I. Установяване на правилни човешки отношения

Понятието „правилни човешки отношения" сега е обект на широка дискусия, като все повече се утвърждава разбирането, че в тях се крие главната човешка потребност и единствената надежда за мирно и безопасно бъдеще. Въпреки това, неправилните човешки отношения вече достигат такъв мащаб, че въвличат всички аспекти на човешкото битие в състояние на хаос и смут, опорочавайки семейния и обществения живот, деловите отношения, религиозните и политическите контакти, правителствената дейност и обикновения живот на всички народи, вкл. областта на международните отноше­ния като цяло. Навсякъде вилнее омраза, конкуренция, хаос, между-партийни борби, най-долен разврат и безпътица, скандали, дълбоко недоверие между хората и нациите, между труда и капитала, както и между многобройните секти, църкви и религии. В крайна сметка, отделните секти и църкви се различават главно по статута си и по началото на своето летоброене; враждата между тях се обуславя от нюансите на тълкуванията, от фанатичната привързаност към някак­ва любима истина и отвечните претенции за изключителност, които са в пълен разрез с основната идея на християнското учение. Мирът и разбирателството изчезват от Земята и само нищожно малцинство от нейното население се бори за създаване на условия, в които да се утвърдят мирните и щастливи отношения.

Силата на това борещо се за мир и правилни отношения малцинство е в това, че работата, която то се опитва да извърши, се намира в съгласие с божественото намерение и цел. Сега, сред хаоса на сблъскващите се, конкурентни и пресичащи се интереси, Христос планира новата Си поява. Моля ви да си представите целия ужас на това, с което ще Му се наложи да се сблъска, ако не бъде постигнат поне някакъв ред в света и ако не се утвърдят (макар и частично) някои базови принципи, преди Той да може успешно да работи сред хората. Ако Той дойде незабавно, Неговият глас ще бъде заглушен от шумната врява на хорските свади; ако пък се опита да привлече човешкото внимание чрез гръмогласна пророческа тръба (Мат. ХХIV.31), Него просто биха Го обвинили в търсене на самореклама; ако отново започне да проповядва и учи, Той би привлякъл главно онези, чието мислене съвпада с посоката на неговите послания, а лековерните и доверчивите биха се тълпили около Него, както обичат да се тълпят около всеки нов учител, независимо на какво всъщност ги учи той. Преобладаващото мнозинство от човешките същества са все още твърде гладни, психично опустошени, объркани и загрижени, прекалено неуверени в своето бъдеще, свобода и безопасност, за да се вслушат в Неговите думи.

Сигурно е, че Христос няма да дойде като герой-завоевател, както ни внушават теологичните тълкувания, защото това силно би затруднило Неговото разпознаване и Той би бил разглеждан прос­то като поредния милитарист, каквито вече има прекалено много; Христос няма да дойде и като еврейски Месия, за да спаси т. нар. Обетована Земя и града Ерусалим за евреите, защото Той принад­лежи на целия свят и нито евреите, нито който и да било друг народ няма върху Него никакви особени права и привилегии, нито може да Го разглежда като своя собственост; Христос няма да дойде, за да покръсти „езическия" свят, тъй като за Него и за истинските Му ученици такъв свят не съществува, доколкото т. нар. езичници са породили в исторически план по-малко зло, пороци и конфликти, отколкото войнстващият християнски свят. Историята на христи­янските нации и на християнската църква е хронология на агресивна войнственост, която Христос по-малко от всичко е желаел, когато се е опитвал да основе църквата на земята.

Идвайки в Палестина, Той е казал нещо, което впоследствие е било тълкувано ужасно невярно: „Не мир дойдох да донеса, а меч" (Мат. Х.34). Това ще бъде особено актуално след Неговото пришествие. Христос владее само Меча на Духа и именно чрез него Той ще отсече истинската духовност от привичния материализъм. Главното следствие от Неговата поява несъмнено ще бъде демон­страцията във всички страни по света на ефектите от духа на всеобщност, който Той ще канализира и изразява. Всички, които се стремят към правилни човешки отношения, автоматично ще се събират около Него, независимо дали принадлежат към някоя от великите световни религии, или не; всички, които не виждат същ­ностни различия между религиите, между хората й между нациите, ще се сплотяват около Него. Онези обаче, които въплъщават духа на изключителността и обособеността, неизбежно ще се издадат и всички ще прозрат истинската им природа. Разсичащият меч на. духа ще донесе (без да ранява) откровение и ще посочи първата необходима крачка по пътя на човешкото възраждане.

Като фокусна точка на вътрешния Триъгълник - съставен от Буда, Духа на Мира и Аватара на Синтеза, - Христос ще излъчва такава мощ, че разликата между любовта и омразата, между свобо­дата и агресията, между алчността и споделянето, или (обобщено казано) между доброто и злото, ще се очертае релефно пред очите и умовете на широките маси. Призивната молитва: „От извора на Любовта в сърцето Божие, любов да бликне към човешките сърца..." ще получи отклик. Христос ще освободи към света на хората особената енергия и могъщество на интуитивната любов. Резултатите от разпространението на тази енергия на любовта ще се проявят по два начина:

1. Безброй мъже и жени от целия свят ще се обединят в групи за утвърждаване на добрата воля и на правилните човешки отноше­ния. Те ще бъдат толкова много, че от сегашното си нищожно малцинство ще се превърнат в най-голямата и влиятелна сила в света. Чрез тях ще може успешно да работи и Новата Група Световни Служители.

