия скрит смисъл и ще избегне мъдрия размисъл. Начинът, по който тази идея досега е била представяна на света от средния окултист или теософ, е като цяло незадоволителен и дори жалък със своята примитивна интерпретация. Най-доброто, което може да се каже в тази връзка, е че публиката е била принципно запозната с дадената теория; при по-интелигентно представяне оба­че, тя щеше да бъде приета от много повече хора на Запад.

Христос ще представи на всеобщото внимание целта на пра­вилните човешки отношения и това по необходимост ще изисква акцентът на Неговото учение да бъде поставен върху Закона з; Прераждането. Това е неизбежно, защото признаването на посо­чения закон ще доведе до решаване на повечето човешки проблеми и до намиране отговора на много въпроси.

Тази доктрина ще стане една от ключовите ноти на новата световна религия и ще съдейства за по-добро разбиране на светов­ните дела. Идвайки преди две хилядолетия, Христос е подчертал наличието на душата и ценността на индивида. Той е убеждавал хората, че те могат да се спасят чрез живота на душата и чрез Христовото съзнание в човешкото сърце, защото „ако човек не се роди отново, той не ще види Царството Божие" (Йоан, III.3). Само душите могат да действат като граждани на това царство и именно за това привилегировано функциониране Той пръв е съобщил на хората, давайки им разбиране за божествената възможност и неиз­менен ориентир за натрупване на опит. Христос е казвал: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отеца ваш Небесен!" (Матея, V.48).

При новото Си идване Той ще учи хората, че методът за превръщане на тази възможност в постижима реалност предполага постоянно завръщане на въплъщаващите се души в жизнената школа на Земята, където те преминават процес на усъвършенства­не, забележителен пример на което ей самият Той. Това е смисълът на доктрината за превъплъщението. Дейн Рейдиър в книгата си „Нови обители за Новите хора" (стр. 123) дава следното определе­ние за този тайнствен космичен и човешки процес: „Индивидуал­ната структура на новото проявление неизбежно се обуславя от неосъщественото в миналото, т. е. от следите на миналите неуспе­хи, запазени в хрониката на природата, или в паметта на универсал­ната субстанция". Цялата история - вашата, моята и на всеки друг - се описва с тези няколко думи.

Трябва да се помни, че почти всички окултни групи и писания лекомислено са поставяли акцента върху миналите въплъщения и тяхното разкриване, като са забравяли факта, че подобни ретроспекции не се поддават на разумна проверка и така всеки може да твърди каквото си пожелае. Тяхното учение се гради върху въобра­жаеми правила, които уж управляват времевия фактор и интервали­те между поредните животи, без да се разбира, че времето е характерно за мозъчното съзнание и че отделно от мозъка времето не съществува; така центърът на вниманието е бил изместван към илюзорните представи за времевите съотношения. Популяризира­ното по този начин учение за превъплъщението е донесло повече вреда, отколкото полза. Само един резултат остава ценен, а имен­но, че съществуването на Закона за Прераждането получи широко обсъждане и вече се приема за верен от хиляди мислещи хора.

Вън от факта, че такъв Закон съществува, на нас ние известно твърде малко и онези, които от опит познават фактическата приро­да на това завръщане, решително отхвърлят глупавите и невероят­ни подробности, поднесени от теософските и окултните дружества. Законът, съществува, но за детайлите на неговото действие ние сега почти нищо не знаем. По този въпрос могат да се кажат с точност само няколко неща, които не пораждат противоречия:

1. Законът за Прераждането е велик естествен закон на нашата планета.

2. Това е процес, установен и осъществяван съгласно Закона за Еволюцията.

3. Той е тясно свързан със Закона за Причините и Следствията и е обусловен от него.

4. Това е процес на последователно развитие, позволяващ на хората да прогресират от най-грубите форми на закостенелия материализъм до духовното съвършенство и разумното възприя­тие, които позволяват на човека да стане член на Царството Божие.

5. Той отговаря както за различията между хората, така и - във връзка със Закона за Причините и Следствията (наричан на Изток Закон на Кармата) - за различията в обстоятелствата и отношени­ето към живота.

6. Той е изражение на волевия аспект на душата, а не резултат от решение на формата; това е така, защото именно душата се превъплъщава в различните форми, като си подбира и построява подходящи физически, емоционални и ментални проводници, чрез които да усвоява необходимите й уроци.

7. Законът за Прераждането (приложен спрямо човечеството) се активизира в сферата на душата. Въплъщението се мотивира и управлява от нивото ца душата върху менталния план.

8. Душите се въплъщават на групи и циклично, по закона, за да установят правилни отношения с Бога и със своите събратя.

9. Последователното разкритие (по Закона за Прераждането) до голяма степен се обуславя от менталния принцип, защото „както човек мисли в сърцето си, такъв е и той самият". Тези лаконични думи се нуждаят от най-внимателно осмисляне.

10. По Закона за Прераждането човек постепенно развива ума си, после интелектът започва да контролира чувстващия, или емоционален механизъм, и накрая пред човека се открива душата с нейната природа и обкръжение.

11. В тази точка от развитието си човек започва да прокарва Пътя на Завръщането и постепенно се ориентира (след множество животи) към Царството Божие.

12. След като благодарение на развитата си менталност, мъдрост, практическо служене и разбиране човек се научи да не иска нищо за отделното „АЗ", той надмогва желанието за живот в трите свята и се освобождава от Закона за Прераждането.

13. Сега той е придобил групово съзнание, осведомен е за своята душевна група и за душата във всички форми и е достигнал етапа на Христоподобното съвършенство, или „мярката на пълния Христов ръст" (Еф. IV.13).

Отвъд тези широки обобщения нито един разумен човек не би се осмелил да прекрачи. Когато Христос се появи отново, нашето знание ще стане по-точно и реалистично; ние ще се убедим, че сме извечно свързани с душите на всички хора и сме в конкретни отношения с тези, които се превъплъщават, усвояват същите уроци, натрупват опит и експериментират заедно с нас. Това доказано и признато знание ще възроди самите източници на нашето човешко съществуване. Ние ще знаем, че всичките ни трудности и проблеми се обясняват с нашата неспособност да признаем този фундамента­лен Закон и налаганите от него отговорности и задължения; така ние постепенно ще се научим да се ръководим в дейността си от неговото справедливо и сдържащо влияние. Законът за Прераждането въплъщава практическото знание, което е необходимо сега на хората, за да могат те разумно да устроят своя религиозен, политически, иконо­мически, обществен и личен живот и така да установят правилни отношения с божествения живот във всички форми.