Следствия в специфичните области

Сега ще разгледаме някои следствия от гореизложените фак­ти и тяхното влияние в областите (управлявани от съответните цен­трове), където възниква болестта.

Протичащата през центровете, надисите и нервите енергия оказва мощно въздействие върху ендокринната система и кръвообращението. Така разпределена, тя прониква до всички части на физическия носител, до всеки орган, клетка и атом и специфично разбужда някои органи в главата, гърлото и туловището. Именно качеството на въздействаща­та върху тялото енергия предизвиква и усилва, или облекчава и отстра­нява болестта. Тук нямам предвид трите главни и присъщи (ако мога така да ги нарека) заболявания - рака, венеричните болести и тубер­кулозата. Тях ще разгледаме по-късно, доколкото те имат глобално разпространение, заложени са в самата субстанция на всички форми и са отговорни и за множество по-леки, съпътстващи заболявания.

Тези свързани с мозъка заболявания, които неопределено на­ричаме умствени, са все още слабо изучени. В последната коренна раса - тази на атлантите, менталните.усложнения са били рядко явление. Умствената природа тогава е била неподвижна и почти липсвала стимулация от менталните равнища през теменния цен­тър към спифизата и мозъка. Имало е малко проблеми с очите и носа, защото центърът аджна е бил непробуден, а третото око бър­зо е загубило своята активност. Аджна е орган на интегрираната личност, той е инструмент за управление и е тясно свързан с хипо­физата и с двете очи, както и с цялата предна страна на главата. Във времената на Атлантида интеграцията на личността е била като ця­ло непозната, освен в случаите на ученичество или посвещение, ка­то цел на тогавашния посветен и признак на достижението му е би­ло достигането на тройна интеграция. Днес целта е значително по-високото сливане на душата с личността. От енергийна гледна точ­ка това включва формирането, активността и съответното взаимо­действие между следните триъгълници на сила:

I. 1. Душата, духовният човек в неговия собствен план.

2. Личността, троичният интегриран човек в трите свята.

3. Теменният център.

II. 1. Теменният център, точката на второто сливане.

2. Центърът аджна, точката на първото сливане.

3. Центърът в продълговатия мозък, който контро­лира гръбначния стълб.

III. 1. Епифизата, като материализация на теменния

2. Хипофизата, която е свързана с центъра аджна.

3. Каротидната жлеза, като проявление на третия център в главата.

Всички тези троичности вътре в главата образуват механизъм, чрез който:

1. Душата контролира своя инструмент - личността.

2. Личността насочва дейността на физическото тяло. Гръбначният стълб (каналите ида, питала и сушумна), двете очи и цялата мозъчна тъкан могат да бъдат възприемчиви и стимулирани или невъзприемчиви към тези енергии. В случай на невъзприемчивост цялата тази област в духовен смисъл остава инертна и фокусът на енергията се намира на друго място.

При дисбаланс и неправилно използване, както неподвижност­та, така и стимулацията водят до физиологични и психични усложне­ния. В нашата арийска епоха ще бъдем свидетели на растящ брой мозъчни заболявания, умствена неуравновесеност и проблеми с очи­те дотогава, докато природата на центровете, типа на нахлуващите сили и тяхното регулиране не се признаят и не се подложат на внима­телни научни изследвания. Тогава ще станем свидетели на бързото развитие на науката за регулиране на енергиите, а междувременно умствените заболявания, неврозите, безумието, задълбочаващият се дисбаланс на жлезите с вътрешна секреция все по-често ще напом­нят за себе си. Сега на Запад се знае малко за тези методи на контрол и лечение, а на Изток, където все пак има знание по горните въпроси, не се прави почти нищо поради разпространената там апатия.