2. Тази активна енергия на любящо разбиране ще породи мощно противодействие срещу инерцията на омразата. Ненавистта, обособеността и изключителността ще бъдат смятани за единствения грях, тъй като човечеството ще проумее, че всички останали грехове (изброява­ни и сочени сега за порочни) са просто производни от ненавистта или от нейния продукт - антиобщинното съзнание. Омразата и нейните последствия - ето истинският грях против Светия Дух, за който коментаторите толкова дълго са спорили, без да забелязват простота­та и точността на даденото определение за греха.

Йерархичният духовен тласък, фокусиран чрез Христос и неговите действащи ученици, ще бъде толкова могъщ, че ползата, практичността и естествеността на правилните човешки отноше­ния ще станат абсолютно очевидни; в резултат на това световните дела бързо ще бъдат приведени в ред и на Земята ще се установи новата ера на добрата воля и мира. Тогава ще станат възможни новата култура и новата цивилизация.

Това не е картина на някакво оптимистично, мистично или невъзможно събитие, нито е продукт на пожелателно мислене и сляпа надежда. Учениците на Христос вече проповядват учението за правил­ните човешки отношения и се опитват да покажат, че истинският мир може да се утвърди на международната арена само чрез принципите на добрата воля. В представянето на истинската „жизненост", която Христос ще донесе в света на мислещите хора, няма място за изклю­чителност или обособеност, защото „изобилният живот" (който Той се опитва да канализира към нас) е свободно течащ поток, който помита всички бариери и установява безпрепятствена циркулация на истината и на самия живот, чието същностно качество е любовта.

Всички световни религии постулират факта, че Бог е Любов, Животи Разум. Животът съдържа същностните качества на волята и любовта на Бога. Те и двете са еднакво важни, защото волята получава качество, когато бъде оцветена от лъчите на любовта. Досега хората не са имали друго познание за фактическата природа на жизнеността, енергизирана от любовта и волята, освен една неясна теоретична концепция. Новата поява на Христос ще утвърди факта за тази божествена жизненост; работата, която Той ще извър­ши (с помощта на Своите ученици), ще демонстрира любовта и божествената цел, лежащи в основата на всеки феноменален опит.

Установяването на правилни човешки отношения е един от аспектите на божествената воля спрямо човечеството и следваща форма на божественото изражение, която предстои да се прояви в човешките дела- индивидуални, обществени, национални и междуна­родни. Нищо не задържа това божествено изражение, освен факторът време, който се определя от човечеството като проява на божест­вената му свободна воля. Новият божествен аспект може да влезе в проявление по-рано или по-късно в зависимост от решението на човека. Исторически погледнато, досега човечеството се е решавало на бавно, много бавно проявление, но именно в това намира израз свободата на човешката-воля. Тъй като божествеността е иманентна или присъства във всички форми (т. е. във всички човешки същества), тази Воля в крайна сметка ще трябва да бъде изпълнена. Нейното проявление досега е било забавяно от преобладаващо материалната ориентация (езотерично казано) на сегашните форми; Тя все още не е прераснала в човешка воля за установяване на правилни хуманни отношения. Оттук и възмездието на войната, мъките на формите и мизерията на сегашното човешко съществуване.

Тези фактори предизвикват голяма и обща трансформация, чиито признаци са лесно доловими за духовно мислещите хора. Такива хора обичат да повтарят(по примера на Христос в Гетсиманската градина): „Да се изпълни Божията Воля" (Мат. ХХVI.39), но често произнасят тези думи без да влагат в тях разбиране и надежда. Все пак, всичко това е показателно за общия процес на духовна преориентация, смирение и приемане. Христос е дал пример за такова смирение, казвайки: „Дойдох не за да творя моята воля, а волята на Този, Който ме изпрати" (Йоан, VI.38). Той е изразил Своето приемане, когато е възкликнал: „Отче! Не моята, Твоята воля да бъде". Смирението съдържа елементи на покорност спрямо обстоятелствата и на признание, че човек се подчинява на външните императиви независимо дали те му харесват, или не. Приемането, от своя страна, носи елемент на разумно познание и така отбелязва голяма крачка напред. И двата подхода признават наличието в наше време на божествена осеняща воля в живота на човешкия род; и двата подготвят за разпознаване работата на Христос, насочена към уста­новяване на правилни човешки отношения. Сега смирението на човешкия род спрямо божествената воля има характер на негативно подчинение; истинското смирение обаче е позитивно отношение на духовно очакване, водещо в крайна сметка към позитивно приемане.

Духовното очакване също е налице и неговото укрепване е част от работата на Новата Група Световни Служители; те трябва да поощряват духовното смирение и познаващото приемане у масите (които обикновено се делят на два класа, изразяващи тези две отношения), тъй като факторите на смирението, приемането и очакването са дълбоко присъщи на всеки човек. Именно тези три божествени възможности ще позволят на хората да откликнат на вестта, идваща от Христос, и така безкористната жертвоготовност, разбиращият компромис и съгласуването на многото и различни гледни точки (необходими за установяване на правилните човешки отношения) ще бъдат утвърдени много по-лесно.

За всички нас ще е полезно да видим кои фактори благоприят­стват тази нагласа на смирение и приемане. За установяване на правилни човешки отношения са необходими отстъпки, отричане от личния интерес, съобразяване с обективните условия и смирено приемане на божествения закон. Това е отношението, което Хрис­тос е демонстрирал на Земята, и именно такова разбиране Той би искал да види развито у човечеството. Резултатът ще бъде щастие. Щастието е труден за изучаване урок, защото това е съвършено нов опит за човешкия род и на Христос ще Му се наложи да учи хората как правилно да се отнасят към щастието и как да преодоляват древните привички на страданието, узнавайки смисъла на истинс­ката радост. Христос обаче идва не просто за да ни посочи необхо­димостта от правилни човешки отношения; Той идва, за да ни научи как сами успешно да установим тези отношения.