Уникалната възможност на Христос

(Светът днес)

Приемането на доктрината за новата поява на Христос се затруднява от едно съмнение, свързано с обстоятелството, че тя е дадена преди много столетия, а досега нищо не се е случило. Тази констатация разкрива източника на много от човешките колебания и съмнения. Да се очаква новата поява на Христос не е нещо ново или уникално и към явните изразители на това очакване обикновено се отнасят с търпимост, ирония или дори със съжаление. Изучава­нето на циклите, сроковете и значенията, на божественото намере­ние (или волята на Бога), както и на сегашните световни реалности може да ни доведе до разбирането, че нашето време е уникално по много причини и че на Христос сега се предоставя неповторима възможност. Тя е породена от определени световни условия, които са уникални сами по себе си; в днешния свят съществуват фактори, вкл. и някои събития отминалото столетие, които никога досега не са били налице; за нас ще е полезно да обсъдим всичко това и по-добре да си изясним перспективата. Светът, в който Той ще дойде, ще бъде нов (макар и не най-добрият) свят, с нови идеи, занимаващи човешкия ум, и с нови проблеми, които очакват решение. Нека се опитаме да осмислим тази уникалност и да получим някаква пред­става за ситуацията, при която Христос ще се спусне в проявление. Ще се придържаме към възможно най-реалистичен подход, избяг­вайки мистичното и мъгляво мислене. Ако е вярно, че Той планира да се появи отново и да доведе Своите ученици - Учителите на Мъдростта, и ако това пришествие е предстоящо, тогава какви ще са факторите, с които Той ще трябва да се съобразява?

Преди всичко, Той ще дойде в свят, който е станал същности' единен. Неговата нова поява и последващата Му работа не могат,п бъдат свързани с някакво конкретно място или територия, неизвес­тни за голямото човешко мнозинство, както при предишното Му идване. Благодарение на радиото, пресата и бързото разпростране­ние на новините, Неговата поява ще бъде различна в сравнение с тази на всеки предишен божествен Пратеник; бързите средства за придвижване ще Го направят достъпен за милиони хора, които с кораби, влакове и самолети ще могат да се приближат до Него; благодарение на телевизията, Неговото истинско лице ще стане познато на всички, тъй като „ще Го съзре всякое око". Дори ако духовният Му статут и послания не получат глобално признание, Той все пак неизбежно ще породи всеобщ интерес, защото днес дори многобройните лъжепратеници и лъжехристоси привличат всеобщото любопитство и не могат да бъдат скрити. Това създава уникални условия за работа, с които нито един спасяващ и енергизиращ Божи Син не се е сблъсквал никога досега.

Уникално различна е също така и чувствителността на хората по света към всичко, което е ново и необходимо; човечеството много е прогресирало в своята реакция както към доброто, така и към злото, и притежава много по-чувствителен апарат за отклик, отколкото когато и да било преди. Ако някога Вестителят е предизвиквал широк отклик, сега той ще бъде още по-мащабен и бърз - както отхвърля­щият, така и приемащият. Хората днес са по-любознателни, по-добре образовани, по-интуитивни и по-открити за необичайното и уникалното, отколкото в предходните исторически времена. Тяхно­то интелектуално възприятие е по-развито, ценностната им система е по-задълбочена, способността да различават и да избират бързо се развивай те по-ясно вниквате значението на всички неща.Тези факти ще обуславят новата поява на Христос и ще доведат до по-бързото разпространение на вестта за пришествието Му и за съдържанието на Неговите послания.

Когато дойде отново, Той ще намери света уникално свободен от църковниците. При предишното Му идване Палестина е била задушена от порочната власт на еврейските религиозни лидери, доколкото и фарисеите, и садукеите са били за човека на тази земя това, което днес са представителите на висшия клир за съвремен­ния вярващ. В предишното столетие обаче се очерта разумно и полезно отдръпване от църковенството и ортодоксалната религия и това създаде уникална възможност за възстановяване на истинс­ката религия и за връщане към пътя на духовния живот. Свещени­ците, левитите, фарисеите и садукеите не са Го признали, когато Той е дошъл преди - те са се бояли от Него. И е твърде невероятно реакционните църковници да Го признаят днес. Той може да се появи в съвършено неочакван облик; кой може да каже дали ще дойде като политик, икономист или лидер на народа (от който произлиза), като учен, артист или художник?

Погрешно е да се предполага, че главната част от работата на Христос ще бъде извършена чрез църквите или световните рели­гии. Той по необходимост ще работи и чрез тях, но само когато условията позволяват - ако в тях е запазено живо ядрото на истинската духовност или когато техният призивен зов е достатъч­но мощен, за да Го достигне. Всъщност, Той ще използва всички достъпни канали за разширяване съзнанието на хората и за пости­гане от тях на правилна ориентация. По-вярно ще бъде, ако се каже, че Той ще работи последователно именно като Световен Учител и че църквите ще бъдат само едно от средствата за обучение, нами­ращи се в Негово разположение. Всичко, което просветлява умове­те на хората, всяка пропаганда, която утвърждава правилните човешки отношения, всички пътища за постигане на реално позна­ние, всички методи за трансмутиране на знанията в мъдрост и разбиране, всичко, което разширява съзнанието на човечеството и на дочовешките състояния на осведоменост и чувствителност, всичко, което разсейва заслепението и илюзията, като руши крис­тализацията и разбива статичните състояния - всичко това ще попадне в сферата на реалистичната активност на Йерархията, която Той ръководи. Христос обаче ще бъде ограничен от качест­вото и силата на призивния зов на човечеството, които на свой ред се обуславят от еволюционната точка на цивилизацията.

В древността и в средните векове именно църквите и философ­ските школи са били основните средства за Неговата субективна активност, но това няма да бъде така, когато Той отново влезе в обективно проявление. Този факт трябва добре да се помни от църквите и организираните религии. Сега Неговото внимание се измества към две нови полета на дейност: първо, в сферата на световното образование; и второ, в областта на разумната актив­ност по въпросите на управлението в неговите три аспекта -държавничеството, политиката и законодателството. Обикновени­те хора вече започват да разбират значението и отговорността на правителствата, а Йерархията изхожда отправилото, че за да настъпи цикълът на истинската демокрация (каквато тя е по същество и както трябва да се осъществи) е абсолютно необходимо да се издигне образователното ниво на масите за съдействие в управлени­ето на държавата и за икономическа стабилизация чрез правилно разпределение и чистоплътно политическо взаимодействие. Дългият разрив между религията и политиката трябва да бъде прекратен и това може да стане само чрез развиване на масовото човешко съзнание и благодарение на факта, че науката дотолкова е сближила всички хора, че събитията и в най-отдалечените райони на Земята само за няколко минути стават достояние на всеобщ интерес. Това предоставя уникална възможност за бъдеща та работа на Христос.

Развитието на духовното разпознаване днес е насъщно необ­ходимо като подготовка за новата Му поява; никой не знае като представител на коя нация ще се появи Той. Може да бъде англи­чанин, руснак, негър, представител на латинските (романските) народи, турчин или индус, или да принадлежи на всяка друга националност. Кой може да каже на коя? По своето вероизповеда­ние той може да бъде християнин, индуист, будист или въобще да не е представител на конкретна вяра; Той няма да дойде като възстановител на някаква древна религия (вкл. и на Християнство­то), а ще се яви, за да възроди човешката вяра в любовта на Отца, в жизнеността на Христос и в близките и нерушими субективни човешки отношения по цялата Земя. Всички световни средства за контакт и връзка ще бъдат в Негово разположение; това ще бъде елемент от уникалността на Неговата благоприятна възможност и Той трябва да е подготвен за нея.