Гръбнакът с канал, чрез който интегрираната личност, действа­ща под съзнателното ръководство на душата, енергизира центровете и разпределя енергията към различните части на тялото. Говоря не за костната структура на гръбнака, а за гръбначния мозък с езотеричната му съставяща и за нервите, които излизат от него. Съзнателният и пла­номерен езотеричсн контрол върху енергиите днес почти не се среща, освен при посветените и у някои напреднали ученици. Човешкият ор­ганизъм е изпълнен с различни задръствания, блокировки, несъбудени области, недостиг на жизненост и затруднен енергообмен, които водят до обща стагнация; или обратно - наблюдаваме преждевременно съ­буждане, хронична превъзбуда и твърде висока вибрация на центро­вете, които водят до свръхактивност на управляваните от тях атоми и клетки. Всичко това, заедно с други неспоменати състояния, поразява нервната система, въздейства на жлезите и поражда една или друга форма на психични усложнения и болести. Разгледайте следната опро­стена, но многозначителна схема на гръбначния стълб и главата, пред­ставени от гледна точка на центровете и жлезите:

Виждате, че далакът не фигурира в тази схема. Неговите функ­ции са твърде специфични, доколкото той е център на виталността, свързан с планетната жизненост и слънчевото излъчване. Неговата дейност в никаква степен не е контролирана от гръбнака. Трябва да се разбере, че тази диаграма е опит само за графично изобразяване на центровете, на свързаните с тях жлези и на органите, които се на­мират под техния общ контрол, и няма претенции да представя точ­ната картина на анатомичните и физиологични връзки в организма.

Центърът в основата на гръбнака има уникална функция. Той е източник на живот за субстанцията и за цялата физическа тъкан на организма. Двата центъра (теменният и този в основата на гръбнака) ще представят в съвършения човек великата двойственост на духа и материята; постигайки съвършена хармония, те ще контролират и управляват цялостната ориентация на проводника на душата. Така (в резултат от третото велико сливане), духовният аспект на човешкото същество ще постигне съвършена самоизява чрез съединените мо-нада и личност. Тогава материалният човек ще откликва и на двете -чрез теменния център (за монадата) и чрез центъра в основата на гръбнака (за духовно енергизираната личност). След това двата цен­търа ще постигнат пълно взаимодействие и така ще могат най-адек­ватно да изразяват истинската природа на духовния човек.

Духовните лечители трябва да имат максимално ясна предста­ва за това кои области на тялото (с техните потенциално застрашени от заболяване органи) от кой точно енергиен център се управляват. Здравето на тези органи в голяма степен зависи от центровете, които въздействат на жлезите и чиято енергия се разлива по цялото тяло. Пълният и балансиран приток на енергии от даден център към конт­ролираната от него област повишава устойчивостта й спрямо болестите; и обратно - там, където има неразвити или неуравновесе­ни центрове, отсъства дори нормалната съпротивителна способност. Процесът на лечителството в Новия Век ще започва с точно плани­рана работа с центровете, като лечителското изкуство ще има по-скоро превантивно-профилактичен, отколкото терапевтичен характер. Ударението ще се слага върху енергийните центрове и потоци и върху насочването на енергията към органите, които се намират в сферата на влияние към съответния център. Изучаването на жлезите (което се намира все още в зародиш) ще открие поле за голяма експе­риментална работа и ще доведе до изясняване на тяхната връзка с центровете. От гледна точка на езотериста, който признава факта за съществуването на центровете, жлезите са основен и определящ фак­тор за здравето като цяло. Те са не само индикатор за психичното развитие на индивида, разбирано в по-широк смисъл, но и оказват (както това се допуска от ортодоксалната медицина) мощно влияние върху целия организъм, което се разпростира чрез кръвоносната сис­тема до най-отдалечените части на тялото. Жлезите са резултат от работата на центровете; те са първите, последните и постоянните следствия от вътрешни предразполагащи причини и именно с по­мощта на центровете и свързаните с тях жлези душата оформя този веществен апарат, който наричаме физически човек.

Всеки практикуващ лечител трябва внимателно да изучи тази група от взаимосвързани фактори, защото рано или късно ще му се наложи да работи със своите собствени центрове, поставяйки ги във връзка с тези на пациента, чиито страдания той се опитва да облекчи. Следователно лечителят трябва винаги да отчита следни­те три фактора: а) центровете; б) свързаните с тях жлези; в) и гру­пата органи, за които те заедно отговарят. В седемте области на тялото, които се управляват от седемте главни центъра и съответ­ните им жлези, отново наблюдаваме принципната тройственост на проявлението:

1. Живот, или дух................................енергиен център.

2. Душа, или качество.........................жлеза.

3. Форма, или материя.......................органи от конкретните

телесни области, управлявани от някой от центровете.

Това ни води до следващия закон, който лечителят винаги трябва да помни:

ЗАКОН № 7: