II. Христос като Предвестник на Епохата на Водолея

Хората са склонни да игнорират факта, че осъзнавайки Своята функция на световен Учител и духовен Лидер в цикъл, който бързо върви към своя край, Христос също така е виждал и работата, която Му предстои, когато периодът завърши и дойде ред на новия астрономичен цикъл.

Средният християнин е учудващо неосведомен за времената и циклите, през които минава нашата планета под влияние на слън­чевото движение. Съмнителната сега наука астрология отвлича към себе си законния интерес на човечеството към астрономично­то учение и към духовното тълкуване за пътя на Слънцето през знаците на Зодиака. В Новия Завет обаче това знание е добре засвидетелствано и оцветява цялата Евангелска история; то се среща и в Стария Завет. В какво иначе е бил грехът на децата на Израил а пустинята, ако не във връщането към стария култ на Митра, характерен за времето, когато Слънцето (технически каза­но) се е намирало в „знака на Телец". Те са падали на колене и са се кланяли на „златния телец", забравяйки новото учение за века на Овена, в който навлизали - учението за изкупителната жертва, което оцветява еврейската история.

Забравя се фактът, че Христос е бил Учител от новия период, в който Слънцето навлизало - епохата на Рибите, но това ясно е доказано от символа на рибите, който преминава през всичките четири Евангелия; символът на рибата е бил в продължение на безброй векове астрологичен символ на знака на Рибите. Христос обаче е гледал напред към работата, която Му предстои в Епохата на Водолея, т. е. на следващия знак, в който Слънцето трябва да навлезе. Преди да „изчезне", Христос е намекнал за символа на епохата на Водолея и за задачата, която ще Му се наложи да изпълнява. Заедно с дванадесетте си ученици, Той е разиграл драматичен епизод, който обобщава работата, която Той е трябва­ло да предприеме по-късно, когато изминат двете хилядолетия от ерата на Рибите. Той е поръчал на учениците си да отидат в града, където ще срещнат човек, носещ кана с вода, да го последват в горната стая и да подготвят празника на приобщаването (духовната връзка), в който Той ще вземе участие заедно с тях (Лука, XXII. 10). Те изпълнили всичко това и тогава се състояла Последната (Тайна­та) вечеря. Древен символ на знака на Водолея (в който сега навлиза нашето Слънце) е този на Водоносеца - човека с кана вода в ръце. Влизането на Слънцето в знака на Водолея не астрологична прог­ноза, а астрономичен факт, в който всеки може да се убеди, ако се допита до която и да е научна обсерватория. Великото духовно достижение и еволюционното събитие на тази епоха ще бъде приобщаването, духовната връзка и човешките отношения между всички народи, които ще позволят на хората да седят заедно в Присъствието на Христос, споделяйки си хляба и виното като символи на храната. Подготовката за този общ празник (символич­но казано) е вече в пълен ход, и при това тя се осъществява от самите човешки маси, които се борят и законодателстват в полза на икономическото благосъстояние на своите нации, и когато темата за прехраната привлича вниманието на законодателите навсякъде по света. Тази потребност да се споделя, започнала да се проявява отначало на физически план, ще характеризира по-късно всички човешки отношения; това ще бъде великият дар на Епохата на Водолея за човечеството. Това остава неизвестно за Църквата, както и защо евреите са проявили склонност да се кланят на Телеца в образа на „златния телец", който в еврейската култура е бил символ на изкупителната жертва, или на овена във Века на Овена, и защо християните поставят ударението върху рибата във Века на Рибите (т. е. в християнската ера) - всичко това църковниците не могат да обяснят.

Христос е дошъл да сложи край на еврейската традиция, която е трябвало да кулминира, да отслужи своето и да отмре като религия вследствие преминаването на Слънцето от Овен в Риби. Затова Той се е представил като Месия, въплътен в еврейско тяло. Отхвърляйки Го обаче като такъв, еврейският народ символично и практически е останал в знака на Овен, т. е. на Изкупителната Жертва, вместо (отново символично казано) да премине в знака на Риби и да признае своя Месия, когато Той дойде в знака на Водолей. Евреите са на път да повторят своя древен грях, състоящ се в отсъствие на отклик спрямо еволюционния процес. Те са отхвърли­ли онова, което е било ново и духовно в пустинята; после отново са постъпили така преди 2000 години в Палестина; сега въпросът е ще направят ли евреите това още веднъж, когато им бъде предложена нова благоприятна възможност? Проблемът на евреите се състои в това, че те се задоволяват с религия с почти пет хилядолетна давност и досега показват слабо желание да я осъвременят.

Христос е предвидил настъпването на Епохата на Водолея и ни го е представил в картинна форма, съхранила за нас през вековете пророческия епизод, чието тълкуване стана възможно едва в нашия век. Астрономически ние все още не сме изцяло под въздействието на Водолей, а само излизаме от влиянието на Риби, като пълният натиск на енергиите, които Водолеят ще освободи, все още не се чувства. Въпреки това, с всяка година ние се приближаваме към центъра на могъществото, чиито главни въздействия ще се проявя­ват в крепнещото разпознаване на човешкото същностно единство, в потребността да се споделя и сътрудничи и в появата на нова световна религия, чиято ключова нота ще бъде универсалността и посвещението. Ако думата „посвещение" означава „процес на встъпване във...", то човечеството сега наистина преминава през истинско посвещение, защото встъпва в новата Епоха на Водолея; по-късно то ще се подчинява на енергиите и силите, които ще сринат бариерите на обособеността и ще обединят съзнанието на всички хора в онова единство, което отличава Христовото съзна­ние.

В този знаменателен ден от духовния опит на Христос (Юнс­кото пълнолуние на 1945 г.) Той окончателно пое задължението и отговорността на Учител и духовен Водач за целия слънчев цикъл на Водолея. Той е първият сред великите световни Учители, чиято дейност обхваща два зодиакални цикъла - на Риби и на Водолей. Това обстоятелство включва и необходимостта от владеене на трите техники на появяване, за които вече говорихме. Леещата се любов и духовната жизненост на Христос (усилени от енергиите на Духа на Мира, на Аватара на Синтеза и на Буда) бяха префокусирани и канализирани във великия поток, който си проби път към физическо изражение (ако ни е позволена такава неадекватна фор­мулировка) благодарение на думите от Великия Призив: „Любов да бликне към човешките сърца... И нека Светлина, Любов и Сила, възстановяват Промисъла на Земята."

В тези три думи - светлина, любов и сила - са изразени енергиите на тримата Му съратници (т. е. на подкрепящия Го велик Триъгълник на Силата), а именно: енергията на Буда - Светлината, която винаги идва от Изтока; енергията на Духа на Мира -Любовта, формираща правилните човешки отношения; и енергия­та на Аватара на Синтеза - Силата, която превръща в дело както светлината, така и любовта. Христос е заел Своето място в центъра на този Триъгълник и от тази точка е започнала Неговата „Водолейска" работа, която ще продължи 2500 години. Така Той положи началото на нова ера и новата световна религия вече започва да придобива форма върху вътрешните духовни нива. Думата „рели­гия" се отнася към взаимоотношенията, а ерата на правилните човешки отношения и правилната връзка с Царството Божие вече започва. Да се направи такова твърдение е лесно, но онова, което се крие зад него, има дългосрочни и изумителни последици.

Сега Христос е приел върху Себе си две нови функции, едната от които е свързана с втория метод за Неговата физическа поява, а другата отразява начина на осеняне. Светлината, любовта и могъ­ществото се изливат върху масите и ръстът на Христовото съзна­ние постоянно се стимулира. Благодарение на физическото Си Присъствие, Той ще стане разпределящ Водите на Живота", а осеняйки тези, които са способни да приемат впечатления от Него и от фокусирания Му Ум, Той се превръща в това, което технически се нарича П одхранващ Малките".

Той пристъпва към Своите задължения в Епохата на Водолея от една страна като център на гореспоменатия Триъгълник - така, Той влияе, просветлява и поражда правилни отношения сред чо­вешките маси; а от друга страна Той ще действа като Разпределящ Водите на Живота и Подхранващ Малките. Затова в настъпващата ера Христос ще бъде известен като:

1. Централна Точка в Триъгълника;

2. Разпределящ Водите на Живота;

3. Подхранваш Малките.

Такива са трите Му задължения по отношение на човешкия род и това ще е работата, която ще характеризира Неговото световно служене в епохата на Водолея.

Нека да разгледаме тези три фази от работата Му и да се опитаме да осмислим отговорността, която Той е поел върху Себе си. Необходимо е известно разбиране, за да могат Новата Група Световни Служители и работещите в света ученици адекватно да подготвят човешкия род за новата Му поява. Много неща могат да бъдат направени, ако хората отдадат силите си за осмисляне и извършване на необходимата допълнителна работа.

Първо, като Централна Точка в Триъгълника, Христос става будител на човешките сърца и инициатор на правилни човеш­ки отношения просто благодарение на това, което Той е, и стоейки неподвижно там, където е. Той прави това като канализира и предава енергии от трите върха на обграждащия човечеството Триъгълник. Тази споена, безлична, троична по своята природа енергия се разпростира във всички посоки и предизвиква еволюци­онен ръст, магнетично притегляйки хората и нациите едни към други и автоматично разкривайки смисъла на синтеза, доказуемото единство и желаното сливане. Както през Епохата на Рибите у човечеството се разкри масовата отзивчивост към знанието и принципа на познанието, така в Епохата на Водолея ще бъде иницииран масов отклик спрямо правилните отношения, а добрата воля (като негово изражение) ще стане присъща на масовото съзнание. Навярно сега е трудно да се оцени и допусне тази възможност, но също толкова трудно е било за широките маси в първите векове на християнската ера, т. е. ерата на Рибите, да си представят бъдещия ръст на образователните системи в света и разпространението на знанията, които отличават нашата сегашна цивилизация и култура. Миналите достижения винаги са гаранция за бъдещи възможности.

Второ, Неговата работа като Разпределящ Водите на Живо­та е във висша степен тайнствена и да бъде тя разбрана съвсем не е лесно. Работейки сред хората преди две хилядолетия, Той е казал: „Дойдох да ви дам живот - изобилен живот" (Йоан, Х.10). Аспектът на Живота - от гледна точка на Христос - се изразява трояко:

1. Като физически живот, подхранващ клетките на тялото. Този живот присъства във всеки атом на субстанцията като цент­рална точка на жива светлина.

2. Като жизненост, външно проявена под формата на любов и сърдечна светлина. Когато тази жизненост е ясно изразена, човешкият атом става част от духовната Йерархия.

3. Като изобилен Живот. Той може да бъде разбиран като светлина, любов и сила във и над главата на Христо вия ученик. Този изобилен живот му позволява да сътрудничи не само с човечество­то и с духовната Йерархия, но и със самата Шамбала - центъра на живота в най-съкровената му същност.

Ако кажем, че животът е жизненост, която предоставя възможности, тези думи ще изглеждат някак безсмислени, нали? Ако обаче жизнеността бъде свързана с живота на физически план, с духовния живот на ученика и с жизнената Цел на Бога, това може да ни даде някаква слаба представа за необикновената задача, с която Христос някога се е заел, и за бъдещата Му отговорност, която Той тогава е предвидил. Христос ще привлича енергиите, описани с фразата „изобилен живот", защото те по нов и динамичен начин ще освободят (в епохата на Водолея) новите сили, необходи­ми за възстановяването и възкресението. Тези нови енергии са „осъществяваща сила на универсалността" и са насочени към бъдещето. Този поток от Водолейска енергия е един от факторите, които ще дадат възможност на Христос да изпълни Своята задача на духовен Учител и Световен Спасител. През юни 1945 г. Той даде обет да изпълни Своя дълг като Раздаващ, Подхранващ и Разпределящ, и пое отговорността като Предвестник и Учител в Епохата на Водолея.

Трето, работата на Христос като Подхранващ Малките включва стимулиране съзнанието на Неговите ученици, готвещи се за предстоящо посвещение или за встъпване в по-дълбоки фази на духовна осведоменост. Резултат от работата Му в Триъгълника с човешките маси ще бъде утвърждаването на първото посвещение - Раждането на Христос в пещерата на Сърцето, като основна церемония на новата световна религия. Широките маси по цялата Земя ще получат чрез тази церемония възможност съзнателно да регистрират „раждането на Христос" в сърцето и да се „раждат повторно", за което Той Сам е споменал (Йоан, 111.3), когато е дошъл по-рано на Земята. Именно това ново раждане имат предвид езотеристите, когато говорят за първото посвеще­ние. В бъдеще (в края на Епохата на Водолея) то от преживяване на отделни ученици ще прерасне в опит, достъпен за безбройните хиляди. В пречистващите води на второто посвещение - това на Кръщението, ще се потопят стотици стремящи се от целия свят и тогава тези две посвещения (подготвителни към истинското служе­не и към третото посвещение на Преображението) ще поставят печат върху мисията на Христос като Посредник и Представител на великия духовен Триъгълник.

Все пак главната работа на Христос над учениците и духовно мислещите хора в света, плюс стотиците хиляди напреднали инди­види, се състои в това да „храни" тяхното духовно съзнание и живот, за да могат те да приемат третото и четвъртото посвещения - тези на Преображението и Отречението (Разпятието).

Както е известно на езотеристите, терминът „Малките" се отнася към тези ученици, които са „младенци в Христа", (според терминологията на Новия Завет) и са приели двете първи посве­щения - на Раждането и Кръщението. Те познават духовната устременост, която свидетелства за Христовия живот в техните сърца, и са навлезли в процесите на пречистване, кулминиращи във водите на Кръщението. Христос трябва да подготви тези стремящи се за по-високите посвещения и така да ги подхранва и подкрепя, че те да могат да се изправят пред Единния Посветител и да станат стълбове в Храма на Бога (т. е. посредници на духовната Йерархия и следователно - активни и работещи ученици).

Преди много векове, в Палестина, Той е казал: „Никой не стига до Отеца, освен чрез Мене" (Йоан, XIV.6). Това е било предсказание за работата, за която Той ще бъде призван в ерата на Водолея. При първите си две посвещения кандидатите (обучавани от старши ученици) намират своя път към Христос; Той ръководи не само тези първи две посвещения, но и подготвя съзнанието им за още по-високи състояния на разкритие. Благодарение на тези ръководени от Христос посвещения, ученикът става проводник на Божията любов, а висшите посвещения, етап след етап, му позволяват да израсне до посредник на Божията воля. Първата група знае и разбира втората строфа от Призива: „От извора на Любовта в сърцето Божие, Любов да бликне към човешките сърца"; а групата, която в епохата на Водолея Христос сам ще „захранва" и подготвя, ще узнае смисъла на третата строфа: „От центъра, където Божията воля знаят, Цел малките човешки воли нека води".

Работата на Христос в епохата на Рибите се е състояла в това да свърже човечеството с Йерархията на планетата, а в Епохата на Водолея Неговата задача ще бъде да съедини тази бързо растяща група с по-високия център, където се постига контакт с Отеца, дава се признание на Синовността и божествената цел може да бъде позната. В резултат на тази бъдеща работа на Христос, трите божес­твени аспекта, признати от всички световни религии (вкл. и от християнската) - Познанието или Универсалния Ум, Любовта и Волята- съзнателно ще се развиват в човешкия род; между човечес­твото, духовната Йерархия и „центъра, където божията воля знаят", ще се установят по-открити и многопланови отношения.

Мистичният подход към Царството Божие постепенно ще отмре успоредно с развитието на познанието на расата и ориенти­рането й към по-научен подход; правилата за достъп до това Царство ще станат обективни; законите, управляващи най-висшия център на божествената Воля, също ще бъдат открити за членовете на Царството Божие и всичко това ще се осъществи под наблюде­нието на Христос след новата Му поява сред хората. Ключовата цел на Неговата бъдеща мисия ще бъде пробуждане у човечеството на отклик спрямо духовното влияние и разкриване (в широк мащаб) на интуитивното възприятие - една рядко срещана сега способ­ност. Идвайки по-рано, Той е успял да пробуди у човечеството растящ отклик към истината и менталното разбиране. Ето защо в края на цикъла, иницииран от Него преди две хилядолетия, ние разполагаме с формулирани доктрини и сме постигнали всестран­но ментално (интелектуално) развитие.