Другият уникален фактор, който ще характеризира Неговото пришествие, е не само всеобщото очакване, но и това, че днес е известно много за Царството Божие, или за духовната Йерархия на планетата. Навсякъде по света хиляди хора се интересуват от тази Йерархия, вярват в Учителите на Мъдростта (в учениците на Христос) и няма да бъдат учудени, когато тази група Божи Синове, сплотена около своя велик Водач - Христос, открито заяви Своето присъствие на Земята. Църквите са запознали широката публика във всички страни с понятието „Царство Божие"; езотеристите и окултистите още от миналото столетие започнаха да подчертават факта за съществуването на Йерархията; спиритистите винаги са настоявали, че преминалите в скрития свят на битието запазват своята жизненост, а техните Водачи често са давали свидетелства за съществуването на друг, вътрешен, духовен свят. Всичко това предлага уникални благоприятни възможности на Христос, но и Го изправя пред необикновени проблеми. Различните духовни сили, философските и хуманитарни групи, както и много други организа­ции, във и извън световните религии, вече работят под общо ръководство и са тясно свързани в перфектно синхронизирана активност. Всички те работят заедно (дори ако физически това не е очевидно), защото в човешкото семейство има хора с различна степен на отзивчивост. Силите на възраждането, на преустройство­то, на възстановяването и възкресението се проявяват в много групи, които се стремят да помогнат на човечеството, да го извисят, да преустроят света, да възстановят стабилността и чувството за безопасност и така (съзнателно или не) да подготвят условията за новата поява на Христос.

Съществува също така уникално възраждане на древното учение на Буда и проникването му на Запад, където то намира верни привърженици. Буда е символ на просветлението, а днес навсякъде се поставя уникален акцент върху светлината. Милиони хора векове наред са признавали Буда като Носещ Светлината свише. Неговите Четири Благородни Истини са разкрили причините за човешките тревоги и са показали пътя на спасението. Той учел: Престани да се отъждествяваш с материалните неща или със своите желания; придобий правилно чувство за ценностите; не разглеждай собствеността м земното съществуване като основопо­лагащо важни; следвай Благородния Осморен Път, който е Пътят на правилните отношения - с Бога и със своите братя - и така бъди щастлив. Стъпките по този Път са следните:

Правилни Ценности. Правилен Устрем.

Правилна Реч. Правилно Поведение.

Правилен Начин на Живот. Правилно Усилие.

Правилно Мислене. Правилен Възторг.

Това послание е уникално необходимо в този наш свят, в който правилните крачки към щастието системно се игнорират. Именно върху основата на това учение Христос ще въздигне надстройката на братството между хората, тъй като правилните човешки отношения са израз на любовта към Бога; те са основната предстояща изява на човешката божественост. Днес, във водовъртежа на нашия опустошен, хаотичен и нещастен свят, човешкият род има реална възможност да отхвърли егоистичния материален живот и да поеме по Светлия Път. Христос ще се появи веднага след като човечес­твото заяви своята готовност за това. Вече са налице много доказа­телства, че хората започват да усвояват този урок и правят първите си колебливи стъпки по Светлия Път на правилните взаимоотно­шения.

Нашето време е уникално с това, че е (както никога досега) цикъл или период на конференции - обществени, национални и международни - и на човешко обединение. Навсякъде се учредяват клубове, форуми, комитети, конференции и лиги за обсъждане на пътищата, водещи към осигуряване на човешкото добруване и освобождение; това явление е едно от най-ярките показатели за близката поява на Христос, Който е въплъщение на свободата, Вестител на Освобождението. Той стимулира груповия дух и съзна­ние и духовната Му енергия е онази притегателна сила, която сплотява хората в името на общото благо. Неговото второ пришес­твие ще сплоти всички мъже и жени с добра воля в целия свят, независимо от тяхната религиозна или национална принадлежност; то ще подбуди хората широко да разпознават доброто един в друг, както и във всичко съществуващо. Това е елемент от уникалността на Неговото ново пришествие и ние вече се готвим за него (което се доказва и от наблюдението върху всекидневната преса). Именно призивният зов на многобройните групи, които (съзнателно или не) работят за благото на човечеството, ще Го доведе отново на Земята. Тези, които извършват великия акт на призива, са духовно мислещи хора, просветлени държавни дейци, религиозни лидери, както и мъже и жени, чиито сърца са пълни с добра воля. Те ще Го привлекат, ако могат сплотено да изразят масовото намерение, надежда и очакване. Тази подготвителна работа трябва да се фокусира и осъществява чрез световната интелигенция и водещите хуманисти, чрез групите, които стимулират човешката еволюция, както и чрез обикновените, безкористни хода. Успехът на усилията, планирани сега от Христос и духовната Йерархия, ще зависи от способността на човешкия род да използва светлината, която вече притежава, за да установи правилни отношения в своите семейства, общества, нации и свят.

Затова съществува уникално различие между очакваното сега пришествие на Христос и Неговата предишна поява, а именно: светът е пълен с групи, които работят в името на човешкото благоденствие. В светлината на изминалите еони от човешката история, това е относително ново усилие и Христос трябва да се подготви, за да може добре да работи с тази тенденция. „Цикълът на конференциите", който сега набира сила, е част от уникалните условия, в които Христос ще трябва да действа.

Преди обаче Христос да може да дойде със Своите ученици, нашата сегашна цивилизация ще трябва да отмре (по един или друг начин). В бъдещото столетие ще започнем да усвояваме смисъла на понятието „възкресение" и новата епоха ще ни открие неговата дълбока цел и намерение. Първата крачка ще бъде отдръпването на човечеството от неговата смъртоносна цивилизация, от старите идеи и начин на живот, от материалистичните цели и окаяния му егоизъм, като движението напред ще се осъществява в ясната светлина на възкресението. Това не са символи или мистични формули, а част от общата картина, която ще характеризира втора­та поява на Христос; този етап е също толкова реален, колкото и цикълът на така делово организираните сега конференции. При предишното си идване Христос ни е посочил истинския смисъл на Саможертвата или Разпятието; този път Неговата вест ще бъде свързана с живота и възкресението. Сегашният цикъл на конфе­ренции подготвя хората за определени взаимоотношения, дори ако те изглеждат доста разнопосочни по природа; важен фактор е общата загриженост и размисъл на хората за набелязване на това, което трябва да се направи - за очертаване на целите и определяне на начините за тяхното постигане. Периодът на възкресението, чието начало ще бъде положено от Христос и който ще бъде Негово уникално дело (включващо в себе си всички останали форми на Христовата активност), ще бъде закономерен резултат от кипежа и съзряването, протичащи днес в света на хората, чието външно проявление са многобройните конференции.

Именно с тези различни и уникални условия се сблъска Христос в годините на войната, когато нуждата на човечеството Го застави да вземе решение за ускоряване на Своето пришествие. Нещастното положение на света, породено от столетия на егоизъм и повсеместни войни, уникалната чувствителност (като продукт на еволюционния процес), която хората сега навсякъде проявяват, уникалното разпространение на знанията за духовната Йерархия и необикновеното развитие на груповото съзнание, проявяващо се по всякакъв повод под формата на различни конференции, показала на Христос очертаващата се пред Него уникална възможност и пре­допределиха решението, което Той не можеше да избегне.

Почтително трябва да отбележим, че върху тази „възмож­ност" на Христос оказват влияние два факта, чиято дълбочина човек трудно може да осмисли. Въпреки това ние трябва да разбе­рем факта за синхронизирането на Неговата воля с тази на Отца и обстоятелството, че това съгласуване води до приемане на прин­ципното решение. Трудно е за обикновения християнин да приеме, че Христос последователно събира все по-дълбок опит и че в Неговия божествен път няма нищо статично или постоянно, с изключение на неизменната Му любов към човечеството.

Внимателното изучаване на Евангелската история, неизопачена от ортодоксални интерпретации, ще разбули някои принципни моменти. Обикновените тълкувания, ако хората можеха да вникнат в техния истински смисъл, отразяват единствено нечие лично разбиране за поредицата от арамейски, гръцки или латински думи. Фактът, че повечето признати коментатори са живели преди стоти­ци години, изглежда придава на техните тълкувания незаслужена тежест. Мнението на съвременния интерпретатор не получава достатъчно доверие в сравнение с това на древните автори, а всъщност днешните изследователи вероятно са по-умни и образо­вани от своите далечни предшественици и освен това разполагат с много признати преводи и точни научни методи. В теологичен план ние страдаме от невежеството на миналото; неясно защо древният коментатор има по-голяма тежест отколкото съвременният, който като цяло е по-образован и интелигентен. Ако Христос е предста­вен достоверно в Новият Завет, ако правилно са отразени Него­вите думи, че ние можем да сътворим дела „по-големи от тези", които Той е извършил, и ако Христос наистина ни е казал: „Ще бъдете толкова съвършени, колкото и Отеца ваш Небесен", защо тогава да не признаем способността на човешкото същество да развива у себе си Христов ум и да познае това, което Той е разчитал сами да прозрем? Христос е твърдял, че „който изпълнява Божията воля, той знае"; на това ни е учил Той, като ние посочвал правилния метод за всеки от нас.

Именно озарението, разкрило в съзнанието на Христос зами­съла на Божията воля, Го е довело до определени велики решения и Го е заставило да възкликне: „Отче! Не моята, Твоята воля да бъде". Тези думи недвусмислено говорят за конфликт, а не за постигнат синхрон на двете воли, и свидетелстват за решимостта на Христос да отстрани всяко противоречие между Своята воля и тази на Бога. Изведнъж Той получава видение за зараждащото се Божествено намерение спрямо човечеството и чрез последното -по отношение на планетата като цяло. Достигнатият впоследствие от Него по-висш етап на духовно развитие Му позволява да стане Глава на духовната Йерархия; като такъв, Той разработва методите за поява на Царството Божие и Се утвърждава като Наставник на всички Учители, ангели и хора. Така Неговото съзнание става абсолютно единно с божествения План. Прилагането на този План на Земята и реализирането на неговите цели за установяване на Царството Божие и за появата на петото царство в природата става за Него просто изпълнение на закона и това се превръща в главна цел на Неговия живот.

Христос познава и напълно разбира Плана, неговата цел, техники и закони, неговата енергия (на любовта) и тясната, крепне­ща връзка между духовната Йерархия и човечеството. Във висшата точка на това съвършено знание, в момента, когато Той приема необходимостта да пожертва Своя живот за изпълнението на Пла­на, изведнъж се наблюдава велико разширение на Неговото съзна­ние. Значението, намерението и целта, както и всеобхватната божествена Идея (съществуваща в ума на Отца) засияват в Негова­та душа, а не в ума Му, защото откровението е всеобемно. Той прозира много по-дълбоко в смисъла на божествеността, отколко­то дотогава Му е изглеждало възможно; световете на смисъла и на явленията повяхват и (езотерично казано) Той загубва всичко Свое. В този момент Той е лишен дори от енергиите на творческия ум и на любовта. Така Той се разделя с всичко, което прави живота смислен и поносим. При това обаче, нов тип енергия става достъ­пен за Него - енергията на самия живот, насищан от целта и подбуждан от намерението. Но тя е нова и непозната, неосъщес­твена дотогава енергия. За първи път аспектът на волята, която дотогава се е проявявала в Неговия живот чрез любовта и творчес­ката работа по утвърждаване на новата повеля на съдбата, става ясен за Него. Именно тогава Той се издига до себеотричането в Гетсиманската градина. Нещо много по-велико и всеобхватно се било разкрило пред Него, така че всичко, което дотогава изглежда­ло толкова жизнено и важно, помръкнало пред това величаво видение. Това живо разбиране за Битието и отъждествяване с божественото намерение на Самия Бог, Отец и Повелител на Света, протекло в сферите на осведоменост, за които ние (засега) нищо не знаем и издигнало разкриващото се познание на Христос върху Пътя на Висшата Еволюция. Започнал преди две хилядоле­тия в Палестина, Той продължава да върви по този Път и днес. Христос достига до прозрение, което Му представя в непозната дотогава светлина смисъла на божественото Намерение, на човеш­ката съдба и на ролята, която Той трябва да играе за изпълнение на тази съдба. През изминалите векове нашето мислене не е отделяло дължимото внимание на реакцията на Христос спрямо собствената Му съдба, разглеждана като определящ фактор за човешките съд­бини. Пренебрегвайки отклика, предизвикан у Него от знанието, което Му се е открило, ние сме проявявали егоизъм и алчност ь реакцията си към Неговата саможертва.

„Да узнаеш" (във връзка с посветеното съзнание на Христос и по-нисшите посвещения) се отнася към обема от знания, които посветеният придобива в резултат на експерименти, опит и изяви. Първото плахо потрепване и реакция спрямо всеобхватното уни­версално влияние и монадната „съдба", на които е способен Синът Божи, се проявява в Христовото съзнание, както и в съзнанието на всеки, който е последвал съвета Му и се стреми към посоченото от Него съвършенство. В живота на прогресиращия Божи Син вече се забелязва най-висшето божествено качество или аспект; Той е узнал смисъла на познанието и разбира значението на любовта и нейното притегателно качество. Сега, благодарение на тези две прозрения, Той осъзнава мощта на волята и реалността на божественото намерение, което тази воля на всяка цена трябва да превър­не в дело. Това е била основната криза на Христос.

Евангелските истории съдържат (като доказателство за това прогресиращо божествено разкритие) четири момента, в които се е проявило това универсално или монадно прозрение:

1. Преди всичко, това е Неговото твърдение в Храма пред родителите Му: „Или вие не знаехте, че Аз съм тук по делата на моя Отец?". Трябва да отбележим, че тогава Той е бил на 12 години и затова дейността, която е извършвал (като душа) вече е била завършена; дванадесет е числото на завършената работа, както свидетелстват и дванадесетте подвига на Херкулес, един друг Божи Син. Символизмът на Неговите дванадесет години сега се заменя от този на дванадесетте апостоли, което е символ на служене и саможертва. Случката става в Храма на Соломон, който е символ на съвършения живот на душата, така както Скинията [сектантски молитвен дом - бел. ред.] в пустинята е символ на несъвършения ефимерен живот на преходна та личност; затова Христос е говорил от равнището на душата, а не само като духовен човек на Земята. Произнасяйки тези думи, Той се проявява като действащ Член на духовната Йерархия, защото родителите Му Го откриват да поучава свещеници, фарисеи и садукеи. Всички тези моменти показват, че осъзнавайки за пръв път (чрез физическия Си мозък) божественото намерение или воля, Той вече е бил наясно със Своята задача като Световен Учител.

2. Следващо по ред е изявлението, направено пред Неговите ученици: „Аз трябва да отида в Ерусалим", след което четем, че Той „твърдо пожела да отиде" в този град. Така Той им намеква, че пред Него сега стои нова задача. Единственото място на абсолютен „мир" (какъвто е смисълът на името „Ерусалим"), е „центърът, където Божията воля знаят"; духовната Йерархия на нашата планета (невидимата Христова Църква), не е център на мира, а същински водовъртеж на любяща активност, място за среща на енергиите, които идват от центъра на божествената воля и от човечеството, разглеждано като фокус на божественото познание. Христос се е ориентирал към този божествен център, който в древните Писания е наричан „място на ведра решимост и уравно­весена, непоколебима воля". Това изказване отбелязва точка на криза и решимост в живота на Христос и доказва Неговото движе­ние към предначертаната Му божествена изява.

3. След това, в Гетсиманската градина той казва: „Отче! Не моята, Твоята воля да бъде", с което демонстрира Своето разбира­не за божествената съдбовност. Тези думи не изразяват съгласието Му да приеме болката, страшното бъдеще и смъртта, както често твърдят християнските теолози. Това възклицание всъщност е предизвикано от факта, че Той е проумял всеобхватния характер на Своята мисия и интензивно е фокусирал живота Си в универсалния разум. Гетсиманският опит е уникално възможен само за онези Божии Синове, които са достигнали Неговата рядко срещана точка на еволюция; той реално не е свързан с епизода на Разпятието, както твърдят много от ортодоксалните коментатори.

4. Последните думи на Христос пред Неговите апостоли са били: „Ето, Аз съм с вас във всички дни до свършека на века" яли на цикъла. (Мат. 28.20). Важната дума тук е „свършек". Използвана е гръцката дума “sun-teleia”, което означава край на период от време, след който веднага настъпва друг период (това е по-правил­но да се нарече край на цикъла). На гръцки понятието „окончателен край" се изразява с друга дума – “telos”. По Матей, 24.6, е използван изразът: „Но това все още не е краят" и точно тук е използвана думата telos, защото смисълът е следният: „краят на първия период още не е достигнат". Тук Христос говори като Глава на духовната Йерархия и изразява Своята божествена воля (вече идентична с тази на Бога), с цел трайно да насища и подхранва света на хората със Своето осенящо съзнание. Това е било потресаващо твърдение, произтичащо от енергията на Неговата развита воля, всеобхватна любов и познаващ ум. Това уверение е направило възможно всичко останало.

Именно магнетичното могъщество на волята е имал предвид Христос, когато е казал: „И като бъда възнесен, всички ви ще привлека към Себе си". Тук става дума не за разпятието, а за магнетичната Му воля да изведе човечеството (чрез живота на вътрешния Христос в сърцето на всеки човек) от света на матери­алните ценности към този на духовните прозрения. Имат се пред­вид не смъртта и Кръста, а животът и възкресението. Досега основната идея на християнската религия се въртеше около смъртта, символизирана за нас чрез гибелта на Христос и доста изопачена от Св. Павел в неговия опит да обедини новата, донесена от Христос религия, със старото кърваво вероучение на евреите. В цикъла, който Христос ще открие след новата Си поява, крайна цел на всички религиозни учения по света ще стане възкресението на духа в човешкия род; акцентът ще се поставя върху жизнеността на Христовата природа във всяко човешко същество и върху използ­ването на волята за жизнено преобразяване на нисшата приро­да. Доказателство за тази възможност ще бъде Самият възкръснал Христос. Този „Път на Възкресението" е лъчист, светъл Път, който води от едно велико проявление на божествеността у човека към друго; това е път, който изразява светлината на познанието, лъчис­тата субстанция на истинската любов, както и непреклонната воля, която не допуска поражение и отстъпление. Това са основните черти, които ще характеризират Царството Божие.

Днес човечеството се намира в уникална точка между нещас­тното минало и пълното с надежди и обещания бъдеще, ако новата поява на Христос бъде приета и се проведе необходимата подго­товка. Нашето време е изпълнено с красиви надежди, но и с много трудности; в човешките ръце сега и в непосредствено бъдеще се намират както съдбата на света, така и - нека го кажем с благого­вение - предстоящата активност на Христос. Агонията на войната и страданията на цялото човешко семейство подтикнаха Христос да вземе (през 1945 г.) велико решение, изразено чрез две изключи­телно важни твърдения: първо, Той обяви пред свиканата духовна Йерархия и всички Свои служители и ученици на Земята, че е решил отново да влезе във физически контакт с човечеството, ако то направи началните стъпки за установяване на правилни човешки отношения; и второ. Той даде на света (за „човека от улицата") една от най-старите известни някога молитви, която дотогава е била произнасяна само от най-възвишените и духовни Същества. Както ни се казва. Той Самият я е използвал за първи път по време на юнското пълнолуние през 1945 година, което се приема за Пълно­луние на Христа, така както майското се смята за Пълнолуние на Буда. Древните фрази много трудно са били преведени на съвреме­нен език. Те са толкова древни, че не са съхранени никакви дати или каквито и да е други следи за времето на тяхното написване. Но адаптирането все пак е било направено и великият Призив, който може в крайна сметка да стане световна молитва, е бил произнесен от Него и предаден по-нататък от Неговите ученици. Призивът е преведен по следния начин:

От извора на Светлина в ума на Бога,

Да бликне светлина в ума човешки –